Определение по дело №1037/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 462
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20191510201037
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 27.09.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                 Година                                       Град

 

            Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

27.09.

 

       2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Маргарита Алексиева

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

            ЧН

 

1037

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

В.Г.Т. *** действащ чрез процесуален представител адв. Красимир Ранов със служебен адрес: гр. Дупница, ул. ,,Николаевска“ № 11 обжалва Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница от 09.07.2019 г., с което е спряно досъдебно производство вх. № 643/2019 г., ДП № 237/2019 г. по описа на Районна прокуратура Дупница, № 34/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на прокурорския акт, постановен при съществени противоречия във вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор. Прави искане за неговата отмяна и даване на указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с жалбата, постановлението на ДнРП и материалите по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебния контрол е Постановлението на ДнРП за спиране на досъдебно производство вх. № 643/2019 г., ДП № 237/2019 г. по описа на Районна прокуратура Дупница, същото с № 34/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Досъдебното производство  е образувано на 25.03.2019 г. за това, че на 22.12.2018 г. в с. Крайници, общ. Дупница се е заканил на В.Г.Т. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

В постановлението за спиране на досъдебното производство, прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 12 от НПК с постановление на ДнРП. На 22.12.2018 г. синовете на свидетелите Николай Йовев и Николай Пехливански посетили заведение в с. Крайници. В ранните часове на 23.12.2018 г. около 01.00 ч. в заведението възникнал бой. Слави Йовев и Станислав Пехливански получили телесни повреди и били закарани в Спешния център на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Дупница за оказване на медицинска помощ. Тъй като Слави Йовев нямал здравни осигуровки отказал медицински преглед. Брат му Красимир Йовев, около 05.30 ч. на 23.12.2018 г., се обадил на бащата на Станислав Пехливански за да му съобщи, че синът му е бит и се намира в спешния център на болницата в гр. Дупница. Съобщил му още, че групата на В.Т. ги е била. Св. Николай Пехливански като разбрал, че синът му е в болница събудил жена си и отишли в спешния център на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Дупница. Синът му бил с подуто от бой лице. След посещението  си в  спешния  център,  св.  Пехливански се отправил към заведението в с. Крайници, за да потърси телефоните на сина му, както и ключовете от автомобила му. На 23.12.2018 г. около 09.30 ч. св. Пехливански отишъл в заведението „При Горския“ в с. Крайници. В същото време там пристигнал и бащата на Слави Йовев - св. Николай Йовев. И двамата попитали собственичката на заведението - св. Тинка Велинова, къде живее В.Т.. Обяснили й, че на техните синове през нощта е нанесен побой от хора на В.Т. в нейното заведение. Велинова ги упътила за местоживеенето на Т.. Двамата тръгнали в тази посока и на около 200 м от дома му го видели да управлява лек автомобил с десен волан. Препречили му пътя и Т. спрял, след което отворил прозореца и тогава Пехливански го ударил в лицето през отвореното стъкло като в същото време го питал: „Ти ли си биячо?“. Т. и Пехливански се познавали и Т. му казал, че не е той. Казал му, че познава сина му и никога не би стрил това. Пехливански се протегнал и взел ключовете на автомобила от таблото. След това и Йовев го ударил по лицето през отвореното стъкло. Двамата отворили вратата на автомобила и измъкнали от него Т.. След като го извадили от автомобила двамата му нанесли още удари с юмруци по лицето, като най-силна болка изпитал от удар нанесен му по скулата от св. Йовев. Последният му казал ,,Това е за теб“ ако разбере, че той е бил сина му и му показал нож. Казал му още: „Приготвил съм ти и туба с бензин и ще те запаля. Само ако разбера, че си ти“. Т. ги уверявал, че не е той и няма нищо общо с боя. Св. Николай Пехливански също го заплашил, че ще го убие ако разбере, че той е бил сина му. Свидетел на това станала св. Мариана Димитрова - кмет на селото и св. Иван Божилов, които се развикали да оставят Йовев намира. Тогава Пехливански обяснил на Божилова, че синовете им казали, че Т. и хората му са ги били и са много ядосани. Пехливански върнал ключовете от автомобила па Т. и двамата с Йовев си тръгнали. От назначената съдебно-медицинска експертиза е се установява, че Т. вследствие на ударите, нанесени от Йовев и Пехливански е получил лека телесна повреда изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето по см. на чл. 130, ал. 2 от НК. Предвид така възприетата фактическа обстановка, установена от свидетелските показания и изготвената съдебно-медицинска експертиза, прокурорът е направил извод, че не се установени данни за извършено престъпление от общ характер, като е изразил становище, че за да е налице закана за убийство по см. на чл.144,ал.З от НК същата следва да бъде направена по начин, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването й. В хода на делото според прокурора се установило, че Йовев и Пехливански са нанесли удари по лицето на Т. и са отправили към него следните закани: ,,Ако разберем, че ти си бияча, ще те заколя като Йовев му е показал нож, както и че е приготвил туба с бензин и ще го запали.“ Според  свидетелските показания на двамата свидетели - Мариана Димитрова и Иван Божилов, потвърдени и от показанията на Йовев, че заканите са отправени под условие, че се докаже участието на Т. в побоя. Прокурорът е приел, че заканите са отправени под условие  - ако се установи участието на Т. в нанасянето на побоя над Станислав Пехливански и Слави Йовев. Самият Т. отричал участието си в нанасянето на побоя, наясно е че няма да се установи негова съпричастност към нанасянето на телесни увреждания на синовете на Йовев и Пехливански, от което прокурорът е извел извод, че Т. е съзнавал този факт от който зависи дали ще се осъществи заканата и няма да последва осъществяване на отправените закани. Приел е също така, че Йовев и Пехливански нямат оформено съзнателно намерение да го убият, доколкото самите те твърдят, че ще установят кой е нанесъл побой над децата им. В съзнанието им нямало решение за предприемане на такива действия, т.е. липсва субективния елемент на деянието по чл.144, ал.3 от НК.

Прокурорът е счел, че е налице единствено осъществено от Йовев и Пехливански престъпление по чл.130, ал.2 от НК и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, престъплението по чл.130, ал.2 от НК е престъпление от частен характер. Пострадалият в случай, че желае да ангажира наказателната отговорност, в шестмесечен срок от получаване на настоящото постановление следва да сезира РС - Дупница с тъжба във форма и с реквизити, посочени в чл. 81 и сл. от НПК, като в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 49 от НПК.

Съдът не сподели гореизложените доводи на представителя на държавното обвинение, тъй като начинът, думите, действията и обстановката, при която са били отправени заканите говори несъмнено, че същите са били в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им. Наред с това преди отправяне на конкретните закани, на пострадалия са били нанесени множество удари по лицето от Йовев и Пехливански, след което са го измъкнали насила от автомобила. Отправените от двамата закани са били съпроводени и с действия – насочване на нож към пострадалия. Отправените закани са били своеобразен завършек на цялостната физическа агресия от страна на Йовев и Пехливански спрямо пострадалия.

Настоящият състав не намира каквото и да е основание да не сподели разясненията,  дадени в Тълкувателно решение № 53/89 г. на ОСНК относно елементите от обективната и субективна страна на коментираното престъпление. Именно там е отречено у извършителя да е изискуемо (оформено) решение да осъществи заканата за убийство, което значи, че обективирана с думи или действия закана с убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за да възбуди основателен страх от осъществяването й, т.е. да е манифестирана по начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е в състояние да породи страхови изживявания у пострадалия.

Отправените от двамата закани за убийство са били насочени към създаване на основателен страх за осъществяване на демонстрираното намерение да се посегне на живота на пострадалия. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС (Решение № 294 от 10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1231/2016 г., I н. о.) Посоченото тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът към момента, в който отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на това решение. В този смисъл разсъжденията на прокурора, че не е съществувала каквато и да е вероятност от осъществяване на отправената закана (отправена под условие), престъплението е несъставомерно, не се споделя от настоящия състав. Предвид изложените съображения съдът ще отмени постановлението като неправилно и незаконосъобразно и ще върне делото на прокурора за извършване на разследване по реда на чл. 244, ал. 7 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

            

           ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница от 09.07.2019 г., с което е спряно досъдебно производство вх. № 643/2019 г., ДП № 237/2019 г. по описа на Районна прокуратура Дупница, № 34/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Дупница за извършване на разследване по реда на чл. 244, ал. 7 НПК.

Определението е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: