Определение по дело №414/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 311
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Александър Любенов Александров
Дело: 20245200600414
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20245200600414 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 345 от НПК.
Постъпил е протест от прокурора против определение от 24.04.2024г. постановено по
НОХД № 358/23г. на В.ския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на прокурора за допуснато при изготвяне на обвинителния акт
съществено, отстранимо процесуално нарушение. В протеста се поддържа, че, противно на
приетото от районния съд, обвинителният акт съдържал пълно фактическо описание на
вмененото във вина на подсъдимия престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на
определението и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното наказателно
производство.
Протестът е процесуално допустим, доколкото е подаден в законови срок.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
Фактите, релевантни за решаване на правния спор, с който е сезирана настоящата
съдебна инстанция, са следните :
Съдебната фаза на наказателното производство по НОХД № 358/23г. на В.ския районен
съд е образувана по внесен в съда обвинителен акт против подсъдимата И. М. З. от гр. В. за
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани като престъпления две
деяния на И. З..
Първото от тях се състои в подаването от нея на 21.09.2018г. на жалба до РУ на
МВР[1]В., в която тя описва действия на зет си Т.К. по отношение на имуществото й,
извършвани от него без нейно знание.
В обвинителния акт се твърди, че по друго наказателно производство във връзка с
тази жалба прокуратурата сама е квалифицирала описаните от З. действия на зет й като
престъпление по чл. 323, ал.1 от НК (за каквото е образувала ДП. Впоследствие прокурорът
е прекратил съответното наказателно производство, приемайки, че по тези твърдения няма
престъпление.
За да прекрати съдебното наказателно производство, контролираната инстанция
1
приела, че в обвинителния акт обаче липсва посочване на това дали и кои от описаните в
жалбата на З. „набеждаващи“ нейни твърдения са приети от прокурора за неверни и сочещи
на признаци на престъпление, съответно на какво престъпление.
По този начин, според съда, не били описани факти, обуславящи съставомерността на
деянието – съобразно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС.
Съдът приел, че по този начин е нарушено правото на защита на подсъдимата,
доколкото същата Била в невъзможност да разбере в какво точно е обвинена.
Настоящата инстанция споделя напълно доводите на В.ския районен съд.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва конкретно
посочване на съставомерните неверни и набеждаващи твърдения в цитираната жалба,
подадена от подсъдимата до РУ на МВР[1]В.. Не е посочено и в какво престъпление е
набедено лицето, против което е подадена жалбата.
Изцяло в съответствие с правната теория и практика са доводите на първата
инстанция, че изпълнителното деяние на престъплението набедяване се изразява в това пред
надлежен орган на власт съзнателно да се представят неистински доказателства или неверни
твърдения за действия на друго лице, сочещи на признаците на престъпление. Обективната
съставомерност на такова деяние не се изчерпва само с това адресат на твърденията да е
надлежен орган на власт, а и те да сочат на престъпление, както и да са неверни
/неистински/.
Основателно е позоваването от страна на контролираната инстанция на ТР № 2 от
07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, според което в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, а липсата
на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Нарушението не може да бъде компенсирано на съдебната фаза на наказателния
процес. Същото е отстранимо, чрез изготвяне на нов обвинителен акт, в който се посочат
изчерпателно съставомерните действия на привлеченото към наказателна отговорност лице.
С оглед на изложеното, правилно на основание чл. 249, ал. 2 във вр. ал. 1 от НПК, във
вр. с чл. 248 от НПК, районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на прокурора за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
По изложените съображения, обжалваното определение е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 249, ал. 3 във връзка с чл. 345 ал. 2 от НПК,
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.04.2024г. постановено по НОХД № 358/23г. на
В.ския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3