РЕШЕНИЕ
№ 270 19.02.2021 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Г. Д.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2528 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от И.Н.Н., против решение № 1057/05.08.2020г. постановено по а.н.д. № 2111/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-003306 от 18.09.2017г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Н.Н. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението, в частта с която е потвърдено НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява лично и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на Н. е ангажирана за това, че на 10.05.2017г., около 13:25 часа в гр. Бургас, на бул. Сан Стефано, управлявал лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег.№ С8567ХА, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер ARBB 0062 за установяване употребата на алкохол. Издаден е бил и талон за изследване № 0017784. В посочения в талона час на изследване лицето не се е явило. Установено било, че лицето управлява МПС, след като му е отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
За констатираното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е подписан от касатора без възражение. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което обстоятелствата са изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган и не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Посочва, че
давността по смисъла на чл. 34 от ЗАНН не е изтекла и не е нарушено правото на
защита на лицето, свързано с невръчване на препис от АУАН. Според мотивите на
въззивния състав, по отношение на нарушението по чл. 150а от ЗДвП е допуснато
нарушение на правото на защита на наказаното лице и в тази му част НП е
отменено. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдът приема,
че нарушението е безспорно осъществено и достатъчно индивидуализирано, за да се
защити нарушителя.
Така постановено решение, в оспорената част, е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Отговорил е изчерпателно и доста аргументирано на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
изложените в тази насока доводи са неоснователни,
Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са
налице твърдените в касационната жалба пороци на НП. Административното
нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в качеството му на водач на конкретно МПС. От събрания по
делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът е отказал
да му бъде извършена проверка с дрегер, както и това, че не се е явил за да му
бъде взета проба за анализ в посоченото лечебно заведение .
В настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 0017784, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с подписите на един свидетел, както и от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП
законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и
двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно
регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно
изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил
частично НП Районен съд – Бургас е постановил правилно съдебно решение.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1057/05.08.2020г. постановено по а.н.д. № 2111/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-003306 от 18.09.2017г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.