№ 1244
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500922 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Е. И. срещу
решение № 62/ 02.02.2022г. на ОС- Благоевград, 2ри състав, постановено по
гр.д. № 1232/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно. В хода на процеса е установено, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, както и че
нейните увреждания са в резултат на неправомерното поведение на водача,
застрахован при ответното дружество. По делото са доказани уврежданията,
които е получила Е. И.. Съдът е направил погрешни правни изводи относно
приложението на чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение е занижено и не
отразява действително претърпените вреди. Неправилно е прието, че липсват
негативни последици от инцидента като не са оценени неудобствата и
ограниченията, които пострадалата е търпяла. Не е взето предвид, че
жалбоподателят като майка на три деца не е могла да се грижи за тях.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на окръжния съд в
1
атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да присъди още 10
000лв. като обезщетение за неимуществени вреди
Ответникът ЗД „ Бул Инс“ АД в депозиран писмен отговор оспорва
жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно. Счита за
неоснователно твърдението, че определеното обезщетение е занижено по
размер. Всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
са установени, с влязлото в сила решение в уважената част на иска. Спорен
по делото е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС- Благоевград е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба
ищецът Е. И. твърди, че на 20.03.2020г. около 12.25 ч. е настъпил пътен
инцидент. При него З. П. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 220“ с
рег. № ***, който при включване от крайпътна територия не е пропуснал
движещият се по път с предимство III-97 товарен автомобил „Форд Транзит“
с рег. № ***, управляван от Р. Е. И.. При удара последното МПС се е
отклонило и се е ударило в мантинелата в ляво на пътното платно. Ищецът е
била пътник в товарния автомобил. Виновен за ПТП е З. П.. Мястото на
инцидента е посетено от органите на МВР и е съставен Констативен
протокол с пострадали лица № 9/20.03.2020г. След удара ищецът е
транспортирана до МБАЛ „Ив. Скендеров“- гр. Гоце Делчев. Извършени са й
прегледи и й е оказана медицинска помощ. На 25.03.2020г., поради
продължаващите болки, е потърсила отново медицинска помощ. При
прегледа са установени болки в дясната гривнена става, значителен по
размер хематом от 5-20 см. на лява подбедрица и коляно, накуцваща походка
и силна болезненост при ходене. Установен е оток на лявата мишница с
болка при допир и болезненост при движение, насиняване с размери 4-6 см.
на лява гърда и болки в главата. В първите седмици болките на ищеца са
били особено интензивни. За значителен период от време са смущавали
ежедневието и съня й. Поради контузията в долния ляв крайник не е могла да
се движи нормално и дълго време е куцала, като й се е наложило да ползва
бастун. Болките в гърдите са й причинявали неудобство при изправено и в
легнало положение. Поради фрактурата на горен десен крайник не е могла да
2
се храни сама, да се облича и обслужва. За продължително време е трябвало
да спазва ограничен двигателен режим без натоварване. Това я е поставило в
зависимост от помощта на близките й. Инцидентът е променил в негативна
посока живота на ищеца. От усмихната, дейна и физически активна жена в
разцвета на силите й след произшествието е станала жена, която е загубила
надежда, затворила са е за дълго в себе си и е избягвала да контактува с
близките си. Загубила е надежда за възстановяване на функционалността на
дясната ръка и това я измъчва. Постоянно сънува кошмари, свързани с
инцидента и не може да преодолее шока от случилото се. Не е могла да
изпълнява домакинските си задължения и да засади градината в двора си. За
лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № *** е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция от
05.05.2020г. ищецът е депозирала искане за обезвреда пред застрахователя,
който не се е произнесъл с окончателно становище. Затова ищецът Е. И. моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва иска по размер. Оспорва механизма на ПТП и счита, че не
са представени доказателства, които да установяват начина на настъпването
му. Констативният протокол с пострадали лица в частта си за
„Обстоятелства и причини за ПТП“ не се ползва с материална
доказателствена сила. Без установяване на механизма на произшествието не
може да се прецени кой е виновен за него. Твърди, че виновен за
настъпването му е водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“, който се е
движел с превишена и несъобразена скорост с пътната обстановка и с
останалите участници в движението. Оспорва Констативния протокол в
частта за обстоятелствата и причините за ПТП. Липсват първични
медицински документи, които да доказват, че ищецът е получила описаните
увреди. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е била без
поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за лихва , както и
причинната връзка между процесното ПТП и посочените травми.
Безспорно е, че на 20.03.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
3
протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № *** имало
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника. Това обстоятелство се установява и от
справка от ГФ.
Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като застрахователят не
й е определил и изплатил такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицинско удостоверение № 584/25.03.2020г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от специалист съдебна медицина. Тя е установила травматичните
увреждания, получени от ищеца: счупване на дясната лъчева кост в
областта на гривната става, контузия на меките тъкани на главата без видими
травматични увреждания, травматичен оток на лявата мишница, хематом на
лявото коляно и лявата подбедрица, кръвонасядане на лявата гърда. По своя
медико- биологичен характер увредите са причинили временно разстройство
на здравето неоспасно за живота. Фрактурата на дясната ръка е причинило на
ищеца трайно затруднение на крайника за около 2-3 месеца. Непосредствено
след инцидента болката от травмите е била с голям интензитет. След
наместването и фиксирането на счупените кост болката е отшумяла за около
7-10 дни. Мекотъканните увреди са оздравели за около 2-3 седмици. При
фрактура на шиловидния израстък на лъчевата кост се налага обездвижване
на крайника за около 40-45 дни. След това е необходимо раздвижване за
около 30-45 дни. Възстановяването на основната функция на ръката настъпва
за около 2-3 месеца.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза,
която е изяснила въпроса за механизма на произшествието. Вещото лице е
изчислило скоростта на двете МПС преди и по време на удара, опасната зона
на спиране предотвратимостта на удара, причините за настъпването на
пътния инцидент.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
4
безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит
на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. живее със сестрата на ищеца във фактическо
съжителство. През месец март са им казали, че бусът на ищеца се е ударил.
