№ 17
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9794/07.11.2022 г. на Т. Й. Б. с ЕГН
**********, като майка и законен представител на Г. М. А. с ЕГН **********, от гр.
Кюстендил, ж.к. Герена, бл. 157, ет. 2, ап. 5, чрез пълномощника адв. Б.К. от САК, с адрес за
призоваване гр. София, ж.к Младост 3, бл. 387, вх. Б ап. 42, насочена срещу Определение №
1087/17.10.2022 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1537/2022 г. по
описа на същия съд, с което районният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
производството по гр. д. № 1537/2022г. от описа на КнРС.
Частният жалбоподател навежда съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че районният съд неправилно и
неоснователно е приел, че фактическият състав на образуваното досъдебно производство се
припокрива изцяло с този на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 от ЗЗД.
Подчертава, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и гражданското право, а
деянието, което подлежи на доказване в исковия процес, както и противоправността му
съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по
смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. Твърди, че гражданско
производство може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК само и единствено
при наличие на тъждество на делинквента, деянието, неговата противоправност, предмет на
доказване в исковия процес и извършеното престъпно деяние от лицето, срещу което е
образувано наказателно производство. Конкретизира, че в случая образуваното досъдебно
производство е на етап разследване и няма изготвен и внесен обвинителен акт в съда, а
същото се води срещу неизвестен извършител, без да има привлечено към наказателна
отговорност като обвиняем лице, като все още се чакало изготвяне на АТЕ, респ. не може да
се направи извод за тъждественост между твърдяното от ищеца противоправно деяние и
деянието, за което е образувано ДП. Цитира съдебна практика на ВКС и твърди, че
гражданско производство се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК единствено и
само, когато по досъдебното производство има привлечено като обвиняем лице. Иска се
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на КнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Писмен отговор от ответната страна не е депозиран.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частните жалби
доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам
решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба от Т.
Й. Б., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния си син Г.
М. А. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е заявено искане да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10000 лв., частичен иск от 40000
лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, реализирано на 23.03.2022г., около
17:40 часа в гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, пред блок 154, на кръстовището на ул. „Кокиче“
и ул. „Синчец“, когато водачът В.Н.С., управляващ л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № В****НХ,
нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пешеходеца Г. М. А., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2022г. – датата на която изтича срокът
по чл. 429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор. Сочи
допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Оспорва я по основание и размер,
прави възражение за съпричиняване, както и такова за прекомерност на търсеното
обезщетение. Прави искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 5 от ГПК, предвид наличието на данни за образувано ДП във връзка с ПТП предмет
на делото.
С обжалваното определение районният съд е приел за основателно искането на
ответното дружество за спиране на производството. Съдът е аргументирал определението си
за спиране на производството по делото с обстоятелството, че ответникът сочел, а същото
било изложено и в самата искова молба, че досежно процесното ПТП имало образувано
досъдебно производство № 185/2022 г. по описа на РУ –Кюстендил, което не било
приключило, като е счел че фактическия състав по образуваното ДП се покрива изцяло от
обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца
по чл. 45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната – предмет на
настощия граждански спор.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Настоящият въззивен съд счита, че районният съд неправилно е приел, че са
налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото до
приключване на досъдебното производство.
В цитираното от жалбоподателя определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. №
1732/2014 г. на I ТО, касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на
производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента,
2
деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и
извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно
производство. В соченото определение, както и в останалите цитирани от частния
жалбоподател определения, както и в редица други съдебни актове на ВКС, известни
служебно на състава, част от които също цитирани от първоинстанционния съд /решение №
116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. №
5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч.
гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО,
определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч.
гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и
др. / еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е
наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната
такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са
въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която
престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд
по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да
бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
Първоинстанционният съд не е преценил, че по делото са въведени единствено
твърдения на ищеца и ответника за наличие на образувано досъдебно производство, без
наличие на каквито и да било доказателства в тази насока, от които да се установят
извършени от лицето, сочено в и.м. като извършител на противоправно деяние, престъпни
действия. Наличието единствено на твърдения по делото, установяващи извършването на
разследване по ДП № 185/2022 г. по описа на РУ - Кюстендил, не са достатъчно основание
за извеждане на тъждество между твърдяното да е извършено от трето неучастващо по
делото лице противоправно деяние и деянието, за което е образувано разследване по
цитираното по-горе досъдебното производство, респективно при липса на данни за
привлечено като обвиняем лице, както и конкретни данни на какъв етап е производството,
не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна
фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са
въведени твърдения в исковото производство.
В допълнение следва да бъде посочено и обстоятелството, че ГПК не задължава
гражданския съд да се счита обвързан от издадените в рамките на досъдебното
производство актове, а сам следва да прецени дали действително са налице престъпни
обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданско – правния спор,
разглеждан по конкретното дело.
Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно определение като
неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В случай, че
3
се установи посоченото в исковата молба като лице да е привлечено като обвиняем в
образуваното наказателно производство, в зависимост от данните на какъв етап е
наказателното производство, съгласно трайната практика на ВКС, производството по делото
може да бъде спряно на някое от горецитираните основания по чл. 229 от ГПК, при
преценка за наличие на всички предпоставки за това..
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1087/17.10.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1537/2022 г. по описа на същия съд, като неправилно.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от Т. Й. Б., действаща в
качеството си на майка и законен представител на малолетния си син Г. М. А. против ЗД
„БУЛ ИНС“ АД искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4