Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 11. 01. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря ЦЕЦКА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 1142 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник
юрк. ***, против Е.Х.Х., ЕГН **********,
адрес: *** с правно основание чл. 415,
и цена на иска 471,40 лв.
В исковата молба се посочва следното:
Дружеството е депозирало заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против Е.Х.Х., ЕГН **********, адрес ***,
за сумите: 957, 61 лв. – главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
01. 2012г. до 30. 04. 2017 г.; 300,65лв.
– лихва върху главницата за периода от 02. 03. 2012г. до 18. 08. 2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24. 08. 2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25,
16 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01.
2012 г. до 30. 04. 2017г. С определение, постановено по ч. гр. дело №
6402 / 2017 г. по описа на ПРС е уважено искането на ищеца и е издадена заповед
за изпълнение против длъжника. В срока
по чл. 414 от ГПК, същият е депозирал
възражение против заповедта за
изпълнение, с оглед на което, съдът е указал, че дружеството може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
В
законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за
установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ против Е.Х.Х., за
топлоснабден имот - апартамент,
находящ в гр. ПЛЕВЕН, с
аб. № 3773 .
Съгласно
чл. 150, ал.
1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна
енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ***на потребители за битови нужди в гр.
Плевен, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Х.Х. ЕГН **********
с адрес (седалище / адрес управление)***, че дължи на ***сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 412, 16 лв. - главница за периода - 01. 11. 2014 - 30. 04. 2017 г . и
59, 24 лв. Мораторна лихва за периода от 05. 01. 15 г. До 18. 08. 17 г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 6402 / 2017г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се оспорва се предявеният иск по основание и размер, посочва
се, че претендираните от ***суми не са
дължими .
ИЩЕЦЪТ Т.П. ЕАД, редовно призовани, представляват
се от юрк. ***, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е.Х.Х., редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. Л.П. ***,
назначена за особен представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Ответницата Е.Х.Х. не притежава качеството
потребител на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153 от Закон за енергетиката.
От приложените към исковата молба
доказателства, не може да се направи
обоснован извод, че същата е собственик или ползвател на топлоснабден имот, а
съобразно чл.154 ГПК, ищецът носи
доказателствена тежест за обосноваване на така релевираното от него твърдение.
Ищецът претендира сумата от 412, 16 лева - главница, като твърди, че това
представлява стойността на незаплатената енергия за периода от 01. 11. 2014 г. до 30.04.2017 г. за абонатен
номер 3773. Изложени са твърдения, че размерът на така претендираната
сума, е съобразен с издадените
изравнителни сметки на база реален отчет, извършен в съответствие с разпоредбата
на чл. 61 от Наредба № 16 – 334 / 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването.
Приложените към исковата молба доказателства не обосновават твърденията на
ищеца за размера на дължимите суми за топлинна енергия, нито за падежа на всяко
едно от тях. Не са доказани обемът и стойността на твърдяните от ищеца доставки
на топлинна енергия. Представеното от ***извлечение
от сметка не е подписано и подпечатано, с оглед на което и няма
характеристиките на документ, респ. не следва да бъде приобщено към доказателствения материал по
делото. Дори да се приеме, че същото все
пак съставлява документ, то последното се явява частен такъв, съставен
едностранно от ищеца, които носи доказателствена тежест за установяване на
закрепените в него обстоятелства. Независимо от изложеното по - горе, част от претендираните от Т. П. ЕАД суми, а именно за периода от м.
ноември 2014 г. до м. февруари 2015
г, са погасени по давност. Съгласно
чл.111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания”. Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът
претендира вземания, които представляват ежемесечни периодични плащания, поради
което същите се погасяват с изтичането на краткия тригодишен давностен срок. С
погасяване на главното вземане (главница) се погасяват и акцесорните такива (за
лихви). С оглед разпоредбата на чл.120 ЗЗД, ответникът е направил изрично възражение за
погасяване по давност на претендираните от
Т.П. ЕАД суми за периода м.
ноември 2014 г. до м. февруари 2015 г. и претендираната законна лихва върху
всяко едно от отделните вземания. Във връзка с така направеното възражение за
давност по делото не е приложен посоченият от ищеца договор за разсрочено
плащане на топлинна енергия, на който последният се позовава като признание за
наличието на задължение на ответницата. Подписването му не съставлява признание
от страна на ответницата за наличието на задължение към Т.П. ЕАД. Дори да се приеме, че този договор
представлява признание на факта за наличие на задължение, то липсват данни
разсроченото задължение да е за абонатен номер 3773, установяването на
задължения, за който е предмет на настоящото
исково производство.
Във връзка с гореизложеното, така предявеният от Т.П.
ЕАД против Е.Х.Х. установителен иск не е подкрепен с убедителни
доказателства от страна на ищеца, с оглед на което следва да се постанови
решение, е което изцяло да бъдат отхвърлени като недоказани предявените
претенции.
По изложените
съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
Т. П.
ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. ***, против Е.Х.Х., ЕГН **********, адрес: *** с
правно основание чл. 415, и цена на иска
471,40 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: