№ 141
гр. Кюстендил, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101115 по описа за 2021 година
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление на дейността - гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков“№ 68 е
предявило против Б. Й. М., ЕГН ********** от *****************, искове да
бъде признато за установено по отношение на ответника,че в полза на
ищцовото дружество съществува против него вземане за сумата от 5 373.37
/пет хиляди триста седемдесет и три и тридесет и седем/лв.-
главница,представляваща изплатените от ищеца застрахователни
обезщетения по преписка № *********, № ********* и № ********* във
връзка с претърпените от Д. ЕМ. Й. и М. Р. С. неимуществени вреди и във
връзка с уврежданията на л.а „Алфа ромео“ с рег.№ *****************
вследствие на на ПТП, настъпило на 11.03.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 19.02.2021 год. до окончателото й
изплащане, както и сумата от 1855.45 /хиляда осемстотин и петдесет и пет и
четиредесет и пет/лева,предсттавляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.09.2017 год. до 18.02.2021 год. Претендира се присъждане на
разноските от производствата.
В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника оспорва
иска и част от обстоятелствата на които се основава, прави правопогасяващи
възражения за погасяване вземането по давност.
КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
1
Приложеният по делото ПТП № 1509013 от 11.03.2017г., изготвен от мл.
автоконтрольор при ПП – ОД на МВР установява, че на 11.03.2017 год., в гр.
Кюстендил, на кръстовището, образувано от пресичането на улиците „Цар
Освободител“ и ул. “Даскал Димитрий“ ответникът, управлявайки лек
автомобил марка „Ровер 420“ с рег. № *****************, собственост на
Любен Аделинов Стоянов, причинил ПТП като удрил управлявания от Д.
ЕМ. Й., л.а марка „Алфа ромео“ с рег.№ *****************, собственост на
последния. Последното било резултат от предприета маневра „изпреварване“,
без ответникът да съобрази, че движещият се пред него участник в
движението ще завива наляво, при което настъпили увреждания за двата
автомобила. Соченият протокол установява още, че ответникът,
причинявайки процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол над допустимото по закон, както и без свидетелство
за управление на МПС. Не се спори, че заедно с Й. в колата е имало и друг
пътник – М.С..
Липсва спор, а това се установява и от представената на л. 13 от делото
Полица BG/08/117000437731 за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистоте, че към датата на процесното ПТП (и по-
конкретно, считано от 02.02.2017г.) за управлявания от ответника автомобил
“Ровер 420“ с ДК№ ***************** е налице задължителното по закон
застраховане, покриващо отговорността на управляващия процесното
моторно превозно средство водач.
За настъпилите за Й. увреждания, за които същият представя 2 бр.
амбулаторни листове съотв № 1765/14.03.2017г. и № 000260/14.03.2017г. с
установени диагнози, както следва: МКБ Y850 и , МКБС20.2, контузия на
гръден кош, мозъчно сътресение, МКБ С 40.8 изпратил покана до ищцовото
дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което,
съгласно постигнато между тях споразумение било определено на 2500,00 лв.,
изплатено изцяло на Й. (спр. л. 15 до 23 от делото). Аналогично, пътуващата
с Й. М.С., на осн. представен амбулаторен лист № 000394/14.03.2017г., с
посочена в същия диагноза „остра стресова реакция“, получила като
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на
процесното ПТП, отновно по споразумение със застрахователя, сума от
1000,00 лв., платена й изцяло от последния (така л. 25 до 30).
Повредата на автомобила на Й. по извършена от застрахователя
калкулация-ремонт № ********* била определна на 3747,49 лв., необходими
за ремонт, а предложеното за заплащане обезщетение, при средна пазарна
стойност на автомобила към датата на процесното ПТП от 2676,20 лв.,
възлизало на 1873,34 лв. Липсва спор, че сумата е изплатена на Й., като
посоченото се установява и от представеното на л. 52 от делото авизо местен
превод за сочената сума.
Изпратена е до ответника, от ищеца, и регресна покана изх. №
2
*********/21.08.2017г., за доброволно заплащане на процесните суми от
2500,00 лв., 1000,00 лв. и 1873,37 лв., която била получена от ответника М. на
25.08.2017г. (спр. заверено копие на обратна разписка, приложена на л. 54 от
делото).
От представеното заверено копие на изчисляване на лихви, извършено
чрез общодостъпен за това калкулатор в интернет, е установимо, че
дължимата такава върху процесната сума от 5373,37 лв., за периода
25.09.2017г. до 18.02.2021г., е в размер на 1855,45 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В.Н.. Последният
установява, че след извършен на 14.03.2017г. преглед на лицето Д.Й. са
установени следните увреждания: контузия на главата, контузия на стената на
гръдния кош вляво, контузия на лява мишница и ляво рамо, контузия на ляво
бедро и лява тазова област, като при тези данни експертът не приема, че Й. е
получил мозъчно сътресение, така както е отразено в раздел „придружаващи
заболявания“ към един от представените по делото амбулаторни листове.
Вещото лице сочи, че така получените увреждания е напълно възможно да са
резултат от сочения по делото инцидент, поради което и причинно-
следствена зависимост между двете е налице. Медикът твърди, че при този
вид увреждания и при благоприоятно протичащ възстановителен процес
(като липсвали данни за налични усложнения), възстановителният период
траел от 2-3 до 3-4 седмици. През посочения период пострадалият изпитвал
болки и страдания – по-интензивни в началото и до около първата половина,
постепенно отслабващи, до изчезващи в края на периода.
По отношение на М.С. експертът сочи да е наличе причинно-
следствена зависимост между причинената й остра стресова реакция (без
данни за физически травматични увреждания) и процесния инцидент.
Твърди, че обикновено острата стресова реакция е преходно състояние, което
най-често изчезва в рамките на часове, до дни или до около месец след
стресогенното събитие. В този период пострадалата е изпитвала болки и
страдание (от главоболието), без да може по-точно да се определи
интензитета и продължителността им.
Заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
в.л. Н.В. установява механизма на процесното ПТП, съвпадащ с отразеното в
протокол за ПТП № 1609013, а именно – предприета маневра за изпреварване,
без съобразяване за извършване на ляв завой на движещия се пред
делинквента участник в движението, в резултат на което следва сблъсък в
лявата странична част на увредения автомобил, качване на левия тротоар и
блъскане последователно на два метални стълба. Като причина за настъпване
на процесното ПТП експертът сочи несъобразяване от страна на водача на
„РОВЕР“, модел 420“, ДК№ ***************** на индикациите за
предприемания от л.а. ‚Алфа Ромео“ ляв завой и невъзможност да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС.
3
Вещото лице установява причинно-следствена зависмост между механизма на
ПТП и настъпилите за автомобила увреждания. Според експертът посочения
като необходим в опис заключенията и калкулация-ремонт, такъв е
икономически неизгоден в съпоставка с цената на автомобила. Определената
от експерта средна пазарна стойност на увредения автомобил, съвпада с
посочената такава от в.л. Б.К. а именно – 2676,20 лв. Определената стойност
на вредите по процесния автомобил възлиза на 3747,49 лв. Щетата на лек
автомобил „Алфа Ромео“ модел „147 1,9 JTD”, с рег. № КН 4060 ВН, при
реализираното на 11.03.2017г. ПТП се приема за „тотална“ такава. Така,
размерът на дължомото обезщетение, съобразно приетото в КЗ, при
установена тотална щета, а именно – определено като 70 % от стойността на
автомобила преди реализирането на ПТП, възлиза на 1873,34 лв.
С оглед ангажираната административно-наказателна отговорност на
ответника са представени и приети по делото АУАН, сеия Г №
508005/11.03.2017г. и НП № 17-1139-000365/31.03.2017г., видно от което на
М. са наложени глоби на осн. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 6 и чл. 177, ал.1, т.2,
прдл. 1 от зДвП съответно от 150,00 и 100,00 лв.
Приети по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Д.Й. и М.С..
Свидетелят Й. сочи, че си спомня инцидента, при който на 11.03.2017 г.
управляваният от него автомобил бил блъснат отзад, а от удара колата му
излетяла чак към спирката при паметника Ильо Войвода. Й. излязъл от
колата, а спътничката му М. (понастоящем негова съпруга) останала в колата
да плаче. Й. твърди, че след удара той и М. посетили болнично заведение –
МБАЛ ‚Д-р Н. Василиев“ АД – гр. Кюстендил. Той имал натъртвания и
набивания, като твърди, че „не беше нещо сериозно“. Взимал
болкоуспокояващи и се мажел в областта на натъртванията. Изпитвал болки в
рамките на десетина дни до две седмици. Що се отнася до М., същата била
силно стресирана и уплашена, дори 2-3 пъти прибегнала до помощта на д-р Р.
Свидетелката М.С.(понастоящем Й. след сключване на граждански
брак) сочи, че след процесния инцидент, при който колата, в която се е
возела, била ударена и изхвърчала на 20 м. към паметника Ильо Войвода,
непосредствено след удара била силно стресирана и уплашена и останала в
колата. Същата нямала физически травми, но психически не се чувствала
добре. На следващия ден след инцидента посетила д-р Р. която й изписала
хапчета. Свидетелката сочи, че не спяла добре, имала притеснение от
движение, вкл. и пеша, не смеела да се движи по улиците, както и по
пешеходните пътеки. Сочи, че тази й психическа нестабилност продължила
около 2-3 месеца.
От материалите по ч.гр.д. № 312/2021 г. на КРС /прието като
доказателство в цялост/ се установява това, че за исковите суми и основание
ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било уважено с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение № 260163/22.02.2011 год. и
4
при усл.на чл.415, ал.1, т.2 ГПК е предявен иск за установяване съществуване
на вземането.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства. Съобразявайки установеното съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът претендира установяване на вземане по заповедно производство,
основавайки се на регресна отговорност на виновен за настъпило ПТП водач
на МПС, на основание разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1 и ал. 2 от Кодекса за
застраховането.
Фактическият състав на изведената от съда правна квалификация на
заявеното спорно право включва установяване на следните елементи –
1/валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования, 2/изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице и 3/ деликт – противоправно деяние, изразяващо се в управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
съотв. без притежание на свидетелство за управление на МПС,
имуществени/неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и
вредите.
В конкретиката на казуса, страните не оспорват факта за наличие на
сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", която е
валидна към датата на процесното ПТП. Не е спорен и фактът на изплащане
на застрахователните обезщетения от ищеца на пострадалите лица, в т.ч. две
обезщетения за неимуществени вреди (2500,00 лв. за Й. и 1000,00 лв. за С.) и
имуществени такива от 1873,37 лв., представляващи обезщетение за вредите,
настъпили по процесното МПС.
За доказване на претенцията си ищецът се позовава на Протокол за ПТП
№ 1509730 от 10.04.2015 г. В траЙ.та практика на ВКС се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/ 22.06.2012 г. по т.д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО. Посочената
практика е относима към т.нар. „констативни протоколи за ПТП“, какъвто е
настоящият, доколкото е издаден от органите на полицията при посещението
5
на мястото на процесното ПТП. Това по безспорен начин се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при
възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава
ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор
"не". В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Отделно от това, ищецът, за установяване на
обстоятелствата по Протокола, а именно – механизъм на настъпване на ПТП,
настъпили вреди, както и причинната връзка между тях, е ангажирал и други
доказателства, а именно назначената по делото техническа експертиза, която
ги установява в съответствие с изложеното в протокола.
Относно употребеното от виновния водач количество алкохол, съдът
намира следното: в съдебната практика е изяснено, че надлежният ред, по
който се установява употреба на алкохол или друго упоЙ.що вещество, е
регламентиран в действалата към момента на настъпване на процесното
произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001 г. В Наредбата е посочено, че
употребата на алкохол или друго упоЙ.що вещество се установява
посредством използването на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Право на водача е да прецени дали
да извърши или не медицинско изследване, но за да може да обори
показателите, установени с техническо средство ( в случая над 1.2), той
трябва да се яви в указаното му лечебно заведение в указания му срок,
каквито данни по делото да е сторено липсват. Нещо повече, в самия
протокол изрично е отбелязан отказаът на водача да даде кръвна пробава за
изследване на соченото обстоятелство. Така, релевантен показател за
отчетената алкохолна проба на ответника отново е протоколът за ПТП /с
показания над 1,2 промила/ По този начин, протоколът, като официален
документ, при липса на оспорване на истинността му по реда на чл. 193 от
ГПК, следва да се приеме, че отразеното в него е вярно, тъй като не е
отречена неговата материална доказателствена сила и следва да бъде ценен с
оглед обвързващата сила на изложените в него обстоятелства вкл. досежно
това, че ответникът не е притежавал свидетелство за управление на МПС,
което също е изрично отбелязано.
На следващо място, експертът, в приетата съдебно-техническа експертиза
установява мехнанизма на процесното ПТП, съвпадащ с отразеното в
протокол за ПТП № 1609013, а именно – предприета маневра за изпреварване,
без съобразяване за извършване на ляв завой на движещия се пред
делинквента участник в движението, в резултат на което следва сблъсък в
лявата странична част на увредения автомобил, качване на левия тротоар и
блъскане последователно на два метални стълба. Като причина за настъпване
на процесното ПТП експертът сочи несъобразяване от страна на водача на
6
„РОВЕР“, модел 420“, ДК№ ***************** на индикациите за
предприемания от л.а. ‚Алфа Ромео“ ляв завой и невъзможност да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС.
Вещото лице установява причинно-следствена зависмост между механизма на
ПТП и настъпилите за автомобила увреждания.
Досежно виновното поведение на делинквента е налице установена от
законодателя оборима презумпция за наличие, която в случая не бе оборена с
допустимите в процеса доказателствени средства. Нещо повече, макар да не е
обвързан от ангажираната за причинителя на процесното ПТП
административно-наказателна отговорност ( посредстовм издаден АУАН,
сеия Г № 508005/11.03.2017г. и НП № 17-1139-000365/31.03.2017г., видно от
което на М. са наложени глоби на осн. чл. 179, ал.1, т.5, предл. 6 и чл. 177,
ал.1, т.2, прдл. 1 от зДвП съответно от 150,00 и 100,00 лв), съдът я цени в
съвкупност с останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал.
Предпоставката на чл. 500 от КЗ за упражняване на регресното право на
застрахователя – да е заплатил обезщетение на пострадалите лица, също бе
безспорно установено по делото, като заплатени в тази връзка са следните
суми: 1873,37 лв. обезщетение, определено на 70 % от действителната
стойност на л. а. ‚Алфа Ромео“ към датата на процесното ПТП (л. 52); 1000,00
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за М.С. (л. 30) и 2500,00
лв. изплатено обезщетение за причинените на Д.Й. неимуществени вреди (л.
23 от делото).
Спори се по размера и начина на определяне на така изплатените
обезщетения.
Досежно обезщетението за имуществени вреди в размер на 1873,37 лв.
Представена по делото е калкулация-ремонт № *********, при която
повредата на процесното МПС се определя на 3747,49 лв., необходими за
ремонт, а предложеното за заплащане обезщетение, при средна пазарна
стойност на автомобила към датата на процесното ПТП от 2676,20 лв.,
възлиза на 1873,34 лв. В подкрепа на изложеното е допусната и приета
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. Н. В.. Определената от
експерта средна пазарна стойност на увредения автомобил, съвпада с
посочената такава от в.л. Б.К. а именно – 2676,20 лв. Определената стойност
на вредите по процесния автомобил възлиза на 3747,49 лв. Щетата на лек
автомобил „Алфа Ромео“ модел „147 1,9 JTD”, с рег. № КН 4060 ВН, при
реализираното на 11.03.2017г. ПТП се приема за „тотална“ такава. Така,
размерът на дължомото обезщетение, съобразно приетото в КЗ, при
7
установена тотална щета, а именно – определено като 70 % от стойността на
автомобила преди реализирането на ПТП, възлиза на 1873,34 лв. Ето защо до
този размер претенцията следва да се уважи като доказана, а до пълния й
заявен такъв от 1873,37 лв. – да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на сумата от 1000.00 лв. – заплатено на М.С. обезщетение
за неимуществени вреди.
Така, с оглед преценката на съда досежно справедливостта по см. на чл. 52
от ЗЗД на определения и изплатен на пострадалата размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 1000,00 лв. съдът взе предвид представения по
делото Амбулаторен лист № 000394/14.03.2017г., с посочена в същия за
лицето С. основна диагноза „остра стресова реакция“. Посоченото в листа
обективно състояние на пострадалата е определено на остра стресова реакция
с изобилна симптоматика НВ, тревожни очаквания, кошмарни сънища,
свързани с преживяното на 11.03.2017г., избягващо поведение, депресивни
нагласи за бъдещето; церебрастенни, мигренозни симптоми. Приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза сочи да е наличе причинно-
следствена зависимост между причинената на М. остра стресова реакция (без
данни за физически травматични увреждания) и процесния инцидент.
Твърди, че обикновено острата стресова реакция е преходно състояние, което
най-често изчезва в рамките на часове, до дни или до около месец след
стресогенното събитие. В този период пострадалата е изпитвала болки и
страдание (от главоболието), без да може по-точно да се определи
интензитета и продължителността им. От друга страна, събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на самия пострадал С. (Й. след
брака) потъврждават, че същата е изпитала силен стрес при процесния
инцидент, като в период около 2-3 месеца след него не се е чувствала
психически добре, изпитвала е страх при движение по улиците, вкл. пеша, не
е спала добре, прибегнала до квалифицирана помощ (с посещения при д-р Р.
и изписано медикаментозно лечение. Изложеното се потвърждава и от
показанията на св. Й., чиито възприятия са също непосредствени.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че определеният
и заплатен като обезщетение на пострадалата размер на сумата от 1000,00 лв.,
се явява справедлив съобразно обективните критерии преценени от
настоящия състав като време на възстановяване от около 2,3 месеца (което се
явява продължително, предвид обичайния период на възстановяване до около
4 седмици, както сочи експертът), преживените стресови усещания, предвид и
установения механизъм на процесното ПТП при отскачане на колата на около
20 м. към паметника на Ильо войвода, страхът от движение по улиците, вкл.
пеша, намесата на квалифицирана медицинска помощ, но също така и данните
за пълно въстановяване при липса на остатъчни последици в какъвто и да е
аспект. При тези изводи на съда, претенцията в посочената част се явява
8
основателна в пълния й заявен размер.
По отношение на сумата в размер на 2500,00 лв. заплатено обезщетение
за причинените на Д.Й. неимуществени вреди:
За установяване настъпилите увреждания за пострадалия Й. по делото са
представени 2 бр. амбулаторни листове съотв. № 1765/14.03.2017г. и №
000260/14.03.2017г. с установени диагнози, както следва: МКБ Y850 и ,
МКБС20.2, контузия на гръден кош, мозъчно сътресение, МКБ С 40.8. От
друга страна в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза експертът
прави обоснован извод за това, че при наличието на посочените данни,
лицето не е било с мозъчно сътресение. Като тези изводи се подкрепят и от
показанията на самия пострадал, който сочи че уврежданията му не са „нещо
сериозно“, че се е повлиял от болкоуспокояващи и мазане в областта на
натъртванията и се е възстановил в период „деседина дни до две седмици“.
Болките и страданията при такъв тип увреждане вещото лице е определило
като по-интензивни в началото и до около първата половина, постепенно
отслабващи, до изчезващи в края на периода.
Така, предвид естеството на причинените на пострадалия
неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства от значение за случая и най-вече, че същите са напълно
възстановени за период от „десетина дни до две седмици“, при липса на
данни за причинени психически травми, а физическите такива „не са нещо
сериозно“, че са се повлияли от болкоуспокояващи и мазане в областта на
натъртванията, в съвкупност със становището на експерта в областта, че при
посочените данни, пострадалият не е имал сътресение, за каквото се сочи да е
налице в представения амбулаторен лист съдът намира, че за същите се
дължи обезщетение в размер на 2 000.00 лв., до който именно следва да бъде
уважена предявената от застрахователя срещу делинквента регресна
претенция. Така определеният размер на обезщетение представлява
справедлива парична компенсация на претърпените от Й. неимуществени
вреди вследствие на ПТП и съответства на интензитета на нараняванията и
възстановителния период като съдът отчита все пак обективния факт на
причинени физически травми, за които се установи, че представляват
контузия на главата, контузия на стената на гръдния кош вляво, контузия на
лява мишница и ляво рамо, контузия на ляво бедро и лява тазова област, при
което същият е изпитвал болки и страдания – по-интензивни в началото и до
9
около първата половина, постепенно отслабващи, до изчезващи в края на
периода. За горницата до пълно претендирания размер от 2500,00 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В последния смисъл,
само за прецизност ще се посочи, че постигнатото между пострадалия и
застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързва нито
делинквента, тъй като той не е страна по него, нито съда, именно в който
смисъл настоящият състав е обосновал и изводите си.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Принципно е разбирането, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение
на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е
функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда
върху признатата за основателна претенция за главницата, но дължи от деня
на забавата. Досежно конкретния случай съдебната практика приема, че е
нужна покана. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени
от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл
решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение
№ 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС.
