№ 302
гр. Плевен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-П.
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-П. Въззивно
гражданско дело № 20254400500472 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 554/25.04.25 г по гр. Дело № 6132/24 г по описа на РС
– Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „ФЕЙШЪН
ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК *** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2000лв., представляваща
абонаментни франчайзингови такси за месец ноември 2019 г. и месец
декември 2019 г., дължими по Договор за франчайз от 17.12.2018г., като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявеният от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП”
ЕООД с ЕИК *** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 717,15лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на дължимите франчайзингови такси по
Договор за франчайз от 17.12.2018г., като погасен по давност.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, “БРАКС 21”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Солун“,
№ 13, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Н. К. К. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
1
управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Чонгора“, № 75, представлявано
от управителя В. И. Д., сумата от 14 491лв., представляваща неплатена
продажна цена за доставени стоки с търговска марка „Carducci“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 24.10.2024г. до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част и в частта за
разноските е постъпила от Бракс 21 ЕООД ,в която се възразява, че съдът е
постановил едно неправилно решение. Възразява се, че по делото липсват
събрани категорични доказателства, че между страните са били налице
облигационни отношения във връзка с продажБа на стоки. Според въззивника
обсъдените от съда писмени доказателства, въз основа на които са изградени и
изводите на съда, са едностранно подписани само от представител на другата
страна и няма доказателства представител на въззивника да се е съгласявал
или подписвал документи във връзка със закупуване на стоки от другата
страна.В този смисъл и при липсата на доказателства, които да установяват
наличието на търговска сделка между страните за закупуване на стока, се
претендира отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на
предявения иск.
Въззиваемата страна в представен по делото отговор на въззивната
жалба оспорва същата и възразява, че решението е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, поради което следва да
се потвърди. Възразява се, че по делото пред първата инстанция не са
въведени възраженията, които се правят с въззивната жалба. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни
отношения между страните и закупуване на стоки, които не са заплатени
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел по отношение на наличието на облигациони
отнтошения между страните, че не е налице спор между страните и се
2
установява от представения препис на Договор за франчайз от 17.12.2018г., че
по силата на това съглашение е било постигнато съгласие ищецът „Фейшън
Трейд Вип“ ЕООД, в качеството на франчайзодател да предостави на
ответника „Бракс – 21“ ЕООВ, в качеството на франчайзополучател за срочно,
непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползване търговската марка
„Carducci“, изключителните права за която марка са били притежание на
“ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД. Според обективираното в чл.2.1., срокът на
правоотношението е бил уговорен на една година, считано от 19.12.2018 г.
Видно е от отразеното в чл.3 от писменото съглашение, че за ползването на
предоставените права, франчайзополучателят се е задължил да заплаща на
франчайзодателя абонаментна ежемесечна франчайзингова такса в размер на
1000лв. без ДДС, която не е обвързана с обема на извършените продажби и
съответно платима от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи – по
посочена банкова сметка на кредитора, при предвидена възможност и за
предплащане. Ищецът е представил съставена на 17.04.2019г. от управителя
на ищцовото дружество В. Д. разписка за получена сума, с която е
удостоверила, че е получила от Н. К. сумата от 8000лв. за плащане на стока.
Представена е и съставена от същото лице разписка от 06.05.2019г. за
удостоверяване, че е получила от лицето Н. К. сума в размер на 4000лв. за
плащане на стока. Представени са копия на електронни писма, изходящи от
управителя на ищцовото дружество В. Д. на 27.03.2019г., 17.04.2019г. и
18.06.2019г., съдържащи описания на предлагана стока и съставен
едностранно Протокол за изписване на стоки от 07.06.2019г., както и ел.писмо,
изходящо от същото лице на 16.08.2019г. с изявление за получена сума от
5000лв., представляваща платена цена за стока. Видно е било, според РС, че
писмата са били адресирани до ел.адрес ***. От представения препис на
Разписка за дължими и платени суми, съставена на 21.04.2021г. в гр.Варна е
видно, че в този документ е обективирано съгласие на подписалите документа
лица Н. К. и В. Д., че към сочената дата първия дължи на втората сумата от 17
951лв.; че на същата дата 21.04.2021г. е взел стока за 6540лв. (според опис по
имейл на сочения по-горе адрес ***) и общо дължимата сума се изчислява на
24491лв. Отразено е било изявление, че задълженото лице е платило на
същата дата 21.04.2021г. сума в размер на 10000лв. и при това е останала за
плащане сума от 14491лв. Представен е бил и препис на съставена на
21.04.2021г. разписка за получаване на сумата от 10000лв. от управителя на
3
ищцовото дружество В. Д.. Представено е било ел.писмо, изходящо от В. Д.
на 22.04.2021г. и адресирано до ел.адрес *** с опис на вид, количество и цена
на стока, представляваща костюми, ризи, смокинги, при посочена обща цена
от 6540лв. От приложеното копие на прокурорска преписка №6309/2024г. по
описа на РП-Плевен е било видно, според РС, че същата е била образувана по
жалба на управителя на ищцовото дружество затова, че и след прекратяване
на процесния Договор за франчайз, ответното дружество продължавало да
използва в търговската си дейност търговската марка, изключителните права
за която били притежание на ищеца. Видно е било , че проверката е
приключила с Постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно
производство. В хода на производството по делото пред РС са били събрани и
гласни доказателства, ангажирани от ищеца. Свидетелят С. В. Н. излага в
показанията си пред РС, че работел при ищцовото дружество на длъжност
шофьор, като заемал същата и към 2018г., както и към момента на
разглеждане на делото. Твърди, че познавал управителя на ответното
дружество „Бракс 21“ ЕООД и присъствал при подписване на процесния
Договор за франчайз от 2018г. Твърдял е, че присъствал и когато сочения
управител вземал стока от складовете на ищеца и дори помагал при
товаренето й, закупуваните артикули представлявали костюми, ризи, колани,
папионки, бутонели, кърпички, обувки, тениски и други подобни. Пояснявал е,
че изпълнението на трудовите му функции било свързано с тези продажби и
поради това бил запознат. Твърдял е , че при вземане на стоката от управителя
на ответното дружество Н. К. се съставял опис в табличен вид, който той
вземал на момента или му се изпращал по ел.поща. Твърдял е също, че в тези
случаи продажната цена била заплащана от купувача винаги в брой и на части,
последната такава покупка на стока била направена от Н. К. около месец
април 2021г., когато той заплатил 10 000лв. в брой, но в същото време взел
стока за около 6000-7000лв. и останал да дължи около 15000лв. Твърдял е, че
присъствал на вземането на стоката и оформянето на нарочен документ за
дължимите суми. Твърдял е също, че присъствал при изпращането от
управителя на ищцовото дружество на имейл с опис за закупената последния
път стока - през м.април 2021г., като писмото било изпратено на електронен
адрес, който бил предоставен преди това от ответника и по който се
осъществявала комуникацията.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел, т.к. в
4
тях се излагат лични възприятия и кореспондират с всички събрани по делото
писмени доказателства, в това число относно фактите, установени в
подписани от управителя на ответното дружество документи. Съдът е отчел
обстоятелството, че свидетелят работи в ищцовото дружество, но само по
себе си то не е достатъчно да създаде съмнения в достоверността на
показанията му, а не са били налице никакви други обстоятелства, които да
пораждат такива съмнения.
При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна
страна, че се установява от обсъдените доказателства, че страните са били в
правоотношение по сключен между тях Договор за франчайз от 17.12.2018
през процесния период от време – от 01.11.2019г. до 19.12.2019г и се е
произнесъл по предявените искове в тази връзка като решението по тях не е
предмет на обжалване. Съдът е обсъдил и претенцията на ищеца по чл.327,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, преценявайки поотделно и в
съвкупност събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че въз
основа на тях се установява, че в отношенията между ищцовото и ответното
дружество, наред с правата и задълженията, които са упражнявали и
изпълнявали по сключения Договор за франчайз, ответникът пред първата
инстанция „Бракс 21“ ЕООД е закупувал от „Фейшън Трейд Вип ЕООД
предлагана от него стока. Установява се, според РС, се от обсъдената
Разписка от 21.04.2021г., електронно писмо на управителя на ищцовото
дружество от 22.04.2021г. и показанията на свидетеля С. Н., че на 21.04.2021г.
управителя на ответното дружество е получил предадена му от страна на
ищеца стока на обща стойност 6540лв., както и е признал за дължима към
същия момент сума от 17 951лв. за закупена преди това стока или общо
задължението му е било признато от него в размер на 24491лв. С оглед
установеното от съставената нарочна Разписка от 21.04.2021г., че на същата
дата управителя на ответното дружество е заплатил на ищеца сумата от 10
000лв., съдът е приел за доказано твърдението, че е останало задължение в
търсения в настоящото производство размер от 14491лв. Съдът е приел също
така, че обсъдените доказателства в съвкупност установяват, че се касае за
вземания на ответното дружество към ищцовото за цена на продадена стока.
От кореспондиращите помежду си показания на св.Н. и съставяни и в
предходен период разписки за получени суми, представляващи цена на стока,
се изяснява, че ищцовото и ответното дружество са били в дълготрайни
5
търговски отношения по покупко-продажба на предлагана от последното
стока. При наличието на обективирано признание на управителя на ответното
дружество в съставения двустранно документ от 21.04.2021г. за размера на
задължението му и правопораждащите го факти, подкрепяно и от сочените
по-горе доказателства, установяващи елементите на дълготрайните договорни
отношения между двете дружества, съдът е приел, че ирелевантно за
формиране на горните изводи е дали са ангажирани други доказателства за
съставяни счетоводни документи по повод осъществяваните търговски
продажби. Задължението на ищеца за заплащане на цената на закупената стока
е възникнало при получаването й от продавача и то не е обусловено от други
обстоятелства, свързани със счетоводните записвания. Съдът е приел за
неоснователно и възражението на ответника, че не е доказано и участието на
„Бракс 21“ ЕООД като страна по осъществяваните продажби на стока,
задълженията по които са признати в съставената разписка от 21.04.2021г., т.к.
неговия управител Н. К. бил едноличен собственик на пет търговски
дружества. От всички събрани доказателства се установява, според РС, че
търговските отношения между ищцовото и ответното дружество са започнали
по повод сключения между тях Договор за франчайз от 17.12.2018г. и не са
ангажирани доказателства за съществували договорни отношения на ищеца с
някое от останалите търговски дружества, чийто едноличен собственик е
също управителят на „Бракс 21“ ЕООД. Поради това, съдът е приел за
несъмнено установено, че търговските продажби са били осъществявани
между лицата, които са били страна именно по договора за франчайз. Съдът е
приел за неоснователно и възражението на ответника за погасяване по давност
на тази претенция на ищеца. Касае се, според РС, за вземане по договор за
продажба, което се погасява с петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и
неговия правопораждащ факт не е сключения Договор за франчайз, вземането
за таксите по който се погасяват с тригодишна давност, като периодични
плащания. Петгодишния срок следва да се брои от датата на подписване на
разписката от 21.04.2021г., т.к. дори съдържащото се в този документ
признание за задължение да се отнася за предходен договор за продажба на
стока, то съгласно разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД започналата да тече
преди това давност е била прекъсната и в съответствие с нормата на чл.117,
ал.1 от ЗЗД е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Същият не е
изтекъл към датата на завеждане на исковата молба. Предвид изложеното,
6
съдът е приел, че предявената искова претенция с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателна и доказана и
следва да бъде уважена като такава, респективно осъден ответника да заплати
на ищеца претендираната сума от 14491лв., представляваща неплатена цена на
продадена стока, за която е съставена Разписка от 21.04.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Следва да се отбележи, че в подадения отговор на исковата молба
пред първата инстанция не са налице оспорпвания на представените по делото
писмени доказателства в никакво отношение. Изложено е само бланкетно
възражение, че исканите суми не се дължат. Не е оспорено обстоятелството за
наличието на търговски отношения между страните, представената разписка
от 21.04.21 г има два подписа, независимо, че над единият не е вписано име,
но доказателството не е и оспорено. Факт е , че в разписката липсва
отбелязване в какво качество Н. К. се съгласява за размера на дължимата сума
в посочената разписка, но това писмено доказателство, обсъдено и съобразено
в съвкупност с останалите зоказателства по делото, вкл. И тези за наличието
на търговски отношения между страните, може да мотивира извода, до който е
стигнал и ПлРС.
Пред Пл ОС не са представени доказателства при спазване на
разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото разноски следва да се дължат само на
въззиваемата страна, каквито са претендирани с отговора на въззивната
жалба, но поради факта, че липсват доказателства за направени такива
разноски пред въззивната инстанция и техния размер, разноски не следвва да
се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 554/25.04.25 г по гр. Дело №
6132/24 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8