№ 374
гр. Русе, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100603 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от ПЛ.
АНГ. М. и Р. КР. М. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД.
Ищците твърдят, че на основание изпълнителен лист от 29.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
1572/2012 г. по описа на Разградски районен съд било образувано изпълнително дело №
3916/2012 г. по описа на ЧСИ ИХ рег. № *** в КЧСИ, с район на действие – Русенски
окръжен съд. По изпълнителния лист ищците били осъдени да заплатят солидарно на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 85 345,27 лв. В периода от образуване на
изпълнителното дело до 24.07.2013г. били предприети изпълнителни действия като налагане
на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, възбрана и публична продан на
недвижим имот и др. Ищците считат, че по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено по право, считано от 24.07.2015 г. поради настъпила
перемпция предвид липсата на поискани от взискателя изпълнителни действия в 2-годишен
срок след публичната продан на недвижимия имот на 24.07.2013 г., съответно смятат за
невалидно извършеното след датата на настъпилото по силата на закона прекратяване
изпълнително действие – налагане на запор върху трудово възнаграждение на П.М. на
09.06.2016 г. Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че не
дължат сумата от 85 345,27 лв. по изпълнителния лист от 29.09.2012 г. Претендират
деловодни разноски.
Ответникът в писмения отговор по чл.131 от ГПК изразява становище за недопустимост на
исковата молба поради цедиране на вземането, в резултат на което ответното дружество не
1
е пасивно легитимирано в настоящото производство. В условия на евентуалност счита иска
за неоснователен, като твърди, че давността е прекъсвана многократно чрез продължили
през целия период действия по принудително изпълнение и че вземането не е погасено по
давност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че Районен съд – Разград е издал изпълнителен лист от 29.09.2012 г.
по ч. гр. д. № 1572/2012 г., по силата на който ПЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и Р. КР. М. с
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД
сумата от 68 012,92 лв.– предсрочно изискуемо задължение по договор за банков кредит,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2012 г., сумата от 12 719,85 –
договорна лихва, сумата от 488,08 лв. – наказателна лихва, 1624,42 лв. държавна такса и
2 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Липсват данни разпореждането, с което е
уважена молбата за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1572/2012 г. на Районен съд –
Разград, да е било обжалвано от страна на ищците в настоящото производство. Въз основа
на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД
на 18.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 2012***0403916 по описа на ЧСИ ИХ
рег. № *** в КЧСИ, с район на действие – Русенски окръжен съд. Видно от документите,
съдържащи се в приложеното в настоящия процес копие на изпълнителното дело, на
20.10.2012 г. на П.М. и Р.М. са изпратени покани за доброволно изпълнение, наложени са
запори на банковите им сметки и запор на трудовото възнаграждение на Р.М., на 22.10.2012
г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на ищците. На 05.12.2012 г. съгласно
приложен протокол е извършен опис на техен недвижим имот, на два пъти е проведена
публична продан на имота, с постановление на ЧСИ от 24.07.2013 г. същият е възложен
върху обявения купувач и последният е въведен във владение на 16.09.2013 г. според
представен по делото протокол за въвод във владение.
След извършването на публичната продан, видно от приложени към изпълнителното дело
банкови извлечения и платежни нареждания, въз основа на наложените запори върху
трудово възнаграждение и банкови сметки, ежемесечно са превеждани суми от двамата
длъжници в полза на взискателя по изпълнителното дело по принудителен ред. По молба на
взискателя от 09.06.2016 г. със запорно съобщение до работодателя е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на П.М.. След тази дата е продължил ежемесечният превод по
принудителен ред на парични суми от двамата длъжници по изпълнителното дело. С молба
до ЧСИ, изпратена по електронна поща на 13.06.2017 г., ищцата Р.М. е поискала вдигане на
запора върху трудовото ѝ възнаграждение, като тя е заявила готовност да продължи да
изплаща доброволно сумата от 40 лв. на месец по изпълнително дело № 3916/2012 г.
Липсват данни по делото за уважаване на молбата ѝ и за вдигане на наложения запор.
В периода от образуването на изпълнителното дело през месец октомври 2012 г. до месец
ноември 2021 г. в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД са постъпвали
регулярно, ежемесечно суми от длъжниците по изпълнителното дело чрез удръжки от
2
трудовите им възнаграждения.
От страна на ответника са представени договор за цесия между „Първа инвестиционна
банка“ АД и „С. Г. Груп“ ЕАД, приложение с описани вземания срещу длъжника П.М. по
изпълнително дело № 20127620400640 при ЧСИ ДД и пълномощно относно задължението
за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и извадка от договор за цесия между „С.Г.Груп“
ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която не се съдържа описание на вземанията. По делото не
са ангажирани доказателства във връзка с уведомяване на длъжника от цедента или от
упълномощено от него лице относно прехвърлянето на вземането.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Искът по чл.439 от ГПК е правно средство за длъжника по изпълнителното производство да
оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, водещи
до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение.
