№ 22518
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110164016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника "Кредито" ООД, с която иска изменение на
решението в частта на присъденото в полза на процесуалния представител на
насрещната страна адв. възнаграждение, като същото бъде намалено до 100-150лв.
Изтъква, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като
предвид че се иска изменение на разноските на насрещната страна, списък по чл. 80
ГПК не представлява необходима предпоставка, поради което молбата е допустима.
По основателността:
С постановеното по делото решение съдът е уважил частично първоначално
предявените искове и изцяло насрещния иск, като е присъдил по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
полза на процесуалния представител на първоначалния ответник (ищец по нарещния
иск) адв. възнаграждение от общо 456,02лв. Същото е определено в размер на по
400лв. за двата иска, като по първоначалните е съразмерно на уважената част от тях.
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
1
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото
поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните
съдилища и се ползва с превес над националната съдебната практика. В случая съдът
намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални
адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното
приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В
Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални
съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените
в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай
по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва
да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда,
които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява
отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от
този режим.”
Съдът намира, че в настоящия случай, при съобразяване, че насрещният иск е
обусловен от първоначално заведения и наведеното възражение за недействителност на
целия договор, което е обсъдено и в самото решение, както и стойността на иска от
159,28лв., приключването на делото в едно открито съдебно заседание, при което не се
е явил представителя на ищеца по насрещния иск, както и ориентировъчните размери
по Наредба № 1/2004г., справедливото и разумно възнаграждение по насрещния иск
възлиза на 300лв., а не на определените с решението 400лв. По първоначалните искове
възнаграждението от 400лв. съответства на техния брой, вид и сложност. Ето защо,
решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза
на адв. Н. адв. възнаграждение бъде намалено от 456,02лв. на 356,02лв. (намалено със
сто лева).
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Решение №
6029/04.04.2025г., като НАМАЛЯВА присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза
на адв. П. Й. Н. от АК - Варна адв. възнагражение от 456,02лв. на 356,02лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните в производството по чл. 248 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3