Когато са отишли на място не са видели никой, а само как бусът и другата
кола са се ударили. Отишли са в болницата. Отвън е имало много хора. След
20 минути е излязла Е. И., която е плачела с гипсирана ръка. Майка й, баща й
и сестра й са започнали да плачат. Колената й са били надути, лицето
одраскано, както и другата ръка. Не е можела да ходи и няколко мъже са я
сложили да седна на една пейка. След половин час са си тръгнали.
Четиридесет дни е била в гипс. Помагали са й майка и сестра й. Е. И. не е
можела да пере. Тя има три деца и живее с тях и мъжа й. Не е можела да се
грижи за децата. Помагали са й четиридесет дни. И сега се оплаква от главата
и ръката. Не е същата. След ПТП е станала нервна, избухлива, не обръща
внимание на децата. Децата са на 19, 15 и 8 години. Ищецът не работи. Преди
е работила в Гърция. Сега се страхува и не може да пътува, не може да
работи. Като натоварва ръката започва да я боли.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Въпреки близките
отношения между него и ищеца ги счита за достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е
уважен и е отхвърлен над 20000лв. до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
5
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят не е определил и
платил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да се
приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Това обуславя активната материалноправна и процесуалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от нея
вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
6
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Мерцедес С 220“ с рег. № *** е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. С влизане в сила на решението в частта, в която
предявеният иск е уважен, следва да се приеме, че са се осъществили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца травми: счупване на дясната лъчева кост в областта на
гривната става, контузия на меките тъкани на главата без видими
травматични увреждания, травматичен оток на лявата мишница, хематом на
лявото коляно и лявата подбедрица, кръвонясадане на лявата гърда. По своя
медико- биологичен характер увредите са причинили временно разстройство
на здравето неопасно за живота. По своята същност фрактурата представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В резултат от
получената травма на десния горен крайник Е. И. е била в невъзможност да
си служи с него за период от около 40 дни, когато е бил с гипсова
имобилизация. Тогава се е нуждаела от чужда помощ, като според свидетеля
7
А. такава й е била оказвана от майка й и сестра й. Следва да се вземе
предвид, че в резултат от травмата се е нарушил за кратко обичайният й
начин на живот. Не е можела да се храни сама, да се облича. Към настоящият
момент има болки в ръката при натоварване. Е. И. е изпитвала дискомфорт в
ежедневието си и не е могла да извършва обичайните дейности, свързани с
бита й. Възстановителният период от фрактурата е бил около 2-3 месеца,
като няма данни за настъпили усложнения. Няма данни за нарушаване на
функционалността и двигателната способност на горния десен крайник, т.е.
остатъчни и трайни последици, които да обуславят начина й на живот за в
бъдеще и да имат постоянен характер. Съдът следва да вземе предвид, че
лечението на травмата на фрактурата на дясната ръка е било консервативно с
гипсова имобилизация. Мекотъканните травми са отзвучали за около 2-3
седмици без трайни последици за здравето й. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази, че Е. Х. е получила обичайното
емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти, както и че в
момента няма клинични данни за психично заболяване. Тя е възстановена в
обичайното си физиологично функциониране. Изпитва страх да пътува
според свидетелските показания. Съдът съобрази, че тя макар и да има три
деца, те са на различна възраст като за тях не е необходимо да полага
изключителни грижи. Най- малкото от тях е на 8 години и то също не се
нуждае от такива, доколкото може да се обслужва само. Като съобрази, че
ищецът има добро общо здравословно състояние, нейната възраст – 34години
към момента на пътния инцидент, нормален като продължителност
възстановителен период без усложнения счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение е 10 000лв. В процеса не се доказа, че в резултат от
получена травма на долния ляв крайник е накуцвала и е ползвала помощно
средство- бастун, че е станала потисната, че се е затворила в себе си и е
избягвала да контактува с близките си. Това се отразява на размера на
обезщетението.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2020г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
8
т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на Е. И. от
10 000 лв. представлява 16 минимални работни заплати за страната за
2020г./610 лв. МРЗ за 2020г./ и 7 средно месечни заплати при 1321 лв.
средно месечна работна заплата за страната за месец март на 2020г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част .
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС, включително и адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв.
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
1080лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/ 02.02.2022г. на ОС- Благоевград, 2ри
състав, постановено по гр.д. № 1232/20г. в частта, в която е отхвърлен
искът на Е. Е. И. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000
лв. до 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Е. Е. И. , ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.3 чрез адв. М. Н.- Т. да заплати на
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 сумата
от 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/ разноски по делото пред САС.
Решението ОС - Благоевград е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10