Решение по дело №14432/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 213
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20215330114432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114432 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл.430 и сл. ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Първа инвестиционна банка“ АД и уточняваща молба от 21.12.2021г.
против Л. И. С. се твърди, че на 29.01.2008г. между страните бил сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № ***, по силата на който банката предоставила на ответника
правото да ползва сумата от 20 000 лв. при условията на овърдрафт. Ответникът използвал
изцяло предоставения му овърдрафт. Съгласно т.3 от договора за кредит срокът за ползване
на кредитния лимит бил до 29.01.2010г., като същият се подновявал автоматично при
условия и по ред, предвидени в общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип, съобразно т.19.1.1. Съдържа се
позоваване на т.13.1 от общите условия, като се сочи, че банката има право да обяви
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, с писмено уведомление до титуляра за срок,
определен от банката, в случай, че не бъде извършено плащане по договора и общите
условия повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Овърдрафтът бил в просрочие, считано от 19.07.2017г. Твърди се, че с покана, връчена чрез
*** банката уведомила титуляра да погаси просрочените си задължения и му предоставила
срок за това, както и му било указано, че при непогасяване на задълженията банката ще
счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била връчена лично на
ответника на 15.06.2020г., но плащания не били извършени. Банката обявила кредита за
1
предсрочно изискуем на 18.08.2020г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно
производство по ч.гр.дело № 11370 по описа на ПРС за 2020г., като настоящите искове се
предявявали във връзка с подадено от длъжника възражение. Поради това е направено
искане за признаване за установено, че ответникът дължи на банката сумата от 20 000 лв.
просрочена и непогасена главница, 4 007.33 лв. просрочена договорна лихва за периода от
19.07.2017г. до 19.05.2018г., 8 009.63 лв. непогасена наказателна лихва за периода от
18.08.2017г. до 12.03.2020г., 642.04 лв. просрочена договорна лихва за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 994.14 лв. непогасена наказателна лихва за периода от
14.05.2020г. до 17.08.2020г., 94.45 лв. законна лихва за периода от 18.08.2020г. до
03.09.2020г., 24 лв. разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост – вреда за
банката, причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до пълното
изплащане на задължението. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Л. И. С., със становище за
нередовност на исковата молба. Изразено е и становище за неоснователност на предявените
искове. Посочено е, че ответникът не е усвоявал никакви суми след блокирането на
процесната му картова сметка чрез налагане на запор по изп.дело ***, която сметка
продължавала да е блокирана и понастоящем. Ответникът, след запора през ноември 2013г.,
бил в обективна невъзможност да усвоява суми по предоставения с договора кредитен
лимит, не бил използвал картата нито за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги, нито за теглене на пари в брой от АТМ и от ПОС, а и ЧСИ не се била разпореждала
с налични парични средства по тази картова сметка след запора. Банката не била
уведомявала ответника аза извършени от нея плащания за сметка на ответника след тази
дата. Независимо от запора ответникът чрез трето лице продължил само да внася, без да
тегли, по картовата сметка суми след налагане на запора до края на 2016г., като по този
начин погасил всички свои задължения към банката. Представеното от банката извлечение
от счетоводни книги било невярно, защото съдържало не само усвоени от ответника суми,
но и такива, едностранно начислявани от банката – ищец като задължения според банката,
на ответника, по неговата партида; неверни били и съдържащите се в него дати, на които се
твърдяло да са усвоявани суми от ответника, не съдържало задължителните реквизити по
Закона за счетоводството. По отношение на Общите условия се сочи, че не е изпълнено
императивното изискване на чл.16, ал.1 ЗЗД, поради което те не се прилагали в отношенията
между страните. Клаузите на чл.7 и 8 от договора били нищожни, като противоречащи на
императивни разпоредби на закона. Общите условия и Тарифа не били предоставени на
ответника, не било изпълнено изискването на чл.147а ЗЗП. Отдавна бил изтекъл и срокът на
договора – на 29.01.2010г. Тоест не било налице изискуемо вземане на ищеца към
ответника, нито кредит в просрочие. Освен това било недопустимо да се търси законна
лихва върху изтекли лихви, както и от банката били начислявани задължения от 25.01.2008г.
– преди подписване на договора. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност
за задълженията, възникнали до 04.09.2015г., както и за изтекла тригодишна погасителна
давност за задълженията, възникнали до 04.09.2017г.
2
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 11370 по описа на ПРС за 2020г. е видно, че е издадена
заповед № 4977 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК на 08.09.2020г., по силата на която е разпоредено длъжникът Л. И. С. да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 33771.59 лв. главница, от които 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.09.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, 4007.33 лв. договорна лихва от 19.07.2017г. до
19.05.2018г., 642.04 лв. договорна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 994.14 лв.
санкционна лихва от 14.05.2020г. до 17.08.2020г., 94.45 лв. законна лихва от 18.08.2020г. до
03.09.2020г., 24 лв. разноски за връчване на покана от 08.09.2020г., 8009.63 лв. санкционна
лихва от 08.08.2017г. до 12.03.2020г., както и сумите от 675.43 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдръфт по разплащателна сметка № ***/29.01.2008г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Л. И. С.. Представено е извлечение от
счетоводните книги на банката, според което общо дължимата сума е 33 771.59 лв.
С покана до Л. И. С. чрез *** е отправена покана за заплащане на задълженията по договора
за кредит, като същата се счита за писмено уведомление по смисъла на т.13.1, Раздел ХIII от
Общите условия на банката. Видно от приложената разписка, поканата е връчена на
адресата на 15.06.2020г.
Приложени са Общи условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип, приети от УС на банката с решение от 17.04.2007г.,
изменени и допълнени с решения от 24.07.2007г. и 18.12.2007г.; Общи условия на „ПИБ“
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard
и Visa, изготвени на основание чл.298 ТЗ, приети от УС на банката, изменени и допълнени с
решение в сила от 16.10.2020г. Представено е заявлението по чл.417 ГПК, заповед № 4977 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.09.2020г. и
изпълнителен лист от същата дата.
Представено е запорно съобщение до „ПИБ“ АД, изх.№ ***г. от *** по изпълнително дело
№ *** по молба на „БАКБ“ АД.
Представен е приемо-предавателен протокол от 01.02.2008г., по силата на който на
ответника е представен запечатан плик с международна кредитна карта.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което сумата по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/29.01.2008г. не е усвоена
еднократно, а на различни дати – различни суми. Усвоените суми чрез теглене от АТМ са в
размер на 33 620 лв.; чрез плащане на ПОС са в размер на 10 972.90 лв.; общо усвоена сума
от 44 592.90 лв. Общо начислените банкови такси възлизат на 2 575.09 лв., начислените
3
лихви в размер на 48 157.18 лв. След 02.09.2013г. ответникът не е извършвал никакви
банкови операции на безналично плащане на стоки и услуги, респ. за теглене на пари в брой
от АТМ или ПОС, като сумата от 15 640 лв., внесена от него, не е използвана за погасяване
на главница, а внесените суми са трансформирани в лихва дебитно салдо, такса картова
операция, наказателна лихва, минимална вноска и др. Датата на блокиране на картата е
04.09.2013г. След запора длъжникът не може да тегли, но може да внася пари. Според
вещото лице размерът на главницата от 20 000 лв. след приспадане на внесената сума в
размер на 15640 лв., би следвало да е 4 360 лв. Законната лихва за периода 18.08.2020г. –
03.09.2020г. при главница 4 399 лв. е 20.77 лв. Прието е и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, според което вещото лице е констатирало различие в
документите – извлечението от счетоводни книги на банката и представените от ищцовата
страна писмени доказателства в размер на усвоените суми чрез теглене от АТМ и чрез
плащане на ПОС, съответно в размер от 500 лв. – на дата 09.08.2010г. и 11.09.2010г. и
791.90 лв. – на дати 26.01.2010г., 19.12.2010г., 20.12.2010г., 21.01.2011г. Начислените от
банката суми след 04.09.2013г. са общо в размер на 15 601 лв. и представляват лихви и
такси. Към 04.09.2013г. длъжникът е дължал главница общо в размер на 20 311 лв. Ако от
салдото от 17 253.15 лв. към 01.12.2016г. се извадят платените 15 601 лв., дължимата
главница следва да е 1 652.15 лв. До 21.05.2018г. са начислявани от банката само лихви. На
22.05.2018г. банката прави реорганизация, при която се отделят като главница 20 000 лв. и
посочва като лихва 5151.22 лв. В извлечението на банката няма главница и лихва, всичко се
отразява като салдо. За целия период на погасяване не е ясно за какъв вид задължения отива
погасяването.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 11370
по описа на Пловдивски районен съд за 2020г., че срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е подадено възражение от Л. И. С., като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***/29.01.2008г. Не се спори, че първата пластика е предадена на
ответника на 01.02.2008г., а втората пластика – на 18.01.2011г. По силата на договора
банката е предоставила на титуляра по сметката Л. И. С. правото да ползва до 29.01.2010г.
кредитен лимит в размер до 20000 лева, като според чл.3 от договора срокът за ползване на
овърдрафта се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa. Предвидено е в чл.11, че с подписване на договора, титулярът се е запознал с ОУ и
Тарифата на банката и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката. Съгласно чл.36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора, като
същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че
титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляра за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани доказателства за отправено от коя да е
4
от страните по договора до другата предизвестие за прекратяване на договорната връзка по
смисъла на цитирания текст на ОУ. Твърди се в исковата молба, че овърдрафтът е в
просрочие от 19.07.2017г., както и че банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем на 18.08.2020г., след което на 04.09.2020г. банката е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. От събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че не се установяват твърденията на банката относно наличието на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. за обявяване на
предсрочната изискуемост от посочената дата – 18.08.2020г.
Съгласно чл.6 от договора за използвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период със
срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо
по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката ще начислява лихва
върху дебитното салдо. Според чл.7 при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо
до датата на падежа, титулярът заплаща на банката годишна лихва в размер, съгласно
действащите ОУ и Тарифа за таксите и комисионните на банката, в размер към датата на
сключване на договора 13 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и
15 % - за всички останали дебитни салда по сметката. Според чл.7.1 за първите три отчетни
периода титулярът заплаща на банката годишна лихва в размер на 50 % от лихвата по чл.7.
Договорено е в чл.8, че при неплащане на падежа на минималната погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит, титулярът заплаща на банката наказателна
лихва съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в Общите условия. Към датата на
подписване на договора за кредит годишната лихва за надвишаване на кредитния лимит, в
зависимост от вида трансакция, е в размер на лихвата по чл.7 от договора плюс наказателна
надбавка в размер на 12 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска, е в
размер на лихвата по чл.7 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната
надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.
В заповедното производство, както и в настоящето производство банката се позовава на
настъпила и обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.08.2020г. Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР №4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
вземане, което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
5
конкретния случай не се установяват според настоящия състав обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Според чл.18 от ОУ титулярът се
задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен
ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението.
Такова извлечение не е представено нито по заповедното, нито по настоящето исково
производство. В този смисъл не става ясно по делото какъв е размерът на минималната
погасителна вноска, както и падежите на всяка погасителна вноска, респ. кои погасителни
вноски са просрочени, така че да възникне правото на банката да начислява лихви,
съответно да твърди, че по договора са просрочени 22 вноски по лихва /съобразно
представеното извлечение от счетоводни книги по чл.417, т.2 ГПК/, респ. да обосновава
възникване на предпоставки за предсрочна изискуемост на основание чл.28 от ОУ –
неизвършено плащане повече от 5 дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Освен това, не се спори, установява се и от приетото по делото заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно
дадено, че по силата на наложен запор, разплащателната сметка на Л. И. С. е блокирана на
04.09.2013г., след която дата лицето не може да тегли, но може да внася пари. Вещото лице е
установило, че след тази дата лицето не е извършвало никакви банкови операции на
безналично плащане на стоки и услуги, респ. за теглене на пари в брой от АТМ или ПОС, а
от негова страна има внасяни суми на обща стойност 15 601 лв. Тази сума е използвана
единствено за погасяване от страна на банката на лихва дебитно салдо, такса картова
операция, наказателна лихва, минимална вноска и др. такси, но не и за погасяване на
главница. При това положение по делото следваше безспорно да се установят основанията
за начисляване на цитираните лихви и такси, както и техните размери, каквото доказване по
делото не е извършено.
Освен това, при работа по основното и допълнителното заключение вещото лице е
установило разлики в размера на усвоените суми от АТМ и чрез плащане на ПОС по
данните от движение по банковата сметка и по данните от таблиците, представени от
банката в хода на производството по делото, което е допълнителен аргумент, че при така
събрания доказателствен материал не може да се установи и размер на евентуално дължими
главница, договорна и наказателна лихва. Вещото лице е формирало и друг извод – че в
представените от банката документи няма данни как е формирано съответното задължение,
а само са посочени дължими суми. В съдебно заседание на 15.12.2022г. вещото лице
разясни, че към дата 04.09.2013г. салдото е 20311 лв.; към 01.12.2016г. е 17253.15 лв., като
ако от посочената сума се приспадне внесената от кредитополучателя сума в размер от
15601 лв., дължимата главница би следвало да е в размер на 1652.15 лв. Посочва също, че до
дата 21.05.2018г. от банката са начислявани само лихви, към която дата според документите
задължението на кредитополучателя е в размер на 25151.22 лв. На 22.05.2018г. банката
направила реорганизация, при която 20000 лв. били отделени като главница, а 5151.22 лв. –
като лихва, като до посочения момент според документите нямало отделно посочване на
главница и лихва. В исковата молба не са изложени твърдения, респ. не става ясно на какво
основание към посочената дата е извършено това преоформяне на дълг. И съдът констатира,
6
че в представеното извлечение от счетоводните книги на банката, в табличен вид са
посочени датите на извършените от кредитополучателя погасявания и съответните суми, а в
представените в хода на съдебното производство справки – датите, дебит, кредит и салдо,
без да е ясно всяка от внесените от кредитополучателя суми за погасяване на какви по вид и
размер задължения е отнесена. Освен това има разлика между извлечението от счетоводните
книги на банката по чл.417, т.2 ГПК и представените справки – така напр. според
извлечението от счетоводни книги на дата 19.11.2013г. е внесена сумата от 328.62 лв. /лист
13 от делото/, а според справките на дата 19.11.2013г. е внесена сумата от 694 лв. /лист 156
от делото/.
Предвид спецификата на договора за овърдрафт погасяването на задълженията по него не се
изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. Кредитният лимит може да се
използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като
няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху
ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. В контекста на изложеното от
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства не се установяват по основание и
размер нито претендираната главница, нито претендираните договорни и наказателни лихви.
При тези данни съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и
недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.
Налице е и още един аргумент за неоснователност на предявените искове, тъй като според
настоящия състав формулираното с отговора на исковата молба възражение за давност е
основателно. С оглед спецификата на кредита - овърдрафт, е налице определен кредитен
лимит по разплащателната сметка на длъжника, в случая 20 000 лв., който се усвоява по
избран начин и период от длъжника. Релевантно за началния момент, от който започва да
тече давността, е датата на последното осъществено усвояване на парични средства от
ответника, в случая, считано от 04.09.2013г., на запора на банковата сметка, след която дата
кредитополучателят не може да тегли пари, но може да внася пари. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 04.09.2020г., следователно след
изтичане на 5-годишния давностен срок.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер от 2536.80 лв., от които 336.80 лв. депозити за работа на вещото лице
и 2200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със законни
представители *** и *** против Л. И. С., ЕГН ********** от *** искове за признаване за
установено, че Л. И. С. дължи следните суми по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
7
№ ***/29.01.2008г. - 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.09.2020г. до окончателно изплащане на вземането, 4007.33 лв.
договорна лихва от 19.07.2017г. до 19.05.2018г., 642.04 лв. договорна лихва от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г., 994.14 лв. наказателна лихва от 14.05.2020г. до 17.08.2020г., 94.45 лв.
законна лихва от 18.08.2020г. до 03.09.2020г., 24 лв. разноски за връчване на покана от
08.09.2020г., 8009.63 лв. наказателна лихва от 08.08.2017г. до 12.03.2020г., за които суми е
издадена заповед № 4977 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 08.09.2020г. по ч.гр.дело № 11370 по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със законни представители *** и *** да
заплати на Л. И. С., ЕГН ********** от *** сумата от 2536.80 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8