№ 135
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Г.
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20241100109673
по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[1] В. и А. Г.и са заявили в искова молба от 22.08.2024 г., че с решение
на СГС от 18.10.2018 г. по т. д. 147/2018 г. са били осъдени заедно с „Д. ВС“
ООД солидарно да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД
(РАЙФАЙЗЕН) няколко суми. Тези суми са били:
- 41 902,50 евро главница по договор за кредит от 25.09.2008 г. плюс
законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане;
- 6 108,77 евро договорна лихва от 05.03.2012 г. до 20.03.2013 г.;
- 1 697,48 евро наказателна лихва от 05.11.2012 г. до 23.01.2018 г.;
- 423,93 евро комисионна от 05.09.2011 г. до 04.09.2012 г.;
- 4 397,65 лева разноски по делото. Решението е влязло в сила на
12.11.2018 г. и по него съдът е издал изпълнителен лист.
1
[2] РАЙФАЙЗЕН е прехвърлил на ответника „Е.М.“ ЕООД (ЕОС)
вземането си от В. и А. Г.и. От 12.11.2018 г. до подаването на исковата молба
ЕОС не е образувал изп. дело срещу В. и А. Г.и. Затова на 19.01.2024 г.
правото на принудително изпълнение на ЕОС е било погасено по давност.
ЕОС обаче, не е предприел необходимото за отписването на В. и А. Г.и от
Централния кредитен регистър (ЦКР) и чрез телефонни обаждания е искал от
тях да му платят. Затова В. и А. Г.и молят съда да приеме за установено, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение по изпълнителния
лист, издаден по решението на СГС. Те търсят и разноски (исковата молба, л.
2-6).
2. На ответника
[3] Ответникът ЕОС е признал предявения иск. Той моли съда да
възложи разноските на ищците, а евентуално да намали адвокатското
възнаграждение (писмения отговор, л. 48-53).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Предвид признанието на иска съдът приема за установени всички
факти, заявени от ищците и свързани с процесния изпълнителен лист. В ЦКР е
вписано вземането на ЕОС от В. Г.а по процесния изпълнителен лист
(справката, л. 25). Липсва такова вписване спрямо А. Г. (справката, л. 22). ЕОС
е правил опити доброволно да си събере сумата по изпълнителния лист чрез
телефонни обаждания до А. Г. (показанията на свидетелката К., л. 73).
[5] В. и А. Г.и са заплатили 100,00 лева държавна такса, като съдът ги е
освободил от заплащането на държавна такса за разликата над 100,00 лева до
4 097,95 лева (л. 43 и л. 31). Те са били представлявани безплатно от адвокат
(л. 77).
2
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[6] В. и А. Г.и са предявили иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е
основателен.
1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[7] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК).
Следователно предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи,
че не дължи изпълнение на ответника, като установява това чрез факти,
настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по
което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[8] Съдът установи, че ЕОС не е предприемал изпълнителни действия
за събиране на вземането си от В. и А. Г.и в продължение на пет години.
Следователно е погасено по давност правото на принудително изпълнение по
изпълнителния лист, издаден по решение на СГС по т. д. 147/2018 г. Затова
съдът уважава иска.
2. По разноските
[9] В. и А. Г.и търсят разноски. Те са направили такива за 100,00 лева и
са били представлявани безплатно от адвокат.
[10] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска. Съдът приема обаче,
че разноски се дължат на В. Г.а, защото:
3
- спрямо нея има вписване в ЦКР;
- това вписване може да доведе до последици, отрицателни за В. Г.а;
- ЕОС не е предприел необходимото за заличаване на вписването.
[11] На А. Г. не се дължат разноски, защото единственото, което ЕОС е
извършвал срещу него, е било да търси доброволното изплащане на вземането
му. Като длъжник на ЕОС обаче, А. Г. е длъжен да търпи подобни действия.
[12] Съдът присъжда на В. Г.а 50,00 лева разноски – половината от
внесените 100,00 лева държавна такса. Съдът осъжда ЕОС да заплати на
адвокат В. 2 000,00 лева адвокатско възнаграждение – това възнаграждение е
справедливо предвид ниската правна и фактическа сложност на делото;
събраните предимно писмени доказателства (разпитът е бил извършен само с
оглед отговорността за разноски); признанието на иска от ответника;
проведеното едно единствено съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, съдът осъжда ЕОС да заплати по сметка на СГС 3 997,95 лева държавна
такса. Ето защо съдът
РЕШИ:
[13] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ ЕООД
на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че В. И. К. и А. А. Г. не дължат изпълнение
по изпълнителния лист, издаден от СГС въз основа на решение на СГС от
18.10.2018 г. по т. д. 147/2018 г. Изпълнителният лист е за следните суми:
41 902,50 евро главница по договор за кредит от 25.09.2008 г. плюс законната
лихва от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане; 6 108,77 евро договорна
лихва от 05.03.2012 г. до 20.03.2013 г.; 1 697,48 евро наказателна лихва от
05.11.2012 г. до 23.01.2018 г.; 423,93 евро комисионна от 05.09.2011 г. до
04.09.2012 г.; 4 397,65 лева разноски по делото. В. и А. Г.и са с адрес в гр.
София, ж. к. „*******. Те са със съдебен адрес – адвокат Г. В., гр. София, ул.
„*******. „Е.М.“ ЕООД е с адрес в гр. София, ж. к. „Малинова долина“, ул.
*******
4
[14] ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД да заплати:
1. на В. И. К. – 50,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК;
2. на адвокат Г. В. – 2 000,00 лева възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 3 397,95 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
[15] Ако някоя от страните обжалва решението в частта му за
разноските, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще
върне частната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5