Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 430
гр. Русе, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5 октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА като разгледа докладваното
от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 516
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Х.Р.
против разпореждане на частен съдебен изпълнител В. М. - рег.№ *** на КЧСИ, с
което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение и начислените такси по изпълнително дело № 525/2018
г. Твърди се, че размерът на адвокатското възнаграждение е
прекомерен, че има начислени такси чийто размер не отговаря на установеното в
нормативната уредба и същите следва да бъдат коректно изчислени по основание и
размер. Претендира
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата М.Н.П.
изразява становище за неоснователността й.
В представените мотиви
към обжалваното постановление, съдебният изпълнител излага становището си
относно подадената жалба, като я счита за неоснователна.
В разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на разноски
по делото. В настоящия случай се обжалва разпореждането от 18.07.2018 г. на
ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
разноските по изпълнителното дело – подлежащ на обжалване акт, като
жалбоподателят в качеството си на длъжник в изпълнителното
производство, е процесуално легитимиран да обжалва тези действия на съдебния
изпълнител. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради
което е допустима.
Разгледана по същество,
същата се явява основателна.
След преценка на събраните доказателства и като
обсъди оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд приема за установено
следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело № 525/2018 г. по описа на ЧСИ В. М. е
образувано на 04.07.2018 г. по молба на М.Н.П. въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 8104/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Русе
срещу длъжника и настоящ жалбоподател Н.Х.Р.. Към молбата за образуване на изпълнетелното дело е приложен договор за правна защита и
съдействие с платено адвокатско възнаграждение от 200 лв. – за образуване на
делото и 150 лв. – за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане.
На 16.07.2018
г. по изпълнителното дело е депозирано възражение от длъжника за прекомерност
на таксите и на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя
на адв. В. и на 26.07.2018 г. е входирана
молба, с която длъжникът представя доказателства за доброволно погасяване на
задължението, като прави искане да му се присъдят разноските.
С обжалваното
разпореждане ЧСИ е постановил отказ да намали адвокатското възнаграждение и начислената
пропорционална такса.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
В мотивите по т.
2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015
г., ОСГТК е прието, че разноските се събират от длъжника в хода на
производството по принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде
установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство,
поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това
става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо
последният да определи разноските по
основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител.
В приложените документи по изпълнителното дело липсва яснота по отношение на основанието и
размера на определените от съдебния изпълнител такси и разноски. За
длъжника, респективно за съда не става
ясно от къде произтичат, за кои конкретни изпълнителни действия се отнасят и не
е видно по какъв начин са изчислени. Съгласно т.
26 от ТАРИФА за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане от 100
до 1000 лв., в която хипотеза попада конкретният случай, се събира такса върху
събраната сума, в размер на 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Или
дължимата такса за вземането от 200 лв. е 20 лв. до този размер следва да се
намали дължимата пропорционална такса.
По отношение на
сочената от жалбоподателя прекомерност на адвокатското възнаграждение,
настоящият състав счита жалбата също за основателна. Не се претендира
намаляване на възнагражднието под минималния размер,
както погрешно е тълкувал искането ЧСИ, а се прави искане да се присъди
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като действия по
процесуална защита и представителство с цел удовлетворяване на паричното
вземане, не са извършвани от адвоката пълномощник на взискателя.
Въззивният съд приема, че
действително такива действия не са предприемани, защото длъжникът е погасил
задължението си доброволно, поради което адвокатът е извършил действия единствено
по образуване на изпълнителното дело и само за това следва да му се заплати
възнаграждение, което съобразно чл.10 т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 200 лв.
С оглед изхода
на делото ответницата по жалбата следва да понесе отговорността за направените от
жалбоподателя разноски – 73 лв. (48 + 25 лв.).
Съгласно чл.
437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане по изп. д. № 525/2018 г. по описа на ЧСИ В. М. - рег.№ *** на
КЧСИ, с което е отказал да намали начислените такси и адвокатското
възнаграждение на взискателя, като вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА присъдения по делото в
полза на взискателя М.Н.П. адвокатски
хонорар от 350 лева на 200 лева, както
и дължимата пропорционална такса от длъжника от 174 лева на 20 лева.
ОСЪЖДА М.Н.П.,
ЕГН ********** да заплати на Н.Х.Р., ЕГН ********** сумата от 73 лв. - деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: