№ 14743
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. М. М. срещу Прокуратурата, с
която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищцата
10 000 лева – неимуществени вреди за повдигнато наказателно обвинение на
ищцата в лъжесвидетелстване, производството по което било прекратено с
Определение № 3950/23.12.2022 г. по н.ч.д. № 11796/2022 г. на Софийския
районен съд, 114. състав, влязло в сила на 11.01.2023 г., както и 1200 лева –
имуществени вреди, представляващи платен адвокатски хонорар в
наказателното дело, ведно със законната лихва върху двете суми от
11.01.2023 г. (датата на прекратяване на наказателното производство) до
окончателното изплащане.
Твърди се, че ищцата била привлечена като обвиняем за
лъжесвидетелстване пред съд по наказателно дело с постановление от
29.07.2020 г. по прокурорска преписка № 41671/2018 г. на Софийската
районна прокуратура (СРП). След внасяне на делото в съда, обвинителният
акт бил върнат на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения,
а на 17.05.2022 г. производството било прекратено с мотивирано
постановление на прокурор от СРП, което било връчено на ищцата на
08.09.2022 г., и според което основание за прекратяване било явно
малозначителна обществена опасност на деянието (чл. 9, ал. 2 НК). Ищцата
обжалвала постановлението и съдът го изменил, като приел, че основание за
прекратяване е липсата на престъпно деяние. Поради това ищцата търпяла
различни форми на дискомфорт – участие в процедури, третиране като
обвиняем, полицейска регистрация. Твърди, че близките се отдръпнали от
1
нея и трябвало да полага повече грижи за семейството си. Поддържа, че
платила 1200 лева за адвокат. Иска обезщетение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
Прокуратурата, с който предявеният иск се оспорва по размер. Твърди се, че
предполагаемите негативни емоции у ищцата не са резултат от повдигнатото
обвинение, като обвинението не било огласявано и ищцата нямало как да
търпи вреди от негативен имидж в обществото. Излагат се доводи, че
полицейската регистрация не е отговорност на ответника и той не носи
отговорност за настъпили вреди от такава. Твърди се, че
наказателнопроцесуалната репресия спрямо ищцата не е била интензивна и не
е оправдано обезщетение в такъв размер. За размера на адвокатското
възнаграждение се прави възражение за прекомерност.
В съдебното заседание ответната страна поддържа доводите си за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в наказателното
производство.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 9 от делото постановление за привличане
на обвиняем ищцата М. М. М. е била обвинена на 29.07.2020 г. по досъдебно
производство № 227 ЗМК 2778/2018 г. на 3 РУ на СДВР, прокурорска
преписка № 41671/2018 г. на Софийската районна прокуратура за това, че на
11.05.2016 г. в София в сградата на Софийския районен съд съзнателно
потвърдила неистина – че брат предлагал автомобила си на много лица,
като така била извършила лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК.
Съгласно приложен по делото протокол за разпит от досъдебното
производство (на лист 32 от същото) обвинението е предявено на ищцата на
03.09.2020 г. в София.
Съгласно представен на лист 86 от приложеното досъдебно
производство протокол за предявяване на разследване, разследването е
предявено на ищцата в София на 03.09.2020 г.
Съгласно представена на лист 59 от приложеното към делото досъдебно
производство справка за съдимост от Софийския районен съд и на лист 61 –
от Районен съд – Търговище, ищцата не е била осъждана към 14.05.2019 г.
Настоящият адрес към този момент е бил: Търговище, ул. „Братя
Миладинови“, № 29.
Съгласно представен на лист 10 – 12 от делото обвинителен акт
обвинението било внесено на 20.11.2020 г. в Софийския районен съд.
Съгласно протоколно определение от заседание от 27.01.2021 г. по н.о.х.д. №
15768/2020 г. на Софийския районен съд, 93. състав, съдебното производство
е било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за доразследване на
същата дата в съдебно разпоредително заседание в присъствие на ищцата.
Определението е потвърдено с Определение № 261022/17.03.2021 г. по ч.н.д.
№ 997/2021 г. на Софийския градски съд, XIV въззивен състав.
2
Съгласно представено на лист 109 от делото постановление за
привличане на обвиняем ищцата е била отново привлечена като обвиняема и
разпитана на 13.01.2022 г. в София. съгласно справка за съдимост от
13.01.2022 г. (на лист 116 от досъдебното производство) ищцата не е
осъждана и към тази дата.
Съгласно прикрепено на първата корица на папката на н.о.х.д. №
15768/2020 г. на Софийския районен съд, 93. състав, постановление на
прокурор от Софийската районна прокуратура от 17.05.2022 г. по
прокурорска преписка НСН 9/21 г. наказателното производство срещу ищцата
е прекратено поради липса на престъпление.
Съгласно представено на лист 25 – 27 от делото Определение №
3950/23.12.2022 г. по ч.н.д. № 1796/2022 г. на Софийския районен съд, 114.
състав, постановлението за прекратяване на съдебното производство е
изменено с оглед основанието за прекратяване на делото – не поради липса на
обществена опасност, а поради явно незначителна такава. Определението е
влязло в сила на 11.01.2023 г.
В съдебното заседание на 29.05.2023 г. е разпитана свидетелката
Маджиде Ахмедова – майка на ищцата, която дава показания, че дъщеря е
била викана от прокуратурата преди повече от две години за това, че била
лъжесвидетелствала. Свидетелства, че отношенията на ищцата с брат , по
чието дело свидетелствала, се влошили, че ищцата станала по-нервна и
затворена, ходела за това на лекари. Дава показания, че ищцата е живеела в
Търговище и ходела до София заради делото, но после заживяла с брат си в
София, а после се преместила на друг адрес, около една година преди разпита
или две (2021 г. – 2022 г.). Свидетелства, че други хора видели призовки до
ищцата за делото в Търговище, а тя платила адвокатската защита на ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични,
последователни и подкрепящи се от данните от досъдебното производство и
платежния документ.
Представен е и договор за адвокатска защита в наказателното
производство –от 15.01.2021 г. за определението за прекратяване с договорен
хонорар 1200 лева и представено банково извлечение за плащане от
свидетелката Маджиде Ахмедова(на лист 30 от делото).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и лихва за
забава, за вреди от незаконно обвинение, с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. трето ЗОДОВ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главните искове за двата вида вреди се уважават, ако съдът установи,
че ищцата е била обвинена; наказателното производство срещу нея е
прекратено поради неустановяване на престъпление; ищцата е претърпяла
вреди от воденото производство (неимуществени – болки и страдания, и
имуществени – разноски за защита), като те са в причинна връзка с
3
действията на органите на разследване и обвинение. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост според
индивидуалните страдания на ищцата.
В случая се установява по официални документи от органите на
наказателното преследване, че ищцата е била обвинена в извършване на
престъпление и производството срещу нея е прекратено с влязло в сила на
11.01.2023 г. съдебно определение.
Ищцата е доказала платени 1200 лева възнаграждение за адвокатски
хонорар в наказателното производство, които представляват имуществени
вреди във връзка със същото. Възнаграждението обаче е прекомерно с оглед
сложността на делото и извършените по него действия и следва да се приеме,
че вредите във връзка с необходимата защита със средно качество по делото
са 850 лева. За тази сума следва да се уважи претенцията за имуществени
вреди, като се отхвърли до поисканите 1200 лева.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, същото се
определя по справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, като критериите за
определянето му са продължителност на производството срещу ищцата – от
29.07.2020 г. до 13.01.2023 г., или около 2 години и 5 месеца; малък брой на
действия с участието на ищцата (едно открито заседание и два разпита);
необходимост от едно пътуване от Търговище до София (по показанията на
свидетелката след 2021 г. ищцата е заживяла в София), както и установен
обичаен стрес от това, че ищцата е била обвиняема. Това определя
обезщетение в размер на 2500 лева за претърпените от ищцата вреди. Искът
за неиумществени вреди следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли до
предявения размер от 10 000 лева.
Следва да се присъди и законна лихва от 11.01.2023 г. (денят на влизане
в сила на акта за прекратяване) и върху двете посочени по-горе суми, тъй като
исковете по ЗОДОВ са деликтни, а съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД забавата при тях
настъпва след установяване на противоправността, т.е. от приключване на
наказателното производство, откогато съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи
законна лихва.
Относно разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ право на разноски по делото има ищцата,
като тя претендира и доказва адвокатски хонорар от 1800 лева (договор на
лист 59, разписка на лист 60 от делото), като ответната страна обаче е заявила
възражение за прекомерност, и сумата следва да се намали до размер,
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото или 600 лева с
ДДС (има две открити заседания, малък обем доказателства, фактически
делото е без правна сложност).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗОДОВ и с чл. 86,
4
ал. 1 ЗЗД Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на М. М. М., с ЕГН: **********, и адрес:
Търговище, ул. „Братя Миладинови“, № 29, сумите от 2500 лева (две хиляди
и петстотин лева) – неимуществени вреди за повдигнато наказателно
обвинение на ищцата в лъжесвидетелстване, производството по което било
прекратено с Определение № 3950/23.12.2022 г. по н.ч.д. № 11796/2022 г. на
Софийския районен съд, 114. състав, влязло в сила на 11.01.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.01.2023 г., и 850 лева (осемстотин и петдесет лева) –
имуществени вреди, представляващи платен адвокатски хонорар в
наказателното дело, ведно със законната лихва от 11.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди за разликата над
присъдените 2500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева (десет
хиляди лева) и предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 850 лева до пълния предявен размер от 1200 лева (хиляда и
двеста лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.
М. М., с ЕГН: **********, и адрес: Търговище, ул. „Братя Миладинови“, №
29, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5