Присъда по дело №306/2021 на Апелативен съд - София

МОТИВИ по н.о.х.д. № 306/2021 г., САС, НО, ІІ състав

С решение № 20/18.3.2021 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно
отделение по н.дело № 775/2020 г. е отменено въззивно решение № 118/13.4.2020 г. на
Софийски апелативен съд, НО, VII състав по в.н.о.х.д. № 69/2020 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Атакувана е присъда № 4764 от 4.1.2019 г. по н.о.х.д. № 706/2018 г. по описа на ОС
Благоевград, НО, 8 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимата Х. В. Г. е
призната за виновна, в това, че около 00:50 ч. на 19.8.2015 г. в гр. *** на кръстовището
между улиците „Рокфелер“ и „Цар Борис III“ в района на магазин „Лидъл“, като
правоспособен водач на МПС, категория „В“, управлявайки моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ***, по ул. „Цар Борис III“, е
нарушила правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не е
спазила задължението да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява – като не е огледала кръстовището преди да навлезе в него, за да се увери, че
може да премине безопасно и да съобрази скоростта си на движение и да намали скоростта
си, а в случай на необходимост да спре, когато възниква опасност за движението, след като
пред нея са преминали два мотоциклета в колона и не е предприела намаляване на скоростта
и аварийно спиране, с което да предотврати удар с навлезлия трети по ред в кръстовището
мотоциклет марка „Хонда SH 150“, с peг. № ***, управляван от неправоспособния водач И.
А. В., вследствие на което е допуснала настъпването на пътно произшествие и по
непредпазливост е причинила смъртта на водача на мотоциклет марка „Хонда SH 150“, с
peг. № *** И. А. В. от гр. ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗДвП, във връзка с чл. 36 от НК, чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
(три) години. С присъдата на основание чл. 343г, връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 37, т. 7 и чл. 49, ал. 2 НК Х. В. Г. е лишена от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 (две) години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК
от така наложеното й наказание е приспаднато времето, през което подсъдимата е била
лишена от това право по административен ред.
Цитираната присъда е била предмет на въззивна проверка от САС, който с решение
№ 118 от 13.4.2020 г. я е изменил като оправдал подсъдимата по повдигнатото обвинение за
допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, намалил наложените наказания лишаване
от свобода от 1 година на 6 месеца и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство от 2 на 1 година; отменил е приложението на чл. 59, ал. 4 НК и потвърдил
присъдата в останалата част.
Решението на въззивната инстанция била атакувано от защитника на подсъдимата
Г.. При осъществената касационна проверка във връзка с оплакване на защитника за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС е стигнал до извода, че
САС е постановил решението си при допускане на касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 НПК, тъй като въззивният съдебен състав не е дал отговори на съществени въпроси,
поставени от защитата и имащи значение за изхода от делото; както и наличието на
противоречие в становището на съда относно същността на допуснатото от подсъдимата
нарушение на правилата за движение, изразено в това, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП
е аргументирано със съдържанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, за което подсъдимата е
оправдана от въззивната инстанция.
Поради посочените съображения – нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК,
касационният съд е отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане от
1

друг състав на въззивния съд.
Настоящата, втора по ред въззивна проверка на присъда № 4764 от 4.11.2019 г на
Окръжен съд Благоевград, НО, 8. първоинстанционен наказателен състав следва да обсъди
доводите на защитника на подсъдимата Г., залегнали във въззивната жалба. В жалбата се
твърди: че опасността за движение за подсъдимата възниква от момента на пресичане на
стоп-линията от мотоциклетиста, противно на приетото от съда за по-ранен момент на
възникване на опасността;
- че петимата мотоциклетисти не са се движели в група и в този смисъл
преминаването на първите двама мотоциклетисти през кръстовището не следва да се приеме
за начален момент на опасността, с която е следвало да се съобрази подсъдимата;
- че Г. стриктно е спазила правилата за движение по пътищата и няма каквото и да е
нарушение на ЗДвП, доколкото се е движила по път с предимство; движила се е със законно
разрешена скорост – 28 км/ч при разрешена 50 км./ч.;
- че добросъвестният, правомерен водач Г. в случая е следвало да очаква от другите
участници в движението също правомерни действия и че ако въпреки това другият участник
извърши нарушение на правилата за движение, което не може да се предвиди
предварително, то правомерният водач е бил длъжен да се съобрази само ако това е
обективно възможно за него с оглед скоростта, посоката и личната му безопасност;
- че вещите лица са категорични и единодушни, че когато мотоциклетът пресича
стоп-линията и става опасност за автомобила, водачът на лекия автомобил „Форд“ не е бил в
състояние да предотврати сблъсъка. С оглед на това се претендира, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като водачът на лекия автомобил не по своя вина е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.
- че Г. е обвинена по чл. 342 от НК, което се изразява в нарушаване правилата за
движение, материализирани в чл. 20 ЗДвП, т.е., че не е намалила скоростта си и не е спряла,
когато възникне опасност за движението, като в обстоятелствената част на обвинителния акт
(стр. 2) е посочено, че тази опасност за движението е мотоциклетът „Хонда“. В тази връзка
се твърди, че опасността възниква точно и единствено в момента, когато мотоциклетът
пресича стоп-линията, поради което се претендира, че в случая Г. е невинна.
Подсъдимата Г., редовно призована за датата на съдебното заседание пред САС, се
явява, като лично и чрез защитника си излага аргументи за това: че управляваният от
подсъдимата автомобил се е движел правомерно в инкриминирания пътен участък със
скорост от 28-30 км/ч при разрешена 50 км/ч; че е навлязла в кръстовището при липса на
предвидима опасност; че подсъдимата не е нарушила нито едно правило за движение по
пътищата при движението си в инкриминираното кръстовище; че движещият се по пътя без
предимство мотоциклетист е имал неограничена видимост към кръстовището, бил е длъжен
и е имал техническа възможност да спре преди кръстовището и да пропусне движещият се с
предимство лек автомобил; че водачката на лекия автомобил не е могла и не била длъжна да
предвиди неправомерното поведение на мотоциклетиста; че за подсъдимата опасността за
движение е възникнала в момента, когато починалия мотоциклетист е пресякъл стоп-
линията на платното; че от момента на възникване на опасността пътното произшествие е
било непредотвратимо за подсъдимата; че ударът между превозните средства е настъпил в
опасната зона на водачката на лекия автомобил. Защитникът пледира, че в случая е налице
случайно деяние за водачката на лекия автомобил, поради което моли за отмяна на
осъдителната присъда и за оправдаването на подсъдимата.
В правото си на лична защита подсъдимата Г. поддържа казаното от своя защитник,
като моли да бъде оправдана.
2

В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП акцентира
върху два съществени за изхода на делото въпроса: за правилността на постановената от
окръжния съд присъда и за процесуалната възможност подсъдимата да бъде призната за
виновна за извършеното от нея деяние. Прокурорът поддържа, че в съответствие с
доказателствата по делото и съдебната практика подсъдимата Г. е нарушила правилото за
движение по пътищата, посочено в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП; че в подкрепа на тезата, че при
упражняване на правото на предимство водачите на моторни превозни средства следва да се
съобразяват с правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, са решение № 180 по н.д. № 139/1987 г. на
ВС, решение № 486/22.10.1984 г. по н.д. № 457/1984 г. на III н.о. на ВС, решение на ОСНК
на ВС по н.д. № 13/1977 г.; че от момента, в който подсъдимата е могла да види
мотоциклетиста, тя е имала възможност и е могла да го прецени като непосредствена
опасност и е била длъжна да започне да спира. Според прокурора признаването на
подсъдимата за виновна е процесуално невъзможно, защото в първото въззивно решение Г.
е оправдана за това да е извършила нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като е прието, че
е нарушила чл. 20, ал. 1 от същия закон. Тъй като прокурор от САП не е протестирал това
решение на апелативния съд, а и липсва жалба от частния обвинител, прокурорът счита, че
вече е невъзможно осъждането на подсъдимата за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
каквото той счита, че е извършено. С оглед констатациите и указанията на ВКС в
отменителното решение, представителят на държавното обвинение счита, че юридически
издържано е съдът да отмени осъдителната присъда и да оправдае подсъдимата.
Повереникът на частните обвинители адвокат Д. изразява становище,
че трябва да се възприемат заключенията на петорната и двойна автотехнически експертизи,
които установяват основните параметри на пътното произшествие – скоростта на движение
на превозните средства, опасната зона за спиране на лекия автомобил, разстоянието, на
което са се намирали двамата участници в произшествието до мястото на сблъсъка, от
момента на възникване на опасността. Повереникът счита, че подсъдимата е имала видимост
към мотоциклетиста и не е реагирала на възникналата опасност, като не е намалила
скоростта; че е безспорен факт обстоятелството, че при установената скорост на
мотоциклета от около 30 км/ч, е било очевидно намерението му да не спре и да премине
през кръстовището; опасността за подсъдимата не възниква от пресичане на стоп-линията на
мотоциклетиста, а преди това, като се има предвид и факта на преминалите през
кръстовището, преди починалия, два други мотоциклетиста; че Г. е възприела третия
мотоциклетист да приближава към кръстовището на около 55-60 метра, като се има предвид
осветеността от фаровете, в който смисъл за нея опасността е възникнала в много по-ранен
момент. Процесуалният представител на частните обвинители поддържа, че в случая
подсъдимата е нарушила правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е упражнявала
непрекъснат контрол върху автомобила – изобщо не е реагирала и не е намалила скоростта
на движение при приближаващия към кръстовището мотоциклетист; че опасността е
възникнала преди преминаването на стоп-линията от мотоциклетиста, в който смисъл е
налице виновно поведение на подсъдимата, за което следва да бъде призната за виновна и
наказана. Повереникът отправя искане за потвърждаване на осъдителната присъда.

В предоставената й последна дума подсъдимата изразява съжаление за случилото се
и моли да бъде оправдана.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени наведените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.313 и 314 от НПК, намира за установено следното:
3

Жалбата на защитника на подсъдимата Г. е основателна.

I. По фактите
1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на
извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено то – фактическата обстановка е изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са
установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно
доказани. Фактическите констатации на ОС Благоевград в тази насока са направени след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
- обясненията на подсъдимата от съдебното производство – л. 198 от съдебното
дело по н.о.х.д. № 706/2018 г. на ОС Благоевград;
- показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр.
с чл. 372, ал. 3 НПК: свидетелката З. И. – л. 26 от досъдебното производство; свидетелят В.
М. – л. 27 0 л-. 28 от досъдебното производство; свидетелят А. И. – л. 29 – л. 30 и л. 223 от
досъдебното производство; свидетелят М. А. – л. 33 – л. 35 и л. 222 от досъдебното
производство; свидетелят А. Д. – л. 36 – л. 38 и л. 221 от досъдебното производство;
свидетелят Г. В. – л. 39 – л. 41 и л. 224 от досъдебното производство; свидетелят А.В. – л. 42
– л. 43 и л. 122 от досъдебното производство; свидетелят И. Н. – л. 44 и л. 144 от
досъдебното производство; свидетелят М. Д. – л. 95 от досъдебното производство;
свидетелят Е. Т. – л. 97 от досъдебното производство; свидетелят Ж.В. – л. 120 от
досъдебното производство; свидетелят Б. Б. – л. 145 от досъдебното производство;
- показанията на свидетелите, разпитани в съдебното следствие: свидетелят Г.
В. – л. 107 гръб от съдебното дело; свидетелят М. А. – л. 108 гръб от съдебното дело и
свидетелят А. Д. – л. 108 гръб от съдебното дело;
- писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествие ( л. 2 – л. 11 от досъдебното
производство); фотоалбум към протокола (л. 12 – л. 18 от досъдебното производство);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и автобиография на Г.
(л. 193 – л. 194 от досъдебното производство); справка за съдимост на Х.Г. (л. 143 от
досъдебното производство); копия на документи за лекия автомобил „Форд“, модел
„Фиеста“ ( л. 45 – л. 52 от досъдебното производство); справка за водача Г. от КАТ ( л. 55 от
досъдебното производство); справка за водача И. В. от КАТ ( л. 56 от досъдебното
производство); писмо от Община *** за пътната маркировка и пътните знаци в района на
произшествието ( л. 61 от досъдебното производство); писмо от тел. 112 ( л. 62 от
досъдебното производство); талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване (л. 64 – л. 65 от досъдебното производство); извлечение от акт за смърт на
Венгелов ( л. 99 от досъдебното производство); удостоверение за наследници (л. 100 от
досъдебното производство); констативен протокол (л. 152 – л. 153 от досъдебното
производство);
- заключенията, приобщени по реда на чл. 283 вр. с чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 372, ал. 3
НПК, на назначената и изготвена по делото химическа експертиза № 602 от 24.8.2015 г.
(л. 61 от досъдебното производство); съдебномедицинска експертиза на труп № 61/2015 г. (
л. 125 – л. 135 от досъдебното производство);
- заключенията на приетите в хода на съдебното следствие - автотехническа
експертиза (л. 71 от досъдебното производство); съдебно-автотехническа експертиза (л. 163
4

от досъдебното производство); допълнителна автотехническа експертиза ( л. 61 – л. 80 от
съдебното дело); петорна комплексна автотехническа, трасологична и съдебномедицинска
експертиза ( л. 163 – л. 185 от съдебното дело).

2. САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от
решаващата инстанция, поради което не намери основания за нейното съществено
изменение, а само внесе известни смислови и редакционни корекции и допълнения, които не
се отразяват съществено на релевантните за случая факти.
Въз основа на така изброените доказателствени материали, надлежно приобщени от
първоинстанционния съд, несъмнено е установено, че на 19.8.2015 г., около 00:50 часа, Х.Г.
управлявала лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № *** по ул. „Цар Борис
III“ в гр.***. Скоростта, с която се движела била в порядъка на 27-28 км/ч, а посоката на
движение от центъра на гр. *** към магазин „Lidl“. Времето било ясно, асфалтовият път –
сух, било в тъмната част на денонощието, при улично осветление и добра видимост.
На кръстовището на ул. „Рокфелер“ с ул. „Цар Борис III“, в района на магазин „Lidl“,
имало поставена светофарна уредба, която към 0:50 часа работела с мигаща жълта светлина,
на режим „Внимание“. Кръстовището било с кръстообразна форма, регулирано с пътни
знаци, като с предимство били движещите се по ул. „Цар Борис III“. Широчината на
платното за движение на ул. „Цар Борис III” била 12.30 м, а широчината на платното за
движение на ул.“Рокфелер“ била 20.10 м. Налична била пешеходна пътека тип „Зебра“ от
всички посоки на кръстовището. Улица „Рокфелер“ била с двупосочно платно за движение,
с четири ленти и лента за автобусна спирка. Платната за движение били сухи, работело и
уличното осветление.
В същото време петима мотоциклетисти се движели по ул. „Рокфелер“ на гр.***, с
посока на движение от с. Ръждак към с.Първомай. Първият и вторият мотоциклетисти се
движели малко по-напред от следващия ги – трети по ред, мотоциклет марка „Хонда“, модел
SH 150, управляван от И. В.. Точната скорост на движение на водещите два мотоциклета не
е установена по делото, доколкото чрез използваните способи на доказване и от
приобщените доказателствени материали не се установяват конкретни данни по този въпрос.
Зад мотоциклета „Хонда“, управляван от В., на разстояние между 50 и 200 метра, се
движели още два мотоциклета, управлявани съответно от свидетелите А. Д. и Г. В., които
били четвърти и пети мотоциклетисти в групата.
Когато приближила кръстовището Г. забелязала, че пред нейния автомобил
преминават два мотоциклета (първите два от посочените пет), които не спрели и не
осигурили преминаването й с предимство през кръстовището. След това подсъдимата
продължила движението си. Вдясно от себе си тя забелязала в далечината светлини от
фарове на пътни превозни средства. Подсъдимата навлязла с управлявания от нея лек
автомобил в кръстовището.
В този момент със скорост от около 37 км/ч към кръстовището се приближил
движещият се трети по ред мотоциклет марка „Хонда SH 150“, с peг. № ***, управляван от
неправоспособния водач И. А. В., зад който се возел свидетелят М. Г. А.. И В., и А. били без
предпазни каски на главите си. Мотоциклетът не бил регистриран по надлежния ред, бил
без сключена застраховка „гражданска отговорност“. За двамата водачи – Г. и В.,
видимостта на кръстовището била неограничена. Те са имали обективна възможност да се
забележат още преди момента на навлизането на двете превозни средства – лекия автомобил
„Форд“ и мотоциклета „Хонда“, в кръстовището. Мотоциклетистът В., като възприел, че
лекият автомобил на Г. продължава движението си напред и посоките на движение им се
пресичат, намирайки се на разстояние от около 9 м от мястото на удара, задействал
5

спирачната система – ръчна и крачна на мотоциклета, като успял да намали скоростта си до
22-23 км/ч, но въпреки това се блъснал в лекия автомобил марка „Форд“. Ударът между
двете моторни превозни средства настъпил вътре в кръстовището пред магазин „Lidl“, по
дължина на пътя на 8.5 – 9.5 метра от светофарния стълб отдясно на ул. „Рокфелер“, гледано
по посока с. Ръждак – с.Първомай и по широчина на пътя на 7-7.5 м. от същия ориентир.
Непосредствено преди сблъсъка мотоциклетът и лекият автомобил били отклонени леко
вдясно спрямо първоначалните си посоки на движение. Инициалният удар бил с предна
гума на мотоциклета в предната част на преден десен калник на лекия автомобил.
Последвало завъртане по часовниковата стрелка на мотоциклета и преден ляв телескоп на
мотоциклета се ударил в преден десен калник на автомобила, като мотоциклетистът В. се
ударил с лявото си бедро и лявата част на гръдния си кош в преден десен калник на лекия
автомобил марка „Форд“, след което със свидетеля М. А. паднали на асфалта. Мотоциклетът
„Хонда“, се приплъзнал с дясната си част по пътното платно. При падането си В. получил
допълнителни травматични увреждания по дясната си страна, а А. – леки наранявания, като
за кратко време загубил и съзнание.
Х.Г. предприела спиране едва при настъпване на удара, ефективно спирайки
управлявания от нея лек автомобил на около 10.9 м. след мястото на удара, частично
установявайки се върху пешеходната пътека на ул. „Цар Борис III” откъм магазин „Lidl“.
Водачът на мотоциклета В. е възприел опасността за движението, когато се е намирал
на разстояние 21 метра от мястото на произшествието, като в същия момент автомобилът
„Форд Фиеста“ е бил навлязъл в зоната на кръстовището и е отстоял на 18 метра от мястото
на удара. Следователно, когато мотоциклетистът е възприел опасността за движението
(управлявания от Г. лек автомобил), лекият автомобил е бил навлязъл в зоната на
кръстовището и се е намирал на около 2 метра след стоп-линията за неговата посока на
движение.
Установено е по експертен път, че при скорост на движение на мотоциклета от 37
км/ч опасната му зона за спиране е била около 24 метра, а разстоянието, на което се е
намирал мотоциклетът от мястото на удара и в момента на пресичане на стоп-линията от
автомобила „Форд“, е било 23.20 метра. Установено е също по експертен път, че при
скорост на движение на лекия автомобил „Форд“ в района на кръстовището около 30 км/ч
опасната зона за спиране е било около 14.6 метра; в момента на пресичане на стоп-линията
от мотоциклета „Хонда“, автомобилът „Форд“ е бил на разстояние от около 3 метра от
геометричното разположение на автомобила към мястото на удара и в този смисъл към този
момент подсъдимата не е имала техническа възможност да предотврати удара.
След известно време свидетелят А. се изправил и констатирал, че няма сериозни
наранявания по себе си, но починалият В. останал да лежи на асфалта. Веднага от очевидци
на инцидента била извикана спешна медицинска помощ на мястото на инцидента и
мотоциклетистът бил транспортиран до МБАЛ „Рокфелер“ гр.***, където е изпаднал в
безсъзнание и впоследствие починал. На мястото на произшествието на помощ се притекли
свидетелите З. И. и В. М. (пътуващи в автомобил, непосредствено след автомобила на
подсъдимата). Свидетелят А. И. оказал първа помощ на починалия В. и след това сам
отишъл до ЦСМП в гр. ***.
На мястото на пътния инцидент пристигнали свидетелите И. Н. Н. и Б. К. Б. –
полицейски служители, които запазили местопроизшествието до извършване на огледа.
Полицаите съставили констативен протокол за настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Осъществили и проверка на Г. за употреба на алкохол с „Алкотест дрегер“,
като пробата й била отрицателна. Изготвената химическа експертиза също не констатирала
наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимата. Пристигнала на мястото на
произшествието дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествието, при който направените измервания и констатации били отразени в
6

надлежен протокол, бил изготвен и фотоалбум.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп се
установява, че от настъпилото произшествие В. е получил черепно и гръбначно-мозъчна
травма, гръдна и коремна травма, както следва: дълбоки рани по челото в дясно и гърба на
носа, с подлежащо счупване на фронталния синус от челните кости на носната кухина,
счупване на предна черепна ямка в дясно, травматичен кръвоизлив по меки мозъчни
обвивки, ограничена контузия по основата на челния дял в дясно, оток на мозъка, пукване
счупване тялото на трети шиен прешлен с кръвонасядане на околни меки тъкани; счупване
на ребра по една линия в ляво, контузия на белите дробове повече в ляво (пневмоторакс),
наличие на около 300 мл. свободно излята кръв в лявата гръдна кухина (ограничен
хемоторакс вляво), контузия на миокарда в дясно; разкъсване на слезката, кръвонасядане по
червата, наличие на около 300 мл.свободно излята кръв в коремната кухина
(хемоперитонеум), контузия на левия бъбрек; охлузвания по лицето, корема, кръста,
коленете и подбедриците, превързана рана в горната част на дясната подбедрица, черни
зацапвания с охлузвания по гърба на ръцете, кръвонасядане и охлузвания по горен десен
крайник, охлузвания с изкълчване на дясната китка; анемия на вътрешни органи. Смъртта
му се дължи на остра кръвозагуба с недостатъчност на мозъчните функции от установената,
съчетана черепно и гръбначно -мозъчна с гръдна и коремна травми. Същата е настъпила
много бързо и е била неизбежна поради установените тежки и необратими увреждания на
мозъка, съчетани с тежки увреждания в гръдната и коремни кухини (контузия на сърце, бели
дробове, кръвоизливи и др.) Всички травматични уреждания на В. са в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие и е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и описаното пътно транспортно произшествие.
Х. В. Г. е родена и живее в гр. ***, област ***. Тя е правоспособен водач на моторно
превозно средство с категории по чл. 21 от ППЗДвП: В, М. Притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средства с номер ********* от 20.7.2015 г., което е
валидно до 20.7.2025 г. Г. работи като учител. До този момент не е наказвана за нарушения
на правилата за движение по пътищата.

II. По основателността на жалбата
1. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено
съдебно следствие
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от
приобщените към съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.
В разглеждания случай въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред
окръжния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
съществено опорочаване на законосъобразността на първоиинстанционното производство. В
мотивите към проверяваната присъда съдът е изложил приетата за установена фактическа
обстановка, както и е посочил доказателствата, които са послужили за извеждане на
релевантната фактология. Доказателствата са коментирани макар и схематично, но при ясно
изводима воля на решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали
– изследвани са показанията на свидетелите по делото и писмените доказателства, като
съдебният състав недвусмислено е изразил позицията си, че не открива съществени
противоречия в доказателствената съвкупност (не се е доверил само на показанията на
свидетелите В. и А.), както и че част от обясненията на подсъдимата, дадени пред съда са
израз на правото й на защита и не следва да се възприемат.
7

При преценка на характера на доказателствения анализ, изложен в мотивите на
присъдата, следва да се има предвид, че първоинстанционното производство е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК. По искане на защитника (лист
32 от съдебното дело по н.о.х.д. № 706/18 г. на ОС Благоевград), при изразено положително
становище от подсъдимата и при съобразяване на параметрите на съгласието на повереника
на частните обвинители, съдът е одобрил изявеното от страните съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещото лице, изготвило химическата експертиза, като е приобщил
към доказателствения материал по делото съответните протоколи за разпит на свидетелите,
писмените доказателства и заключението на вещото лице (поименно посочени в съдебния
протокол от 16.1.2019 г. – лист 34 от съдебното дело по н.о.х.д. № 706/2018 г. на ОС
Благоевград) по реда на чл. 283, вр. с чл. 373, ал. 1 НПК. Становището на прокурора е било
ирелевантно, защото чл. 371, т. 1 НПК не предвижда неговото съгласие за провеждане на
процедурата по съкратено съдебно следствие, но неговото отчитане от окръжния съд не се е
отразило на законосъобразността на производството.
Законосъобразна е констатацията на първоинстанционния съд, отразена в мотивите
на определението по чл. 372, ал. 3 НПК, че действията по разследването, представляващи
разпити на посочените свидетели и вещо лице, са извършени при условията и по реда,
предвиден в процесуалния закон – разпитите на свидетелите са осъществени от компетентен
разследващ орган, водени са задълбочено и изчерпателно, засегнати са всички, имащи
значение за делото, обстоятелства.
При законосъобразно проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК,
съдът е следвало да извърши такъв доказателствен анализ, какъвто се изисква по общия ред,
доколкото отклонението от него е допустимо само в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Решаващият съдебен състав е дал конкретна оценка на съществените доказателствени
материали. В този смисъл САС приема, че окръжният съд е изложил мотиви към присъдата,
които отговарят на минималния стандарт на чл. 305, ал. 3 НПК.
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 27.2.2019 г. по
искане на страните окръжният съд е допуснал до разпит свидетелите А. Д., Г. В. и М. А.,
чиито протоколи за разпит от досъдебното производство са приобщени по реда на чл. 373,
ал. 1 вр. чл. 283 НПК. Разпитът на тримата свидетели е проведен в съдебното заседание на
24.4.2019 г., като те са заявили идентични факти на съобщените по време на разпитите им на
досъдебното производство. Принципно при провеждане на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 1 НПК не се провежда разпит на тези свидетели, за които са изразили
съгласие страните (без прокурора) – този извод следва пряко от чл. 373, ал. 1 НПК и не е
бил предмет на разглеждане в ТР№ 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. Разпит на
тези свидетели е допустим за други факти, различни от предмета на разпита им от
досъдебното производство. Случаят обаче не е такъв, поради което съдът не е следвало да
допуска свидетелите Д., В. и А. до разпит в съдебното следствие. Това нарушение не се е
отразило на законосъобразността на проведеното в първата инстанция съкратено следствие,
доколкото тримата коментирани свидетели са потвърдили казаното от тях в приобщените по
делото им досъдебни разпити.

2. Относно предмета на настоящата втора по ред въззивна проверка
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Х. В. Г. за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр с чл. 20, ал. 1, и ал. 2,
изр. 2 ЗДвП. С присъдата, постановена на 4.11.2019 г., подсъдимата Г. е призната за виновна
по така формулираното обвинение, както в словесната, така и в цифровата му
квалификация. С въззивното решение № 118/13.4.2020 г. по в.н.о.х.д.№ 69/2020 г. на САС,
НО, 7. състав, присъдата е изменена, като подсъдимата е оправдана за това да е извършила
8

нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. По жалба на защитника на подсъдимата срещу
осъждането на Г. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр с чл. 20, ал. 1 ЗДвП
ВКС на РБ, III н.о. по к.д. № 775/2020 г. е постановил решение № 20/18.3.2021 г., с което е
отменил проверяваното решение на въззивния съд.
В настоящото, второ по ред, въззивно производство предмет на разглеждане е
присъдата на окръжния съд в нейната цялост. Независимо от липсата на касационен протест
срещу оправдаването на подсъдимата за това да е нарушила чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, то
присъдата следва да бъде проверена в цялост, доколкото на основание чл. 314, ал. 1 НПК
въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
независимо от основанията, посочени от страните, включително и в необжалваната част.
Широките предели на въззивната проверка са очертани в чл. 314 НПК, а ограниченията са
свързани само със забраната за reformation in pejus. Това ограничение не означава забрана за
въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата
й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимата, без наличие на
съответен протест или жалба от частните обвинители. Поради изложеното настоящият
състав на САС приема, че предмет на въззивното производство е проверка на присъдата по
отношение на подсъдимата Г. в нейната цялост.

3. Относно задължителните указания на ВКС
Настоящето въззивно производство е второ поред, поради което за правилното му
финализиране с въззивния съдебен акт е необходимо да се отчете съдържанието на
отменителното решение на ВКС в контекста на дадените с него задължителни указания.
Не е спорно, че указанията на касационната инстанция относно тълкуването и
прилагането на материалните и процесуалните норми са задължителни. Въззивният съд не
може да не се подчини на дадените от ВКС указания относно прилагането на закона и
отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 355,
ал. 1, т. 2 и т. 3 НП, като е свободен да оцени доказателствените материали по вътрешно
убеждение и спазвайки правилата на процесуалния закон и формалната логика.
В контекста на изложеното относно задължителните указания на ВКС при връщане
на делото за ново разглеждане, при прочита на решение № 20 от 18.3.2021 г. на ВКС, НК, ІІI
н.о. по н.д. № 775/20 г. настоящият съдебен състав установи, че ВКС в съответния му състав
е изтъкнал следните общи пороци на предходното решение № 118/13.4.2020 г. на САС по
в.н.о.х.д. № 69/2020 г. по описа на САС, НО, 7. състав:
- въззивният съд е приел, че преди да навлезе в кръстовището, подсъдимата е
следвало да съобрази поведението си с приближаващия кръстовището моторист, но не е
посочил кое правило за поведение я е задължавало да стори това, който въпрос е поставен от
защитата, но не е получил отговор във въззивното решение;
- в обжалваното решение не са изложени съображения защо съдът приема, че
опасността за движението е възникнала от момента, в който моторът, управляван от
починалия, е приближавал кръстовището, а не от момента, в който е пресякъл стоп-линията,
който въпрос също е поставен от защитата и е следвало да получи надлежен отговор;
- не е обсъден довода, че ударът е бил непредотвратим от момента, в който моторът
на починалия е пресякъл стоп-линията на кръстовището, като липсват съображения на съда
защо не счита, че този момент е релевантен за възникване на опасността за движението, а
оттам и за изхода от делото;
9

- липсва обсъждане и на въпроса: имала ли е задължение подсъдимата да предвиди
евентуалното неправомерно поведение на починалия като участник в движението и ако е
имала такова, което е то;
- въззивният съд не е изложил съображения относно нормативно изискуемото
поведение на двамата водачи при конкретната пътна ситуация, в аспекта на визираното от
закона право за преминаване през кръстовището, предоставено на водача, който се движи по
пътя с предимство;
- в обжалваното решение не се съдържа аргументация защо в конкретния случай не е
приложима съдебната практика на върховната съдебна инстанция за релевантния момент на
възникване на опасността при аналогична пътна обстановка – решение № 522 от 6.10.1983 г.
по н.д. № 441/1983 г. на III н.о., решение № 322 от 20.6.2011 г. по н.д. № 1602/11 г. на III
н.о, решение № 105 от 25.5.2018 г. по н.д. 272/18 г. на I н.о;
- въззивният съд е приел, че подсъдимата е имала възможност да възприеме
приближаващия към кръстовището мотоциклетист, като съобрази поведението си с него и
намали или спре управляваният от нея автомобил, но в същото време е приел, че Г. не е
нарушила чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, визиращ такова задължение, а чл. 20, ал. 1 ЗДвП;
- обобщено съставът на ВКС е посочил в отменителното решение, че въззивният съд
не е дал отговор на съществени въпроси, поставени от защитата, имащи значение за изхода
на делото, както и че е допуснал противоречие относно същността на допуснатото от
подсъдимата нарушение на правилата за движение, изразено в това, че нарушението на чл.
20, ал. 1 ЗДвП е аргументирано със съдържанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, за което
подсъдимата е оправдана от въззивната инстанция.

Посочените съображения, залегнали в отменителното решение на ВКС, настоящият
съдебен състав възприема като указания: да обсъди и да изложи мотиви по конкретните
доводи на защитата, които касаят изцяло правната оценка на иначе вярно установената от
съда по същество фактология на деянието.

4. По възраженията в жалбата
В жалбата се твърди: че опасността за движение за подсъдимата възникнала от
момента на пресичане на стоп-линията от мотоциклетиста, противно на приетото от съда за
по-ранен момент на възникване на опасността; че петимата мотоциклетисти не са се
движели в група и в този смисъл преминаването на първите двама мотоциклетисти през
кръстовището не следва да се приеме за начален момент на опасността, с която е следвало да
се съобрази подсъдимата; че Г. стриктно е спазила правилата за движение по пътищата и
няма каквото и да е нарушение на ЗДвП, доколкото се е движила по път с предимство;
движила се е със законно разрешена скорост – 28 км/ч при разрешена 50 км./ч.; че
добросъвестният, правомерен водач Г. в случая е следвало да очаква от другите участници в
движението също правомерни действия и че ако въпреки това другият участник извърши
нарушение на правилата за движение, което не може да се предвиди предварително, то
правомерният водач е бил длъжен да се съобрази само ако това е обективно възможно за
него с оглед скоростта, посоката и личната му безопасност; че вещите лица са категорични и
единодушни, че когато мотоциклетът пресича стоп-линията и става опасност за автомобила,
водачът на лекия автомобил „Форд“ не е бил в състояние да предотврати сблъсъка. С оглед
на това се претендира, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като
водачът на лекия автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
10

настъпването на общественоопасните последици; че Г. е обвинена по чл. 342 от НК, което се
изразява в нарушаване правилата за движение, материализирани в чл. 20 ЗДвП, т.е., че не е
намалила скоростта си и не е спряла, когато възникне опасност за движението, като в
обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 2) е посочено, че тази опасност за
движението е мотоциклетът „Хонда“. В тази връзка се твърди, че опасността възниква точно
и единствено в момента, когато мотоциклетът пресича стоп-линията, поради което се
претендира, че в случая Г. е невинна.

4.1. Относно доказателствената дейност на съда във връзка с установяване на
релевантната за случая фактология
САС счита за обоснован крайния извод на решаващата инстанция за това, че
доказателствените материали по делото не разкриват съществени противоречия по
отношение на фактите, които имат решаващо значение за съдържанието на наказателната
отговорност на подсъдимата. Не се наблюдават противоречия между отделните
доказателствени материали за факта на пътното произшествие, времето и мястото на
настъпването му; пътната обстановка, маркировката и начина на регулиране на движението
в района на произшествието; участвалите в пътния инцидент пътни превозни средства,
самоличността на участниците – водача на лекия автомобил Г. и на управлявалото
мотициклета лице – И. В.; правоспособността, съответно неправоспособността на първия и
втория участник в произшествието; механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; вида и характера на причинените на починалия В. вследствие на инцидента
наранявания; причинно-следствената връзка между пътното произшествие, нараняванията и
смъртта на мотоциклетиста В.. Известни нюанси и несъществени различия се констатират
относно някои от детайлите във връзка с отделните елементи от иначе несъмнено
установения механизъм на пътното произшествие, като например – точното място на удара
върху пътното платно, скоростта на движение на лекия автомобил „Форд”; опасните зони за
спиране на двете превозни средства. С основание първата инстанция е възприела за
достоверен източник на доказателствена информация по отношение на всички релевантни
фактически положения, свързани с основните параметри и механизма на пътното
произшествие, заключението на петорната комплексна автотехническа, трасологична и
съдебномедицинска експертиза, назначена и приета в хода на първоинстанционното съдебно
следствие – л. 163 – л. 185 от съдебното дело. Заключението на тази експертиза е
аргументирано и компетентно изготвено, базирано на цялостно изследване на наличния по
делото доказателствен материал, при използване на комплексни знания в областта на
физиката, медицината и криминалистиката. Останалите заключения – на първоначалната
автотехническата експертиза от досъдебното производство (което е в противоречие с
останалите обективно установени факти – за липса на прелитане на возещия се зад водача на
мотоциклета пътник през предния капак на автомобила); на разширената двучленна
автотехническа експертиза от досъдебното производство (с известни неточности и
отклонения в отделните параметри на произшествието – за скоростта на движение на лекия
автомобил, за положението на автомобила и мотоциклета преди удара, за обстоятелството
дали Г. е спирала преди удара с мотоциклета); заключението на допълнителната
автотехническа експертиза (относно отделните отстояния между участниците в пътното
произшествие и съществените елементи и параметри на пътния инцидент) – САС счита, че
макар и да не се съдържат радикални различия от заключението петорната комплексна
експертиза, то същите не са достатъчно задълбочено и обосновано мотивирани, не почиват
на цялостно изследване на надлежния доказателствен материал по делото. В този смисъл и
САС, подобно на ОС Благоевград възприе заключението на петорната комплексна
експертиза за основен източник на доказателствени факти по отношение на отделните
параметри и елементи на пътното произшествие, предмет на изследване по делото.
Обосновано решаващият съд не е възприел обясненията на подсъдимата като
11

достоверен доказателствен източник единствено за твърдението й, че към момента на
произшествието е имала издадено преди една година свидетелство за правоуправление; че
преди да навлезе в кръстовището спряла, след което тръгнала отново и тогава настъпил
ударът, както и че скоростта й в кръстовището е била по-малко от 30 км/ч. Свидетелството
за управление на моторно превозно средство Г. е придобила по-малко от един месец преди
произшествието, като за този факт са налице неопровержими писмени доказателства;
твърдението й, че е спирала в кръстовището се опровергава от показанията на свидетелите
очевидци – З. И. и В. М., както и от заключението на петорната комплексна експертиза, а от
същото заключение се установява, че подсъдимата е поддържала постоянна скорост за
движение на автомобила от порядъка на 30 км/ч.
Обосновано първата инстанция е приела за недостоверни показанията на свидетелите
В. и А. в частта, в която твърдят, че при настъпване на пътното произшествие починалият В.
е бил с каска на главата си – за този факт показанията им се оборват от казаното от
свидетелите, пристигнали на местопроизшествието, непосредствено след настъпването му,
както и от заключенията на комплексната и съдебномедицинската експертиза.
В останалата част доказателствената съвкупност не съдържа значими противоречия
или неясноти, които да налага отделното им обсъждане от въззивната инстанция. В
обобщение САС счита, че доказателствената и оценъчна дейност на първия съд е
осъществена при стриктно спазване на процесуалния закон и при отчитане на
действителното съдържание на отделните доказателствени източници, които освен
поотделно са изследвани и съпоставени помежду им, като в резултат картината на деянието
е разкрита в нейната цялост.

4.2. За правната оценка на установените факти
При така установените фактически положения въззивният съд счита, че
инкриминираното на подсъдимата Г. деянияе е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр с чл. 20, ал. 1, и ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
Видно от възраженията в жалбата на защитника, а и от съдържанието на
отменителното решение на ВКС, спорни са не фактическите положения по делото и
доказателствата за тяхното установяване, а правната оценка на иначе вярно изясненото
поведение на двамата участници в пътно-транспорното произшествие.
Същественият правен въпрос е за момента на възникване на опасността за движение
за подсъдимата – дали опасността възниква от момента на пресичане на стоп-линията от
мотоциклетиста или в по-ранен момент, както е приел първият съд.
За да отговори обосновано на поддържаното от защитата възражение и да изпълни
задължителните указания на ВКС, САС отчете, че в случая се касае за типична пътна
ситуация – реакция на водача на моторно превозно средство при преминаване през
регулирано кръстовище. Според константната съдебна практика, когато един водач се движи
по път с предимство, той трябва да очаква от останалите участници в движението зачитане
на неговото предимство. В противен случай предимството би се заличило и на практика
само би създало опасност за движението. Водачът с предимство трябва да очаква, че
участниците в движението, наближаващи кръстовището по път без предимство, ще спрат на
стоп-линията и ще изчакат неговото преминаване. Само в два случая водачът с предимство
следва да вземе предписаните от правилата за движение мерки за избягване на
произшествие, а именно – когато участникът в движението по път без предимство премине
стоп-линията, без очевидно намерение да зачете предимството, и когато, макар и още да не е
преминал стоп-линията, но от скоростта, с която се движи, е очевидно, че и да желае не би
12

могъл от техническо гледище да спре преди навлизане в кръстовището.[1] Практиката на
върховната съдебна инстанция е трайна в разбирането си, че моторно превозно средство,
движещо се по път без предимство, става опасност за движението, когато водачът без
предимство премине стоп-линията, или когато, макар и да не я е преминал, от скоростта, с
която се движи, е очевидно, че ни би могъл да спре преди навлизане в кръстовището. Не
случайно съдебната практика е възприела този критерий, тъй като той недвусмислено сочи,
че опасността от движещия по път без предимство, макар и съществуваща в по-ранен
момент, именно при пресичането на стоп-линията става реална за движещият се по пътя с
предимство, тъй като към този момент той ще застраши движението.[2]
В конкретната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Хонда” е възприел
опасността от удар, когато се е намирал на разстояние около 21 метра от мястото на
произшествието. В този момент автомобилът „Форд Фиеста” е бил на около 18 метра от
мястото на удара и е бил навлязъл в зоната на кръстовището. В момента на пресичане на
стоп-линията от мотоциклета автомобилът е бил на разстояние около 3 метра от
геометричното разположение на автомобила към мястото на удара и в този смисъл
подсъдимата не е имала техническа възможност да предотврати пътното произшествие.
Обективно установената скорост на мотоциклетиста – около 37 км/ч не предполага и
не прави очевидно намерението му да не зачете предимството на водачката на лекия
автомобил. В този смисъл подсъдимата не е имала обосновано очакване, че
мотоциклетистът няма да спре на стоп-линията, поради което не следва да се обсъжда по-
ранен момент на възникване на опасността за подсъдимата. Предвижването на едно пътно
превозно средство по пътя без предимство с нормална/позволена скорост, не съставлява
начало на възникване на опасност, защото останалите водачи, които извършват движение по
пътя с предимство, очакват от него да преустанови движението пред кръстовището.[3]
Преминаването на първите двама мотоциклетисти, от общо петима, през кръстовището също
не следва да се приеме за начален момент на опасността, с която е следвало да се съобрази
подсъдимата. Това е така, защото от доказателствата по делото не може да се установи
точната скорост на движение на двата мотоциклета; разстоянието между първите два и
третия мотоциклет е било от такова естество, че те не могат да бъдат определени за група,
тъй като третият мотоциклет, управляван от починалия В. е изостанал от първите два. В
този смисъл да се приеме движението на трите мотоциклета в група е обективно
необосновано. От това следва, че обективно неприемливо е да се счита, че с преминаването
на първите два мотоциклета през кръстовището е възникнала опасност за движението, с
която подсъдимата да е била длъжна са съобрази поведението си – да намали скоростта и
при необходимост да спре управлявания от нея автомобил.
При установените по делото параметри за скоростта на движение на мотоциклетиста
САС приема, противно на първата инстанция, че обективно той е станал опасност за
движението в кръстовището към момента на пресичане на стоп-линията, а не и в по-ранен
момент, защото нито скоростта, нито друго в поведението му е сочело на очевидно
намерение да отнеме предимството на водачката на лекия автомобил.
Необосновано е приетото от окръжния съд, че неблагоприятните пътни условия са
налагали подсъдимата да съобрази поведението си, като намали скоростта на движение на
автомобила от 30 км/ч до 17-18 км/ч. Според първия съд водачката на лекия автомобил е
следвало да съобрази скоростта си с отрицателното въздействие на нощната тъмнина и
интензивността на движението в кръстовището. Доказателствата по делото не установяват
наличието на приетите от окръжния съд отрицателни фактори на пътната обстановка –
видимостта в района на кръстовището е била добра, както поради наличието на осветеност в
района, така и поради липсата на други препятствия, които да я ограничават. Движението в
тази част на денонощието – около 00:50 часа, не е било интензивно и доказателства за така
приетото от първия съд фактическо положение не са налични по делото. Както се подчерта
и по-горе, преминаването на първите два мотоциклета през кръстовището, обективно не е
13

предполагало наличие на други мотоциклети, доколкото те са били на разстояние, което е
изключвало да се приеме, че те се движат в група – което е другото доказателствено
необосновано фактическо положение, прието от решаващия съд и залегнало в решаващите
му мотиви, за да приеме, че Г. е нарушила чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
В обобщение САС приема от правна страна, че когато мотоциклетът е пресякъл
стоп-линията и е станал опасност за автомобила, водачът на лекия автомобил „Форд“ –
подсъдимата Г. не е била в състояние да предотврати сблъсъка. С оглед на това за нея е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подсъдимата обективно не е
могла да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
За изчерпателност на съображенията, въззивният съдебен състав, счете за
необходимо да подчертае, че при обсъждането на възможността подсъдимата да е нарушила
чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е налице пречка и от процесуално естество, доколкото по това
обвинение е постановена оправдателна присъда при предходното въззивно производство,
срещу която не е постъпил касационен протест и поради това в тази част съдебният акт е
влязъл в сила. В този смисъл освен, че не е основателно по същество, то от процесуална
гледна точка не съществува валидно обвинение срещу подсъдимата да е нарушила
правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
Валидното обвинение срещу подсъдимата, е да е нарушила правилото на чл. 20, ал.
1 ЗДвП, за което липсват фактически обстоятелства в обвинителния акт, а и то е юридически
и фактически несъстоятелно предвид установените по делото факти. Нарушението на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП – отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно
режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване контрола върху управлението поради
заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др. В този случай
нарушението няма връзка със скоростта.[4] Очевидно е, че според обвинението не става за
такъв случай, а в обстоятелствената част на обвинителния акт се излагат факти за
нарушения на подсъдимата във връзка със скоростта – по чл. 20, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. По
делото не е установено поведение на подсъдимата, което да се субсумира по правилото на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, а и такова не се твърди от обвинението.

В този смисъл единственият възможен законосъобразен изход от делото е пълното
оправдаване на подсъдимата по така възведеното й обвинение.

По изложените съображения Софийски апелативен съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

14

[1] Решение № 13 от 11.5.1977 г. по н.д. № 13/77 г., ОСНК, Решение № 522 от 6.10.1983 г. по н.д. № 441/83 г., III
н.о., Решение № 322 от 20.6.2011 на ВКС по н.д. № 1602/2011 г., III н.о., НК
[2] Решение № 105 от 25.5.2018 г. на ВКС по н.д. № 272/2018 г., I н.о.1 НК
[3] Решение № 1309 от 16.12.1976 г. по н.д. № 1167/1976 г., III н.о.
[4] Решение № 353 от 4.12.1991 г. по н.д. № 366/91 г., ВК
15

Номер на акта:	11
Дата:	22 април 2021 г.
Съдия:	Калин Калпакчиев

Дело:	20211000600306
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2021 г.

Присъда по дело №306/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите