№ 566
гр. Русе, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520106586 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И. Д. Д. твърди, че е работил по трудов договор от 29.07.2022
г. в Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол
Арнаудов“, гр. Русе на длъжност „ръководител информационни и
комуникационни технологии“, педагогически специалист. И. Д. бил редовен
член на Синдикалната организация на Синдиката на българските учители при
ответника. Със Заповед № ЧР - 02-573/29.06.2023г. на директора на училището
било прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, считано от 03.07.2023 г. Било му
изплатено и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползват платен отпуск
за 32 дни в размер на 2283,27 лв.
Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г., било предвидено
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. На това
основание на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към
колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование Д 01-269/06.12.2022 г. и считано от 01.01.2023 г. се увеличили
минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти с не
по-малко от 15%. Последвала и Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в сила от
01.09.2023 г., в която изрично било записано в § 3, че § 2, отнасящ се до
увеличението на работните заплати, влиза в сила от 01.01.2023 г.
Ищецът твърди, че подал заявление на 09.10.2023 г. до ответника за
1
заплащане на увеличението върху трудовото възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и на изплатеното му обезщетение по чл. 224 от
КТ при прекратяването, с база последното брутно трудово възнаграждение, но
получил писмен отказ от ответника с приложено становище на МОН от
23.10.2023 г.
Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати:
- разликата между заплатеното му трудово възнаграждение и
незаплатеното дължимо увеличение на трудовото възнаграждение, за периода
от 01.01.2023 г. до 30.06.2023г., вкл. обща брутна сума от 1412,76 лв., от които
1345.50 лв., разлика в бруто, от неизплатеното дължимо основно трудово
възнаграждение и 67,26 лв. разлика, в брутен размер, от неизплатеното
дължимо допълнително трудово възнаграждение за професионален опит за
5%;
- разликата между заплатеното му и незаплатеното в увеличен размер
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен отпуск за 32
работни дни, в размер от 342.65 лв.;
- обезщетение за забава в размер на 220,90 лв., върху сумата от 1412,76
лв. и обезщетение за забава в размер на 53,58 лв., върху сумата от 342,65 лв. от
09.10.2023 г. до подаване на исковата молба;
- лихва за забава върху всяка главница от предявяване на исковете до
окончателно изплащане на сумите.
Поискано е допускане на предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на
претенциите, като обезщетение за забава в размер на 220,90 лв., върху сумата
за неизплатено трудово възнаграждение е намалено на 171.42 лв., а
обезщетение за забава в размер на 53,58 лв., върху претендираното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е намалено на 48.22 лв.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище
за неоснователност на предявените искове, като ги оспорва както по
основание, така и по размер. Не оспорва, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ръководител на
направление Информационни и комуникационни технологии“, съгласно
трудов договор от 29.07.2022 г., който е прекратен по взаимно съгласие на
03.07.2023 г. Твърди, че към 10.08.2023 г. ищецът не имал качеството на
служител и съответно не попада в обхвата на действие на анекса от 10.08.2023
г. към КТД, както било посочено в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от анекса, което също
така било отразено и в становище на Министерството на образованието и
науката от 23.10.2023 г. Поради което счита, че на ищеца са изплатени всички
дължими обезщетения съгласно действащото законодателство.
Ето защо счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради
което моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че страните са сключили трудов договор от 29.07.2022 г., по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „ръководител инф. и
комуникац. Технологии“ в ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“, гр. Русе, считано от
01.08.2022 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1420
лева, допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 1 %
годишно, допълнителни възнаграждения с постоянен характер – процент
прослужено време – 4 % и размер на основния платен годишен отпуск – 48
дни. Със Заповед № ЧР-02-573/29.06.2023 г. трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 03.07.2023 г., по взаимно съгласие на страните.
Съгласно служебна бележка на Синдиката на българските учители при
ответната гимназия, ищецът редовно е заплащал членски внос на
синдикалната организация, съгласно чл. 24 от Устава на СБУ.
Приложен е по делото Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е
изменен чл. 27 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., касаещ
минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно
образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚а" от анекса е определена минимална основна
работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността
"ръководител на направление информационни и комуникационни
технологии", каквато е тази на ищеца, в размер на 1709 лв., считано от
01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от
държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
От приложените писмени доказателства е видно още, че със Заявление
вх. № 1153/09.10.2023 г. до Директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“, ищецът е
поискал да бъде изплатено и преизчислено трудовото му възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., поради увеличение на трудовите
възнаграждение и начислените му обезщетения на основание КТД от
06.12.2022 г., Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., Наредба № 4 от 2023 г. за
нормиране и заплащане на труда - §2 и Национален счетоводен стандарт /НСС
19/ „Доходи на персонала“, „Доходи след напускане“. С писмо изх. №
801/09.11.2023 г., ответникът уведомил ищеца за получен официален отговор
от Министерство на образованието и науката относно прилагането на Анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г., съгласно който предвиденото увеличение се
извършва от работодателя единствено на работници или служители, които
имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните
заплати.
3
Приложени са и становища на КНСБ и Синдикат на българските
учители, съгласно които увеличеният размер на увеличението се дължи за
периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия договор, тъй
като в случая е уговорено, че анексът има обратна сила и е с начало на
действие 01.01.2023 г. и прилагането на разпоредбите за увеличаване на
работните заплати трябва да бъде за всички членове на синдикални
организации и организации на работодатели, страни по КТД, които са били в
трудови правоотношения към 01.01.2023 г.
По делото не се оспорва, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането му е
предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него
обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията
в Наредбата.
По делото е прието Решение № 370/30.12.2024 г. по Преписка №
12/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, образувана по жалба на
ищеца, но тъй като същото не е влязло в сила, не следва да бъде обсъждано.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, се установява, че разликата между
начисленото и заплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца и
неплатеното увеличение на трудовото му възнаграждение възлиза в брутен
размер е 1412,76 лв. Разликата между изчислената увеличена брутна сума на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца, възлизащо на 2625,92 лв. и
брутна сума на изплатеното му обезщетение в размер на 2283,27 лв., възлиза
на 342,65 лв. Лихвите за забава на плащането на неизплатените чисти суми за
увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца, изчислени в размер на
законната лихва за периода от 09.10.2023 г. до 25.11.2024 г., възлизат в общ
размер на 171,42 лв. Лихвата за забава на плащането на неизплатената чиста
сума за увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца, след
приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 10 %, изчислена в
размер на законната лихва за периода от 09.10.2023 г. до 25.11.2024 г.,
включително, възлиза в размер на 48,22 лв.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат
въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50,
4
ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи,
които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в
закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и
браншове се сключва между съответните представителни организации на
работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 57 КТ
предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация –
страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по
колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по
него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният
трудов договор се прилага.
Установено по делото е, че в процесния период ищецът е заемал в
ответното училище длъжността "ръководител на направление информационни
и комуникационни технологии" и е бил член на Синдиката на българските
учители, поради което съдът намира, че същият има качеството на служител,
спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда
до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни
работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023 г., се
прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на
Анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният
момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на
които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че
законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени
параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). С
разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за
педагогически специалист на длъжността "ръководител на направление ИКТ"
е предвидена сумата от 1709 лева. Съгласно § 3 от Заключителните
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г.
за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.)
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с
изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Изменението на КТД
с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила
на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба. Обратното действие като правен институт представлява фикция,
по силата на която законодателят постановява настъпването на определени
правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил
правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
5
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят
преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между
правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за
2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни
възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са
именно такива обстоятелства, които са обусловили необходимостта да се
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023
г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към
КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за
държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в
Наредбата относно заплащането на труда.
По изложените съображения относно действието на горепосочените
разпоредби от Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че
договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на минималните
основните работни заплати за системата на училищното и предучилищно
образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към
01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по
КТД, какъвто е бил и ищецът за исковия период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023
г.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца преди
подписването на Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически
факт, който да отнеме правото му да получи увеличение на трудовото
възнаграждение, дължимо за процесния период. Подобен извод не намира
опора нито в закона, нито в КТД с оглед придаденото от тях обратно действие
на увеличението съобразно гореизложеното тълкуване на релевантните
законови и договорни разпоредби, както и относно същността и функциите на
института на фикцията на обратното действие.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът има право да
получи предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото
възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., и
съответно върху увеличеното възнаграждение да получи полагащото му се
обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.
Според приетото по делото заключение на неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза разликата между изплатеното трудово
възнаграждение на ищеца и дължимото след преизчисляване, съгласно
договореното с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. е в брутен размер - 1412.76 лв.,
а сумата, която се дължи за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ след
преизчисление, съгласно посочения анекс възлиза на 342.65 лв. (брутен
размер). Обезщетенията за забава върху чистите суми за увеличение на
трудовото възнаграждение и за увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1
от КТ за периода 09.10.2023 г. - 25.11.2024 г., са съответно 171.42 лв. и 48.22
лв.
При положение, че горните изчисления съвпадат с претендираните от
6
ищеца суми, предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224
КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде
допускано предварително изпълнение на невлязлото в сила решение,
доколкото ответното училище е държавно учреждение.
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са
деловодните разноски, направени от ищеца, в размер на 550 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната такса по делото в
размер на 206.51 лв. и възнаграждение за вещо лице – 263.90 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПГЕЕ "Апостол Арнаудов", Булстат *********, с адрес: гр.
Русе, ул. „Потсдам“ № 3, представлявано от директора Стефка Мънгова да
заплати на И. Д. Д., ЕГН *********, с адрес: гр. Русе, **************,
сумата от 1412,76 лв., представляваща разликата, в брутен размер, между
заплатеното и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до 30.06.2023 г., сумата от 342.65 лв., представляваща разликата, в брутен
размер, между заплатеното и дължимото обезщетение за 32 работни дни
неизползван отпуск, сумата от 171,42 лв. - лихва за забава за периода
09.10.2023 г. - 25.11.2024 г., върху чистата сума на неизплатеното дължимо
трудово възнаграждение и сумата от 48,22 лв. - лихва за забава за периода
09.10.2023 г. - 25.11.2024 г. върху чистата сума на неизплатеното дължимо
обезщетение за 32 работни дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на завеждането на исковата молба – 26.11.2024 г.,
до окончателното изплащане на главниците, както и 550 лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ПГЕЕ "Апостол Арнаудов", Булстат *********, с адрес: гр.
Русе, ул. „Потсдам“ № 3, представлявано от директора Стефка Мънгова, да
заплати по сметка РС-Русе държавната такса за производството в размер на
206.51 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 263.90 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7