Определение по дело №161/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 09.03.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  161/ 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск. Я.Т., против Решение № 310/17.01.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 751/2019 г., с което ГД "Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена да заплати на С.Г.П. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1646.29 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.10.2016г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 203.11 лева - лихва за забава върху главницата от падежа на всяко плащане до подаване на исковата молба в съда и разноски по делото, като е отхвърлен иска за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за разликата над сумата 155,12 лв. до размера на сумата 16.38 лв. и за периода 01.10.2019 г. до 07.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 година до окончателното изплащане.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва на жалбата и отговора, както следва:

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, за компенсиране на положения извънреден труд е приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. е приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само  работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд. След преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.

Искането на въззивника е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЕРС за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба в частта, с която е обжалвано решението на EРС в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за  периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 16.38 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като въззивното производство бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението в посочената част, т.к. предявеният срещу него иск е частично отхвърлен.

Предвид горното, ЯОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение №310/17.01.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 751/2019 г. в частта му, с която е отхвърлен искът на С.Г.П. за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 16.38 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, и прекратява въззивното производство  по в.гр.д. №161/2020 г. на ЯОС в тази му част.

НАСРОЧВА о.с.з. за 28.04.2020 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

На въззивника е връчен препис от отговора на въззиваемия.

Определението не подлежи на обжалване.           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

                                                             

                                     

 

                                                                                        2.