Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД №
303 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.М.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 1350/2019г. от 30.05.2019 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо управление, Агенция „Митници”, с което за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20048,06 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението – общо 950 литра етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно съдържание по обем 95,91 % vol и 96,4 % vol.
В жалбата са изложени съображения,
че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие със законовите и подзаконовите нормативни актове.
Възразява се срещу извода на административнонаказващия орган, че се касаело за
акцизна стока, което било в грубо нарушение на чл. 234, ал. 1 от НК. Сочи се,
че термините „акцизна стока” и „бандерол” били пояснени в Закона за акцизите и
данъчните складове, като съгласно чл. 22 от същия денатурираният алкохол не се
облагал с акциз. Съобразно Регламент /ЕИО/ № 2658/87 относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа с код 2208 се означавало
„етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol, дестилати, ликьори и други спиртни напитки”.
От направените проби било установено, че изследваната течност представлявала
спирт и не съдържала метилов алкохол, като била годна за консумация. Поддържа
се, че етиловият алкохол с алкохолно съдържание по обем 80 % vol или повече бил с код КН 2207 и не попадал в
хипотезите на чл. 64 и чл. 100 от ЗАДС. Изтъква се, че за държаните от
жалбоподателя общо 950 литра спирт с концентрация над 97 градуса законът не
изисквал заплащане на акциз заради спецификата на продукта – високо алкохолно
съдържание, опасно за човешкия организъм, който не подлежал на директна
консумация и не намирал широко приложение на вътрешния пазар, освен ако се
смесвал с други продукти, в който случай алкохолното съдържание се понижавало
под 80 % vol и полученият продукт се отнасял към
код 2208. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на НП в обжалваната
част.
В съдебно заседание жалбоподателят А.М.Я.
се явява лично и с пълномощника си адв. Н. Б., която поддържа подадената жалба.
Излага съображения, че образуваното по случая досъдебно производство е било
прекратено, но е бил издаден АУАН въз основа на същите материали, въпреки че
елементите на престъплението и на административното нарушение били еднакви, с
един и същ обект на закрила. В тази насока процесуалният представител възразява
за нарушение на забраната за повторно наказване и провеждане на наказателно производство
за едно и също деяние, като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2015 г.
Административнонаказващия орган
отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска” в Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване” при Централно митническо управление на
Агенция „Митници”, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
юрк. Н. Д., която оспорва подадената жалба като неоснователна и необоснована.
Излага подробни аргументи за доказаност на извършеното административно нарушение
и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 14.05.2018 г. полицейски
служители в РУ - Харманли извършили проверка в стопанисван от жалбоподателя Я.
имот, находящ се в с. Преславец, общ. Харманли в присъствието на неговата
съпруга – А. К.Я.. По време на проверката полицейските служители намерили в
помещение, обособено като мазе общо 950 литра безцветна течност с мирис на
етилов алкохол. Една част от откритата течност - 850 литра се съхранявала в бял
PVC бидон, обхванат с метална решетка, а останалата част от 100 литра била
разпределена в 10 бр. PVC туби с вместимост по 10 литра. Полицейските служители
източили течността, намираща се в бидона в общо 85 бр. PVC туби с вместимост по
10 литра, като всички общо 95 бр. PVC туби, съдържащи общо 950 литра безцветна
течност с мирис на етилов алкохол са предадени от А.К.Я. с протокол за
доброволно предаване от 14.05.2018 г. Резултатите от проверката са обективирани
в протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2018 г., а по отношение на
намерената течност е съставен протокол за оглед на веществени доказателства и
вземане на представителни проби от 16.05.2018 г.
По случая е образувано досъдебно
производство № 269/2018 г. по описа на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково за
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. В хода на воденото разследване
жалбоподателят А.Я. представил фактура № **********/14.06.2018 г., съставена от
Ангел Желев, като материално отговорно лице на „СОЯ ИМПОРТ“ ЕООД за общо 95 бр.
спиртен дестилат 70 градуса по 10 литра и фискален бон от 26.06.2018 г. От
приложено по делото удостоверение от Агенцията по вписванията е видно, че
едноличен собственик на капитала и управител на посоченото търговско дружество
е А. Х. Ж., за който е установено, че е починал на 27.05.2018 г.
На досъдебното производство е
назначена физико-химическа експертиза, от чието заключение, обективирано в
протокол № 316/19.06.2018 г., е установено, че течността от представените за
изследване представителни проби I-ва група /обекти № 1, 2, 3, и 4/ и II-ра
група /обекти № 1 и 2/ по качествени огранолептични и други показатели
представлява спирт и не съдържа метилов алкохол, т.е. годна за консумация.
