Определение по дело №164/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба с вх. № 1325/16.02.2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, подадена от О. О. Х. от [населено място] срещу Мълчалив отказ на Община Харманли.

 

Твърди се, че на 29.01.2024 г. жалбоподателят подал заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица съгласно чл. 92 от ЗГР. Вместо извършване на дерегистрацията било получено писмо от 09.02.2024 г., съгласно което била назначена комисия по чл. 99б от ЗГР, която комисия не била установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР. Това писмо представлявало по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчалив отказ. Оспорващият моли посоченият мълчалив отказ на Община Харманли да извърши поисканата със заявлението дерегистрация да бъде отменен, а преписката – върната за продължаване на производството със задължителни указания.

 

Въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото писмен доказателствен материал, Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

 

Със Заявление вх. № ОХ-05-232/29.01.2024 г. О. О. Х. от [населено място], в качеството на собственик на жилищен имот с адрес – [населено място], ул. ***, информира Кмета на Община Харманли, че в имота не живеят осем лица, поименно посочени в заявлението, и моли тези лица да бъдат заличени.

С писмо изх. № ОХ-05-232-(1)/09.02.2024 г. Кметът на Община Харманли информира О. О. Х., че на основание чл. 92, ал. 1 от ЗГР е назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 99б от ЗГР, а именно – за спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР при извършване на адресни регистрации на адрес – [населено място], ул. „Д-р Константин Стоилов“ № 1, бл. 206-2, вх. А, ет. 2, ап. 11. В писмото е посочено, че в резултат на извършената проверка, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация комисията не е установила адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР.

По делото е приложен протоколът от 07.02.2024 г., отразяващ резултатите от извършената проверка, видно от който посочените в заявлението лица имат постоянен и настоящ адрес в жилището на жалбоподателя, находящо се в [населено място], ул. ***. За същите тези лица било установено, че не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес, но не са заявили промяна на настоящ адрес, представляващо административно нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР. Това обаче не било основание за издаване на заповед за заличаване на адресна регистрация. Формиран е извод, че не са установени адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР към момента на заявяването им, поради което се предлага на органа да не издава заповед за заличаване на адресни регистрации.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е недопустима.

 

Законодателят регламентира задължението на съда да извърши проверка на редовността на жалбата (спазване на изискуемите форма, съдържание и приложения към материалния носител на волята на сезиралия съда правен субект), преди произнасяне по нейната допустимост (съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване). Нередовното и недопустимо сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт, поради което оспорващият трябва да понесе последиците от това свое действие.

В конкретния случай от изложеното в жалбата се установява безспорно какъв е предметът на оспорване, респективно каква е търсената от съда защита, а именно – да бъде отменен мълчалив отказ на Община Харманли.

Разпоредбите на чл. 57 от АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията - че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, тоест когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие (компетентност), в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10595/2023 г., 5-чл. с-в на ВАС. Фикцията на закона (чл. 58, ал. 1 от АПК) намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.

В конкретния случай не се установява жалбоподателят да е сезирал сочения като ответник в спора – Община Харманли, с искане за издаване на конкретен административен акт, а е сезирал Кмета на община Харманли. Следва да се съобрази също, че именно последният, а не Община Харманли представлява орган на изпълнителната власт (§ 1, т. 1 ДР АПК). Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, юридическо лице, с право на собственост и самостоятелен общински бюджет (чл. 2, ал. 1 и чл. 14 от ЗМСМА), като общинската администрация е тази, която подпомага дейността на кмета на общината, но който всъщност е органът на изпълнителната власт с определени по закон пълномощия (чл. 15, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и чл. 44 ЗМСМА).

Съгласно чл. 91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване в регистъра на населението на адресите - постоянен (адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и настоящ (адресът, на който лицето живее – чл. 94, ал. 1 от ЗГР).

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

Съгласно чл. 99б, ал. 1, изр. първо от ЗГР, при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.

Съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а.

От тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извод, че именно Кметът на Община Харманли е компетентният орган да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации при наличието на предпоставките за това (в този смисъл Решение по адм. дело № 3424/2023 г. на ВАС, III-то отд.). В случая съдът не дължи анализ дали предпоставките за заличаване са налице, тъй като не се оспорва акт на Кмета на Община Харманли, с който се отказва заличаване на адресните регистрации на посочените по-горе лица.

Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК, допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, че изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ. В случая към датата на подаване на жалбата, тоест преди образуване на съдебното производство, административният орган се е произнесъл с изричен акт, който обаче не е оспорен от жалбоподателя.

В действителност с писмо изх. № ОХ-05-232-(1)/09.02.2024 г. Кметът на община Харманли само информира О. О. Х., че не са налице нарушения чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР, без изрично да е обективиран отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените по-горе лица, но именно този акт, предвид и приложената по делото административна преписка, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК е годен за оспорване от лице с правен интерес, което като собственик на имота, на който е записан постоянният и настоящият адрес на третите лица, чиято дерегистрация се иска, е неблагоприятно засегнат. Това писмо по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, като в настоящото производство и предвид изричната воля на жалбоподателя не се преценява издаден ли е този акт законосъобразно.

Формира се извод, че не е налице мълчалив отказ, тоест няма годен за оспорване административен акт, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК.

За да достигне до този извод, съдът съобрази и следната практика: Определение по адм. дело № 9902/2022 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 10994/2023 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 6158/2023 г. на ВАС, IV-то отд.

 

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1325/16.02.2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, подадена от О. О. Х. от [населено място] срещу Мълчалив отказ на Община Харманли, по която е образувано производството по адм. дело № 164/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 164/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и на органа, издал оспорвания акт.