№ 38
гр. София, 01.06.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600036 по описа за 2022 година
образувано по жалба от адв. А.Б. – САК, в качеството му на
пълномощник на пострадалия В. К. М. срещу определение № 2/14.01.2022 г.
по ЧНД № 132/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 от НПК.
С обжалвано определение състав на Военен съд – Пловдив е изменил
постановление от 18.10.2018 г. на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив на
прокурор при ВОП – Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 72 – Сл/2019 г., по прокурорско
дело № 39/2020 г., относно основанията за прекратяване на същото, като
наказателното производство, да се счита прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1, предложение 1-во от НПК, тъй като
престъплението на обвиняемия к-н Д. АЛ. Д., не съставлява престъпление.
Със същото определение е отменена взетата на 30.10.2019 г. мярка за
неотклонение „подписка“ спрямо обвиняемото лице.
Недоволен от посочения съдебен акт е останал пострадалия В. К. М.,
който чрез надлежно упълномощен адвокат А.Б. от САК го обжалва пред
настоящата въззивна инстанция. Релевират се оплакванията в жалбата
свързани с неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение,
като се твърди, че съдът няма право да изменя вътрешните убеждения на
прокурора. В жалбата се посочва, че следва да се повдигне обвинение на
длъжностни лица, които са сменили позицията на стрелбата. Иска от
1
въззивния съд определението на ВС – Пловдив да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Във връзка с жалбата по делото е постъпило и възражение от адвокат В.
Ас. В. от САК, в качеството му на защитник на обвиняемия капитан Д. АЛ.
Д., с което поддържат становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че
съдържанието й е бланкетно и няма никакви съображения по същество, като
същевременно намира извършеният анализ от първоинстанционния съд за
достатъчно подробен, като напълно споделя изводите на съда, без да ги
преповтаря.
Настоящият въззивен съдебен състав на Военно-апелативният съд, след
като извърши проверка на допустимостта на жалбата, намери, че същата е
подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална
легитимация. Безспорно е, че обществените отношения, които са обект на
съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, имащи в
процеса процесуалното качество пострадал. В случая, жалбоподателят има
качеството на пострадал от престъплението по чл. 134, ал.1, т.1 вр. чл. 128,
ал.1 от НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК и е процесуално легитимиран
да атакува определението на първоинстанционния съд, респективно попада в
кръга на лицата, визирани в чл. 243, ал. 4 от НПК, поради което жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият въззивен съдебен състав на Военно-апелативният съд, след
като се запозна с атакуваното определение, жалбата на пострадалия,
възражението на обвиняемия и защитника му, материалите по досъдебно
производство досъдебно производство № 72 – Сл/2019 г., по прокурорско
дело № 39/2020 г. и постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 18.10.2021 г. на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив на
прокурор при ВОП – Пловдив, като извърши цялостна провери в рамките на
направените оплаквания срещу обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
В хода на досъдебното производство обвиняемият капитан Д. АЛ. Д. от
в.ф. ..... е привличан в качеството на обвиняемо лице 4 (четири) пъти, а
именно с постановление на наблюдаващия прокурор от 15.01.2020 г. (л. 45-47,
т. V от д.п.); от 06.02.2020 г. (л. 80-82, т. V от д.п.); от 10.06.2020 г. (л. 128-
130, т. V от д.п.) и последното постановление на от 04.06.2021 г. (л. 80-82, т.
VI от д.п.), като обвинението във всяко едно от тях е за извършено
престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 вр. чл. 128, ал.1 от НК. Видно от
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 72 –
Сл/19.11.2018 г. от 18.10.2021 г. на прокурор от ВОП – Пловдив, на основание
2
чл. 243, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство водено срещу
обвиняемия капитан Д. АЛ. Д. от в.ф. ..... – Пловдив е прекратено, за
извършено престъпление по чл. 338, ал.1 от НК, поради недоказаност на
обвинението.
В хода на проверката от настоящия въззивен съдебен състав на
атакуваното определение № 2 от 14.01.2022 г. по ЧНД № 132/2021 г. по описа
на ВС – Пловдив, се установи, че първоинстанционният съд правилно е
констатирал, че досъдебното производството по делото е образувано за
извършено престъпление по чл. 338, ал.1 от НК. Намерил е за необходимо до
отбележи в мотивната част на своето определение, че се касае за „фактическа
грешка, допусната от страна на прокурора“ при изготвяне на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Видно от изложеното във
въззивната жалба на пострадалия и възражението срещу нея от обвиняемия и
защитника му този въпрос не се повдига. Няма обаче как да не бъде посочено,
че в процедурата по чл. 243 от НПК и провомощията на прокурора при
изготвяне на прокурорския акт следва да стриктно да се съблюдава
разпоредбата на чл. 46 от НПК. Прекратяването като процесуално действие от
прокурора се извършва с постановление, което трябва да съдържа общите
реквизити по чл. 199, ал. 2 НПК и специалните по чл. 243, ал.2 от НПК.
Постановлението на прокурорът от Военно-окръжна прокуратура - Пловдив
съдържа данни за времето и мястото на издаването му, за органа който го
издава, за делото, по което се издава, мотиви, диспозитив и подпис на органа,
които го е издал. В конкретния случай, няма спор, че прекратителното
постановление е издадено по досъдебно производство № 72-Сл/2018 г., което
първоначално е образувано за престъпление по чл. 338, ал.1 от НК, но в хода
на разследването спрямо к-н Д. са повдигани обвинения срещу него
единствено за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 вр. чл. 128, ал.1 от
НК. В обстоятелствената част на постановлението е описана ясно и
последователно фактологията с необходимата конкретика и макар при
изписване на цифровия й еквивалент, поради допусната техническа грешка, то
съдържанието и волята на наблюдаващия прокурор да прекрати
наказателното производство по делото спрямо обвиняемия капитан Д. АЛ. Д.
от в.ф. ..... гр. С.З. е ясна, непротиворечива и в достатъчна степен обоснована.
Ето защо, настоящия въззивен съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, за това, че се касае за очевидна фактическа грешка
3
– дотолкова, че в атакувания съдебен акт този въпрос е получил своето
разрешение чрез посочване на правилната правна квалификация, а именно чл.
134, ал.1, т.1, вр. чл. 128, ал.2, вр. ал.1 от НК.
След като извърши проверка на атакуваното определение, постановено
от Военен съд – Пловдив посредством осъществявания съдебен контрол на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
самостоятелен анализ на обясненията на к-н Д. и свидетелските показания на
свидетелите - очевидци ц.сл. Н.С., ц.сл. Г.Й., с-на В.Х., ст.серж. И.И., ст.серж.
Д.М., мл.серж. Т.М., ц.сл. Т.Д., ц.сл. И.Д. и ц.сл. В.М., присъствали на
изпитанието на изпитание на ...., провело се на 19.11.2018 г. на Централна
огнева позиция, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд е обосновал правилен и законосъобразен извод относно действията на
обвиняемия к-н Д., като е приел, че същите са били в съответствие с
Инструкция по техника за безопасност при изпитание на .... В подкрепа на
този извод е приложената по досъдебното производство кадровата справка (л.
9-10, т. IV от д.п.) на обвиняемият капитан Д. АЛ. Д. от в.ф. ....., от която есе
установява, че към инкриминираната дата същият е изпълнявал длъжността
„.........“ в „Център изпитания на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и
пиротехнически изделия“ на „Подразделения за изпитване на оръжие,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и осигуряване на
изпитванията“ от Централния артилерийски технически изпитателен полигон.
Действията му както по време на инцидента, така и непосредствено преди
това са в изпълнение на заповедите на Началника на в.ф. № ..... – С.З. относно
условията и реда за извършване на полигонни и лабораторни изпитвания на
оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и заповеди
на началника на Централен артилерийски технически изпитателен полигон.
Изводите на първоинстанционния съд са намерили опора в
доказателствената съвкупност по делото. Безспорно е установено по делото,
че пострадалият изпитателят цивилен служел В. К. М. е отдаден в заповед №
РД-75/19.11.2018 г. за участие в провеждането на изпитването на ...Warrior.
Инструктиран е на 19.11.2018 г. преди стрелбата от Ръководителя на
изпитването обвиняемия капитан Д., прочетени са му Инструкция по техника
на безопасност при изпитание на ..., както и Мерките за безопасност от
4
Ръководството на службата. От повторната техническа експертиза, приложена
по делото на л. 28 – 66, т. VI от д.п. безспорно е установено, че действията на
огневата позиция на цивилен служител М. при изпитване на ...Warrior е
напускане на „укритието си“, „скрито поглеждане“ от ъгъла на укритието
след изстрела без да изчака команда „Отбой“, което е довело до получаването
на нараняване от твърдо тяло, което се е отделило и разлетяло от бетонната
площадка на позицията под действието на струята на изгорелите барутни
газове на усиления стартов заряд при този ъгъл на стрелбата на
гранатохвъргачката от станока. Полученото нараняване е в областта на лявото
око, а размерите му изключват извод, че нараняването на пострадалия М. е
получено от удар на рикоширала пенопластова тапа от подпорната бетонова
стена. Същевременно видно от протокола за разпит на пострадалия ц.сл. М.,
приложен на л. 55, том I и л. 101 – 102, том VI от д.п. е посочено, че „при
всяка смяна на изделие и при всяко действие капитан Д. е издавал заповед
„Укрий се“ и след като се е убедил, че личният състав е застанал на безопасно
място издава следващата заповед „Огън“. В разпитите си същият е заявил по
недвусмислен начин, че се е укрил, като е застанал зад укритието, с гръб към
огневата позиция и с лице към бетонната стена. Това се потвърждава и от
разпита му пред съдия, материализиран в протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.07.2019 г. по ЧНД № 67/2019 г. по описа на ВС – Пловдив.
