Решение по дело №2943/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2029
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20225330202943
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2029
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330202943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-2100052 от
09.02.2022г. издадено от Атанас Ангелов Чернаев, на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Ялпугстрой“
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 1, на основание чл.79 ал.4 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), за
нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата се предлага случаят да бъда преценен като маловажен такъв,
в който смисъл се посочва, че досега дружеството няма налагани наказания,
не са настъпили вреди за държавата, като наложената санкция била
несъразмерна. В съдебно заседание, редовно призовано дружеството
жалбоподател се представлява от адв. Й., който пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, се
представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Бойкински, който пледира
за отхвърляне на подадената жалба и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 05.05.2022г., видно от приложеното заверено копие на разписка, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, на 19.05.2022г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.11.2021г., свидетелят Б. С. К., в качеството и на главен инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, извършила проверка на
строителен обект, находящ се в гр. Пловдив, на бул. „Северен“, стопанисван
от „Ялпугстрой“ ЕООД. При проверката свидетелят К. заварила да работи
В.З. ЛНЧ:....., гражданин на ...... От проведен с него разговор проверяващата
установила, че същият работил на строителния обект от около две седмици.
От управителя на дружеството била попълнена декларация по чл. 402, ал.2 от
Кодекса на труда относно условията по наемането на В.З. на работа.
На 23.11.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив била
предоставена изисканата от „Ялпугстрой“ ЕООД документация, в това число
бил представен трудов договор № 44/01.08.2021г. сключен с В.З., ЛНЧ:....., за
изпълнение на длъжността "Работник строителство", с място на работа
строителни обекти на територията на гр. Пловдив. Освен това били
представени и присъствена форма за явяване и неявяване на работа в
„Ялпугстрой“ ЕООД за месеците август, септември, октомври и ноември,
където било отразено че от 01.11.2021 г. до момента на извършване на
проверката 18.11.2021 г., В.З. се явявал на работа. В писмени обяснения, от
дата 29.11.2021г., дадени от управителя на дружеството е декларирано, че към
момента на попълване на декларацията нямало издадено разрешение за
работа на В.З. от Агенцията по заетостта, очаквало се да бъде издадено
такова.
С оглед на горното, на 29.11.2021г. свидетелят Б. К. съставила АУАН №
16-2100052 срещу „Ялпугстрой“ ЕООД за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ за това, че дружеството, като местен работодател по смисъла на
параграф 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на строителен обект в гр. Пловдив, бул.
„Северен“ е приело В.З. ЛНЧ:....., гражданин на ....., чужденец – гражданин на
трета държава по смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя
работна сила от 01.11.2021г., без съответното разрешение за работа от
Агенцията по заетостта. АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
управителя на дружеството – Г. К..
За така описаното нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ с обжалваното
2
НП, на основание чл. 79, ал. 4, ЗТМТМ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на свидетеля Б. С. К. – актосъставител. Разпитана в хода на
съдебното следствие свидетелят К., твърди че помни случая и описва
извършената проверка, констатираното при същата, както и съставянето на
акта. Съдът намери показанията на свидетеля К. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното ат
правна страна:
Съгласно чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател – юридическо лице, което е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. Не се спори, че В.З. е гражданин на
...... Съгласно параграф 1. т. 4 от ДР на ЗТМТМ "Гражданин на трета
държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
на Конфедерация Швейцария. Ноторно известен факт е, че ..... не е член на
Европейския съюз, нито на Споразумението за Европейско икономическо
пространство. Предвид посоченото съдът приема за безспорно, че В.З. е
гражданин на трета държава. Не се спори също така и че дружеството -
жалбоподател е "работодател" по смисъла на параграф 1. т. 11 от ДР на
ЗТМТМ. От приложеното копие от трудов договор №
44/01.08.2021 г. се установява, че между жалбоподателя и з. е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да
престира своя труд като "строителен работник" в строителни обекти в гр.
Пловдив, срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово
възнаграждение. От присъствените форми за явяване и неявяване на работа в
„Ялпугстрой“ ЕООД безспорно се установява, че именно от дата от
01.11.2021г. В.З. е започнал да изпълнява трудовите си задължения, въпреки
наличието на сключен трудов договор от 01.08.2021г.. Факта, че з. е започнал
да изпълнява трудовите си задължения именно от 01.11.2021 г., се
потвърждава и от приложената по делото декларация по чл. 402, ал.2 от
Кодекса на труда, от която е видно, че от близо две седмици преди датата на
извършвана на проверката з. работил на строителния обект. По делото се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че това е станало без
съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и
формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният
3
гражданин не е имал разрешение от Агенцията по заетостта, той не е имал
право да предоставя работна сила в полза на жалбоподателя, поради което и
правилно е прието, че дружеството е извършило вмененото му
административно нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН. И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42, чл. 43 и
чл. 57, чл. 58 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т. е.
същите са изправни от формална страна и са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ и чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Ялпугстрой“
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 1 е нарушило разпоредбата чл.75а, ал.2 от ЗТМТ, за това
че на 18.11.2021г. е установено дружеството жалбоподател, като местен
работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на строителен
обект находящ се в гр.Пловдив, на бул.„Северен“ да е допуснало В.З.
ЛНЧ:....., гражданин на ....., чужденец – гражданин на трета държава по
смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила от
01.11.2021г., без съответното разрешение за работа от Агенцията по
заетостта.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява
маловажен случай, съдът намира следното. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида
и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 75а, ал. 2
от ЗТМТМ, като по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките
по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
4
тежестта на нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.75а,
ал. 2 от ЗТМТМ за така описаното нарушение е предвидено административно
наказание – имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. В случая е определена имуществена санкция
над минималния размер, а именно - такъв от 3 000 лева.
Административнонаказващият орган не е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението. Нарушението и нарушителят не се
характеризират с белези, които да сочат, че са е с по-висока обществена
опасност. Установеното нарушение е типично и по нищо не се различава от
обичайните нарушения от този вид. Затова съдът счита, че определената
санкция, за да отговори и постигне целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН,
следва да бъде изменена и намалена. За справедлив съдът намира размера на
имуществената санкция да е в минимално предвидения в закона, предвид
обществената опасност на деянието и предвид нарушителя. Не се твърди
поредност на нарушението, не се установиха и определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната. Ето защо съдът счете, че така определените наказание
следва да бъде коригиран към определения от закона минимум, а именно –
2000 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане
целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН в полза на
страните следва да бъдат присъдени извършените разноски, съразмерно с
уважената част от претенцията на жалбоподателя.
Жалбоподателя, не е поискал овъзмездяване на сторени разноски в
процеса, нито е доказала извършването на такива. Присъждането на разноски
не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно, а само при
надлежно сезиране. По тези съображения разноски не следва да се присъждат
в полза на жалбоподателя.
При това съдът следва да присъди разноски единствено на въззиваемата
страна, като искане е сторено от същата, чрез процесуалния и представител.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението издало обжалвания акт
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
5
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
разгледано е в рамките на две съдебни заседание, с кратка продължителност,
с разпит на един свидетел. Предвид което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Същевременно, доколкото жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер на 3
000 лева до размер от 2 000 лева, то съдът следва да присъди съразмерно на
възнаграждението за защита от юрисконсулт, която съразмерна част е в
размер на 53 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.4, вр. ал. ал.2, т.4 вр. ал.1 от
ЗАНН, Районният съд Пловдив

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-2100052 от 09.02.2022г.
издадено от Атанас Ангелов Чернаев, на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Ялпугстрой“ ЕООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 1, на основание чл.79 ал.4 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), за
нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА наложеното
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три
хиляди лева/ до размер от 2 000 лв. /две хиляди лева/, като ПОТВЪРЖАДВА
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ялпугстрой“ ЕООД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 53,00 (петдесет и
три) лева, представляваща възнаграждение по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6