Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1 6 1
4
гр.
Пловдив, 05.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести юли, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3416/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.Ц.Б.,
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19- 1030- 002906 от
22.04.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на Д.Ц.Б., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, като едва след това, сигнализацията е преминала към
червена. Акцентира върху обстоятелството, че спрелите го за извършване на
нарушение служители при ОД на МВР, са се движели малко преди него. Предвид
това, те не са имали възможност да възприемат непосредствено при какъв сигнал
на светофарната уредба е преминал жалбоподателят. Посочва се и че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила, тъй като не е посочена посоката, в която се е придвижвал
жалбоподателят, както и че не е предоставена пълна, ясна и точна правна
квалификация на нарушението. Моли се атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се упълномощеният му процесуален
представител. Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище по
същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на
акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи
и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е
подписан лично от Б..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението е извършено на 23.03.2019г., на която
дата е съставен и АУАН, а обжалваното НП е издадено на 22.04.2019г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че фактическата обстановка не е отразена
достатъчно ясно и разбираемо, тъй като не е посочена посоката, в която се е
придвижвал. Действително, както в АУАН, така и в НП е отразено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на
кръстовището на бул. „Освобождение“ с ул. „Пеньо Пенев“. Това обаче, не
рефлектира върху правото му на защита и не води до невъзможност да узнае всички
релевантни за нарушението факти, доколкото самият жалбоподател, в така подадена
жалба, подробно описва процесната ситуация от своята гледна точка, като ясно
посочва къде, кога и при каква фактическа обстановка са се развили процесните
събития. След като така описателно е поднесена фактическата обстановка в
жалбата, то липсва каквото и да било основание да се приеме, че жалбоподателят
е в неяснота досежно мястото, на което са е развили събитията около процесното
нарушение.
По фактите:
В процесните АУАН и НП е възприета
следната фактическа обстановка: на 23.03.2019г., около 14.20ч. в гр. Пловдив,
жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес C 420”, рег. № **** , лична
собственост. Придвиждайки се с посочения автомобил, жалбоподателят Б. достигнал
до кръстовището на бул. „Освобождение” и ул. „Пеньо Пенев”. По това време,
монтираната на кръстовището и функционираща светофарна уредба, подала червен
/забранителен/ сигнал за придвижващия се с лекия автомобил жалбоподател. Последният възприел
подадения червен сигнал от светофарната уредба, но преценил, че не следва да се
съобрази с него и продължил движението си. Това било възприето от св. В.
(служител при ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“), който по това време се
придвижвал със зачисления му служебен мотоциклет и се намирал малко пред
управлявания от жалбоподателя автомобил. Св. В. подал съответен сигнал и спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, св. В.
съставил на жалбоподателя Б. АУАН бл. № 0629359 от 23.03.1019г. Посоченият АУАН
бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му
и го подписал, като изложил възражение, че отразеното в него не отговаря на
действително развилите се събития.
Съдът,
след като прецени приобщените по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, счита че е налице основание да се подложи на съмнение така
приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Така, св. В. посочва, че е
видял жалбоподателят да преминава на червено в огледалото за обратно виждане на
управлявания от него мотоциклет. Същевременно обаче, св. В. добавя и че е
наблюдавал сменящият се от зелено в червено светлинен сигнал на светофарната
уредба. При така изложеното от него, то не може да се изведе категорично
заключение, че жалбоподателят Б. е навлязъл в кръстовището при забранителен
сигнал на светофарната уредба. Св. В. не е имал пряк изглед към управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, а е виждал същия чрез огледалата за обратно
виждане. Нещо повече- физически невъзможно би било за св. В. едновременно да
управлява зачисленото му МПС, да следи сигнализацията на светофарната уредба и
да наблюдава дали движещият се зад него автомобил е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба ( и най- вече дали е пресякъл „стоп линията“ на
кръстовището след подаване на червен сигнал). Другият служител при ОД на МВР-
Пловдив, присъствал на процесната дата- св. М. / л. 23/ заявява, че не си
спомня нищо във връзка с процесните събития и предвид това, той не допринася за
изясняване на делото от фактическа страна.
Противостоящи
на показанията, дадени от св. В. е казаното от св. К. / л. 23- гръб/. Същата се
е намирала на предното пасажерско място на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил и е имала възможност съвсем ясно и непосредствено да възприеме
подаваните от светофарната уредба светлинни сигнали. Св. К. е категорична, че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на светофарната
уредба, като едва вътре в самото кръстовище, сигнализацията се е променила в
жълта и след това червена светлина. Съдът кредитира изцяло изложеното от св. К.
като счита, че нейните показания са обективни, логически последователни и
безпротиворечиви. Действително, св. К. е позната на жалбоподателя, но
показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност и за съда липса
каквото и да било основание да се съмнява в тях и да счита, че те са
тенденциозни и заинтересовани.
Именно
и предвид това, настоящият съдебен състав приема, че от фактическа страна,
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на бул. „Освобождение” и ул. „Пеньо
Пенев” при зелен сигнал на светофарната уредба, като едва след това,
сигнализацията е преминала последователно към жълта, а оттам и в червена /
забранителна/ светлина.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При така изяснената
фактическа обстановка, то се установява, че от обективна страна, жалбоподателят
не е осъществил съставомерните признаци на административно нарушение по смисъла
на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством
горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни
властнически нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се
съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.
В
конкретния случай, жалбоподателят, достигайки кръстовището на бул. „Освобождение“
и ул. „Пеньо Пенев“ ясно е възприел подадения от светофарната уредба зелен светлинен
сигнал ( позволяващ навлизането и преминаването на кръстовището- чл. 31, ал. 7,
т. 3 ППЗДвП). Предвид това, съвсем законосъобразно той е преценил, че следва да
навлезе в кръстовището и да го премине. В момента, в който е пресякъл линията
на кръстовището, сигнализацията на светофара се е променила от зелена в жълта.
При това положение, отново правилно, жалбоподателят е преценил, че следва по
възможно най- експедитивен начин да се изтегли от кръстовището. Следваната от
жалбоподателя линия на поведение е съответна с разписаното в чл. 31, ал. 7, т.
4, изр. 3- то ППЗДвП, дефиниращ значението на подаден жълт сигнал от
светофарната уредба- „при подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят“. Настоящият
съдебен състав счита, че процесният случай е именно такъв, предвид което и
поведението на жалбоподателя не е противоправно и не е в колизия с нормата на
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като неправилно, следва
да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19- 1030- 002906 от 22.04.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.Ц.Б., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.