№ 913
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение от № 6552 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 42339/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 157 състав, първоинстанционният съд уважил кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, като е осъдил Х. П. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и И. И. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплатят солидарно на А. А. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от унизителни
и заплашителни думи, изречени на 19.09.2020 год., 20.09.2020 год. и 22.09.2020 год. при
телефонно обаждане до съпруга й, осъществено съгласувано от двамата ответници, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 26.07.2021 год. до окончателното
изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 85,83 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 20.09.2020 год. до 25.07.2021 год. Ответниците са
осъдени и на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят сумата от 1100 лева, направени разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Недоволен от съдебното решение са останали ответниците, които са подали въззивна
жалба, с която обжалват изцяло първоинстанционното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се въвеждат твърдения за нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
1
Жалбоподателите възразяват относно доказателствения материал, въз основа на който съдът
прави крайните си заключения, като смята, че същият е незаконосъобразно събран и
съвкупната му преценка е неправилна. Възразяват относно доклада по делото, като посочват
конкретни разпоредби, които са нарушени, респ. задължения, които първоинстанционния
съд не е изпълнил във връзка с постановяването му. Възразяват срещу разпределението на
доказателствената тежест, отделянето на спорното от безспорното и други нарушения в
доклада. Оспорват, че извършването на деянието е доказано по безсъмнен начин в условията
на пълно и главно доказване, както и да е налице причинна връзка между твърдяното деяние
и вредите, които се претендира да са претърпени от ищцата. Молят съда да отмени
първоинстанционното решение, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли
предявените срещу тях искове. Претендират разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата А. А. Б., в
която се излагат твърдения за неоснователност на въззивната жалба, а първоинстанционното
решение за валидно и допустимо. Оспорват възраженията на въззивниците за допуснати
нарушения в доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, счита, че съда
правилно е изпълнил задълженията си във връзка с изготвянето му и указването на
подлежащите на установяване факти и обстоятелства. Оспорва възражението, че
обясненията и признанията на ответниците, дадени във връзка с приложената прокурорска
преписка, не съставляват годно доказателствено средство. Твърдят, от своя страна, че от
съдържанието на въззивната жалба се установява извършването на деянието от
въззивниците, респ. че същото е извършено умишлено. Изводът следва от факта, че
въззивниците признават да са използвали система за скрИ.е на номер, което прави
неоснователно възражението и относно неуказване на задължението им да оборят
презумпцията за вина. Оспорват и твърденията за начина на осъществяване на обажданията,
както и че разговорите са провеждани единствено с господин Б.. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 19.09.2020 г. се
намирала в дома си, бременна в 5-ти месец, когато около 17. 49 ч. съпругът й П. Б. получил
телефонно обаждане. Понеже била близо, чула крещящ мъжки глас да изрича по телефона
следните думи: " *******а, после ще й сера на главата, а ти ще гледаш отстрани и ******* И
*******м главата!". На 20.09.2020 г. твърди, че мъжът й получил отново обаждане от
2
посочения по-горе номер. Тогава той включил високоговорителя на телефона и отново се
чули псувни, унизителни обиди и закани с убийство, подобни на изречените предходния
ден. Това обстоятелство убедило ищцата, че обажданията не са случайни, което силно я
притеснило и не й позволявало да спи следващите няколко нощи. Посочва, че се страхувала
за живота си, будела се и се ослушвала дали някой не е влязъл в жилището. На 21.09.2020 г.
съпругът й, в нейно отсъствие, позвънил на горепосочения телефонен номер. Чул се
различен мъжки глас, който му обяснил, че телефонът е служебен – на Агенция по
заетостта. По-късно получил обаждане от друг номер. Обаждал се трети, непознат за Б.и
мъж, който обяснил, че е ръководител на лицата, ползващи телефонния номер, от който
първоначално е звъняно и ще проучи въпроса. На 22.09.2020 г. ищцата била навън със
съпруга си, като около 16. 39 ч. съпругът й бил потърсен по телефона от същия телефонен
номер. Обаждало се лицето, представило се предходния ден за "ръководител". Разговорът
бил пуснат на високоговорител и възприет от ищцата. Мъжът казал, че г-н Б. щял да бъде
изнасилен. Съобщил, че знае къде живее и къде работи – в Министерство на финансите,
което отговаряло на истината. Заплашил съпруга на ищцата да не подава сигнали до
властите, защото щяло да има "последствия".
След гореописания последен разговор ищцовата страна твърди да е изпитала
изключително силен страх, да се е разтреперила и разплакала. Ужасявала се при мисълта, че
мъжете, които се обаждали, знаели къде точно работи г-н Б., като допускала, че може да
знаят и къде живее семейството. Тревогите й се засилвали при мисълта, че е бременна. На
30.09.2020 г. бил подадена сигнал в полицията, по който била образувана пр. пр. №
42433/2020 г. по описа на СРП. Твърди се, че в хода на проверката двамата ответници дали
обяснения и признали за проведените телефонни разговори с г-н Б.. Мотивът бил телефонна
шега. От изложеното поведение на двамата ответници ищцата твърди, че претърпяла
неимуществени вреди, които счита, че могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата
1000 лв. и лихва за забава за периода 20.09.2020 г. - 25.07.2021 г. в размер на 85. 83 лв.,
ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане /съгласно
уточнителна молба от 19.08.2021 г. /.
Ответниците, оспорват иска с твърдения, че не са извършвали описаното в исковата
молба, а обясненията, дадени в хода на предварителната проверка, нямали процесуална
стойност и било правно недопустимо да се ползват в гражданския процес. Обръщат
внимание, че ищцата не можело да бъде увредено лице, тъй като се твърдяло разговорите да
са водени със съпруга й – П. Б.. При тези твърдения искат съдът да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от фактическа и правна страна следното:
Относно исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД
Основателността на предявените искове, се обуславя от наличието на правопораждащия
деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: вреда,
3
противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, които
елементи са такива от обективното основание на отговорността, а субективното такова –
вината, се презюмира ( чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията –
елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а
делинквентът може да обори презумпцията за вина.
Основният, спорен по делото въпрос, е за съпричастността на ответниците към
твърдените от ищеца обаждания на телефонния номер на съпруга й. За доказване на
изложеното, в исковата молба поведение, на ответниците, по делото са събрани писмени
доказателства – обяснение от 03.11.2020 г. на И. Б.. и обяснение от 04.11.2020 г. на Х. В.,
дадени по пр. пр. № 42433/2020 г. на СРП и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Б..
В обяснение от 03.11.2020 г. ответникът Б. е посочил, че работи като експерт в Агенция
по заетостта и с приятеля му Х. В., в края на месец септември 2020 г., решили да се
пошегуват по телефона и от общ познат намерили телефонния номер на лице, с име П..
Започнали да му се обаждат от номера на Б., както и от номер на Х. В.. По време на
разговор, проведен в неделя, лицето П. се ядосало и на 22.09.2020 г., Х. се свързал с П. и му
казал, че телефонът е служебен. В обяснение от 04.11.2020 г. ответникът В. е посочил, че от
познат взел номера на П. и с приятеля си И. се обадили няколко пъти на лицето.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина
(която с оглед презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези
елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и
липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения
иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
Във връзка с доводите в жалбата за допуснати от СРС процесуални нарушения при
4
разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото по чл. 146 ГПК, въззивният
състав констатира, че в доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК, СРС е разпределил
доказателствената тежест на страните по иска по чл. 45 ЗЗД.
Видно от приложените по делото книжа е, че настоящият съдебен състав е изготвил
доклад по делото на основание чл. 146 ГПК, където е дал правна квалификация на иска, така
както е заявен в исковата молба, както по отношение на правната му квалификация, така и
по отношение на периода, за който се претендират вредите. Определението по реда на
чл.146 ГПК е постановено на 07.12.2021 год., като доклада е станал достояние на
процесуалните представители на ищеца с получаване на съобщението за призоваването им
да се явят в съдебно заседание на 28.02.2021 год., към което е приложен и препис от
определението от 07.12.2021 год. Не се установява да е правено възражение от страна на
въззивниците, с което да възразяват относно разпределянето на доказателствената тежест
или да е правено искане за корекции относно обстоятелствата, които са отделени като
безспорни или ненуждаещи се от доказване. В първото съдебно заседание пред СРС на
28.02.2021 г., за което е съставен и протокол, въззивниците са биле представлявани от
адвокат, който своевременно е могъл да възрази срещу доклада по делото и да заяви
възраженията си. Нещо повече, процесуалните представители и на двете страни заявяват,
включително и адвоката на въззивниците, изрично посочват, че няма да сочат нови
доказателства и нямат други доказателствени искания, както и възражения по доклада на
делото. (Решение № 263102 от 7.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11010/2020 г., Решение №
264181 от 23.06.2021 г. на СГС по гр. д. № 17276/2018 г.).
Предвид изложеното, въззивният състав намира за изцяло неоснователни доводите, че е
налице непълнота в доклада на делото по чл. 146 ГПК по разпределение на
доказателствената тежест на страните относно предпоставките за уважаване на иска по чл.
45 ЗЗД. Дори да е налице твърдяното процесуално нарушение, въззивниците са пропуснали
възможността да упражнят правото си да възразят срещу доклада и да предизвикат целените
с него правни последици.
По възражението, че неправилно е събран доказателствения материал по делото и
недопустимо използване на обяснения, събрани в хода на наказателно производство,
въззивният съд намира следното. Обясненията, чието приобщаване към доказателствения
материал и използване от съда се твърди да е недопустимо, същите се намират в
прокурорската преписка е представено по делото. Няма пречка, след като прокурорската
преписка е приложена по настоящото дело, съдът да цени приложените по нея писмени
доказателства, както и обясненията на страните, които съдържат неизгодни за тях факти. В
случая въззивниците са признали и в обясненията и в отговора на исковата молба, че
телефонни обаждания са извършвани. Противоречието е относно начина на провеждане и
съдържанието на проведените разговори. Съдът е ограничен само във връзка с преценката
на доказателствата в прокурорския акт. Постановлението на прокурора, макар и официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, няма задължителна сила за гражданския съд., защото
това е акт, който отразяла мнението на органа относно наличието или не на предпоставки за
5
наказателно преследване на определено лице. Протокол, обективиращ обяснения на една от
страните в гражданския процес, дадени в досъдебно производство или предварителна
проверка има значението на частен свидетелстващ документ, който има материална
доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за издателя си факти. Документът има това
значение само в частта, която материализира изявлението на страната/подписаните от нея
изявления/. В останалата си част, обективираща подписано от органа на
проверката/досъдебното производство изявление, че обясненията са дадени пред него, той
представлява официален свидетелстващ документ. Обвързващата му доказателствена сила
по чл. 179 ГПК се отнася само до факта на даване на обясненията със съдържанието,
записано в обяснения, но не и до тяхната вярност, т. е. съответствието им с действително
осъществените факти. За последното документът, в качеството си на частен има материална
доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, неизгодни за издателя.
Приетите по делото като писмени доказателства обяснения на подсъдимите по прокурорска
преписка,, макар да представляват официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, същото
по същество отразява мнението на съответния държавен орган относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице и не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Поради това съдът трябва да го цени заедно с всички
останали доказателства по делото. В настоящия случай въззивният съд намира, че въз основа
на установеното в приложената прокурорска преписка ,част от която са и ангажираните
обяснения, може да се направи извод единствено за липса на изискуемите по смисъла на
НПК достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Поради това и предвид
липса на обвързващ гражданския съд съдебен акт по чл. 300 ГПК, въззивният съд намира, че
преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, обстоятелствата,
изнесени в жалбата, впоследствие и в исковата молба, инициирала образуването на
производството пред първата инстанция, са подкрепени от обективни доказателствени
източници и са от естество да опровергаят твърденията на ответниците за тяхната
недостоверност, а оттук да опровергаят твърденията им за недоказаност на предпоставките
за ангажиране на гражданската им отговорност.
В настоящия случай, ответниците действително, чрез пълномощника си в процеса не
излагат точни твърдения по какъв начин и с какви намерения е са предприели телефонните
обаждания, на основание които се води настоящото производство за ангажиране на
отговорността им на деликтно основание. Първоначалните твърдения са, че телефонни
обаждания не са извършвани, като впоследствие се посочва, че е звъняно, но не е говорено в
телефона, докато накрая с въззивната жалба твърдят позвъняванията да са осъществявани от
скрит номер. Ищецът - въззиваем в производството пред настоящата инстанция се домогва
да докаже, че процесните думи и заплахи са отправени, като се позовава именно на
обясненията, дадени от въззивниците пред орган на власт, обективирани в прокурорската
преписка. Доколкото въззивниците оспорват съдържанието на този документ, но не успяват
да го опровергаят, съдът следва да приеме за доказано, че заканите и заплахите, събудили
основателен страх у ищцата, са отправени по начина, по който са описани в исковата молба.
Оспорването на обяснения, дадени от ответниците в прокурорска преписка, в частта относно
6
записаното, че ответниците са отправили твърдяните заплахи и обиди не бе доказано.
Ответниците не успяват Съдът обаче е обвързан от материалната доказателствена сила на
дадените от ответниците обяснения, чието съдържание бе оспорено, но неуспешно. Ето
защо, въззивната инстанция намира, че възражението досежно недопустимото позоваване на
обясненията по прокурорската преписка при крайния извод на съда, е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение. (Решение № 6305 от 7.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
1457/2023 г., Решение № 565 от 20.05.2019 г. на РС - Сливен по гр. д. № 6125/2018 г.,
Решение № 160 от 10.05.2018 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 1103/2018 г.)
По възражението, че ищцата няма правен интерес от водене на иска, тъй като
телефонните разговори са провеждани със съпруга й, въззивният съд намира следното.
Ответниците са обиждали и заплашвали съпругата, като са използвали горецитираните
думи - " *******а, после ще й сера на главата, а ти ще гледаш отстрани и ******* И
*******м главата!". Фактът, че ищцата е присъствала на проведените телефонни разговори
и е чула и възприела всички отправени към съпруга й и към самата нея обиди, псувни и
заплахи й е причинило силен стрес. От свидетелските показания по делото се установява и
че отношенията между страните са се разстроили след случката. Нещо повече, речта на
ответниците се отличава с използвани повече заплахи от колкото обидни думи, а заплахите
сами по себе си съдържат закана за извършване на конкретни действия и то
характеризиращи се с висока степен на агресивност. Неименуемо всичко това е от естество
да окаже неблагоприятно въздействие върху ищцата, която е чула проведените разговори.
Изричането на закани или псувни в никаква ситуация не отговаря на общоприетите правила
за поведение и морал и не е средство за излагане на съображения или решаване на спор.
Несъответствието на поведението на ответниците с дължимото поведение по отношение на
засегнатите блага на ищцата по делото обуславя противоправния характер на действията им.
(Решение № 592 от 13.11.2023 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 633/2023 г.).
Поради изложените мотиви, настоящия състав намира, че решението, постановено от
СРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата А. А. Б. има право на направените в хода на
делото разноски. Уговореното и заплатено от въззиваемата адвокатско възнаграждение по
делото е в размер на 600 лв., за което е приложена фактура. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за предявените искове следва да се определи според
материалния интерес по делото съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислен
по този ред той възлиза на сумата от 800 лв.
Предвид изложеното и така изчисления размер на адвокатското възнаграждение,
въззивният съд намира, че предвид фактическата и правната сложност на делото и
проведените заседания, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева не е прекомерно, поради което следва да се уважи в пълния претендиран размер.
7
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от № 6552 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. №
42339/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, с което са уважени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, като са ОСЪДЕНИ Х. П.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и И. И. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплатят солидарно на А. А. Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от унизителни
и заплашителни думи, изречени на 19.09.2020 год., 20.09.2020 год. и 22.09.2020 год. при
телефонно обаждане до съпруга й, осъществено съгласувано от двамата ответници, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 26.07.2021 год. до окончателното
изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 85,83 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 20.09.2020 год. до 25.07.2021 год.
ОСЪЖДА „Х. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и И.
И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплатят солидарно на
А. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от 600 лева,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8