В случая, от приложените по делото доказателства е видно, че такава
покана е била изпратена на ответника и получена лично от него на
25.08.2017г. (спр. л. 54 от делото). Акцесорната претенция е за период
25.09.2017 г. до 18.02.2021 г., като размерът й (върху признатата за дължима
главница от общо 4837,34 лв.) съдът определи при усл. на чл. 162 от ГПК с
помощта на онлайн калкулатор – Calculator. Вg на сума от 1670,22 лв. Именно
до този размер претенцията следва да се уважи, а до пълния й заявен такъв от
1855,45 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид горните изводи на съда следва да се разгледа и релевираното от
ответника възражение за изтекла досежно претенцията за лихва
погасителна давност. Същата, като периодичен платеж се погасява със
специална 3-годишна давност. В случая давността е прекъсната с депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК на 18.02.2021г., ето защо вземанията за
лихва преди 18.02.2018г. са се погасили по давност. Тоест, погасено по
давност е вземането за лихва за периода 25.09.2017г. до 18.02.2018г. Така,
дължима остава акцесорната претенция за периода 18.02.2018г. до 18.02.2021
г., която съдът определи, отново при усл на чл. 162 от ГПК, на 1474,04 лв.
По разноските:
10
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. По
отношение на ответника липсват данни за реализирани такива, както в
заповедното, така и в исковото производства.
Що се отнася до ищеца, същият в рамките на заповедното производство е
направил разноски в общ размер на 194,58 лв., от които съобразно уважената
част от иска, равняваща се на 87,81 процентни пункта (искът е предявен за
сума от 7228,82 лв. и уважен за сума от 6347.38 лв.), следва да му се присъди
сума от 170.86 лв.
В производството по установителната претенция ищецът е реализирал
разноски в общ размер на 1504,58 лв. (в т.ч определено от съда при усл на чл.
78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. и заплатените
допълнително за възнаграждение на адв. Д. 100,00 лв., за което дружеството е
било задължено от съда с протоколно определение от 02.03.2022 г.). От тях
съобразно уважената част от претенцията, на ищеца следва да се присъди
сума от 1321,17 лв.
В хода на процеса ответникът бе представляван от назначен на
разноски на ищеца особен представител – адв. Д., комуто се дължи
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, тъй като
последното е винаги възмездно, в който смисъл и съдът се е произнесъл с
протоколно определение от 02.03.2022 г.
Водим от горното и на осн.чл. 415, ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл. 500 КЗ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление на
дейността - гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков“№ 68 и Б. Й. М., ЕГН
********** от *****************,че в полза на ищцовото дружество
съществува против ответника вземане за сумата от 4873,34 лв. /четири
хиляди осемстотин седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки)/лв. -
главница,представляваща изплатените от ищеца застрахователни
обезщетения по преписка № *********, № ********* и № ********* във
връзка с претърпените от Д. ЕМ. Й. и М. Р. С. неимуществени вреди и във
връзка с уврежданията на л.а „Алфа ромео“ с рег.№ ***************** в
следствие на ПТП, настъпило на 11.03.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 19.02.2021 год. до окончателото й изплащане,
както и сумата от 1474,04 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева
и четири стотинки/лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 18.02.2018 год. до 18.02.2021 год, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
312/2021 г. по описа на КРС, КАТО
11
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление на
дейността - гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков“№ 68 против Б. Й. М., ЕГН
********** от ***************** искове да бъде признато за установено
вземането на ищцовото дружество срещу ответника за горницата над
4873,34 лв. главница до пълно претендирания размер от 5373,37 лв., както и
за горницата над 1474,04 лв. мораторна лихва до пълно претендирания
размер от 1855,45 лв.
ОСЪЖДА Б. Й. М., ЕГН ********** от *****************, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление на дейността - гр. София, бул. “Княз Ал.
Дондуков“№ 68, сумата от 170,86 - сто и седемдесет лева и осемдесет и шест
стотинки, представляваща сторените разноски по ч.гр.д.№ 312/2021 г. на КРС
съобразно уважената част от претенцията, както и сумата от 1321,17 лв. –
хиляда триста двадесет и един лева и седемнадесет стотинки, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12