Изводите на първоинстанционният съд се потвърждават и от
медицинската експертиза № 31/2019 г.,приложена по делото, в която е
установено, че от медицинска гледна точка нараняването е: „ляво око –
разкъсно-контузна рана с вертикална форма на двата клепача във външната
1/3, с дължина 15мм., с начало – миглен ръб…неправилното разкъсване на 3
мм. от по 9 ч…“, което съпоставено с доказателствената съвкупност по делото
и заключението на повторната техническа експертиза, установява безспорно,
че при изпитването на РПГ- 7 Warrior пострадалия цивилен служител В.М. е
напуснал укритието си чрез т.нар. „скрито поглеждане“ от ъгъла на
укритието, веднага след изстрела. Тези експертни заключения, съпоставени
със свидетелските му показания досежно местоположението му по време на
стрелбата, както и заявеното от него, че е бил с лице към стената на
укритието, сочи на обоснован извод, че именно „скрито поглеждане“ с ляво
око от ъгъла на укритието е причина за нараняването на зрителния му орган.
Безспорно установен и доказан е и факта, че полученото нараняване на лявото
5
око на пострадалия М. е следствие на твърдо тяло, което се е отделило и
разлетяло от бетоновата площадка следствие на възпроизвеждане на изстрела.
Възражението в жалбата на пострадалия цивилен служел В. К. М. чрез
адвокат А.Б. – САК досежно това, че постановения съдебен акт е в
противоречие на закона, тъй като съдът няма право да изменя вътрешното
убеждение на прокурора е неоснователно. Съгласно чл. 243, ал. 6, т.2, пр.1 от
НПК съдът има компетентност да измени постановлението относно
основанията за прекратяване наказателното производство. Правомощието на
съда по съдебен контрол върху прекратяването на наказателното
производство в досъдебната фаза не влиза в противоречие и с изискванията на
чл. 18 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи да основават
решенията си върху доказателствени материали, които те събират и
проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Същевременно обаче съдът не може да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата, включително и за вземането на
решението на кого да повдигне обвинения, съгласно
конституционноустановеното им правомощие по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ.
Отчитайки пределите на законовата компетентност на
първоинстанционният съд по упражняване на контрол върху обосноваността
и законосъобразността на постановлението за прекратяване от 18.10.2021 г. на
Военно-окръжна прокуратура – Пловдив на прокурор при ВОП – Пловдив и в
съответствие с правомощията си, първоинстанционният съд правилно е
приел, че изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран
и пълен анализ на събраните доказателства по делото, без да е допуснато
изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В конкретния случай,
първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си да изясни дали
проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да
се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Обстоятелствената
част на постановлението за прекратяване на наказателното производство
следва да се съдържа анализ на доказателствения материал и посочване на
фактическите обстоятелства, приети за установени. Правото на съда,
регламентирано в чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК да приеме различни основания за
прекратяване на наказателното производство и не може да се възприема като
подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, защото то е израз на
6
самостоятелна преценка на съда.
Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил за
неправилно приетото от прокурора основание за прекратяване на
наказателното производство по делото, поради недоказаност на
престъплението. Изложените съображения от първоинстанционния съд се
споделят напълно и от въззивната инстанция, относимото правно основание
за прекратяване на наказателното производство е насочено към лицето
спрямо което се води разследването, като при липсата на престъпно
поведение, прекратяването следва да стане на основание чл. 24, ал. 1, т.1 от
НПК.
Поради тези причини, напълно аргументирано Военен съд – Пловдив
е преценил, че следва на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК да измени
постановлението единствено относно основанието за прекратяване на
наказателното производство. От това следва изводът, че депозираната жалба
трябва да бъде оставена без уважение, а определението на
първоинстанционния съд – потвърдено, като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Военно-
апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 14.01.2022 г. по ЧНД №
132/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7