Р Е
Ш Е Н
И Е №260013
гр. Шумен, 21.08.2020
г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти
юли две хиляди и двадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 208 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на А.Р.Х. срещу решение № 333/12.06.2020 г. по гр.д. № 606/2020
г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира
решението за недопустимо в частта, в която са определени мерки за защита от
домашно насилие по отношение на непълнолетната А.А.Х., а в цялост - и за неправилно, като постановено в нарушение
на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и необосновано.
Поради горното, моли въззивният съд да го отмени изцяло.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН, въззиваемите Н.А. Н.и А.А.Х. са депозирали възражение, в което оспорват
жалбата като неоснователна и молят за оставянето й без уважение. Допълнително
претендират и за присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и
срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 606/2020 г. по описа
на ШРС е образувано по молба на въззиваемата Н.А. Н., с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу жалбоподателя за максималния предвиден
срок от 18 месеца, по силата на която същият да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея и децата й А.А.Х. и Е.А.Х. и да не се
доближава до ищцата и жилището й в гр. Ш., ул.
№ , вх., ет., ап. на повече от 100 м., както и да не доближава училището
на децата, а именно за Е.Х. – СОУ „ *„ и за А.Х. – ПГИ.
Към молбата е приложена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изходяща от ищцата, в която декларира, че
спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от страна на ответника, който
извършил побой над нея на 05.03.2020 г., като отправил заплаха за живота й, в
присъствието на децата й Е.Х. и А.Х.. Същият нанесъл побой и над децата й. С
горните действия ответникът упражнил физическо и психическо насилие над ищцата.
С молба от 23.04.2020 г.
преди насрочване на делото в открито заседание, молителката е заявила, че,
поради навършване на пълнолетие от дъщеря й Е.Х., поддържа искането си за издаване на заповед
за защита от домашно насилие само по отношение на себе си и непълнолетната си
дъщеря А.Х..
С определение №
1009/23.04.2020 г. съдът е конституирал по делото, на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН, детето А. А.Х. и е издал заповед
за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по отношение на ищцата и непълнолетната й
дъщеря, по силата на която е задължил ответника да се въздържа от домашно
насилие спрямо двете и му е забранил да доближава ищцата и жилището й в гр. Ш.
на повече от 100 м., както и училището на детето А. ***.
В открито съдебно
заседание ответникът е оспорил молбата за закрила от домашно насилие като
неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд е
издал заповед за защита срещу жалбоподателя, по силата на която го е задължил да
се въздържа от домашно насилие спрямо Н.А. Н.и А.А.Х. и е забранил на същия да
приближава на по-малко от 100 м. Н.А. Н.и жилището, което обитава в гр. Ш., ул.
... № , вх., ет., ап., както и училището, в което учи детето А.А.Х. *** за срок
от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението. Със същото
решение съдът е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500.00 лева, на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН и го е осъдил да заплати държавна такса по сметка
на съда в размер на 25.00 лева.
Решението се обжалва
изцяло от ответника по исковете, който навежда доводи за недопустимост на
същото в частта, в която е постановена закрила по отношение на детето А., тъй
като от нейна страна няма заявено искане за защита и няма приложена декларация
за упражнено спрямо нея насилие от баща й. Тя не е участвала по делото и не е
била представлявана от особен представител - адвокат или социален работник.
Наред с горното, обосновава и конкретни възражения за неоснователност на
иска.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя
за недопустимост на решението в частта, в която е постановена защита от домашно
насилие по отношение на непълнолетната А.А.Х., видно от данните по делото
молбата за закрила на детето от домашно насилие е била подадена от неговата
майка. Детето е родено на *** г. и към датата на депозиране на молбата е било
непълнолетно, от което следва, че правото му на защита от домашно насилие е
било упражнено вместо него от надлежно легитимирано лице по чл.8, т.2, предл.3
от ЗЗДН. В тази хипотеза, на основание
императивната разпоредба на чл.9, ал.2 от ЗЗДН непълнолетният има качеството на
задължителен другар на молителя и съдът е длъжен да го конституира служебно
като страна в процеса, като му осигури равни права за участие в хода на
производството, които изисквания са изпълнени от първоинстанционния съд с
конституиране на детето като страна по делото, призоваването му за съдебно
заседание и предоставяне на същото възможност да участва в процеса от началото
до края. С нормата на чл.8, т.2 от ЗЗДН е предвидена изрично възможност лице,
което е в родство по права линия с пострадалото лице да подаде молба за издаване
на заповед за защита, с което е въведено изключение от общото правило, че не
могат да се предявяват чужди права пред съд. Законодателят е предвидил възможността
по чл.8, т.2 от ЗЗДН поради вероятността пострадалото лице да се намира в
зависимост от извършителя или в безпомощно положение, предвид което и специфичните
отношения, в които се намират страните, би могло да не подаде молба за защита.
Относно представителството на пострадалото лице в хипотезата на чл.8, т.2 от ЗЗДН, доколкото законът не предвижда особени правила, следва да намерят
приложение общите правила по ГПК, като необходимостта от назначаване
представител на пострадалото лице се съобразява с оглед на неговата
дееспособност и наличието на противоречия в интересите между него и законният
му представител, ако има такъв. В случая, молбата за закрила е подадена от
майката на непълнолетно дете, което по силата на чл.8, т.1 от ЗЗДН е
оправомощено да защитава правата си и само. Предвид това и, че законното
представителство на детето може да бъде осъществено само от един от родителите,
а в конкретната хипотеза е налице противоречие в интересите между детето и
бащата, но не и между детето и майката, се налага извод, че не е необходимо
учредяване особено представителство на детето от адвокат и няма пречка то да
бъде представлявано в процеса от своята майка, поради което възражението на
ответника за липса на надлежно представителство е неоснователно, включая
относно представителство от социален работник, каквото изискване законът не
регламентира. Очевидно неоснователни и некореспондиращи с доказателствата по
делото са и възраженията на ответника, че непълнолетната не е била призовавана
и не е участвала по делото лично.
По съществото на спора, от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява и се признава от ответника, че той и молителката Н.
Н.съжителстват на семейни начела и имат две общи деца – Е.Х., която е навършила
пълнолетие и А.Х., родена на *** г., която е непълнолетна и живее с родителите
си. Страните обитават общо жилище на адрес: гр. Ш., ул. ... № , вх., ет., ап.. На
05.03.2020 г. в жилището им възникнал скандал по повод поведението на детето А.Х.,
при който жалбоподателят отправил обидни думи и квалификации към съжителката и
децата си и нанесъл удари върху двете въззиваеми. Сами по себе си и независимо
от това дали и по какъв начин жалбоподателят е бил провокиран от въззиваемите,
извършените от него действия срещу двете покриват елементите от фактическия
състав на емоционално, психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1
и ал.2 от ЗЗДН, което предпоставя основателност на предявената срещу него молба
за предоставяне на закрила по ЗЗДН.
Като съобрази горното и
характера на осъщественото домашно
насилие, съдът намира, че защитата на пострадалите лица следва да се осъществи
чрез поисканите от молителката мерки по чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН,
постановени за срок от 12 месеца, в който смисъл следва да се постанови и
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу жалбоподателя.
На основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН и съобразно тежестта на допуснатото от него неправомерно поведение, на
жалбоподателя следва да бъде наложена глоба в размер на 500.00 лева.
Що се отнася до
възраженията на жалбоподателя, че е бил провокиран от въззиваемите за
извършените от него актове на насилие чрез проявено неуважително отношение и
отправяне на насрещни обиди, съдът счита, че не следва да се обсъждат,тъй като ЗЗДН
не предвижда отпадане или намаляване отговорността на извършителя на домашно
насилие при „съпричиняване „ от страна на пострадалия, подобно на ЗЗД и НК.
В съответствие с
изложеното, настоящата инстанция заключава, че обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди.
На основание чл.87, ал.3
от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А.А.Х.
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева –
адвокатски хонорар. В полза на въззиваемата Н.А. Н.не следва да се присъждат
разноски за въззивната инстанция, поради липса на доказателства за извършване
на такива.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 333/12.06.2020 г. по гр.д. № 606/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА А.Р.Х., ЕГН **********
да заплати на А.А.Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.А.
Н., ЕГН **********, двете с адрес: *** деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 500.00 лева – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.