№ 3498
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20115586/13.05.2021г. по гр. д. № 48701/2019г. по описа
на Софийски районен съд 119 състав ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с
ЕИК **** е осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****
сумата от 2966,48 лв. главница ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 105,47 лв. представляваща
лихва за забава за периода 16.04.2019г. - 22.08.2019г. като искът е отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 107,38 лв. С решението е
разпределена отговорността за разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“
АД, с ЕИК **********. Процесуалният представител на ответното дружество
счита че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния закон
и утвърдената съдебна практика. Изтъква че причина за настъпването на
процесното ПТП е и състоянието на пътното платно. Сочи че съдът
неоснователно не е уважил възражението за съпричиняване, тъй като водачът
на влекач „Скания“ не е изпълнил задължението си да сигнализира за
спрялото МПС със светлоотразителен триъгълник същевременно неговото
спиране в аварийната лента е предизвикало процесното ПТП.
Ответникът по жалбата „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****
взема становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето и без
1
уважение.
Третото лице помагач също счита че жалбата е неоснователна и моли за
потвърждаване на решението.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и Е.Л.Б. бил
сключен договор за застраховане “Каско“ обективиран в застрахователна
полица № 440217213007001 с обект ремарке, модел „ВРО 12 27“,
модификация „RGZXX“ с рег. № **** със срок на застрахователно покритие
от 00.00 ч. на 15.09.2017 г. до 23.59 ч. на 14.09.2018г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 22.03.2018 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на северната
скоростна тангента на около 300 метра преди отбивката за Требич между
влекач марка „Скания“ модел „Г 40“ с рег. № **** на който е монтирано
процесното ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация „RGZXX“ с рег. №
**** и лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № ****. Влекачът
2
бил управляван от И.С.М., а лекият автомобил от Д.А.Г..
Не се спори във въззивното производство, а и се установява че ищецът
възложил ремонта на застрахованият обект - ремарке, модел „ВРО 12 27“,
модификация „RGZXX“ с рег. № **** на „София трък център“ ЕООД. За
ремонта от сервиза били издадени фактури за сумата от 6714,84 лв. с ДДС.
Сумата на ремонта била одобрена от ищеца без ДДС на сервиза била
изплатена сума в размер на 6007,95 лв.
Между страните е безспорно, че стойността на ремонта, необходим за
отстраняване повредите на процесното ремарке по средни пазарни цени
възлиза на 5618,34 лв..
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № **** –
Д. Г. със застрахователно покритие 30.11.2017г. – 29.11.2018г.
С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от
6007,95 лв. с ДДС, и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Не е спорно, че ответникът изплатил на ищеца сумата от 3026,47 лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното
ПТП и дали е налице съпричиняване.
Настоящият състав приема че от събраните писмени доказателства
както и от заключението по приетата и неоспорена съдебна-автотехническа
експертиза, което настоящият състав кредитира като задълбочено обосновано
и кореспонидращо с останалия доказателствен материал се установява, че
процесното ПТП е извършено по вина на водача на лек автомобил марка
„Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № **** като същият се е движил по „Северната
скоростна тангента“ с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Европа“.
Преди разклона за с. Требич Д.А.Г. предприел маневра за изпреварване на
движещия се пред него товарен автомобил където поради управление с
несъобразена с мократа настилка скорост губи контрол върху управляваното
МПС, което се завърта преминава в дясна лента и реализира ПТП със спрелия
в аварийната пътна лента влекач марка „Скания“ модел „Г 40“ с рег. № ****
на който е монтирано процесното ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация
„RGZXX“ с рег. № ****.
При движението си водачът на лек автомобил марка „Тойота“ модел
„Ярис“ с рег. № **** не е съобразил поведението си с чл. 20, ал.2 от ЗДВП.
Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
3
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В случая Д.А.Г. е следвало да съобрази че се движи по мокра настилка
по която е възможно при управление с несъобразена скорост да загуби
управление на автомобила.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен
акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да
приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
В тази връзка следва да се посочи че не представлява нарушение на
водача на влекача спирането в аварийната лента, тъй като за него това се е
наложило от независещи от него причини по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, а
именно влошените пътни условия и хлъзгавият път. Не се установява от
доказателствата по делото че водачът на товарния автомобил не е бил
поставил предупредителен светлоотразителен триъгълник, но дори такъв да
не е бил поставен това е без значение за настъпване на удара към момента на
настъпване на ПТП лекият автомобил се е движил безконтролно и
сигнализирането на намиращият се в аварийната лента влекач не би могло да
предотврати сблъсъка.
Предвид уважаването на главния иск следва да бъде уважен и искът за
законната лихва от датата на завеждане на иска.
При това положение и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Във въззивното производство право на разноски има въззиваемия, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 536,72 лв. с ДДС.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение доколкото в него е включен и
ДДС.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20115586/13.05.2021г. по гр. д. № 48701/2019г.
по описа на Софийски районен съд 119 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК **** да заплати на „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 2966,48 лв. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 536,72 лв. с ДДС., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5