Алкохолният градус на спирта в представителна проба I-ва група е 97,22 об. % за
обект № 1, 97, 20 за обект № 2, 95,35 об. % за обект № 3 и 97,24 об. % за обект
№ 4, а представителна проба II-ра група - 97, 48 об. % за обект № 1 и 97,61 об.
% за обект № 2.
С постановление от 10.01.2019 г. на
районния прокурор на РП - Харманли наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК поради липса на състав на престъпление,
като материалите по делото са изпратени на Началника на Митница гр. Пловдив по
компетентност.
На 28.02.2019 г. със складова
разписка № ********** цялото количество от общо 950 литра безцветна течност с
мирис на спирт е предадено РУ - Харманли за съхранение в склад на Териториална
дирекция „Тракийска“. На 04.03.2019 г. са взети проби с протоколи № 133 и №
134, които след това са предадени за анализ. В изготвените митнически
лабораторни експертизи от 06.03.2019 г. е изразено становище, че съгласно
определените физико-химични показатели изпитаните проби с лаб. № 1803_3000_19 и
лаб. № 1804_3000_19 представляват етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно
съдържание по обем над 80 % /в първата установено действително алкохолно
съдържание при 20°С - 95,91 % vоl, а във втората - 96,04 % vоl/. Изследваните
проби отговарят на дефиницията съгласно чл. 9, т. 1 от ЗАДС за „етилов алкохол,
включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по
обем, превишаващо 1,2 % vоl“.
С писмо с рег. индекс № 32-96039 от
01.04.2019 г., получено от съпругата на жалбоподателя А.Я., последният е
поканен да се яви на 24.04.2019 г. в Териториална дирекция „Тракийска“ за даване
на обяснения, съставяне и връчване на АУАН. Жалбоподателят не се явил, поради
което в негово отсъствие е съставен АУАН № 953/24.04.2019 г. за нарушение на
чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, който е връчен на неговия пълномощник - адв. Б..
Дължимият акциз за намерените общо
950 литра етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно
съдържание по обем 95,91 % vol и 96,4 % vol е изчислен в размер на 10024,03 лв.
На 30.05.2019 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.Я. за нарушение на
чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, за което му е наложено административно наказание
- глоба в размер на 20048,06 лв.,
представляваща двойния размер на дължимия акциз на основание чл. 126, ал. 1, т.
1 от ЗАДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства, като освен това не се оспорва от страните. От разпита на
актосъставителя Ц.С.Ц. се изясняват направените от него констатации въз основа
на съдържащите се в образуваната преписка документи, при преценката на които е
достигнал до извод за извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, които са логични, непротиворечиви и
съответстващи на писмените доказателства по делото. Приетите от съда фактически
положение се установяват и посредством събраните писмени по делото
доказателства от приложената административнонаказателна преписка № 1350/2019 г.
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ и прокурорска
преписка № 390/2018 г. по описа на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден в отсъствие на
нарушители и въз основа на писмени документи при законосъобразно приложение на
разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, предвиждаща отговорност за лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат
алкохолът и алкохолните напитки, като предвид легалната дефиницията в чл. 9 от ЗАДС на първо място алкохол е всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и
2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol. Код
по КН са тарифните кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I
на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата
номенклатура и Общата митническа тарифа /чл. 4, т. 5 от ЗАДС/. Според КН с код
2207 се означава етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно
съдържание по обем 80 % vol или повече, а с код 2208 - етилов
алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 126, ал. 1, т.
1 от ЗАДС. По несъмнен начин е установено, че на 14.05.2018 г. в дома си в с.
Преславец, общ. Харманли жалбоподателят А.М.Я. е държал общо 950 литра етилов
алкохол, представляващ акцизна стока, с код по КН 2207. От изготвените
митнически лабораторни експертизи, неоспорени по делото, е видно, че 850 литра
от течността е с установено действително алкохолно съдържание по обем 95,91 %
vol, а останалите 100 литра - с 96,4 % vol. Същевременно нито в момента на проверката,
нито в последващите наказателно и административнонаказателно производство,
както и в настоящото жалбоподателят не е доказал по съответния начин плащането,
начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. В тази насока съдът споделя
становището на административнонаказващия орган, че представените фактура и
фискален бон не удостоверяват плащането на акциза за процесните стоки. Това е
така предвид разминаването в алкохолния градус на отритата и посочената във
фактурата течност, както и поради обстоятелството, че обсъжданите документи
носят датите съответно 14.06.2018 г. и 26.06.2018 г., които са след
процесната – 14.05.2018 г. Наред с това е установено, че към датата на издаване
на фактурата, лицето, което я е подписало, не е съществувало като правен
субект. Предвид изложеното не може да се приеме наличие на заплащане на
дължимия акциз. При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.М.Я. на основание чл. 126, ал. 1,
т. 1 от ЗАДС. Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в т. 1 от посочената
разпоредба, а именно за физическите лица административно наказание - глоба в
двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение - не по-малко от 2000 лв. Съгласно чл. 41 от ЗАДС размерът на
дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната
ставка. Данъчната основа за етиловия алкохол, включително биоетанола, е
количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С /чл.
28, ал. 1, т. 5 от ЗАДС/, а акцизната ставка за етилов алкохол е 1100 лв. за 1
хектолитър чист алкохол. В случая дължимият акциз е изчислен съобразно тези
изисквания в размер на 10024,03 лв., като административното наказания правилно
и законосъобразно е наложено в неговия двоен размер от 20048,06 лв.
По отношение на направените от
процесуалния представител на жалбоподателя възражения, настоящият съдебен
състав намира следното:
Неоснователно е твърдението, че
съставите на престъплението по чл. 234 от НК и административното нарушение по
чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС са еднакви, с едни и същи обективни и субективни
признаци. В разпоредбата на чл. 234 от НК, като една от формите на
изпълнителното деяние, е инкриминирано държането на акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон. Съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС бандеролът е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените
за потребление акцизни стоки. От друга страна чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС
забранява държането на акцизни стоки без данъчен или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Видно е, че на пръв
поглед има разлика в двата състава, която се състои в начина за доказване на
заплащането на дължимия акциз. Същевременно съобразно чл. 64 и чл. 100 от ЗАДС
бандерол се изисква за алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание, равно или превишаващо 15 % vol. В настоящия случай се касае
за етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно
съдържание по обем 95,91 % vol и 96,4 % vol, т.е. за алкохол с код по КН 2207.
При това положение, както е приел и прокурорът като основание за прекратяване
на образуваното наказателно производство, държаният от жалбоподателя етилов
алкохол не е годен предмет на престъплението по чл. 234 от НК, защото не се
изисква заплащането на дължимия акциз да е посредством бандерол. Това обаче не
изключва ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, доколкото предвид изложеното за
съставомерността на това нарушение е необходимо да липсва документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, както е в
настоящия случай.
На следващо място, не могат да се споделят
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение
на забраната за повторно наказване и провеждане на наказателно
производство за едно и също деяние. Принципът non bis in idem, прогласен в чл. 4 от
Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС забранява повторното осъждане или наказване, когато
наказателното производство е приключило с окончателно решение по правния спор
относно конкретно деяние /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/22.12.2015
г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС/. В решение от 15.11.2016 г. на
Голямата камара на ЕСПЧ по делото А. и Б. срещу Норвегия е прието, че
Конвенцията не забранява разделянето на производството по налагане на наказание
по дадено дело на различни етапи или части, като държавите следва да имат
възможност да избират правните способи за справяне с общественоопасните деяние
чрез различни процедури, оформящи едно цяло. В решението са разработени
условия, при удовлетворяването на които двойните наказателни и административни
производства се зачитат като достатъчно близки както по същество, така и по
време и са съвместими с bis критериите в чл. 4 от
Протокол № 7. В тези случаи конкретните национални мерки съставляват една
цялостна система, която позволява различни аспекти на нарушението да се
разглеждат по предвидим и пропорционален начин, формирайки едно цяло, така че
засегнатото лице да не бъде подложено на несправедливо отношение. Тук следва да
се отбележи, че съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018
г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС постановките, залегнали в ТР №
3/2015 г. са съвместими с положенията, прогласени в решението на Голямата
камара на ЕСПЧ по делото А. и Б. срещу Норвегия. В настоящия случай
административнонаказателното производство се явява естествено продължение на
прекратеното наказателно производство, тъй като е образувано единствено с цел
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя и налагане
на съответно административно наказание, поради което не се нарушава принципа
non bis in idem.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 1350/2019г. от 30.05.2019 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно
митническо управление, Агенция „Митници”, с което на А.М.Я., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20048,06 лв. и на основание чл.
124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението – общо 950 литра етилов алкохол, неденатуриран, с установено
действително алкохолно съдържание по обем 95,91 % vol и 96,4 % vol.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: