Р Е Ш Е Н И Е
№ 891 10.03.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 6000 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Х.И.Й. против П.К.А..
С
разпореждане на съда от 25.07.2019 г. производството е оставено без движение, като
е указано на ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата
молба, както следва: по иска за главница да представи доказателства за внесена
държавна такса в размер на 334,19 лева; по иска за мораторна лихва върху сумата
от 428,52 лева да посочи размера на претенцията, като представи доказателства
за внесена държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от
50 лева; по иска за мораторна лихва върху сумата от 8354,82 лева да посочи
размера на претенцията, като представи доказателства за внесена държавна такса
в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
На 01.08.2019 г. по делото постъпва уточняваща молба от
ищеца, в която се посочват размерите на исковете за мораторна лихва и се
представят доказателства за платена държавна такса по всички искове.
С определение № 8250/08.10.2019 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
П.К.А., с което са й изпратени
препис от исковата молба и от приложенията към нея
за депозиране на отговор, като й е назначил
особен представител на разноски на ищеца. За такъв е определен адвокат З.Ч.,
която депозира отговор на исковата молба.
В проведеното на 26.02.2020 г. съдът прие на основание
чл.214 от ГПК изменение на исковете, както следва: искът за главница се
намалява от 8354,82 лева на 7926,30 лева, като за разликата от 428,52 лева
производството е прекратено поради оттегляне на иска; искът за мораторна лихва
е предявен върху главница от 7926,30 лева, като се увеличава от 50 лева на
3782,63 лева за периода 10.11.2014 г. – 23.07.2019 г. Производството по иска за
мораторна лихва върху сумата от 428,52 лева бе прекратено поради оттегляне на
иска. В този смисъл висящи пред съда са два иска с правно основание чл.143,
ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли
съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника намира исковете за
основателни.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 01.11.2011 г. между „***“ ЕАД и П.К.А. е сключен
договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10 000 евро (за
краткост Договора) за срок от 120 месеца, т.е. десет години. В Договора са
инкорпорирани и два договора за поръчителство от същата дата, сключени между
банката, от една страна, и всеки един от лицата Х.И.Й. и Д. Л.К., от друга. С
тези договори се обезпечават изпълнението на задълженията на А. по Договора,
като поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя и помежду си и се
задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията по Договора, да ги изпълнят при договорените условия.
На 01.07.2014 г. е осъществена среща в офис на банката с
двамата поръчители и кредитополучателя, а на 09.07.2014 г. е проведен телефонен
разговор с Й..
С операционна бележка 107/10.11.2014 г. са внесени в брой
7200 евро по разплащателна сметка на банката. Като вносители са посочени лицата
Д. Л.К. и Х.И.Й., а като основание за плащането – „пълно погасяване на КТП 11/***
на П.К.А.“. С операционна бележка 108/10.11.2014 г. са внесени 905,31 евро по
разплащателна сметка на банката. Като вносители са посочени лицата Д. Л.К. и Х.И.Й.,
а като основание за плащането – „пълно погасяване на 11/***“. С операционна
бележка 109/10.11.2014 г. описаните по-горе суми в общ размер на 8105,31 евро
са прехвърлени от разплащателната сметка на банката по сметката, обслужваща
кредита № ***. В основанието са посочени имената на Д. Л.К. и Х.И.Й. като
поръчители и пълно погасяване на кредит. В горния десен ъгъл на първата
страница от Договора е изписан същият номер 11-***, който е посочван в
операционните бележки. С плащането на сумата от 8105,31 евро кредитът е
окончателно погасен на 10.11.2014 г. Половината от тази сума в левова равностойност
възлиза на 7926,30 лева. Лихвата за забава в размер на законната върху тази
сума за периода 10.11.2014 г. – 23.07.2019 г. възлиза на 3782,63 лева.
Преди да погаси кредита през месец ноември 2014 г.,
ищецът уведомява по телефона ответника, че ще предприеме плащане, а след като
погасява кредита, той отново й се обажда по телефона, за да я уведоми.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства,
на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и на
показанията на свидетеля В. Ц. Й..
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
С договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при
неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на плащането – чл.143, ал.1 от ЗЗД. Длъжникът и
поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право
да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу
длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато
кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми
длъжника, за да узнае възраженията му, за
да не плати недължимо или в повече, а и длъжникът, ако не
знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на
кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат
избегнати тези усложнения.
След като задължението съществува,
с плащането поръчителят
получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията
си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му – в този смисъл Решение
№ 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о.
Липсата на покана от
банката до кредитополучателя да
изпълни задълженията си по
изплащане на остатъка от кредита
(няма доказателства по делото такава да е получена от А., респективно от Й.),
не са подлежащи на установяване от последния предпоставки за уважаване на иска – в този смисъл цитираното решение на ВКС, което дава
положителен отговор на въпроса „има ли право
поръчителят по банков кредит, който е платил предсрочно задължението по
кредита, да предяви иск за цялата сума срещу кредитополучателя?“.
Ищецът
като поръчител е погасил изцяло съществуващо задължение на ответника към банката по договор
за кредит, без да е внесъл сумите
доброволно на свой риск, поради което А.
следва да бъде
осъдена да му върне всичко, което е платил
със законната лихва от деня на плащането,
в случая от 10.11.2014 г. Ищецът признава неизгоден факт, а именно, че е
погасил половината от остатъка от кредита, а другата половина е погасена от
другия поръчител.
Ето защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
По въпроса за
разноските:
Доколкото по един от исковете производството бе
прекратено, а за част от вземането за главница искът бе оттеглен, то ответникът
има право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК, но няма доказателства за
направени такива, а и няма искане за присъждането им, поради което такава сума
не му се дължи.
Ищецът има право на разноски, като е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Тъй като в договорите за правна защита и
съдействие (л.72 и л.73 от делото) липсва уточнение каква част от
възнаграждението е заплатена за защитата по конкретен иск, то следва, че Й. е
заплатил адвокатско възнаграждение за всеки един от трите първоначално
предявени иска по 666,66 лева. Тъй като един от исковете за мораторна лихва бе
оттеглен изцяло, за него ищецът няма право на присъждане на адвокатско
възнаграждение. Същевременно за част от вземането за главница искът бе
оттеглен, поради което ответникът дължи сума за адвокатско възнаграждение в
размер на 1300 лева. Сумата от 50 лева, заплатена държавна такса за оттегления
иск за мораторна лихва, не следва да се присъжда. Следва да бъде присъдена и
само част от държавната такса за иска за главница, а именно 317,05 лева.
По отношение на иска за мораторна лихва в размер на
законната върху главницата следва да се отбележи, че дължимата държавна такса
за него е в размер на 151,31 лева, а ищецът е внесъл сума за държавна такса по
него в размер общо на 200 лева (50 лева на 01.08.2019 г. и 150 лева 11.02.2020
г.). На присъждане обаче подлежи само сума от 151,31 лева.
Както вече се посочи, един от исковете бе оттеглен, а за
част от иска за главница производството бе прекратено поради оттеглянето му,
поради което ищецът има право само на част от изплатеното възнаграждение на
особения представител, а именно 420 лева.
Останалите суми по списъка по чл.80 от ГПК следва да
бъдат присъдени така, както са заявени, или ответникът дължи общо сума за
разноски в размер на 2373,36 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.К.А., ЕГН – **********, да заплати на Х.И.Й., ЕГН – **********,
сумата от 7926,30 лева (седем хиляди деветстотин двадесет и шест лева и
тридесет стотинки), представляваща заплатена от ищеца в качеството му на
поръчител по договор за поръчителство от 01.11.2011 г. сума за пълно погасяване
на задълженията по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
01.11.2011 г. между П.К.А., кредитополучател, и „***“ ЕАД, кредитор, ведно с
мораторна лихва в размер на законната върху тази сума за периода 10.11.2014 г.
– 23.07.2019 г. на стойност 3782,63 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и
два лева и шестдесет и три стотинки) и законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на исковата молба на 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
П.К.А., ЕГН – **********, да заплати на Х.И.Й., ЕГН – **********,
сумата от 2373,36 лева (две хиляди триста седемдесет и три лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