В настоящия процес ищците – длъжници в изпълнителното производство са навели доводи
за неговото перимиране на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Исковата молба е допустима, депозирана от лица с правен интерес, против надлежен
ответник, който е процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявения иск,
доколкото съобразно разпределението на доказателствената тежест ответникът не е
ангажирал доказателства по делото за извършено уведомяване по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД
на длъжниците от цедента или от упълномощено от него лице за прехвърляне на вземането,
предмет на изпълнителното дело, съответно цесията да е произвела действие по отношение
на длъжника и на трети лица.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, като съобразно
разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по силата на закона, а с постановление съдебният
изпълнител единствено прогласява осъщественото по право прекратяване. Според приетото
в посоченото тълкувателно решение, изпълнителният процес съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
От писмените доказателства по делото е видно, че изпълнително дело № 2012***0403916 по
описа на ЧСИ ИХ рег. № *** в КЧСИ, с район на действие – Русенски окръжен съд е
образувано на 18.10.2012 г. На 20.10.2012 г. са наложени запори на банковите сметки на
П.М. и Р.М. и запор върху трудово възнаграждение на Р.М., на 22.10.2012 г. е наложена
възбрана на недвижим имот, собственост на ищците. На 05.12.2012 г. е извършен опис на
техния недвижим имот, същият е продаден на 24.07.2013 г. в резултат на проведена
публична продан.
От приложените писмени доказателства е видно, че след извършването на публичната
продан на недвижимия имот на ищците, въз основа на наложените по искане на взискателя
3
от 18.10.2012 г. запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение, ежемесечно са
превеждани по принудителен ред суми от двамата длъжници в полза на взискателя по
изпълнителното дело. По молба на взискателя на 09.06.2016 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на П.М.. След тази дата е продължил ежемесечният превод на
парични суми от двамата длъжници по изпълнителното дело по принудителен ред,
включително след предявяване на иска по настоящото дело, до месец ноември 2021 г.
Липсват данни наложените запори да са вдигнати, съответно да е преустановена
реализацията на изпълнителните способи за период от 2 години. Перемпцията предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, респективно тя не настъпва, ако след
подаване на молба за прилагане на един изпълнителен способ, взискателят не е поискал в
продължение на 2 години нов способ поради факта, че през този период се е осъществявал
предходният изпълнителен способ (в този смисъл Решение № 37/22.02.2021 г. на ВКС по
гр.д. № 1747/2020 г.)
Въз основа на горното съдът приема, че изпълнително дело № 2012***0403916 не е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 24.07.2015 г. и налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на П.М. на 09.06.2016 г. представлява валидно извършено
изпълнително действие.
На следващо място съдът счита, че вземанията, предмет на процесното изпълнителното
дело, не са погасени по давност. Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, след което започва да тече нова
давност. По отношение на вземането, предмет на изпълнително дело № 2012***0403916, е
приложима 5-годишната погасителна давност. Въз основа на описаната по – горе и приета от
съда фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че давността е многократно
прекъсвана с валидно извършени изпълнителни действия – на 18.10.2012 г. с образуването
на изпълнителното дело, на 20.10.2012 г. с налагане на запори на банковите сметки и
трудови възнаграждения, на 22.10.2012 г. с налагане на възбрана на недвижим имот, на
05.12.2012 г. с извършване на опис на недвижим имот, на 24.07.2013 г. с възлагане на имота
на определения купувач в резултат на проведена публична продан, на 09.06.2016 г. с
налагане на запор върху трудово възнаграждение и т.н. Съгласно мотивите, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали
същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител).
Следва да се отбележи, че в практиката на ВКС (напр. Решение №252/17.02.2020 по дело
№1609/2019 на ВКС, ГК) се възприема, че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата е приложимо задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
4
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. От тази гледна точка в периода от
18.10.2012 г. до 26.06.2015 г. давността е спряла да тече, след което последващото
изпълнително действие от 09.06.2016 г. – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение е извършено преди изтичане на давностния срок.
Въз основа на горното съдът намира предявения иск за неоснователен.
С оглед резултата от делото и на основание чл.78 от ГПК, ищците дължат на ответника
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, а
разноски в полза на ищците не следва да се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК от ПЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и Р. КР. М. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. Русе, ул. „***, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД с
ЕИК *********, със седалище гр. София, ***, представлявана от изпълнителните директори
СПЧЗ, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата
в общ размер на 85 345,27 лв. по изпълнителен лист от 29.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
1572/2012 г. по описа на Разградски районен съд.
ОСЪЖДА ПЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и Р. КР. М. с ЕГН **********, двамата с адрес
гр. Русе, ул. „***, да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със
седалище гр. София, ***, представлявана от изпълнителните директори СПЧЗ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5