Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260059./гр. Варна, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 22-ри
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от
съдия Георги Йовчев в.т.д.№142/2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 250 от ГПК и
чл. 247 от ГПК, както
и по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба
вх.№260634/23.09.2020 г. на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, със седалище гр.Пловдив за
допълване на съдебното решение по реда на чл.250 ГПК и поправка на очевидни
фактически грешки. Твърди се, че съдът не се е произнесъл с отхвърлителен
диспозитив по приетите за неоснователни претенции, както и с осъдителен за тези,
които са приети за основателни, което налага допълване на решението.
Насрещната страна „ТОДЕМ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, изразява становище за неоснователност на
молбата за допълване и поправка на очевидни фактически грешки.
Постъпила е и молба вх.N260364/08.09.2020 г. за изменение на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни разноски
направени в двете инстанции.
Насрещната страна „ТОДЕМ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, изразява становище за неоснователност на
молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът съобрази, че молбите за
допълване, поправка на очевидни фактически грешки и изменение на решението в
частта за разноските са подадени в едномесечния преклузивен срок от връчването
му, изхождат от легитимирана страна и на това основание са процесуално
допустими.
Разгледани по същество,
молбите са неоснователни.
За да е налице непълно решение, е
необходимо съдът да не се е произнесъл по целия спорен предмет, т. е. да липсва
формирана воля на съда относно част от претенциите на страната.
С въззивното решение
№168/03.08.2020 г. по в.т.д. №142/2020 г., съдът е отменил решение №921/24.10.2019
г. по т.д.1059/2017 г. по
описа на ОС – Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №7/06.01.2020
г. по т.д.1059/2017 г. по описа на ОС – Варна, в частта с която е отхвърлен
предявения от „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Пловдив
срещу „ТОДЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, иск с правно основание
чл.266 от ЗЗД, за горницата над 42 782 лева до 45 089.01 лева,
представляващи възнаграждение за извършени СМР съгласно договор №010/03.08.2016
г., както и в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 334.40
лева, представляващи цена за 4 бр.шпилки М24х1200 и 12 бр.шпилки М24х1300 или
общо 16 бр. при единична цена от 20.90 лева с ДДС, като вместо него постановил друго, с
което е осъдил „ТОДЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна да
заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
гр.Пловдив, допълнително възнаграждение за извършени СМР съгласно договор
№010/03.08.2016 г., в размер на 2307.01
лева, сумата от 334.40 лева,
представляващи цена за 4 бр.шпилки М24х1200 и 12 бр.шпилки М24х1300 или общо 16
бр. при единична цена от 20.90 лева с ДДС, на осн. чл.266 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на завеждане на иска 11.08.2017 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 936.30 лева, представляваща направените пред двете инстанции
разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски
възнаграждения, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В останалите обжалвани и
от двете страни части, решението е потвърдено.
Предметът на въззивното производство
не може да превишава по обхват спорния предмет пред първата инстанция, по който
е постановен обжалваният съдебен акт. С оглед характера на въззивното
производство, при съвпадане изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение се потвърждава,
а при несъвпадане, преценката за неговата правилност се изразява в пълната му
или частична отмяна и съответно уважаване или отхвърляне на претенциите.
Въззивният съд не дължи повторно
произнасяне в диспозитива на вече възприетите изводи на първоинстанционния съд,
довели до уважаване или отхвърляне на исковете. Потвърждавайки решението в
цялата останала част, съдът се е произнесъл по въведения с въззивните жалби
според предмет, поради което намира, че не са налице основания за допълване на
решението в потвърдителната част.
С оглед липсата на непълнота в
предмета, който АС – Варна е разгледал с решението от 03.08.2020 г., молбата с
правно основание чл.250 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение.
В молбата не са визирани конкретни
аритметични грешки, намерили неправилно отражение в осъдителния диспозитив, а и
съдът не констатира служебно наличие на такива, поради което молбата в частта
за поправка на очевидни фактически грешки, следва също да се остави без
уважение.
Наличието на жалби и от двете страни
със сходен материален интерес и изхода от спора е мотивирало съда да присъди
разноски само в полза на въззивника „МАСТЕР
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, направени пред двете инстанции, съобразно уважената част от
неговата жалба.
При материален интерес от
47 819.21 лева, съдът е уважил жалбата до размера от 2 641.41 лева.
Направените пред двете инстанции разноски от „МАСТЕР
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД са в размер на 16 950 лева, поради което дължимите от
насрещната страна разноски, съразмерно уважената част от исковете са в размер
на 936.30 лева, колкото са присъдени с въззивното решение.
Ето защо,
молбата е неоснователна, поради което искането за изменение на решението, чрез присъждане на допълнителни
разноски, следва да се остави без уважение.
С оглед изложените съображения,
съставът на Апелативен съд –Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№260634/23.09.2020 г. на
„МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, със седалище гр.Пловдив, за допълване на решение
№168/03.08.2020 г. по в.т.д. №142/2020 г. по описа на ВнАС и поправка на
очевидни фактически грешки в решение №168/03.08.2020 г. по в.т.д. №142/2020 г.
по описа на ВнАС.
ОТХВЪРЛЯ
молба вх.N260364/08.09.2020 г. на „МАСТЕР
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, със седалище гр.Пловдив, за изменение на решение
№168/03.08.2020 г. по в.т.д. №142/2020 г. по описа на ВнАС в частта за
разноските, чрез присъждане на допълнителни разноски направени в двете
инстанции.
Решението подлежи обжалване при
условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: