О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2423
10.12.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1897 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана
от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова – с
представено по делото пълномощно (л. 6), против Решение № 2291 от 30.09.2019 г.
по гр. д. № 3636/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден
да заплати на К.Л.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1477, 79 лева
(хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки)
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд от по 8 часа на смяна или общо 1592 часа за периода 01.04.2016 г. –
31.12.2018 г. по възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 09.05.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 480, 00 лева (четиристотин и осемдесет
лева) за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на Районен
съд – Бургас сумата от 159, 11 лева
(сто петдесет и девет лева и единадесет стотинки) за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения, че положеният от въззиваемия нощен труд е бил
своевременно отчетен и заплатен съгласно Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е
налице разлика между отчетения, съответно заплатен и положения от ищеца-въззиваем
нощен труд, която разлика представлява извънреден труд и следва да се заплати
съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд. Поддържа
се, че не е налице празнота в специалната нормативна уредба, която да обоснове
препращане към общата Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.
142, ал. 1 , т. 1 ЗМВР, а именно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в които липсва текст, уреждащ увеличение на часовете нощен труд по коефициент
за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г. Твърди
се, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице
две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1
НСОРЗ, а именно продължителността на нощното време да е по-малка от
продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено
по трудови норми. Излагат се доводи, че дори и да се приеме за законосъобразно
препращането към чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, то при приравняване на положения нощен труд в дневен се
получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не
посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Излагат се съображения, че в процесния случай не е налице положен
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Излагат се оплаквания, че е налице
противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение; че изводът на съда
за 1592 часа неотчетен и незаплатен труд не кореспондира на събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза;
че не са изложени мотиви, от които да се установи как е определен този общ
размер; че не става ясно по каква часова ставка съдът е определил общият размер
на дължимото допълнително възнаграждение. Въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал.
1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, който е получил
препис от нея на 12.11.2019 г. чрез адвокат С. – упълномощен от първата
инстанция (л. 5) и с представителна власт пред настоящата инстанция на
основание чл. 34, ал. 4 ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана
Владимирова, против Решение № 2291 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 3636/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.