РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Плевен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20244430100982 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД гр. София
против Д. А. С. от ***. В молбата се твърди, че на 03. 11. 2023 год. ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 764, 76 лв.- главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. май 2020 год. до м. април 2022 год., ведно със законната лихва, считано от
03. 11. 2023 год. до изплащане на вземането, сумата от 187, 58 лв.,
представляваща лихва за периода от 15. 09. 2021 год. до 18. 10. 2023 год., а за
дялово разпределение сумата от 30, 76 лв.- главница за периода от м.
септември 2020 год. до м. ноември 2021 год., ведно със законната лихва,
считано от 03. 11. 2023 год. до изплащане на вземането, сумата от 7, 94 лв.,
представляваща лихва за периода от 15. 11. 2020 год. до 18. 10. 2023 год.,
като са претендирани и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело №
***/ 20*** год. по описа на *** районен съд, е било уважено искането на
1
заявителя и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди
се, че със съобщение, получено от ищцовото дружество на 06. 02. 2024 год.
съдията- докладчик по цитираното частно гражданско дело е указал на
дружеството, че може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в
едномесечен срок. Твърди се, че ответницата е наследник по закон на
починалата *** като на това основание ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/ 06. 04. 2007 год. за
топлоснабдяването. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди се, че с тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се,
че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а ал. 3
от ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди в ***, одобрени с решение от 2016 год. на ДКЕВР, публикувани във в-
к „Монитор”, в сила от 10. 07. 2016 год. Твърди се, че в раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31 ал. 1, е
определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Твърди
2
се, че съгласно чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че също така те
имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че съгласно
влезлите в сила общи условия топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32 ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Твърди се, че при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се,
че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатила
задължението си. Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че в настоящия случай, в изпълнение
на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с фирма “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД за предоставяне
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди се, че
съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06. 04. 2007 год. за топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на ответницата
са издадени изравнителни сметки. Твърди се, че съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. Твърди се, че в случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най- старото. В
3
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу
ответницата за следните суми:
-сумата от 764, 76 лв., представляваща главница за периода от м. 05.
2020 год. до м. 04. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от 03. 11.
2023 год. до изплащане на вземането;
-сумата от 187, 58 лв., представляваща лихва за периода от 15. 09. 2021
год. до 18. 10. 2023 год.;
-сумата от 30, 76 лв., представляваща главница за периода от м. 09.
2020 год. до м. 11. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от 03. 11.
2023 год. до изплащане на вземането, и
-сумата от 7, 94 лв., представляваща лихва за периода от 15. 11. 2020
год. до 18. 10. 2023 год. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото лице „Техем сървисис“ ЕООД гр. София не е взело становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения едномесечен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен. От приложеното
по делото удостоверение за наследници се установява, че ответницата Д. А.
С. и нейният *** М. И. Ш. са наследници на починалата на *** год. ***.
Приложени са удостоверения, издадени от *** районен съд, че и двамата
4
наследници на *** са се отказали от наследството на своята наследодателка,
като отказите са вписани в специалната книга на съда на 02. 02. 2022 год. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че със заповед
№ *** год. на кмета на район „***“ наследодателката на ответницата *** е
била настанена в общинско жилище, находящо се на адрес ***, като
впоследствие на основание горепосочената настанителна заповед е бил
сключен безсрочен договор за наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ и § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице-
ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Съобразно разясненията, дадени в тълкувателно
решение № 2/ 2017 год. на ОСГК на ВКС на РБ, клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 от ДР на ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153 ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Както се посочи и по- горе, наследодателката
на ответницата *** не е притежавала нито правото на собственост, нито
5
вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот в ***, а
имотът й е бил предоставен за ползване по силата на наемно правоотношение.
В хода на съдебното дирене не се събраха никакви доказателства,
установяващи факта, че в качеството си на наемател на имота
наследодателката на ответницата е сключила договор за доставка на топлинна
енергия с ищцовото топлопреносно дружество. При това положение се налага
изводът, че ползвателката на имота ***, а след смъртта й нейните наследници
не са пасивно материалноправно легитимирани да отговорят по предявения
иск за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
Налице са и допълнителни съображения, обосноваващи
неоснователността на депозираната искова молба. На първо място, неясно
защо претенцията на ищеца за цялата дължима сума за процесния период е
насочена към ответницата Д. А. С. при условие, че наследник на починалата
ползвателка *** се явява и нейният *** М. И. Ш.. От друга страна няма как да
бъде пренебрегнато обстоятелството, че и двамата наследници са се отказали
от наследството на своята наследодателка и след вписването на отказите на
02. 02. 2022 год. не носят отговорност за задълженията на последната,
включително и за тези, произтичащи от ползването на топлоснабденото
жилище. Не на последно място, основателно е възражението на процесуалния
представител на ответницата, че част от процесното вземане е погасено по
давност, като в тази връзка следва да се съобразят постановките на
тълкувателно решение № 3/ 2011 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, съобразно
които по отношение на вземанията на топлофикационните дружество е
приложима кратката тригодишна давност.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД положителен установителен иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни
разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД гр. София против Д. А. С. от ***, ЕГН **********, иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца
за следните суми:
-сумата от 764, 76 лв., представляваща главница за периода от м. 05.
2020 год. до м. 04. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от 03. 11.
2023 год. до изплащане на вземането;
-сумата от 187, 58 лв., представляваща лихва за периода от 15. 09. 2021
год. до 18. 10. 2023 год.;
-сумата от 30, 76 лв., представляваща главница за периода от м. 09.
2020 год. до м. 11. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от 03. 11.
2023 год. до изплащане на вземането, и
-сумата от 7, 94 лв., представляваща лихва за периода от 15. 11. 2020
год. до 18. 10. 2023 год.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от А. С. А., да заплати на Д. А. С. от ***, ЕГН **********,
сумата от 400, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7