Определение по дело №1939/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2192
Дата: 29 август 2018 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20183100501939
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

29 август 2018 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и девети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                                 НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.гр.дело № 1939 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 435, ал. 4 и сл. от ГПК и е образувано по жалба Вх. № 3222 от 02.08.2018 година на Т.К.В., ЕГН ********** – трето за изпълнението лице, владеещо имота, върху който е насочено изпълнението срещу „Въвод във владение“ по изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37.

В жалбата си молителката излага, че процесния имот е  собствен на снаха й К.Н.Г. и синът й Р.Г..Тя сочи, че се намира във владение на имота, считано от 1992 година и че синът й и снаха й, са й разрешили да живее до смъртта си. На 27.07.2018 година е узнала, че докато отсъствала за кратко от дома си, на адреса са дошли група хора, заедно с полицаи, които се опитали да влязат в жилището, като до момента тя самата не е била уведомявана за действия срещу имота.Обжалва действията на ЧСИ – конкретно „Въвод във владение“ и моли да се възстанови състоянието преди проданта.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят и длъжникът не са депозирали възражение.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата. Счита, че процедурата по изпълнението и възлагането на недвижим имот при публична продан е надлежно и законосъобразно извършена.Изрично сочи, че Постановлението за възлагане е влязло в сила.

Депозираната жалба е подадена в срока по чл.436 от ГПК, но се явява недопустима и съображенията са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17741/2011г. по описа на ВРС, десети състав, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на банката кредитор срещу солидарните длъжници, както следва: „АЛЕКСИА О5“ ЕООД, ЕИК *********, Т.Р.Г., Р.А.Г. и К.Н.Г. за заплащане на сумата от 22 508.23 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2011г. до окончателното плащане на вземането; както и 1 305.81 лв. – съдебно деловодни разноски.

За събиране на тези суми, с разпореждане от 15.05.2012г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 е образувано изп.д. № 20127190400257 по молба на банката взискател. По искане на взискателя, ЧСИ пристъпил към изпълнение срещу ипотекирано в полза на взискателя имущество, собственост на длъжника, насрочвайки опис и оценка. ПДИ е редовно връчена единствено на К.Н.Г. на 30.05.2012г.

Видно от съдържанието на НА № 164, том I, рег. № 1950, д. № 164/2009г. на Нотариус Даниела Върлева, рег. № 480, за обезпечаване на отпуснат банков кредит по договор от 03.06.2009г., с който „Банка Пиреос България“ АД предоставила на „Алексиа 05“ ЕООД банков кредит в размер на 30 000 лв., К.Н.Г. и Р.А.Г. учредили в полза на банката договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2, ет. 5. На 04.06.2012г. е вписана възбрана върху този недвижим имот, собствен на К. и Р. Георгиеви.Възбрана е вписана върху ипотекирания имот на 04.06.2012г. /л. 30/.

С молба от 27.10.2014г. „Българска банка за развитие“ АД, гр. София е конституирана като взискател по изпълнителното дело, суброгирал се в правата на първоначалния взискател на основание чл. 74 от ЗЗД.

Ипотекираният имот е бил предмет на 8 публични продажби, 4 от които са отменени по искане на взискателя поради постъпили плащания от длъжниците, а 3 са обявени за нестанали поради непостъпили наддавателни предложения. Последната публична продан е проведена от 13.10.2017г. до 13.11.2017г. и по нея са постъпили 5 наддавателни предложения. С Протокол от 14.11.2017г. за купувач на имота е обявен наддавачът И.Б.Д. предложил най-висока цена от 62 147.10 лв. Имотът е възложен на същия с Постановление за възлагане от 20.11.2017 година, а самото Постановление е влязло в сила на 21.02.2018 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение се намира недвижимия имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим имот, като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната имотът е бил собственост на длъжника по изпълнението.Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота. Последният се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва процесуалното действие на съдебния изпълнител. Решението в производство по чл. 435 от ГПК не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота и така, ако жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде отхвърлена за третото лице стои открита възможността да предяви иск по чл. 440 от ГПК, ако са налице останалите предпоставки за същото /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай няма спор по делото, а и от самите твърдения на жалбоподателката се установява, че имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение по изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, а именно апартамент № 37 в гр. Варна е собствен на длъжниците по изпълнението К.Н.Г. и Р.А.Г..По делото са налице данни, че считано от 1992 година молителката се явява държател на имота, доколкото синът и снаха й – длъжници по изпълнението, са й разрешили да живее в жилището до смъртта си.

Жалбата в случая се явява недопустима, т.к. установените от съда факти са различни, най – вече с оглед обстоятелството, че е налице влязло в сила Постановление за възлагане на недвижимия имот в полза на И.Б.Д..Това е така, т.к. по смисъла на чл.498 ал.2 от ГПК от деня на влизане в сила на Постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.Отделно от това по смисъла на чл.498 ал.3 от ГПК ако възлагането не бъде обжалвано /а то не е  и Постановлението е влязло в сила/ действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.Трето лице, което твърди, че е носител на права, засегнати от изпълнението, може да осъществи защитата си само по исков ред, чрез отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Предпоставка за неговото уважаване е правата на третото лице да са противопоставими не само на длъжника /или лицето, срещу чийто имот се насочва изпълнението на чужд дълг/, но и на визскателя, а в случаите на насочване на изпълнението срещу ипотекиран имот - да са противопоставими на ипотекарния кредитор. При проведена публична продан и влязло в сила Постановление за възлагане такова трето лице разполага с аналогична защита срещу купувача на проданта по реда и условията на чл. 496, ал.2 ГПК. И в двата случая защитата на такива права е съдебна и докато не е успешно проведена, то това лице не би могло да иска от СИ да не насочва изпълнението върху ипотекирания имот и да обжалва действията му в тази насока.При тези данни, съдът приема, че молителката не е процесуално легитимирана да  атакува действията на ЧСИ.Ето защо и жалбата се явява недопустима.

С оглед изложеното, ВОС,

О П Р Е Д Е Л И :

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с Вх. № 3222 от 02.08.2018 година подадена от Т.К.В., ЕГН ********** – трето за изпълнението лице против „Въвод във владение“ по изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37 и ПРЕКРАТЯВА в.гр.дело № 1939/2018 година, по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд-град Варна, в едноседмичен срок съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: