Решение по дело №883/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Н. 02 02“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н. Г. Н. – управител, срещу Решение № 370/19.03.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 01353-82/18.12.2023г. издадено от Директора на „РИОСВ“ Варна, с което на „Н. 02 02“ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

В касационната жалба, чрез процесуален представител, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и наказанието е явно несправедливо. Изложени са твърдения, че от показанията на разпитаната свидетелка Н. П. не става ясно как същата е установила, че заустване на замърсените води е в следствие дейността на дружеството. Посочено е, че мръсната вода с джибрите се събира в бетонова шахта, т.е. не се заустват отпадните води от обществената селска чешма. Допълва, че актосъставителят не е установил, че реално е установено замърсяване на водата. Навежда доводи, че констатациите на актосъставителя за замърсена вода са на база лични възприятия, а не са били взети проби. Позовава се на свидетелските показания на Я. П., според които чешмата се ползва от граждани да си мият колите, при което е възможно да използват различни препарати и химикали. Изложени са съображения, че административнонаказващият орган не е доказал безспорно извършването на нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Твърди, че преди извършване на проверката, както и след това казанът не е функционирал. На изложеното, моли, съдът да отмени НП.

Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Й. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 370/19.03.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 01353-82/18.12.2023г. издадено от Директора на „РИОСВ“ Варна, с което на „Н. 02 02“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 24.10.2023 г. в дере преминаващо източно от с. Доброглед, община Аксаково, точка с географски координати 43,26973°N 27.76454°Е, е установено, че „Н. 02 02“ ЕООД ползва воден обект -дере преминаващо източно от с. Доброглед, за заустване на отпадъчни и охлаждащи води от Казан за изваряване на ракия, разположен в сграда с идентификатор № 21587.14.72.1, с. Доброглед, без необходимото за това разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б" от Закона за водите. Това обстоятелство е установено по повод постъпил в „РИОСВ“ Варна сигнал за разпространение на неприятни миризми, замърсяване с отпадъци и замърсяване на водоизточник - чешма, от дейността на гореописания казан за изваряване на ракия. По време на проверката било установено, че за отпадъчните води, формиращи се от измиване на казаните са предвидени три последователно свързани бетонови утаителни шахти, в които се задържат джибрите. При огледа на място служителите на „РИОСВ“ Варна констатирали наличие на джибри в утаителните шахти. След смесване на отпадъчните води от казана за изваряване на ракия с водите от чешмата, същите преминават по тръбопровода под пътното платно и изтичат по земно-насипна канавка към дере преминаващо източно от с. Доброглед. При извършения оглед на канавката се е усещала неприятна миризма, характерна за отпадъците образувани от алкохолната ферментация на джибри. За установеното заустване „Н. 02 02" ЕООД нямал издадено разрешително за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води от Басейнова дирекция Черноморски район.

Във връзка с отправено запитване на „РИОСВ“ Варна до Териториална дирекция Митница Варна за произведени спиртни напитки от казан за изваряване на ракия с. Доброглед, стопанисван от „Н. 02 02“ ЕООД, било отговорено, че дружество притежава валидно Удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране с №BG002000A0451/07.08.2017 г., издадено от Началник на Митница Варна, с адрес на специализирания обект за дестилиране с. Доброглед-ПК 9145, обл. Варна, общ. Аксаково и през месец октомври има декларирани произведени количества спиртни напитки. Съставен бил АУАН и въз основа на него било издадено НП.

От правна страна въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. ВРС е приел за безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, която приел, че се потвърждава и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е изложил мотиви, че нарушението е съставомерно на посочените в НП разпоредби и потвърдил НП. Приел е, че не са налице предпоставки за определяна на случая като маловажен.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила на решението. Съдът е постановил решението си при напълно изяснена и доказана фактическа обстановка, изследвана изцяло, във връзка с която е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата касационна инстанция намира за правилни.

Предмет на спорът пред въззивната инстанция, пренесен и пред настоящата е: ползвало ли е дружеството воден обект за заустване на отпадъчни и охлаждащи води без необходимото за това разрешително.

В касационната жалба са изложени доводи, че в Закона за водите не е дадена легална дефиниция на понятието „заустване“ и в този аспект, че констатираните от АНО факти възприети от въззивния съд, не попадат в даденото от съдилищата тълкуване на това понятие, като извършване на инженерингова дейност и в този аспект, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи на касатора е неоснователни, на следните съображения:

Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв..“

Съгласно чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите „Разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;

Според § 1, т. 25 от ДР на ЗВ "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.

Съгласно §1, т.34. от ДР на ЗВ "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

Съгласно § 1, т. 6 ДР на Наредба № 2/08.06.2011 г. /"Отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания. /.

От правният анализ на цитираните разпоредби, се налага извод, че заустването на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се извършва само след издадено за целта разрешително за ползване на водния обект. Дерето, в което е констатира заустването се явява воден обект по смисъла на ЗВ, предвид наличието на граници на обекта и съсредоточаването на води в тези граници.

Не е констатирано от АНО, а и не е релевирано твърдение от дружеството нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебните производства, че по отношение заустването на води в констатирания в НП воден обект „Н. 02 02“ ЕООД има разрешение съгласно изискването на 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Т. разрешение не е приложено като доказателство по делото.

От доказателствата по делото правилно въззивният съд е установил, че дружеството с дейността си е изпълнило фактическия състав на чл.200, ал.1, т.2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършвана дейност по изваряване на ракия от казана в период близък до проверката на контролния орган. Видно от данни на Агенция „Митници“, Териториална дирекция „Митница“ Варна, през месец август, септември и октомври има декларирани произведени количества спиртни напитки. Тези документи, изходящи от дружеството, опровергават твърденията пред АНО и пред съда, че повече от година не е била извършвана дейност на обекта.

Неоснователно касаторът твърди, че от свидетелските показания на Н. П. не става ясно как е било установено, че процесното заустване е в следствие дейността на обекта. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, свидетелят П. отговаря, че „другият поток от вода е от измиване на казана, това е казана, в който се изваряват т.н. джибри след ферментацията им“. Много ясно е посочено, че именно отпадъчните води от измиване на казаните за изваряване на ракия се отвеждат към дерето. Защитната теза на касатора, че чешмата, в която се заустват процесните количества отпадъчни води, се ползва активно от граждани, които перат килими и мият колите си, се опровергава със свидетелските показания. Свидетелката П. заявява, че при извършване на проверката са отворили канала, по който са били отведени водите до дерето. Именно когато са отворили каналите, които са на обекта за изваряване на ракия, те са установили, че има разпенване и характерна миризма за такъв вид замърсяване на отпадъчни води. Проверяващите не са забелязали разпенване и характерната миризма някъде в района, а конкретно в каналите, които са на обекта за изваряване на ракия.

Твърдението в жалбата, че Казан за изваряване на ракия произвежда малки количества ракия, съответно отделя „малък“ обем отпадъчни води, е неоснователно, предвид формулировката на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, в която не даден критерий за издаването на разрешително - количество на отделяните отпадъчни води. Касационната инстанция констатира, че критерият количество вода е заложен в санкционната разпоредба на чл.200, ал.1 от ЗВ и намира, че предвид установените от АНО факти, правилно е определен обемът на отпадните води зауствани от дружеството.

Въззивният съд е изложил мотиви относно размерът на наложената санкция, които настоящата инстанция счита за съответни на целта на закона, поради което не ги преповтаря, а препраща към тях по арг. от чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Изложените от въззивния съд съображения за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен изцяло се споделят от касационната инстанция с препратка към тях на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 АПК.

При извършена проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ неправилно приложение на материалния, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт.

На горните съображения Решение № 370/19.03.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, А. съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/19.03.2024 г., постановено по АНД № 533/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Н. 02 02“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „РИОСВ“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.