Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4779/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Н.Х., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, както следва: за сумата от 100000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.05.2016
г., и за сумата от 4135,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 30.05.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение. Претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта, а върху
обезщетението за имуществени вреди – от датата на изтичане на 3-месечния срок
за определяне на обезщетение – 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да се е осъществил деликт. Оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение. Позовава се съпричиняване от страна на пострадалия поради
непоставяне на предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 31.05.2016 г. – л.7,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на
местопроизшествието и фотоалбума към него – л.6-25) и заключението на
авто-техническата експертиза по делото, че на 30.05.2016 г. около 20:30 ч. на път
I-3, км
108+157 в посока гр.Плевен – гр.София е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. №*******, управляван от Е.Д.Ш., при следния
механизъм: автомобилът се е движел в посока гр.Плевен – гр.София със скорост
около 88 км/ч., като в близост до гр.Долни Дъбник водачът рязко е навил волана
надясно, след което – отново наляво, при което автомобилът е излязъл от пътя и
се е ударил в крайпътно дърво отдясно за посоката му на движение, в зоната на
задна лява врата, където автомобилът се е деформирал в посока навътре. Съдът приема, че водачът е извършил нарушение на
чл.20, ал.1 ЗДвП – не е упражнил достатъчен контрол върху превозното средство,
вследствие на което управлявания от него автомобил се е отклонил от пътя,
напуснал е платното за движение и се е ударил в крайпътно дърво.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: охлузвания на лицето; контузия на корема и черния дроб; двустранно
счупване на долната челюст; контузия на гръдния кош и частичен пневмоторакс –
ляво върхово; разкъсване на изправящите сухожилия на II и III пръсти на
дясната ръка. Пострадалият е претърпял болки и
страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за 9-10 дни и
болки с умерен интензитет, затруднено хранене и затруднен говор за около 3
месеца, като след този период храненето и говорът са възстановени. Възстановителният
период е бил, както следва: за охлузванията по лицето – 6-7 дни, за контузията
на корема и черния дроб – 4-5 дни, за контузията на гръдния кош и частичен пневмоторакс
в ляво върхово – 9-10 дни, за разкъсване на изправящите сухожилия на пръстите
на ръката – около 2-2,5 месеца, за счупването на долната челюст – около 3
месеца. Пострадалият е претърпял операция за зашиване на сухожилията, които
изправят втория и третия пръст, във връзка с което е провел и 6 курса на
физиотерапевтично лечение за раздвижване пръстите на ръката, които водят до
слаба болка. Вещото лице е констатирало при извършения личен преглед, че
пострадалият може да си служи с дясната ръка – може да пише, да се храни, да
хваща, но не може да изправи напълно 3-тия пръст и при пълно свиване на
пръстите усеща дърпане, защото е правена сухожилна пластика по време на
операцията, като с оглед давността на травмата и вида на проведеното лечение не
се очаква движението на пръста да се възстанови.
От показанията на свидетелката Р.Т.С.,
приятелка на ищеца, се установява, че състоянието на пострадалия непосредствено
след инцидента, както и по време на възстановителния период е било тежко, имал
е битови неудобства, имал затруднения и в обучението си - учел е фармация и
заради инцидента е пропуснал много упражнения, наложило се е да отложи някои
изпити. Има и видим лек дефект – леко отпускане на долната лява част на
устната, промяна в говора и видими белези по ръцете.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Опел
Астра“ с рег. №*******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на
чл.20, ал.1 ЗДвП водачът е изгубил контрол над управлявания от него автомобил,
вследствие на което е напуснал платното за движение и се е ударил в крайпътно
дърво. От представените медицински документи, заключението на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката С. се установи
причинната връзка между получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради
това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Е.Д.Ш. при
управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №*******.
Ответникът е оспорил
съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между него и делинквента, поради което с оглед
доказателственото искане на ищеца по реда на чл.190 ГПК с определение от
22.12.2017 г. съдът е задължил ответника да представи застрахователната полица.
Ответникът не е представил застрахователната полица, поради което и на
основание чл.190, ал.2 ГПК следва да се приеме за доказан фактът, че е бил
сключен застрахователен договор, което се потвърждава и от извършеното
удостоверяване на това обстоятелство от органите на ОПП-СДВР в констативния
протокол от 31.05.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, изразяващи се в невъзможност да посещава редовно
занятия като студент по фармация към момента на инцидента и наложилото се
отлагане на изпити в тази връзка; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия. Пострадалият може да си служи с дясната
ръка – може да пише, да се храни, да хваща, но не може да изправи напълно 3-тия
пръст и при пълно свиване на пръстите усеща дърпане, като въпреки проведеното
лечение не се очаква движението на пръста да се възстанови. Установи се от
показанията на свидетелката С. и остатъчен видим лек дефект – леко отпускане на
долната лява част на устната, промяна в говора и видими белези по ръцете. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 50000 лв. Размерът на обезщетението основно е обусловен от
няколкото оперативни интервенции, които е преживял пострадалия, дълготрайните
затруднения при говор и хранене, обусловени от счупването на челюстта, заедно с
данните за остатъчните последици при говор, както и липсата на пълно
възстановяване на движенията на единия пръст на дясната (доминантна) ръка. В
същото време следва да се има предвид, че няма загрозяващи белези по лицето,
общото състояние на ищеца е възстановено, а остатъчните последици – затруднено
изправяне на единият пръст и лекото отпускане на долната устна са незначителни
и не се отразяват съществено върху ежедневните му активности. Така определеното
обезщетение е съобразено и със съдебната практика за сходни наранявания (напр.
реш. №186/08.06.2018 г. по т.д. №2424/2017 г., ТК, II TO на ВКС и др.).
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. Установи се от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че характерът, степента и местоположението на травматичните
увреждания на пострадалия, мястото, на което е стоял – задна лява седалка и
деформациите на автомобила, сочат, че последният е бил с поставен предпазен
колан. В същото време, както заключението на съдебно-медицинската, така и това
на авто-техническата експертиза, са приемат, че при страничен удар, какъвто е
процесният, коланът не би могъл да предотврати настъпилите увреждания.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000 лв. До посочения размер искът следва да се уважи, като се отхвърли до
пълния предявен размер от 100000 лв.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
молба вх. № ОИ-35727/18.01.2017 г., на посочената дата пострадалият е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и от този момент
ответникът му дължи има изплащане на законната лихва. С оглед диспозитивното
начало, лихвата следва да се присъди от претендирания момент – 18.04.2017 г.
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за имуществени вреди:
От
ангажираните писмени доказателства (л.50-69) се установява, че: с платежно
нареждане от 27.06.2016 г. (л.50) дружеството Х.А.ООД е наредило извършването
на паричен превод в полза на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД в размер на 2320 лв. (за
която са съставени проформа фактура – л.52 и фактура – л.51), а с платежно
нареждане от 16.06.2016 г. – на сумата от 473,20 лв. (за която са съставени
проформа фактури – л.55, л.59 и фактури – л.54, л.58). Представено е
нареждане-разписка (л.61), от което е видно, че Х.А.ООД е предоставило на
лицето Х.П.сумата от 1314,97 лв., без в разписката да е посочено основание за
извършване на плащането. Посочените разходи не са извършени от ищеца, поради
което не представляват имуществена вреда за него, която да подлежи на обезвреда
от страна на застрахователя. Евентуални договорни отношение между пострадалия и
Х.А.ООД не са предмет на настоящото производство, в което се изследва дали
разходът е направен от пострадалия, за да представлява имуществена вреда за
него, и не могат да бъдат съобразявани от съда.
Представена
е фактура от 13.06.2016 г. (л.69) за сумата от 700 лв. с получател Ралица С.,
заедно с фискален бон за заплащане на сумата. Посоченият разход касае лечението
на лице, различно от пострадалия, поради което не представлява имуществена
вреда за него, която да подлежи на обезвреда от страна на застрахователя.
Установи
се от представените фактури и фискални бонове (л.62-67), че ищецът е направил
разходи за лечение в общ размер на 1314,97 лв. Посочените разходи са в причинна
връзка с произшествието, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1314,97 лв. До посочения размер искът следва
да се уважи, като се отхвърли до пълния предявен размер от 4135,17 лв. Върху
така определеното обезщетение се дължи законна лихва от 18.01.2017 г., но с
оглед диспозитивното начало и заявения от ищеца момент, от който се претендира
законната лихва, такава следва да се присъди, считано от 18.04.2017 г.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1800,31 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 1906,62 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете, в т.ч. адвокатско възнаграждение, намалено от съда по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, предвид липсата на
съществена фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания по делото и обема на осъществената защита, като размерът е
съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2052,60 лв. – държавна
такса, както и сумата от 300 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на Н.Н.Х., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдание
от произшествие, осъществено на 30.05.2016 г., заедно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата,
сумата от 1314,97 лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди – разходи за лечение от
произшествие, осъществено на 30.05.2016 г., заедно със законната лихва от 18.04.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100000 лв. и иска за
имуществени вреди – до пълния предявен размер от 4135,17 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и П.“,
БУЛСТАТ ********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1800,31 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.Н.Х., ЕГН **********,
да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 1906,62 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2052,60
лв. – държавна такса и сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: