№ 208 / 11.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.06.2018г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-.гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви наказателен състав, в. публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в. състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с. участието на прокурор Детелина Маркова като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 679 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
С. Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от 09.05.2018г. прокурор при Районна прокуратура -. гр.Монтана е установил, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност спрямо обвиняемата Д.Р.Й., с. ЕГН: xxxxxxxxxx по обвинение в. извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като е направил предложение до съда за постановяване на решение, с. което да я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба.
В. съдебно заседание прокурорът поддържа предложението и моли съда да го уважи. Намира, че фактическата обстановка е изяснена и се подкрепя то събраните по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдително решение като предлага на съда да наложи наказание към предвидения от закона минимален размер.
Обвиняемата Д.Й., редовно призована, н. се явява, но посредством упълномощеният си защитник, без да оспорва фактическата обстановка, моли да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено минимално административно наказание глоба в. полза на държавата в. размер на 1 000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в. тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата Д.Р.Й. е родена на xxxгxxx, настоящ адрес Ф. Р. Г. г. 2. Ф. Н. Ш. 2. б. б. г. с. в.. о. р. н. о., с. ЕГН: xxxxxxxxxx.
От 2010г. обвиняемата Д.Р.Й. живее и работи във Ф. Р. Германия като първоначално била командирована от фирма ,. -. г. Д. в. г.. В. България се прибирала за кратко -. за по две седмици в. годината като ползвала годишен отпуск. На едно от прибиранията си в. България, решила да изкара шофьорски курсове, респ. да се яви на изпит за водач на моторно превозно средство и придобие правоспособност. Изкарала курсовете през месец август -. септември 2014г. През месец февруари 2015г. отново се прибрала в. България, за да подаде документи за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ и отново си заминала за Германия. Видно от приложените заверени копия от документи, на 16.09.2014г. на обвиняемата Й. е било издадено удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно транспортно произшествие за водачи на МПС. На 18.09.2014г. й е била издадена, респ.впоследствие подадена с. документите за издаване на СУМПС карта за медицински преглед. На 24.02.2015г. обвиняемата подала заявление с. вх.№ 357/24.02.2015г. за издаване на документ за самоличност на б. г. вид на искания документ -. СУМПС. На 24.02.2015г. попълнила и подписала и декларация по чл.13, т.6 от Наредба 1 -. 157/01.10.2002г. на МВР, с. която декларирала, че обичайното й пребиваване н. е в. друга държава членка на ЕС. На същата дата, тъй като обвиняемата трябвало отново да заминава за Г. упълномощила брат си Й. Р. Й. да я представлява пред МВР -. гр.Монтана, сектор КАТ във връзка с. получаването на личното й СУМПС, както и талона към него, като има право да получи същото от нейно име и за нейна сметка, като в. тази връзка да подписва, предава и приема документи. След като заявила желанието си за издаване на СУМПС пред свидетелката Й. Т. -. системен администратор в. сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -. гр.Монтана, обвиняемата Й. попълнила изискуемото заявление за издаване на документи за самоличност и ги предала на свидетелката Т.. След разглеждане на подадените от обвиняемата Й. документи, включително и декларацията по чл.13, т.6 от Наредбата, на 25.02.2015г. в. нарушение на Директива 2006/126/ЕО е издадено СУМПС xxxx ., което на xxxx . било получено от брат й свидетелят Й. Й.
При извършените справки от компетентните власти в. Европейската информационна система за автомобили и свидетелства за правоуправление, същите установили, че обвиняемата има издадено СУМПС xxxx . от сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -. гр.Монтана, а обичайното й и официално местопребиваване от 02.07.2014г. е в. г., Ф. Р. Германия и за горното обстоятелство същите уведомили ГД ,,НП" гр.София, откъдето сигналът бил предаден към ОДМВР -. гр.Монтана.
По случая било образувано досъдебно производство с. постановление на прокурор при Районна прокуратура -. гр.Монтана от 24.04.2017г. В. хода на разследването като свидетели били разпитани Й. Т., системен администратор в. сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -. гр. Монтана, пред която обвиняемата е подала заявлението си за издаване на СУМПС, както и изискуамата документация сред която била и процесната декларация за обичайно пребиваване, с. която се декларира, че обичайното й пребиваване н. е в. друга държава членка на ЕС. Също така е разпитан и братът на обвиняемата Й. Й. В. своите показания свидетелят признава, че в. продължение на шест или седем години неговата сестра живее и работи на територията на Р. Германия. Също така при разпита си на досъдебното производство лицето заявява, че обвиняемата е попълнила и подала декларация, че обичайното й местопребиваване н. е на територията на друга държава -. членка на ЕС, след което отново се прибрала в. Германия. Видно от показанията и на двамата свидетели е, че обвиняемата саморъчно е попълнила изискуемата от закона декларация, че няма постоянно пребиваване на територията на друга държава членка на ЕС. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Това е така, тъй като същите се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно почеркова експертиза е, че подписът и ръкописният текст, изпълващ приложената декларация и положен срещу графа ,,Подпис" върху Декларация от 24.02.2015г. от името на Д.Р.Й., са изпълнени от обвиняемата. По досъдебното производство е изискана и приложена цялата документация, подадена от Й. до сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -. гр.Монтана във връзка с. издаването на СУМПС. На стр.39 от досъдебното производство е приложено копие от процесната декларация, в. която изрично е било упоменато, че обвиняемата няма обичайно местопребиваване в. друга държава -. членка на ЕС, както и че на декларатора е разяснена наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК. Също така са приложени към делото и свидетелство за съдимост и справка -. характеристика на обвиняемата.
С. Постановление от 04.04.2018г. към наказателна отговорност била привлечена Д.Р.Й..
В. разпита си като обвиняем същата признава вината си и се възползва от правото да н. депозира обяснения.
Горната фактическа обстановка н. се оспорва от страните, а и също така се установява по категоричен и несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от показанията на свидетелите Й. Т. и Й. Й. е, че двамата непосредствено са възприели факта на попълване и подаване на въпросната декларация за обичайно пребиваване. Както беше посочено по -. горе в. мотивите на настоящето решение, съдът дава вяра на показанията им. В. тяхна подкрепа са както приложените писмени доказателства, в. т.ч. самата декларация като част от цялостната документация по издаване на СУМПС и н. оспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно почеркова експертиза.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съда намира, че с. деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 313, ал1 от НК.
От обективна страна съставът на престъплението по чл.313, ал.1 от НК изисква субектът на престъплението да потвърди неистина или затаи истина в. писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Съгласно нормата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в. Р. България, за което обстоятелство подписват декларация. Задължението за подаване на такава декларация е регламентирано и в. чл.13, т.6 от Наредбата № i-.157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В. параграф 6, т.46 от ПЗР на ЗДвП е посочено, че "обичайно пребиваване в. Р. България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки -. поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с. мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в. две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.
При тези обстоятелства, към момента на подаване на декларацията -. 24.02.2015г., н. може да се приеме, че обвиняемата Й. е пребивавала обичайно на територията на Р. България. Няма спор по делото, че същата е идвала рядко в. страната и се е върнала, за да изкара курса за подготовка и явяване на изпит за придобиване на правоспособност, но се касае за едни много кратък период, който е значително по-.къс от предвидения в. закона период от 185 дни, за да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на територията на България към момента на подаване на декларацията.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че декларира неверни факти относно обичайното си местопребиваване. Обвиняемата е съзнавала, че от години живее постоянно на територията на Ф. Р. Г. където била адресно регистрирана и където е живеело семейството й, но въпреки това е подписала изрична декларация, че обичайното му пребиваване н. е в. държава-.членка на Европейския съюз.
Н. са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като в. случая н. могат да се направят изводи за липса на обществената опасност на деянието или за нейната незначителност. Въз основа на подадената от обвиняемия декларация е издадено свидетелството за управление на МПС, с. което е нарушен реда за издаване на СУМПС, поради което и н. може да се приеме, че това деяние само формално осъществява признаците на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, без да се отличава с. някаква обществена опасност.
За извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, като обвиняемият н. е осъждан и н. е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието н. са настъпили имуществени вреди, поради което са налице всички предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. При определяне на размера на глобата съдът отчете всички смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства, сред които чистото й съдебно минало, доброто и процесуално поведение и характеристични данни, признанието на вина, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, а като отегчаващи такива -. ниското правно съзнание и незачитане на установения в. страната правов ред.
Предвид направения анализ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът намира, че на обвиняемата Д.Й. следва да бъде наложено наказание към предвидения от закона минимум, а именно 1 000 (хиляда) лева, което се явява справедливо и би постигнало в. най -. пълна степен целите, визирани в. чл.12 от ЗАНН.
С. оглед изхода на делото обвиняемата следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР -. гр.Монтана сумата в. размер на 98,45 (деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената в. досъдебното производство съдебно почеркова експертиза, а на Районен съд – гр. Монтана и сумата от по 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист в. случай на принудително събиране на вземането.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата Д.Р.Й., родена на xxxгxxx, насотящ адрес Ф. Р. Г. г. 2. Ф. Н. Ш. 2. б. б. г. с. в.. о. р. н. о., с. ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВНА за това, че на 24.02.2015г., в. гр.Монтана, потвърдила неистина в. писмена декларация -. Декларация във връзка с. чл.13, т.6 от Наредба № 91 -. 157 на МВР от 2002г., която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред орган на власт -. служител при сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -. гр.Монтана, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства като декларирала, че обичайното й пребиваване н. е в. друга държава -. членка на Европейския съюз, а всъщност от години преди декларирането живе е и работи на територията на Ф. Р. Г. поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в. полза на държавата в. размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, Д.Р.Й. (със снета по делото самоличност) да заплати по сметка на ОДМВР -. гр.Монтана сумата в. размер на 98,45 (деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената в. досъдебното производство съдебно почеркова експертиза, а по сметка на Районен съд – гр. Монтана и по 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в. 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: