Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
07.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На седми
октомври две
хиляди деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1788
по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от И.С.С.,
ЕГН:**********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Г., съдебен адрес *** против
Б.Г.Ш., ЕГН:**********,***.
Ищецът твърди, че на 26.09.2018. около 19.00 часа управлявал автомобила
си „*********“, с рег. № ******, по път Втори клас №64, км. 1-150 м., между гр.
Б. и гр. К., посока на движение към гр. К.. Твърди, че се движел със
съобразената за пътя и атмосферните условия скорост. Неочаквано на завой пред
него се появило цяло стадо овце, като броят на животните бил над 500. Ищецът се
опитал да избегне сблъсък със стадото, но поради краткото време за реакция и
появилото се непредвидимо препятствие в последният момент и след завой, той не
успял да спре навреме. Това от своя страна довело до сблъсък – първоначално с
мантинелата на пътя, а впоследствие и с въпросното стадо. Овчарят и пастирът не
били със светлоотразителни жилетки, като по никакъв начин преминаването на
стадото не било извършено безопасно и в съобразяване с големият интензитет на
въпросният път.
След сблъсъка ищецът бил обиждан
и обвиняван за случилото се, като към него били отправяни заплахи. Веднага след
инцидента той се обадил на тел. 112. Около 19.10 часа пристигнали двама
приятели на ищеца и няколко човека начело с собственика на стадото Б. и
съпругата му Д.. С тях бил и сина им. Към ищеца същите отправили заплахи за
саморазправа и обиди. Самият Б.Ш. го заплашвал, че ако не му плати 4000 лв., за
овцете, щял да го съди и да го съсипе. През цялото време ищецът се опитвал да
обясни на собственика на стадото, че предвид спецификата на място и опитите да
спре е бил в невъзможност да го направи. Когато напрежението и заплахите
ескалирали, ищецът, уплашен да не пострада, с двама свои приятели влязъл в
колата си и там изчакал идването на полицията,.
При пристигане на органите на
КАТ, служителите съставили протокол за ПТП, като участници в него били записани
И. С.С. и Б.Г.Ш.. И двамата
подписали протокола в качеството си на страни по ПТП. Описани били и
материалните щети по автомобила на ищеца – предна броня, заден калник, десен
фар, заден долен калник и задна дясна врата. От страна на Б.Ш., същият посочил
10 бр. марки на животни /посочени от него/ и описани в протокола. Същите били
описани като собственост на същия. Към протокола имало направени и 10 бр.
снимки. Като обстоятелство по ПТП се посочвало наличие на стадо овце на главния
път II-64, км.1-150, между К. и Б.. От схемата било видно, че овцете са били на
цялото плътно, в двете посоки на движение и възможността да бъдат заобиколени
била неприложима.
Вечерта след инцидента ищецът
твърди, че почувствал силна болка в гръдния си кош. Помислил, че ще отшуми за
няколко дни, но на 01.10.2018 г. получил затруднено дишане и силна болка в тази
област. Посетил Бърза помощ, откъдето го изпратили в гр. П.. Преди това посетил
и личния си лекар, д-р Д. А., която установила контузия на гръдният кош –
тахикардия. След прегледа ищецът посетил УМБАЛ „С. Г. *****“, където бил
прегледан и освидетелстван от д-р Й. Ш., старши ординатор в отделение по
съдебна медицина. Д-р Ш. констатирал, че при станалия инцидент на 26.09.2018 г.
на И. С. е била причинена: „контузия на гръдният кош с палплаторна болезненост,
без видими увреждания на кожата“. Според доктора „описаните увреждания са
причинени по механизма на удар с твърд тъп предмет и добре отговаря по начин и
време да са получени така както е отразено в предварителните сведения“. А в
предварителните сведения в съдебномедицинското удостоверение №1140/2018 г. било
посочено, че нараняването е настъпило при „сблъсък с няколко животни и при
рязкото спиране е получил травми в гръдния кош“. Като заключение на пациента
била причинена „болка и страдание“.
И към днешна дата ищецът твърди,
че има затруднено дишане. Същият изпитвал болка и страдание от получената
травма.
Освен болката и страданието,
ищецът твърди, че били причинени и солидни имуществени вреди по собствения му
автомобил. Той закарал колата си във фирма „РС А.“ ******, където за
извършеният ремонт му била издадена проформа фактура № 789/02,10.2018 г., която
той заплатил. В документа било отбелязано детайлно какви точно действия са
предприети за отстраняване на щетите и какви материали са вложени. На
04.12.2018 г. „РС А.“ ***** издала фактура с номер **********/04.12.2018 г., за
сумата от 3684,32 лв., заплатени от ищеца за извършения ремонт на автомобил с
peг. № ********** по поръчка – проформа №789 от И. С..
За настъпилото ПТП на ищеца било
съставено НП 18-0281- 001121/22.10.2018 г., като на основание чл.20, ал.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 20 лв.
Ищецът твърди, че безспорно била
установена причинната връзка между бездействието на собственика на овцете Б.Ш.
и причинените му от това имуществени и неимуществени вреди. Налице били всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване вредите, причинени на
ищеца. От данните по ПТП, установени от КАТ, било видно, че ищецът направил
всичко необходимо, за да предотврати произшествието. Наличието на стадо овце
срещу посоката на движението на автомобила, т. е. непосредствено на пътното
платно, в което се движи автомобила на ищеца, представлявало непредвидимо
препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което същият е следвало да се
съобрази и да избере такава скорост на движение на автомобила, която да позволи
своевременно да реагира и да спре, респ. да избегне сблъсък с това препятствие.
В случая това било невъзможно.
С оглед изложеното за ищеца бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 5301.76 лева за причинени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпило на 26.09.2018 г. на
път второкласен път №64, км. 1-150 м., между гр. Б. и гр. К. пътнотранспортно
произшествие между собствения и управляван от ищеца л. а. „*******“, с рег.№
******* и внезапно навлезли на пътното платно домашни животни – овце,
собственост на ответника, както следва:
1. Сумата от 3684.32 лв. /три
хиляди шестстотин осемдесет и четири
лева и тридесет и две стотинки/ – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по лекия автомобил, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2018 г. до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила съдебен акт;
2. Сумата от 84.94 лв. /осемдесет
и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва върху
главницата от 3684.32 лв., считано от датата на ПТП – 26.09.2018 г., до датата
на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г.;
3. Сумата от 1500.00 лв. /хиляда
и петстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2018 г., до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен
акт;
4. Сумата от 32.50 лв. /тридесет
и два лева и петдесет стотинки/ – мораторна лихва върху главницата от 1500.00 лв.
за неимуществени вреди, считано от момента на освидетелстване и издаване на
съдебномедицинско удостоверение №1140/01.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2018 г.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът, представляван от адв.
С.К., с отговора на исковата молба оспорва исковете. Твърди, че вина за
настъпилите щети при описаното автопроизшествие носел изключително ищеца, който
при кормуване на автомобила си не спазил правилата за движение по пътищата,
като не следял непрекъснато пътната обстановка пред него и се движил с
несъобразена за тази обстановка скорост, както и със скорост, над пределно допустимата
за този участък от пътя. Ответникът и придружаващите го при движението на
стадото работници спазили всички необходими изисквания за безопасно пресичане
на пътното платно от животните.
За допуснатото от ищеца нарушение
на ЗДП и ППЗДП на същия бил съставен акт от дошлите органи на КАТ и срещу него
имало издадено наказателно постановление, за което бил санкционирен с глоба.
Ето защо искът бил неоснователен
и като такъв следвало да бъде отхвърлен, а на ответника да се присъдеят
разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото
писмени доказателства – АУАН-№253641/26.09.2018 г.,
НП № 18-0281 -001121/22.10.2018 г. и Протокол за
ПТП №1704232/26.09.2018 г., се установява, че на 26.09.2018 г. на път второкласен път 64, км.
1-150 м., между гр. Б. и гр. К., е настъпило пътнотранспортно произшествие
между управлявания от ищеца в посока гр. К. /север/ л. а. „******* *****“, с
рег.№ ****** и навлезли на пътното платно домашни животни – овце, върху които
надзор е осъществявал ответника.
Страните не спорят, а и от
представените доказателства – копие от свидетелство за регистрация на МПС час I, договор за покупко-продажба на
МПС от 01.09.2018 г., справка за стадо от 26.02.2019 г. и справка за умрели животни от 26.09.2018 г., е видно, че
автомобилът е собственост на ищеца, а овцете – на ответника.
Ищецът представя с исковата си
молба съдебномедицинско удостоверение №1140/01.10.2018 г., издадено от д-р Й. Ш., старши ординатор в отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г. *******“ – гр. П.. В документа е отразено, че
по данни на освидетелствания, същият на 26.09.2018 г. около 19:00 ч. като водач
на лек автомобил, при влизане в гр. К. е пострадал при ПТП – стадо овце се изпречило
внезапно пред колата, при което е блъснал няколко животни и при рязкото спиране
е получил травми на гръдния кош. Освидетелстваното лице представя медицинска
бележка от същата дата – 01.10.2018 г., издадена от от личния му лекар д-р Д.
А.. При прегледа и въз основа на представената медицинска документация д-р Ш.
констатира, че при станалия инцидент на 26.09.2018 г. на И. С.С. е било
причинена контузия на гръдният кош с палплаторна болезненост, без видими
увреждания на кожата. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са
получени така, както е отразено в предварителните сведения. На пострадалия са
били причинени болка и страдание.
За претърпените имуществени вреди
ищецът ангажира писмени доказателства –проформа фактура №789/02.10.2018 г., фактура №**********/04.12.2018 г. и касов бон
№00006/04.12.2018 г. От същите е видно,
че за ремонт на л. а. „********“, с рег.№ ********* И. С. е заплатил на фирма
„РС А.“ ****** 1300 лева за бояджийски услуги, 400 лева за тенекеджийски услуги
и 1984.32 лева за подмяна на детаайли или общо 3684.32 лева, от които 1700 лева
за материали и 1984.32 лева за труд.
Представена е справка от Община
К.вх. №3607/27.03.2010 г., от която се установява, че не е издавана Заповед за
определяне на маршрути за преминаване на селскостопански животни през град. К..
Посочва се, че съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата за отглеждане на животни и
пчелни семейства на територията на Община К., в централен градски район – гр.
К. е забранено отглеждане на селскосопански животни. В строителните граници на
гр. К. няма регистрирани животновъдни обекти /Община К. не е издала положително
становище за регистрация/, поради което отпада необходимостта от издаване на
Заповед за определяне на маршрути за преминаване на селскостопански животни
през град. К.. Към справката е приложена Заповед за определяне на маршрут за
преминаване на стада през кв. С., но същата не е относима към предмета на
настоящото дело.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза със задача
вещото лице С.М., след оглед на местопроизшествието и след запознаване с
материалите по делото, да отговори: С каква скорост се е движел л. а.
„**************, с рег.№ ********** непосредствено преди сблъсъка; Съобразена ли е била скоростта на л. а. „***********“, с
рег. № ********** с оглед безопасността на движението на конкретната пътна
обстановка и климатични условия? Имал ли е възможност водачът на л. а. „**********“, с рег. № ******** да
предотврати произшествието чрез предприемане безопасно спиране или друга
спасителна маневра, ако по време на произшествието управляваното от него МПС се
е движило със съобразена скорост? Какви са причините за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка? На така поставените въпроси вещото лице е отговорило
подробно и компетентно, поради което експертното заключение с вх.
№10805/27.09.2019 г. е прието по делото и съда изцяло го кредитира.
От
експертизата и приложената към нея скица се установява, че по делото няма данни, от които да се определи
скоростта на л. а. „*********“ рег. № **********. Анализът е извършен със
скорост 90 км/ч. и 60 км/ч. В случая е нямало технически условия, които да са
налагали движение на автомобила със скорост по-ниска от разрешената, а именно –
60 км/ч., като страните са приели за безспорно, че към датата на ПТП, на 200
метра преди местопроизшествието, е имало поставен пътен знак номер В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ (60 км/ч.). Вещото
лице е посочило, че в анализираната пътна ситуация, ако овцете са навлезли на
платното за движение със скорост по-висока от 4 – 5 км/ч., водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на навлизане на овцете на платното за движение. Ако скоростта на движение на
овцете е била по - ниска от 4 - 5 км/ч., водачът на автомобила е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на навлизане на
овцете на платното за движение. Ако овцете са навлезли на платното за движение
със скорост по- висока от 4 - 5 км/ч., техническата причина за ПТП е, че овцете
са навлезли на платното за движение вътре в опасната зона на автомобила. Ако
скоростта на движение на овцете е била по - ниска от 4 - 5 км/ч., техническата
причина за ПТП е, че водачът на л.а. „**********“ не е реагирал своевременно на
опасността от удар със стадото овце на платното за движение. Изготвена е скица
на произшествието, която е приложена. Отразени са пътните знаци констатирани
при огледа и тези налични към месец юли 2018 г.
От показанията на свидетеля Л. Г.
Г. се установява, че е приятел на ищеца. Един ден през есента на 2018 г., около
18:00-19:00 ч. И. С. му се обадил по телефона и му казал, че е претърпял
катастрофа. Намирал се на изхода на гр. К. в посока гр. Б.. Свидетелят взел
автомобила на баща си и след по-малко от половин час бил при приятеля си.
Смрачавало се и мястото на катастрофата не било добре осветено, макар да имало
лампи. Ищецът му обяснил, че пътувал с колата си от Б. за К., когато на пътя
внезапно му се изпречило стадо овце. Опитал се да го заобиколи, но не успял и
се ударил в тях. Свидетелят видял, че на пътя има няколко тела на убити
животни. Автомобилът на ищеца бил на шосето, леко завъртян настрани, със
смачкани предница и дясна гума. Имало и други деформации по колата, а ищецът
поне физически изглеждал добре. Там бил и друг техен приятел с малко име Б.,
който бил пристигнал преди свидетеля. Свидетелят видял няколко непознати за
него човека, без светлоотразителни жилетки, които вероятно били придружители на
стадото, защото не спирали да обиждат и заплашват И., обвинявайки го, че убил
животните им. Един от тях дори тръгнал с тояга да се саморазправя с ищеца, но
другите го спрели. Полицаите дошли след около половин - един час, като през
цялото време до идването им свидетелят и ищеца му били обект на агресия –
заплашвали ги и ги обиждали. Притеснени да не се саморазправят с тях, двамата
влезли в автомобила на свидетеля и там изчакали служителите на МВР.
От показанията на свидетеля В. Д.
Ч. се установява, че е съсед и приятел на ответника и също като него се
занимавал с животновъдство. Б.Ш. имал голямо стадо – около 400-500 овце. През
есента на 2018 г. станал инцидент, при който лек автомобил „********“ блъснал и
убил няколко животни от стадото на ответника. Свидетелят бил очевидец, тъй като
бил повикан от Б.Ш. да помага при прекарването на овцете през пътното платно –
нещо, което и дръг път били правили. Били общо пет човека, включително и
ответника. Дижели се в близост до гробището на града, по пешеходната алея
покрай мантинелата. Започнали да пресичат перпендикулярно пътното платно по
моста на надлеза, към близката поляна, в посока кв. С.. Нямали светлотразителни
жилетки, а и не било необходимо, защото било светло, около 15:00 – 16:00 ч..
Свидетелят бил последен от петимата и виждал стадото пред себе си. Внезапно от
юг /посока гр. Б. – гр. К./ се появил автомобил, който се движел с много висока
скорост. По това време няколко овце вече били преминали от другата страна на
пътя. Виждайки приближаващия автомобил, ответникът свалил кутката си и започнал
да я размахва над главата си. Превозното средство обаче не спряло, а преминало
през крака на Б.Ш., който успял в последния момент да отскочи настрани и да
избегне по-сериозни наранявания, Автомобилът се врязал в предната част на стадото
и убил около 10 овце. След това настанала суматоха. Водачът на автомобила
слязъл от колата, говорили си нещо с ответника, но свидетелят не чул какво.
Всички били много ядосани, но не и агресивни. Питали шофьора защо не е спрял и
защо е карал толкова бързо, а той отговарял с реплики от рода на „не видях, не
разбрах“. Той бил сам, но не след дълго дошли двама души при него, като според
свидетеля единият бил баща му. След около половин – един час на
местопроизшествието дошли и полицаи.
От показанията на свидетеля М. А.
А. се установява, че също е животновъд и е приятел на ответника от дълги
години. Той бил един от хората, които през есената на 2018 г. били повикани да
помагат при прекарването на стадото на Б.Ш. през пътното платно, в близост до
гробището на гр. К.. Преди да започнат, петимата си разпределили задълженията и
се разбрали кой от коя страна на стадото ще се движи и как ще водят животните.
Било още светло, имало добра видимост. Когато овцете навлезли на шосето,
свидетелят вървял до мантинелата, а Б.Ш. бил на около 50 - 60 метра пред него. Автомобилите, излизащи от
гр. К. спрели и изчаквали на аварийни светлини. Тогава от гр. Б. се задал
автомобил „*********“, който с голяма скорост първо закачил Б.Ш. по крака, а
после се ударил в мантинелата и овцете се разпръснали. Няколко от тях останали
мъртви на шосето, а докато спре, автомобилът продължавал да влачи умрели
животни. Убити били около 10 овце. Шофьорът бил сам в колата и на обвиненията,
че е щял да убие и хора, той отговарял несвързано и повтарял, че нищо не видял.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявеният
иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от
водене на настоящото производство.
По основателността:
Съгласно
чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното и избягало или се е
изгубило. В натоящия случай искът е предявен срещу собственика на животните,
който е осъществявал и надзор
върху тях.
Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на
този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от
животното вреда. Отговорността на собственика и на надзираващия животното е
безвиновна. За да възникне тази отговорност е необходимо: наличие на вреди –
имуществени /претърпени загуби или пропуснати ползи/ или неимуществени; вредите
да са произтекли от животно; животното да е собственост на лицето, от което се
търси отговорност или да се намирали под негов надзор, като отговорността на
собственикът и лицето, под чийто надзор са се намирали животните, причинили
вредата, е солидарна; бездействие от страна на собственика или лицето,
упражняващо надзор върху животното; причинна връзка между бездействието и
настъпването на вредите – вредите трябва да са пряка и непосредствена последица
от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор, са
бездействали и не са препятствали възможността животното да причини вредите.
Отговорността по чл.50 ЗЗД за собственика и лицето, под надзора на което са се
намирали животните, не възниква ако липсва, който и да е от тези елементи на
фактическия състав на чл.50 ЗЗД.
Отговорността
на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е налице независимо от качествата на
животното. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да
имат особени качества – да са носители на повишена опасност и пр. Отговорност,
се носи и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена
опасност. Достатъчен е фактът на действието – в случая движението на овцете по
пътното платно, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под
чийто надзор се намира животното.
Следва
да се отбележи, че при отговорността по реда на чл. 50 от ЗЗД не трябва да се
изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната
страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен
характер. Вината на собственика и
лицето, на което е поверена грижата за животните в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД
е в недостатъчната грижа, която е положил за обезопасяването им, за да не
произлязат от тях вреди. Освобождаването от отговорност може да настъпи, само
ако се докаже от собственика, че вредите са настъпили вследствие на случайно
събитие, по вина на трето лице или по изключителна вина на пострадалия.
Настоящият
съдебен състав счита, че предвид големия брой животни – около 500, ответникът,
макар и да е ангажирал помощта на още 4 лица, не е взел необходимите мерки за
да обезпечи безпрепятственото пресичане от овцете на пътното платно. Установи
се по делото, че нито собственикът, нито помагачите му не е бил със
светлоотразителна жилетка (съдът не кредитира твърденията на св. А. относно
този факт, доколкото противоречат на останалите свидетелски показния, а и
самият ответник не твърди да е бил с жилетка). Преминаването на стадото е било
през пътен участък, на който движението е интензивно и за който от
Община к. не е издавано надлежно разрешение
за пресичане от селскостопански животни. Освен това произшествието е настъпило
на 26.09. около 19:00 ч., като е ноторно известно, че по това време на годината
и през тази част на денонощието видимостта е вече намалена. Несъмнено е за
съда, че макар да е опитал да обезопаси преминаването на животните през пътното
платно, като е повикал на помощ още 4 човека, положените усилия от ответника не
са били достатъчни.
При така
изложените обстоятелства, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият
състав на чл. 50, изречение 2 ЗЗД и искът за непозволено увреждане от животни – овце,
е доказан по основание. Друг
е въпросът какви са нанесените вреди на ищеца и каква е стойността им, което
обуславя размера на претендираното обезщетение. В тази връзка следва да
се обсъди възражението на ответника
по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, че водачът на автомобила има изключителна
вина за ПТП.
Както
вече се посочи, от доказателствата по делото безспорно се установи, че
животните са собственост на ответника и той, заедно с още 4 човека, са
осъществявали надзор върху тях при преминаването им през пътното платно, но
въпреки това е последвало ПТП между стадото и автомобила, управляван от ищеца.
Приетата автотехническа експертиза не дава категоричен отговор на въпроса дали
ищецът е нарушил правилата за движение и като последица от това да е настъпило
процесното транспортно произшествие. Не се събраха доказателства за това с
каква скорост се е движил автомобилът на ищеца, а вещото лице е посочило, че не
е имало технически условия, които да са налагали движение на автомобила със
скорост по-ниска от разрешената, а именно – 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Единствено свидетелите, осигурени от ответника заявяват, че скоростта на
автомобила е била много висока, но тази тяхна преценка е субективна и няма как
да бъде кредитирана като меродавна от съда, още повече, че показанията на св.
Ч. и св. А. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК, доколкото двамата са
приятели на Б.Ш..
От
експертизата е видно, че няма данни и за скоростта на движение и на овцете,
което обстоятелство е от съществено значение за преценката дали водачът е имал
техническа възможност да спре. Според вещото лице „ако овцете са навлезли на платното за движение със скорост по-висока
от 4 – 5 км/ч., водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на навлизане на овцете на платното за движение. Ако
скоростта на движение на овцете е била по - ниска от 4 - 5 км/ч., водачът на
автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
навлизане на овцете на платното за движение. Ако овцете са навлезли на платното
за движение със скорост по - висока от 4 - 5 км/ч., техническата причина за ПТП
е, че овцете са навлезли на платното за движение вътре в опасната зона на
автомобила. Ако скоростта на движение на овцете е била по - ниска от 4 - 5
км/ч., техническата причина за ПТП е, че водачът на л. а. „**********“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар със стадото овце на платното за
движение“. Тоест не се доказа по делото, че водачът на автомобила е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на навлизане на
овцете на платното за движение, което би довело до извод за негова
съпричастност към настъпване на вредите и съответно – намаляване на
претендираното за тях обезщетение.
Задължително
условие за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За да се приеме
правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал
настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е
обусловил. Основание за намаляване на обезщетението по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на увредения, при което се
нарушава императивна правна повеля – забраняваща или заповядваща правна норма.
Обезщетението за вреди би следвало да се намали и когато, без да е нарушил
правна норма, пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата
грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо
според неписаните житейски правила, а в случая доказателства в тази насока
липсват. Липсват и такива за нарушена от водача императивна норма на закона.
Ето защо съдът намира, за неоснователно възражението за изключителна или
частична вина на водача за настъпване на произшествието.
В
същото време се доказа наличието на всички елементи на фактическия състав на
чл.50 ЗЗД, включително и причинната връзка между бездействието на ответника
/неупржняването на достатъчен надзор/ и настъпилите като пряка и непосредствена
последица вреди. Изложеното обулсавя извод за основателност на исковата
претенция и същата следва да бъде уважена, но частично. Съображенията за това
са следните:
В
настоящото производство ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените
вреди съдът намира за изцяло доказани в претендирания размер от 3684.32 лева,
като кредитира представените в тази връзка писмени доказателства за извършени
разходи по ремонт на автомобила – проформа фактура №789/02.10.2018 г., фактура №**********/04.12.2018 г. и касов бон
№00006/04.12.2018 г. Уважавайки главния иск за имуществени вреди, то следва да
бъде уважен и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД, за присъждане обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение от датата на подаване на исковата молба
– 17.12.2018 г., до приключване на съдебното производство с влязъл в сила
съдебен акт. Претендираната мораторна лихва от датата на ПТП – 26.09.2018 г.,
до датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г., следва да се отхвърли
като недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че
същата е в размер на 94.94 лева.
За
доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът представя
съдебномедицинско удостоверение №1140/2018 г., от което е видно, че вследствие
на транспортното произшествие, И. С. е получил наранявания в областта на
гръдния кош, които са му причинили болка и страдание. Не са ангажирани нито
гласни, нито писмени доказателства, за преживени психически или физически болки
с по - висок интензитет или продължителност, поради което претенцията от 1500
лева се явява прекомерна и завишена. Съобразявайки вида и характера на
причинените на ищеца травматични увреждания, настоящият съдебен състав счита,
че паричният еквивалент за обезщетяването им е равен на сумата от 800 лева, като
до пълния претендиран размер от 1500 лева искът следва да се отхвъли като
недоказан. По отношение на лихвите, съображенията на съда са иеднтични с
изложените за имуществените вреди – претенцията за лихва върху главницата от
датата на на подаване на исковата молба
– 17.12.2018 г., до приключване на съдебното производство с влязъл в сила
съдебен акт е основателна, а тази от момента на освидетелстване и издаване на
Съдебномедицинско Удостоверение №1140/01.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2018 г. е недоказана по размер и следва като такава да
се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски, представил е списък по чл.80 ГПК и с оглед
изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат
присъдени такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно 686.86 лева.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и е представил списък по
чл.80 ГПК. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени
такива съразмерно с отхвърлената част и ищецът да му заплати сумата от 169.60
лева. С оглед изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
разноски по компенсация в размер на 517.26 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.50 от от ЗЗД Б.Г.Ш., ЕГН: **********,*** да заплати на И. С.С.,
ЕГН:**********,***
сумата от общо 4484.32 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 26.09.2018 г. на път второкласен път №64, км. 1-150
м., между гр. Б. и гр. К., пътнотранспортно произшествие между собствения и
управляван от ищеца л. а. „*******“, с рег.№ ********** и навлезли на пътното
платно домашни животни – овце, собственост на ответника, както следва:
- сумата от 3684.32 лв. /три
хиляди шестстотин осемдесет и четири
лева и тридесет и две стотинки/ – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по лекия автомобил, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2018 г. до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила съдебен акт;
- сумата от 800.00 лв.
/осемстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.12.2018 г., до приключване на съдебното производство с
влязъл в сила съдебен акт, като до пълния претендиран размер от 1500 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на мораторна лихва в
размер на 84.94 лв. /осемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/
върху главницата от 3684.32 лв., считано от датата на ПТП – 26.09.2018 г., до
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г.;
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на мораторна лихва в
размер на 32.50 лв. /тридесет и два лева и петдесет стотинки/ върху главницата
от 1500.00 лева за неимуществени вреди, считано от момента на освидетелстване и
издаване на съдебномедицинско удостоверение №1140/01.10.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Б.Г.Ш., ЕГН: **********,*** да заплати на И. С.С., ЕГН:**********,*** сумата от общо 517.26 лв.
/петстотин и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: