Р
Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр.П., 06.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.,
гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на седми юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 00811 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена
ОТ: В.Д.А. *** с
ЕГН: ********** чрез адвокат Бл.Б.-***, *****
СРЕЩУ
ОБЩИНА - гр.П.
гр.П., ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А
с искане да бъде
осъден ответника Община П. да заплати на ищеца В.Д.А. ***, с ЕГН: **********
исковата сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането, ведно със
законната лихва, считана от деня на увреждането-15.01.2018 година, както и
направените по делото разноски.
В срока за
отговор ответникът е депозирал такъв, като е направил искане за конституиране
на „Анжел груп” ЕООД, с.М., обл.П., ул.”С.” №34, ЕИК *********, представлявано
от М.Д.- управител, в качеството му на
трето лице- помагач на страната на ответника, като е предявил и обратен иск
срещу него. С нарочно определение съдът е конституирал Анжел
груп” ЕООД, с.М., обл.П., ул.”С.” №34, ЕИК *********, представлявано от М.Д.-
управител, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П..
Съдът
с определение от 03.05.2018г. за съвместно разглеждане в производството е приет
предявения от ответника Община П. в условията на евентуалност обратен иск
против трето лице - помагач „Анжел груп” ЕООД, с.М., обл.П., ул.”С.” №34, ЕИК
*********, представлявано от М.Д.- управител до размера на исковата претенция,
а именно за сумата от 2 000.00 лв.
В
срока за отговор по обратния иск ответника по него „Анжел груп“ е депозирал
такъв, като сочи, че предявения иск е неоснователен и недоказан, липсват
доказателства, че процесното увреждане е причинено от безстопанствено куче,
както и че това куче не е било провокирано от ищеца. Сочи се също, че иска е
прекомерно завишен. По отношение на обратния иск се изразява становище, че той
е неоснователен, тъй като съгласно сключения договор с Община П. на него не му
е вменено задължение да обикаля по улиците и да следи дали има зли и лоши
кучета с цел да ги прибира.
Съдът намира, че е сезиран иск
с правно основание чл.50 от Закона за задълженията и договорите и в условията
на евентуалност иск по чл. 54 от ЗЗД.
Ищеца
твърди, че работи като преподавател-инструктор на МПС към ,.МИИВ-БГ“ЕООД-гр.П..
Обучава курсисти и работи само дневни смени с нерегламентирани часове. На
15.01.2018 година, вечерта, към 19.30 часа оставил МПС на паркинга при
Младежкия дом в кв.“М“-гр.П.. Там имал среща с майка си Х.Н.Х., която живее в
близост до паркинга. Изпратил и курсистката с която бил до блока й, тъй като
било тъмно и тя се страхувала. Връщайки се към колата, на ул.“А.Б.“, до самия
паркинг, внезапно изскочили две кучета. Насочили се към него, лаейки яростно.
Опитал се да се отбранява, дърпайки се встрани и вземайки камък в ръката си. В
този момент, от дяснатата му страна едното куче, едро, черно на цвят, с
изключително злобна физиономия, се спуснало и го захапало в областта на десния
долен крайник, в областта на подбедрицата. Извикал от болка. Едвам успял да го
отстрани от себе си, викайки. В този момент се приближила и майка му, която
също започнала да вика и да маха с дамската си чанта. Същата вечер имал
неотложна работа и не отишъл на лекар. На следващия ден обаче отново почувствал
болка в крака, уплашил се кучето да не е болно и веднага отишъл в ЦСМП-П.,
където му била оказана и първа медицинска помощ. Промили раната, превързали я и
му поставиха инжекция против тетанус. Претърпял множество болки и страдания
както по време на увреждането, така и по време на лечението, като твърди такива
и към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че не може да спи. Сънува
кошмари, тъй като сънищата му са свързани с кучета, отново изживява травмата,
която му причинила допълнителен стрес и пиел успокоителни лекарства.
Ответника в законоустановения срок е подал отговор,
с които счита така предявената искова претенция за неоснователна, като я
оспорва изцяло. Твърди че отговорността на Общината не се презюмирала от
закона. Съгласно закона за защита на животните - вменените задължения на
местните власти били във връзка с контрола върху популацията на бездомните
кучета, поради което с Договор Община П. била възложила на „Анжел груп” ЕООД,
с.М., обл.П., ул.”С.” №34, ЕИК *********, представлявано от М.Д.- управител, на
осн чл. 31 от НВМОП дейности - предмет на договора „овладяване на популацията
на безстопанствени кучета в гр.П., поради което счита и че не е налице бездействие
на Община П. или на служители на същата, вменени законови задължения съгласно
ЗЗД и ЗВМД - като неизпълнение от страна на Община П., което да е в причинна
връзка с посоченото от ищцовата страна увреждане, а било възможно и причинителя
на увреждането да е „загубено“ куче , поради което считат за неоснователна
исковата претенция .
В съдебно заседание ищеца, чрез
процесуалния си представител подържа така предявената исковата претенция и иска
да бъде уважена изцяло така предявената искова претенция, в едно с всички
законови последици, при подробно изразени съображения в представена писмена
защита.
Ответникът надлежно представляван от
процесуален представител, оспорва изцяло така предявената искова претенция по
основание и размер, моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. В условията на
евентуалност моли да бъде уважен предявения обратен иск при съображения
изложени в писмения отговор. При условие че бъде отхвърлен предявения иск не
претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случаи, че бъде уважен обратния
иск, моли да бъде присъдено в минимален размер.
Третото лице помагач „Анжел груп“ ЕООД
редовно призовано, не изпраща представител, не изразява становище в откритото
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищеца
е инструктор на МПС към
,.МИИВ-БГ“ЕООД-гр.П.. Обучава курсисти и работи само дневни смени с
нерегламентирани часове. На 15.01.2018 година, вечерта, към 19.30 часа оставил учебното МПС на паркинга при
Младежкия дом в кв.“М“-гр.П.. Там имал среща с майка си Х.Н.Х., която живее в
близост до паркинга, като
междувременно изпратил и
последната курсистката, с
която бил до блока й, тъй като било тъмно и тя се страхувала. Връщайки се към автомобила, на ул.“А.Б.“, до
самия паркинг, внезапно изскочили две кучета. Насочили се към него, лаейки
яростно. Опитал се да се отбранява, дърпайки се встрани и вземайки камък в
ръката си. В този момент, от дяснатата му страна едното куче, едро, черно на
цвят се спуснало и го захапало в
областта на десния долен крайник, в областта на подбедрицата. Извикал от болка.
В този момент се приближила и майка му, която също започнала да вика и да маха
с дамската си чанта, при което
кучето се изплашило и пуснало ищеца. Последния същата вечер не отишъл
на лекар. На следващия ден обаче отново почувствал болка в крака, уплашил се
кучето да не е болно и веднага отишъл в ЦСМП-П., където му била оказана и първа
медицинска помощ. Промили раната, превързали я и му поставиха инжекция против
тетанус. След това посещение, не е посещавал лекар
във връзка с ухапването. След случилото ищеца не може да спи, сънува кошмари, тъй като
сънищата му са свързани с кучета, отново изживява травмата.
Видно
от заключението на вещото лице д-р К.Ч. – се
установява на 15.01.2018г. В.Д.А. е получил следното увреждане:
Охлузно нараняване на кожата в областта на дясна подбедрица. Описаното нараняване в областта на дясна
подбедрица по своята морфологична характеристика отговарят да е получено в
резултат на ухапване от куче и да е причинено от кучешки зъб. Описаното в
медицинската документация травматично увреждане, отговаря да е поучено по начин
и време както се съобщава в исковата молба цитирана в обстоятелствената част на
експертизата, а именно при инцидент настъпил на 15.01.2018г. Това увреждане е причинило на пострадалия
СТРАДАНИЕ. Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от
порядъка на около една-две седмици. В материалите по делото няма данни за
настъпили неблагоприятни последствия по отношение на здравословното състояние
на пострадалия. В резултат от
увреждането пострадалият е търпял физически болки и страдания в периода на
възстановяване, по-интензцивни в първите дни след получаване на увреждането. От медицинската документация е видно, че на
пострадалото лице е проведено следното лечение - поставяне на 1 ампула ТАП
/тетаничен анатоксинов препарат/.
Така
изложените факти по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност обясненията на страните, показанията на свидетелите, както и
приетите писмени доказателства и изслушаната
съдебно-медицинска експертизи.
Съдът
кредитира показанията на свид. Х., която е очевидец на инцидента, излага свои
впечатления, които кореспондират с останалия доказателствен материал по делото,
както и твърденията наведени от ищеца с исковата молба. Съдът дава вяра и на
показанията на свидетелката за
претърпените болки и страдания от ищеца
в резултат на ухапването на кучето. Показанията на свидетелката са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелката е възприела непосредствено фактите и
обстоятелствата, за които дава показания, поради което и съдът ги кредитира изцяло
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За
да бъде уважен иск за непозволено увреждане, ищеца следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между
тях. В случая с оглед обстоятелствата по делото, а именно, че вредата е причинена от животно, ищеца следва да установи и че ответникът е
собственик или под негов надзор се намира животното, причинило вредата, както и
приноса за настъпването на последната на лица, на които ответникът е възложил
съответната работа. (в този смисъл ППВС № 17/1963 г.) по арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В
случая противоправното поведение се извежда от задълженията по Закона за защита
на животните – чл.40-56, които са възложени на органите на общините (общинския съвет и кмета) и са
свързани с приемането на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, които се стопанисват
от общините и/или от организации за защита на животните, като в случаите когато
не се явили лица, които желаят да вземат куче от приюта, то се маркира и се
настанява във временен приют или се връща от мястото, от което е взето. Чл.47,
ал.3 от Закона за защита на животните предвижда, че тези кучета са под надзора
и грижите на общината и организациите за защита на животните или други лица,
които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от
Закона. В този смисъл съдът намира, че по силата на закона е въведена
отговорността на Общината за вреди, причинени от безстопанствени животни, тъй
като същият поставя последните под надзора именно на Общината или други
организации, които са ангажирани с тази дейност. В същото време чл.50, т.2 от
Закона за защита на животните вменява и задължение на лицата, под чиито надзор
са безстопанствените животни (вкл. и общините), да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
От
събраните по делото гласни доказателства може да бъде направен обоснован извод,
че кучетата, причинили увреждането са безстопанствени, т.е именно такива по чл.
40, ал. 1 от ЗЗЖ. Липсват данни същите да са били собственост на друго лице.
Настъпилите
за ищеца вреди се установиха както от приетата по делото съдебномедицинска експертиза – по отношение на
претърпените болки и страдание, така и от събраните по делото гласни
доказателства. Безспорно по делото се доказа наличието на неудобствата, които ищеца е търпял по време на инцидента и след
това, които са свързани както с чисто
физиологически затруднения, така и с психически шок от случилото се. Неоснователни са възраженията на пълномощника
на Община П. за неоснователност на предявената претенция. На самостоятелно основание следва да се
посочи, че в заключението по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е посочено
каква травма е претърпял ищеца, как и
колко време му е било необходимо за
възстановяване и как са се отразявали извършваните по това време манипулации.
По
отношение на третата предпоставка за уважаване на иска, а именно – причинна
връзка между деянието и вредите, съдът намира, че тя се установява от всички
събрани по делото доказателства, които макар и „косвени“ по своя характер в
съвкупността си затвърдиха убеждението от съда за настъпилия инцидент –
ухапване на куче, в следствие на което ищеца е претърпял болки и страдания по
описания от него начин.
Четвъртият
елемент на деликтната отговорност – вината, съдът намира, че доколкото за него има въведена в закона
презумпция, по
силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на лицето, което не е изпълнило
възложената му работа, се предполага до доказване на противното, не бе оборена
по делото, поради което деянието се явява виновно извършено.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че към момента на настъпването на увреждането за
Община П. са съществували задълженията, установени в разпоредбите на глава V от
Закона за защита на животните. Тези свои задължения за надзор и грижи над
безстопанствените кучета, ответната община е следвало да изпълнява чрез своите
служители и работници. В резултат на неизпълнението на тези законови задължения
на ищеца са
причинени неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и
страдания от получените рани от кучешко ухапване. С оглед на изложеното
настоящия състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността
на Община П., както и че предявения главен иск е доказан по своето
основание.
Конкретният
размер на претендираното от ищеца
обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като
следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай. По делото се
установи от една страна наличието на претърпени от ищеца болки и страдания от самото ухапване от
кучето, както и от последващите медицински интервенции, като възстановяването
му е продължило една-две седмици.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. /Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/.
Анализирайки
именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – ухапването на ищеца
от бездомно куче, за което е законово
вменено задължение на Община П., да се грижи, когато се намира на територията
на общината причинените болки и страдания на ищеца, наложилата продължително
лечение, предизвикания стрес и уплаха, продължителността и степента на
претърпяната болка и страдания, съдът оценява нанесените неимуществени вреди и
ги остойностява в размер на общо 1500.00
лв.
Предвид
изложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 1500.00 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ухапването, ведно със законната лихва, считано от
датата на увредата – 15.01.2018 г. до окончателното й
изплащане. Искът за неимуществени вреди за разликата от 500 лв. до пълния
предявен размер от 2000
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Неоснователно
е и възражението за съпричиняване, тъй като ищецът със своите действия по
никакъв начин не е допринесъл за вредоносния резултат. Предвид основателността
на претенцията за заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице
процесуалното условие за разглеждане на възражението за съпричиняване,
релевирано в отговора на исковата молба. За основателност на възражението в
тежест на ответника е да докаже, че увреждането, претърпяно от ищеца, се дължи
на противоправно поведение от нейна страна.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликтната отговорност обхваща всички вреди,
които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на делинквента.
Когато вредите се намират в причинна връзка с поведението на увреденото лице,
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение следва са се намали
съразмерно на действията/бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. От друга страна съгласно указанията по т. 10 от ППВС № 7/1959 г. собственикът на
вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от
отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са
резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия.
Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, не отговарят
за вреди, причинени с нея по изключителна вина на трето лице. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че ищеца по
някакъв начин с поведението си е допринесъл за настъпване на увреждането. Не се
установява по делото и друго лице да е осъществило виновно противоправно
поведение, което да е станало причина за увреждането, поради което и
възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
С
оглед изхода от главния иск, следва да бъде разгледан предявения обратен иск
срещу третото лице-помагач със “Анжел
груп”ЕООД.
С
Договор №117/25.08.2017, сключен от ответника със “Анжел груп”ЕООД , ответникът е възложил на третото лице- помагач “Анжел
груп”ЕООД овладяване на популацията с безстопанствените кучета, включително и
да извършва залавяне, транспортиране, кастрация, обезпаразитяване, ваксинация,
поставяне на инжектируем транспордер /микрочип/, видима ушна марка, евтаназия
на болни и агресивни кучета, реваксинация на вече обработени кучета, временно
настаняяване на бестопанствени кучета в приюта по реда и начина, определен в
ЗЗЖ. От това, и редът, по който е сключен процесния договор, следва, че
изпълнителят-ответник по обратния иск е приел да извършва всички дейности,
вменени, като задължения от закона на Община П. във връзка с овладяване
популацията на безстопанствени кучета, като изброяването на отделните видове
дейности, според съдът, е с оглед ценообразуването, а не само и единствено до
тяхното изпълнение, като предмет на договора. С оглед на това. дружеството
следва да отговаря във всички случаи, в които е налице и отговорност на
Общината за неизпълнение на посочените задължения. По отношение на третите
лица, претърпели вреди от безстопанствени кучета, за които отговорността се
носи от Община П., задължението за обезщетяване възниква по силата на закона,
поради което и тези лица не биха могли да претендират обезщетения от “Анжел
груп”ЕООД , въз основа на сключения договор между дружеството и Общината. В
тези случаи дружеството ще носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като
не е изпълнило предвидено в договора задължение, като това неизпълнение се
дължи на поведението на негови служители. Доколкото, обаче, възложител по договора
е Община П., същата ще носи отговорност за вредите, причинени на трети лица при
неизпълнение на договора по реда на чл. 49 от ЗЗД в качеството си на
възложител. При това посоченият текст от закона не ограничава отговорността на
възложителя от това дали изпълнението на работата е възложено на физическо или
на юридическо лице. Предвид на това, тъй като изпълнителят на конкретната
дейност е “Анжел груп”ЕООД, именно това дружество носи пряката отговорност за
причинените на трети лица при неизпълнението на договора с Общината вреди, а
всички останали отговарят в качеството си на възложители. Поради тази причина и
доколкото не съществува ограничение при непозволеното увреждане искът за
обезщетение да бъде насочен първоначално само по отношение на лицето, което
пряко отговаря за вредите, пострадалото лице може да претендира обезщетение
направо от лицата, които отговарят в качеството на възложители, както е и в
конкретния случай. В случай, че тези лица платят, същите по силата на чл. 54 от ЗЗД имат правото на иск за платеното против лицето, на което са възложили
работата. В конкретния случай е доказано, че отговорността на Община П. следва
да бъде ангажирана по реда на чл. 49 от ЗЗД за вреди, причинени в следствие на
неосъществяването на дейност, чието изпълнение е възложено на “Анжел груп”ЕООД.
Поради това отговорността на ответното дружество по обратния иск за евентуално
изплатеното от Община П. обезщетение на третото лице спрямо Общината ще
възникне от момента на плащането на обезщетението. Дружеството би могло да се
освободи от това задължение, ако установи, че е налице изпълнение на сключения
с Община П. договор. Установяването на изпълнението на договора, обаче, е в
интерес на “Анжел груп”ЕООД, поради което и същото носи доказателствената тежест
за това. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи
изпълнението на този договор, поради което и не може да бъде прието, че
дружеството може да бъде освободено от отговорност за задължението за
възстановяване на евентуално платеното от Община П. обезщетение на третото
пострадало лице.
Предвид
изложеното и обратния иск следва да бъде уважен до сумата от 1500лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 2000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Обратният иск, обаче, следва да бъде уважен под
условие, че сумата се дължи след като Община П. заплати определеното
обезщетение на ищеца.
По разноските:
По
отношение на искането за заплащане на направени съдебни разноски за съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени,
съразмерно на уважената част, респ. отхвърлената част от иска.
Ищеца
е направил разноски в размер на общо 730,00 лв., от които 500.00 лв.- адвокатско възнаграждение, 80.00 лв. –
заплатена държавна такса и 150.00 лв. – депозит за вещо лице.
От
процесуалния предсатавител на Община П. е напрвено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Възражението
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, направено от процесуалния
представител на ответника, съдът намира за неоснователно по аргумент от чл. 2,
ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като договорения хонорар не е
значително над възможния минимален размер, който касателно настоящия случай е 370,00
лв. В случая договорения хонорар не надвишава с повече от една трета възможния
минимум, а делото се отличава с по-висока фактическа и правна сложност, касае
се за деликт, като в процеса е привлечено и участва и трето лице помагач,
предвид на което и не следва да бъде намаляван.
С
оглед уважената част от иска ответника Община П. следва да бъде осъдена за
заплати на ищеца сумата от 547,50 лв.
Община
П. е направила разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200,00лв.,
като доколкото процесуалния представител осъществява представителства по два
иска- главен и обратен, а няма посочени конкретни размери на дължимото се
възнаграждение за всеки от тях поотделно, то и съдът намира, че възнаграждението
за всеки един от двата иска е в размер на 100,00лв.
Поради
това и в съответствие с отхвърлената част от иска съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 25,00лв. за направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Община
П. е направила разноски за обратния иск в общ размер на 180,00лв., от които
80,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв.
- юрисконсулско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от
обратния иск третото лице следва да бъде осъдено да е заплати сумата от 135,00лв.Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
П. с адрес гр.П., пл."Св. Иван Рилски" 1А, представлявано
от Кмета на Община П. Иван Иванов ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.А. *** с ЕГН: **********, сумата от
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на 15.01.2018 г в резултата от ухапване от безстопанствено куче,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за разликата от 500 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА П. с адрес гр.П., пл."Св. Иван Рилски" 1А, представлявано от
Кмета на Община П. Иван Иванов ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.А. *** с ЕГН: **********, сумата от 547,50 лв.
/петстотин четиридесет и седем лева и 50 ст./, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА В.Д.А. *** с ЕГН: ********** ***,
пл."Св. Иван Рилски" 1А, представлявано от Кмета на Община П. Иван
Иванов, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “Анжел груп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:с.М., общ.П., ул.“С.“ 34, да заплати на Община П. сумата от
1500,00лв. /хиляда и петстотин лв./, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди- претърпените болки и страдания от В.Д.А. от непозволено
увреждане на 15.01.2018г., причинено от нападение от бездомни кучета в
централната градска част на гр.П., както
и сумата от 547,50 лв. /петстотин четиридесет и седем лв. и 50 ст./,
представляваща направени по делото разноски, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ Община П. заплати
обезщетение и разноски в такъв размер по главния иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН обратния иск
до пълния му претендиран размер от 2000,00лв.
ОСЪЖДА “Анжел груп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:с.М., общ.П., ул.“С.“ 34, да заплати на Община П. сумата от 135,00лв.
/сто тридесет и пет лв./, представляваща направени по делото разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: