Решение по дело №1523/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалбата на Е. Т. Р., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н. С. от *** срещу Решение № 2153-03-88/12.06.2023 г. издадено от директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-400/11.05.2023 г. срещу Разпореждане № **********/07.03.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно обслужване“ в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 буква „д“ от КСО, във връзка с чл. 10 ал. 2 от НПОС, по заявление от 29.12.2021 г., считано от 01.06.2022 г. – датата на придобиване, е изменена в реален размер, отпуснатата му в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определена категорията на положения от жалбоподателя труд, респективно неправилно е изчислен както трудовия стаж, така и началната дата от която е следвало да бъде отпусната пенсията и нейния размер. За твърденията в жалбата са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на решението и връщането на административния орган за произнасяне с указания от съда за прилагането на закона, както и да бъде определен срок за това произнасяне.

 

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Твърди, че неправилно пенсията не е отпусната от датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 29.12.2021г., а от 01.06.2022г., както и че не са зачетени три години трудов стаж при първа категория труд на нефтен танкер – от 1982г. до 1985г., както и не са зачетени три години по избор преди 2000г., в резултат на което неправилно е изчислен размерът на пенсията. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

Ответникът - Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон въз основа на данните, които жалбоподателят е представил, както и служебно събраните от органа. В съдебно заседание се поддържа, че не са установени факти, които да опровергаят извода на органа за вида на трудовия стаж на жалбоподателя, за правото му на пенсия към 29.12.2021г., съответно за това, че при определяне на размера й следва да се включат 3 години стаж по избор преди 2000г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за размера на претендираните от жалбоподателя разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 

С Разпореждане № **********/07.03.2023 година на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт на жалбоподателя е изменен в реален размер отпуснатата му в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 940.10 лева, считано от 01.06.2022 г. и в размер на 1000.10 лева, считано от 01.07.2022г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 18.04.2023 г.

Разпореждането е оспорено с жалба от 11.05.2023 г. по отношение на началната дата на отпускане на пенсията и по отношение на определения с него общ осигурителен стаж на жалбоподателя, съответно размер на пенсията. Горестоящият административен орган по чл. 117 ал. 3 от КСО – Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, се е произнесъл с оспореното Решение № 2153-03-88/12.06.2023 г. С решението Директорът на ТП - Варна на НОИ е отхвърлил жалбата на Е. Т. Р.. За да постанови този резултат органът е приел, че пенсионният орган е зачел осигурителния стаж и доход на лицето и правилно е определил размера на дължимата лична пенсия. Посочил е, че с Разпореждане от 08.12.2022г. по подаденото от лицето заявление е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2022г. по чл. 69б ал. 1 от КСО, в минимален размер, при зачетен осигурителен стаж 10 год 01 мес 11 дни от първа категория и по чл. 104 ал. 2 от КСО, 08 год 11 мес 13 дни от втора категория, 08 год 09 мес 28 дни от трета категория, общ осигурителен стаж, преобразуван по чл. 104 от КСО – 36 год 09 мес 28 дни и навършена възраст 63 год и 02 мес. Предвид различието в данните от предоставените документи за осигурителния стаж на лицето през процесния период, пенсионният орган е поискал извършване на проверка на първичните документи в осигурителя и е поискал информация от ИАМА и ПЧМВ, относно дейността на плавателното средство и датата, от която то е преобразувано в пречиствателна станция. По отношение на периода, продължителността и вида категория труд на процесния осигурителен стаж, проверката на контролните органи /КП-5-03-01200031/27.09.2022г./ не е установила факти и обстоятелства, различни от тези, вписани в Удостоверение обр. УП-3 изх. № 363/25.11.2010г. и трудова книжка № 2987.

Прието е, че на основание чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости, за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Според ал. 5, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. От представените от жалбоподателя документи, както и от събраните от пенсионния орган, се установява, че Р. е полагал труд като корабен моторист на м/т „А. И.“ от01.04.1982г. до 23.01.1985г., с продължителност 02 год 09 мес и 22 дни, като корабът от 1982г. до 2001г. е бил собственост на ПЧМВ, бил е швартован на кей № 6 и се е използвал за временно съхранение на сантинни води, но не се съхраняват документи относно целите, за които е използван, нито има данни кога точно е преобразуван в пречиствателна станция. Предвид това, правилно пенсионният орган е зачел процесния осигурителен стаж по период, продължителност и вид категория труд, съответно правилно е определил началната дата на придобиване /отпускане на пенсията и нейния размер. Посочено е също, че в писмото от ИАМА с № В-2473/05.01.2022г. е посочен период на продължителност 01 год 05 мес 23 дни, като след преобразуването му към трета категория труд се получава 02 год 05 мес и 18 дни, което е по-малко от продължителността, посочена в Удостоверение обр. УП -3 изх. № 363/25.11.2010г. и трудова книжка № 2987 от втора категория – 02 год 09 мес и 22 дни, както и след преобразуване към трета категория – 03 год 06 мес 06 дни. Въз основа на това, с решението жалбата е отхвърлена като неоснователна.

 

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Варна, направи следните правни изводи:

 

Нормата на чл. 118 ал. 1, изречение първо от КСО регламентира, че Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Решението е получено на 14.06.2023г. от пълномощника на жалбоподателя – адв. С., а е обжалвано чрез административния орган с жалба вх. № 2153-03-88#1/28.06.2023г. т. е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати, е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-03-88/12.06.2023 г. е постановено от компетентен административен орган по чл. 117 ал. 3 КСО, в законоустановения едномесечен срок, в изискуемата се форма и при спазване на процесуалните правила.

В производството пред съда е релевирано едно основно възражение – незачитане на осигурителен стаж – първа категория за периода 1982г. – 1985г., като моторист-огняр на танкер. В резултат на това осигурителният стаж, който служи за база за изчисление както на индивидуалния коефициент така и съответно за размера на пенсията, е неправилно определен, съответно датата към която са налице изискуемите 100 точки за придобиване право на пенсия за прослужено време и стаж е неправилна.

За установяване на твърденията, по искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, приета като доказателство по делото. Вещото лице по нея, като е съобразило всички приложени по делото документи, извършило е множество допълнителни справки, посещения на място, снабдило се е с документи, които не са в административната преписка е установило, че при определяне на осигурителния стаж, съответно на пенсията, административният орган правилно е определил положеният на танкер „А. И.“ труд като втора категория, както и положеният при осигурителя „Поларис-8“ ООД труд като трета категория. При липса на установявания, различни от тези на административния орган, вещото лице не е правило изчисления на хипотетична пенсия, включваща три години от преди 2000 г., тъй като, съгласно обясненията му в съдебно заседание, това би било неточно и хипотетично. Според вещото лице, към датата на подаване на заявлението – 29.12.2021г. действа правилото за избор на три години от стажа преди 2000 г., но стажът на жалбоподателя не е достатъчен, за да възникне правото му на пенсия. Вещото лице заявява, че стажът би бил достатъчен към тази дата, само ако полаганият труд е бил първа категория, но при условие, че е установило, че този стаж е полаган при втора категория труд, изчисленията не могат да бъдат правилни. Като краен извод вещото лице посочва, че размерът на пенсията на жалбоподателя е правилно определен.

По отношение на незачитането на категорията труд за периода 01.04.1982г. – 23.01.1985г. съдът приема, че възражението на жалбоподателя е неоснователно. По делото, освен посоченото удостоверение № 363/25.11.2010г., са налични писмо № В-2473/05.01.2022г./2 от ИА „Морска администрация“, писмо № В-2473/01.11.2022г./4 и копие от трудова книжка, в които са посочени спорните години като втора категория труд.

Представените от жалбоподателя писмени доказателства в с.з. на 22.11.2023г. от Държавен архив Варна – щатни разписания, съдът намира за неотносими към делото, тъй като същите не установяват факти, различни от установените от административния орган по отношение категорията на положения труд на танкер „А.И.“.

По искане на жалбоподателя са издадени съдебни удостоверения, с които да се снабди с други от „Поддържане на чистотата на морските води „АД /ПЧМВ/ и ИА „Морска администрация“, от които освен потвърждение, че кораб „А. И.“ е бил танкер, щвартован на кей 6, използван за временно съхранение на сантинни води, който е отписан от корабния регистър на 22.10.2001г. поради продажбата му, не са установени други обстоятелства, относими към полагания от жалбоподателя труд на този танкер.

Съгласно чл. 2 т. 26 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, втора категория е трудът полаган от „екипажи на кораби от морския и речния флот, без включените в чл. 1, т. 8 и 9, и тези от крайбрежния флот“. Както по тази наредба, така и съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм. 01.01.2000г./ полаганият от жалбоподателят труд не попада сред професиите, категоризирани като първа категория. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че съгл. чл. 6 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм. 01.01.2000г./ полаганият от Р. труд е първа категория. Нормата визира само танкери, превозващи опасни товари, като по делото не се събраха доказателства за това, че танкер „А. И.“ е превозвал опасни товари.

В допълнение на горното, съдът не споделя и становището, че тъй като към периода на полагане на труда на танкера, същият бил държавен, а понастоящем дружеството е частно, отбелязванията от това дружество в УП обр. 3 и в трудовата книжка не са верни. Сам по себе си този факт не може да опровергае установяването на административния орган за категорията труд. Съгласно чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, установяването на стажа се извършва от осигурителите или техните правоприемници, поради което установяването от преобразуваното държавно дружество на категорията труд не представлява промяна на данни, а удостоверяване съобразно действащата уредба на категорията труд, полаган от жалбоподателя в съответния период.

Не е допуснато нарушение при определяне размера на пенсията, поради невключване на три години преди 2000г., тъй като както потвърди и вещото лице, към 29.12.2021г. на жалбоподателят не му е достигал стаж, за да придобие право на пенсия, съгл. чл. 69б ал. 2 т. 1 от КСО, за да може да се възползва от възможността при определяне размера на пенсията да се включват по избор на лицето три години преди 2000г. Изпълнението на изискването на чл. 69б т. 1 от КСО – общ сбор на осигурителен стаж и възраст да е 100, е настъпил на 01.06.2022г., от която дата правилно е определена пенсията на жалбоподателя с Разпореждане № **********/07.03.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно обслужване“ в ТП – Варна на НОИ, потвърдено с оспорения акт.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски по делото, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Т. Р., [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-88/12.06.2023 г. издадено от директора на ТП на НОИ Варна.

 

ОСЪЖДА Е. Т. Р. да заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.