Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.12.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в
публичното заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр.д.№6733
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „ЗАД ДАЛ БОГ:Живот и здраве“ АД- София против М.В.А. , в която се твърди, застрахователен договор,
обективиран в Застрахователна полица №ВС/30/116001929762, издадена на
14.07.2016 г., е нищожен, респ унищожаем,поради което са предявяни искове, при условията
на евентуалност,
както следва:1. чл. 26, ал. 1, пред.
1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с
добрите нрави);2. евентуално по
чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с
липса на представителна власт);3. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД
(липса на предписана от закона форма);4. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4
във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);5. евентуално
по чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); 6. евентуално по чл.26 ал.
2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална
симулация (подставено лице),7. евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД
(унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й).
Твърди се, че на 14.07.2016 г. ответникът (занапред „Застрахован”), сключва
застрахователен договор Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективиран
в процесната застрахователна полица по отношение на лекия автомобил марка RENAULT
MEGANE,
регистрационен номер ***, с посочената в полицата рама. В нея като застрахован
собственик фигурира ответникът. Въпреки че като собственик на автомобила в
процесната полица фигурира ответникът, цитираното превозното средство веднага
след сключването на застрахователната полица напуска територията на Република България
и до момента се намира във владението на други трети лица, също румънски
граждани. Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по
отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто и да е начин, че
привидно застрахованото физическо лице, е действителният собственик на
автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху
автомобила. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от
правния и фактически статус на „формално“ притежаваното от него МПС. Твърди се, че ответникът извършва следната
забранена и заобикаляща закона „услуга”: изнасянето в „застрахован вид” в
Италия, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност”, на
италиански/румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер
премии и еко-такси, посредством серия от привидни и прикрити сделки,
препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на
ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а
неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на
собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани
на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и
спестяването им на разходи и такси в Италия при регистриране на МПС. Тази
порочна практика уврежда не само дружествтоо, но и всеки един български застраховател, сключил подобна
застраховка, но най-вече фискалните интереси на България и Италия като цяло. На
пресичането й със силата на присъдено нещо (res judicata) се базира интересът на ищеца от подаването на настоящата
искова молба. Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в
момента, твърди се, че
процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или
лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от
негово име и за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на
автомобила) със или без знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик
на автомобила по документи.Евентуално
твърд, че процесната полица не е подписана отзастрахован/застраховащ, поради
което и същата се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по
договора относно сключването, съдържанието и изпълнението на договора. Липсата
на подпис е и нарушение на формата за действителност на застрахователния
договор, което е друго самостоятелно основание за неговата нищожност. Посачва се, че, ако същият продължи да съществува в
правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване на
застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно
обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез
увеличаване на неговия пасив. Посочва се, че такова застрахователно събитие е вече настъпило към момента на подаване
на настоящата искова молба. При една валидно сключена застрахователна полица, в
случай на настъпване на застрахователно събитие, би следвало да се ангажира
отговорността на застрахователя. Но тъй като процесният случай касае една
очевидно нищожна/унищожаема поради измама полица, към подписването на която
застрахователят никога не би пристъпил, ако знаеше действителните факти, поради значителното
завишаване на застрахователния риск, незаконосъобразното вмешателство в
имуществената сфера на ищеца, обосновава правния му интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
Твърди, че собствеността и владението върху автомобила - обект на
застрахователния договор, безконтролно и многократно са прехвърляни с цел
създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния
собственик, респ. държател, а оттам и за евентуалната задължително необходима
преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки и
злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията
на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататъшната и
реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на
данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по
местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик,
най-често Румъния. Счита, че това поведение е класически пример за злоупотреба
с право, чрез която се заобикаля закона.)
В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с
правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Гореописаното поведение на застрахования
противоречи както на българското, така и на италианското/румънското данъчно
законодателство. Същото се намира и в разрез с основен правен принцип, залегнал
в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на
едно лице са субективните права и законните интереси на другите лица.посачва се, че, правото на едно лице да получи
застрахователна закрила е породено от интереса, нуждата да я получи и че в
същия смисъл е Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. се
казва, че: „застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане
включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право: 2) облигационно
право, произтичащо от договор, 3) потенциалната отговорност към трети лица за
вреди, причинени на тях ши на техни вещи. При наличието на една от посочените
правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес.
Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова блага на трети лица,
застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са
застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда
задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо.”
Такъв в настоящия случай изобщо не е налице, доколкото ответникът само е
услужил с личните си данни и гражданството си на реалния ползвател и фактически
собственик на автомобила - чужденец.
Твърди се, че застрахователният
риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или
неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице. Теоретично застрахователният
интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования
автомобил (имущество), при увреждането на който от събитието, визирано от
застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица,
за която застрахованият отговаря със своето имущество. Когато едно лице обаче
не е действителният собственик, респ. ползвател на дадено имущество или го е
придобил симулатнвно или временно и в последствие го е прехвърлил, за него не
съществува типичният, визиран в чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) застрахователен
интерес. И това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да
възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този
отрицателен факт елиминира напълно съществуването на застрахователен интерес.
Това, налага изводът, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна, не
обективира изначално (аb initiо) сключването на валиден застрахователен договор.В настоящия случай се твърди, че застраховката се
сключва (привидно) от застрахованото
физическо лице с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне,
улесни прехвърлянето й на друг собственик в Италия, който от своя страна не
декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските
компетентни органи и в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов
собственик, не я вписва на отчет в италианските поделения на КАТ, не премахва
българските й регистрационните табели и не поставя италиански такива, не
информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното
императивно задължение за това. Съответно без тези действия българските органи
на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила и той реално
продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права
върху него, а друго лице в Италия. По
този начин новият румънски приобретател цели да спести значителни по размер
данъци и такси в Италия по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му,
по заплащане на т.нар. еко такси, с което едновременно заобикаля данъчното
законодателство на страната си и ощетява фиска. Само по себе си заобикалянето
на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно
нарушение, а в по - големите размери представлява престъпно деяние. Във всички
случаи привидното сключване на полицата и получаването на зелена карта, чрез
която да може да се шофира извън Република България, е решаващ елемент в
описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване и
заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразява в заобикаляне
на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му и
преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития
риск.
Твърди се, че в теорията
и съдебната практика трайно е наложено разбирането, че злоупотребата с право
представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване па добрите нрави,
обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред.
3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика: „добрите нрави” са правила и
принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено и има
последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Принципите на добросъвестно
водене на търговските дела, на справедливостта при договаряне на условията на
сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи и при
търговските отношения. Затова дори и отчитайки спецификата на тези отношения
следва да се съобразяват и т.н. общо приети правила, определени като „добри
нрави”. Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи,
етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския
и търговски обмен, установени исторически и неспазването на 'които във всички
случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната
страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение № 4 от
12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015г. Макар и субсидиарно тяхното приложение
и спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част
от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им води
след себе си нищожност на сключваните договори.
Предявяни се искове на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД (
поради липса на съгласие), във вр. с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна
власт), евентуално, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (поради противоречие със
закона), евентуално, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално, чл. 26. ал. 1,
предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
(поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; чл.26 ал.2,
предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ (нов) (поради липса на застрахователен интерес), чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД
(поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална
симулация , (подставено лице), на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД (измама), за
унищожаемост на процесния застрахователен договор, поради извършване на
измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и
причиняване на вреди.Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В с.з. ответницата не
оспора, че липсава нейн подпис на договара и представяавтосертификат от
07.08.2015г. за продажба на МПС- процесното.
Ответницата е направила признание на исковете, въз основа на което от страна на
представителя на ищеца е направено искане за постановяване на решение, съгласно
разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е предвидено, че, когато ответника
признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и
настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства,
установявяващи основанието за нишожност на договара.При тово полажение следва да се
уважи иска, поради липса на съгласие.В
слуая са налице и останалите основания, посочени в ИМ.
При този изход на процеса
и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответницата да заплати направени разноски
общо в размер на 155лв., от които 50лв.
д.т., 5лв. за удостоворание и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД,
поради липса на съгласие, на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица
ВС/30/116001929762, издадена на 14.07.2016 г., сключен между “Застрахователно акционерно
дружество ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“АД,
със седилище и адрес на упревление ***ЕИК200299615 и М.В.А., ЕГН**********, на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, по отношение на л.а. марка RENAULT MEGANE, регистрационен номер ***, рама №VF1KMRG0631043184.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.В.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“АД, със седилище и адрес на упревление ***ЕИК200299615,сумата общо в размер 155лв., деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: