МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 275/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба на
П.С.Ш., ЕГН:**********,
с
адрес ***, който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу
М.П.Ф.
– роден на *** ***, последен известен ***, ***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на
14.08.2019г., в електронната мрежа „Фейсбук“, е преписал престъпление на П.С.Ш.,
ЕГН:**********, като е публикувал – „Снимането на органите на реда е опасно П.Ш.
отправя заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни пазят от лек сън“,
като клеветата е разпространена по друг начин, а именно – чрез електронната
мрежа „Фейсбук“ – в затворена група „Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/ и е нанесена на длъжностно
лице - на П.С.Ш., в качеството му на ***, по повод изпълнение на службата му –
престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр.
чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК.
Частният
тъжител Ш., чрез своя повереник - адвокат П. посочва, че от събраните по делото
доказателства категорично се доказа
деянието от фактическа страна, а именно
- че на 14.08.2019 г. във фейсбук
група „Виждам те КАТ – П.“ М.Ф. е публикувал коментар,
че снимането на органите на реда
е опасно и П.Ш. отправя заплахи с убийство, като посочва, че именно тази част,
която е свързана с тъжителя „П.Ш.
отправя заплаха с убийство“ е
инкриминираното деяние осъществено от подсъдимия, след която
публикация на страницата е имало коментари от различни потребители,
включително Ф. с допълнителен коментар. Още посочва, че свидетелите Ш. и Г.
също заявяват, че Ф. е пряк участник в изготвянето на този пост и казаното в
тази клеветническа публикация, че Ш.
отправя заплахи с убийство. Взема становище, че многократно различни служители, различни лица са
споменавали обвинението, от което човек няма как да не изпита безпокойство или страх,
най-малкото *** на МВР, от когото не може да бъде отправена заплаха към когото
и да е. Също сочи, че лицето Ф. няма нищо общо с тъжителя, освен някакви чувства към *** на РУП, които си
личат от следващите коментари, както и че подсъдимият е въздействал е по един
много неприятен начин върху поведението и възприятията на Ш., думите написани
от подсъдимия и по-специално „П.Ш. отравя заплахи с убийство“ са
клеветнически. Сочи, че това е пример за
клевета, тъй като на него му се приписва престъпление по чл. 144 от НК- заплаха
с убийство, нещо, което няма как да бъде извършено от тъжителя. Взема
становище, че е налице квалифициран
състав, безспорно се доказа длъжностното качество на Ш., което
квалифицира деянието по чл.148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НК.
Предлага съдът да приеме, че деянието в
конкретния случай е безспорно доказано от обективна и субективна страна по този
начин, с изнесените от него факти,
свързани с публикацията е нанесъл неимуществени вреди, свързани с
репутацията в обществото. Предлага съдът
да постанови една справедлива присъда в рамките на повдигнатото обвинение с
тъжбата, като прецени характеристиката,
с която е представен Ф. и уважи и предявения заедно с тъжбата граждански иск в
едни справедлив размер, който е посочен в рамките на 3 000 лв., доколкото по
делото се доказа деликта извършен от подсъдимия, с това деяние са засегнати до
голяма степен честта и достойнството на Ш., той е бил под голям стрес, чувства се унижен,
обезпокоен, не винаги е задължително някой в такава ситуация, когато става
въпрос за неимуществени вреди, да излиза в болнични, да бъде доказвано било с
психиатър или психолог колко му било
разстроено съзнанието, като посочва, че свидетелите са хора, които са
възприели случая. Предлага съдът да
постанови справедлив акт и да присъди разноски съобразно договора, който е
ведно с пълномощното от 13.03.2020 г. в
размер на 900 лв..
С
оглед становището на защитника допълва, че удостоверяване на фейсбук страница, чрез нотариална заверка, е
практикуван способ, на долния ляв край се
установява от нотариуса, че точно са
свалени на датата 14.08.2019г., съдържанието на
тази информация е нотариално заверена, няма съд, който да не уважи
подобно доказателствено удостоверяване. Още посочва, че свидетелят Ш.
категорично е разпознал Ф. на снимка ако някой е публикувал от негово име нещо, за да го злепостави, тогава тази снимка трябва да
изчезне, Ф. е бил активен и по никакъв начин не се отрекъл от тези думи, в
които смисъл деянието е доказано и чрез свидетелските показания.
Частният
тъжител Ш. заявява, че е съгласен с казаното от повереника си, няма какво да добави.
Защитникът
на подсъдимия Ф. – адвокат Б. подсъдимия да бъде оправдан, тъй като
обвиненията, които са описани в тъжбата не се подкрепят от никакви
доказателства. Поддържа, че обвинението не е доказано, защото се прави знак на
равенство, че след като в пост на някой си Ф., имало някакви неща казани, се
прави автоматичен извод, че точно М. Ф.
написал тези неща. Оспорва последното и сочи, че съгласно чл. 303 от НПК една присъда не може да се гради на
предположения и вероятности, много е вероятно да не е той, това не е другарски
съд, а е РС – Пловдив и би трябвало малко по-отговорно да се представят
доказателства, а именно IP адреси, разговор
на истинския Ф. или каквото и да е, но
доказателства, а не просто предположения. Още посочва за двамата свидетели, че
същите са в зависимости от тъжителя, единият в служебна зависимост, другият – в роднинска, но въпреки
това не с излъгали, че не е влизал в болница, а свид. Д. дори е казал, че част
от коментарите подкрепяли това, което написал уж Ф.. Предлага подсъдимия да
бъде оправдан, защото никакви доказателства, че го е направил, той може да е
починал и никой няма да знае дали е така,
може да е дал паролата на някой, може някой да използва неговата снимка, каквито
случаи има. Посочва, че действително *** на РУП е много важна и отговорна
длъжност и има много важна роля за
града, като някои хора го обичат, други не, но това е част от работата, но не
се знае кой стои зад това име, кой стои зад това IP, а трябва да има
доказателства. Още предлага да бъде отхвърлен и гражданския иск.
Подсъдимият не се явява, не взема
становище. Спрямо същият производството производството се гледа по реда на
чл.269, ал.3, т.2 от НПК, съгласно определение на съда от 14.09.2020г..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.П.Ф. е роден на *** ***,
последен известен ***, ***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че частният
тъжител П.С.Ш., ЕГН:********** бил назначен на длъжност *** със Заповед №
К-1885/20.02.2014г. на министъра на вътрешните работи.
На 14.08.2019г., в електронната мрежа
„Фейсбук“, в затворена група „Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/, чрез своя профил с същата
мрежа, М.П.Ф., ЕГН ********** публикувал текст (публикация) със съдържание –
„Снимането на органите на реда е опасно П.Ш. отправя заплахи с убийство бъдете
внимателни защото те ни пазят от лек сън“. Под последната публикация имало
редица коментари на потребители, възприели същата, с различно съдържание.
Горната публикация била възприета същия
ден от тъжителя Ш., както и от неговите колеги от РУ – П. и познати,
включително свидетелите Г. Н. Д. и И. С. Ш., които също потърсили Ш., за да го
уведомят за последното. В резултат на последното, на 14.08.2019г., както и през
следващите няколко седмици, частният тъжител Ш. изпитал стрес и безпокойство в
следствие на узнаване твърдението на Ф., че бил отправял заплахи с убийство,
доколкото твърдението станало достояние на неговите колеги от РУ – П., както и
на познатите му.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както следва:
От
показанията на свидетелите Г. Н. Д. и И. С. Ш. се установява
факта на публикуване на текста със съдържание – „Снимането на органите на реда
е опасно П.Ш. отправя заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни пазят
от лек сън“ в електронната мрежа „Фейсбук“, в затворена група „Виждам те КАТ П.“,
доколкото и двамата свидетели са възприели публикацията и нейното съдържание,
което описват пред съда. От показанията на свидетелите Д. и Ш. се установява
още, че последната публикация е направена именно от подсъдимия Ф., с който
свидетелите свързват електронния профил на автора – както по снимката, така и
по самото съдържание на електронния профил, във връзка с интересите и
дейностите на Ф.. Още, от показанията на свидетелите Г. Н. Д. и И. С. Ш. се
установява и това, че в следствие узнаване на публикацията тъжителят Ш. изпитал
стрес и безпокойство. Съдът намира показанията на свидетелите Д. и Ш. за
логични, последователни, непротиворечиви, съответстващи както по между си, така
и на останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което приема
същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка,
съгласно описаната от съда като възприета такава.
Горната
фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно – нотариално заверени копия от електронната мрежа
„Фейсбук“ – в затворена група „Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/, от която също се установява
факта на публикуване текст (публикация) със съдържание – „Снимането на органите
на реда е опасно П.Ш. отправя заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни
пазят от лек сън“ от подсъдимия Ф.; Заповед № К-1885/20.02.2014г. на министъра
на вътрешните работи и Кадрова справка рег.№ 312р-23965/17.12.2019г. – от които
се установява, че П.С.Ш. към момента на деянието е бил назначен на длъжност ***.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият М.П.Ф. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2,
пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 14.08.2019г., в
електронната мрежа „Фейсбук“, е преписал престъпление на П.С.Ш., ЕГН:**********,
като е публикувал – „Снимането на органите на реда е опасно П.Ш. отправя
заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни пазят от лек сън“, като
клеветата е разпространена по друг начин, а именно – чрез електронната мрежа
„Фейсбук“ – в затворена група „Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/ и е нанесена на длъжностно
лице - на П.С.Ш., в качеството му на ***, по повод изпълнение на службата му
От обективна страна се
установява, че 14.08.2019г., в електронната мрежа „Фейсбук“, в затворена група
„Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/, чрез своя профил с същата
мрежа, М.П.Ф., ЕГН ********** публикувал текст (публикация) със съдържание –
„Снимането на органите на реда е опасно П.Ш. отправя заплахи с убийство бъдете
внимателни защото те ни пазят от лек сън“. Както вече бе посочено, извод за
последното следва както писмените доказателства, така и от показанията на
разпитаните свидетели. В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението
на защитника, че по делото не е установено по несъмнен начин, че публикацията
не е направена от Ф.. Разпитаните свидетели Г. Н. Д. и И. С. Ш. са категорични,
че профилът, от който е направена публикацията е на потребителя М.П.Ф., като
свързват последното не само със снимката на Ф., който те познават, а и самото
съдържание на електронния профил, във връзка с интересите и дейностите на Ф..
Горното позволява по несъмнен начин профила да се свърже със самия подсъдими,
като посочените от защитата възможности това е да е друго лице, което да е
ползвало името, снимките и т.н. на Ф. с някаква необяснима цел да имитира
дейност от последния, остават твърде хипотетични и житейски невероятни.
Установява се също от
обективна страна, че с горната публикация, а именно – „Снимането на органите на
реда е опасно П.Ш. отправя заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни
пазят от лек сън“ подсъдимият Ф. е приписал на тъжителя Ш. престъпление, а
именно – такова по чл.144, ал.3 от НК, доколкото е твърдял отправени закани с
убийство към непосочени в публикацията лице.
Още от обективна страна се
установява, че горното е сторено срещу П.С.Ш., в качеството му на ***, по повод
изпълнение на службата му, доколкото от самото съдържание на публикацията е
видно твърдението, че Ш. отправял заплахи с убийство именно във връзка с
дейността на „органите на реда“, каквото служебно качество, включително на ***,
има същия.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от
подсъдимия Ф. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Последното
следва и от самия характер на деянието, като очевидно Ф. не би могъл да не
осъзнава съдържанието на собствената си публикация, както и нейното значение, а
публикуването на последната би могло да бъде извършено само умишелено.
Ето защо, съдът призна
подсъдимия М.П.Ф. – роден на *** ***, последен известен ***, ***,
български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2019г., в
електронната мрежа „Фейсбук“, е преписал престъпление на П.С.Ш., ЕГН:**********,
като е публикувал – „Снимането на органите на реда е опасно П.Ш. отправя
заплахи с убийство бъдете внимателни защото те ни пазят от лек сън“, като
клеветата е разпространена по друг начин, а именно – чрез електронната мрежа
„Фейсбук“ – в затворена група „Виждам те КАТ П.“ на електронен адрес –
https://www.facebook.com/groups/437634186725497/ и е нанесена на длъжностно
лице - на П.С.Ш., в качеството му на ***, по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2,
пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият М.П.Ф.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в НК наказание
за престъплението по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК,
вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК е глоба от пет
хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. При
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от страна на подъсимият Ф. инкриминирано
деяние – престъпление по смисъла на чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3,
пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.148 ал.2, вр. ал.1,
т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК, както следва – подъсимият Ф. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.148
ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро
от НК е глоба от пет хиляди лева до петнадесет
хиляди лева и обществено порицание, подсъдимият Ф. не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице
предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1
от НК. Поради това подсъдимият Ф.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието
глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че
следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се
извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и
наличието само на смекчаващи такива, а именно - личността на подсъдимия, за
който няма никакви установени данни за противообществени прояви, което не го
разкрива като лице с висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът
счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за
осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще
бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като призна
подсъдимия подсъдимия Ф. за виновен в извършване с правна квалификация по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и
т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро от НК, съдът намери, че така
предявения от гражданския ищец П.С.Ш. срещу подсъдимия М.П.Ф. за сумата от 3
000 лева, съставляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
стрес и безпокойство, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г.
до окончателно изплащане на сумата е
ДОКАЗАН ПО ОСНОВАНИЕ.
В този смисъл
установи се, след като научил за гореописаната публикация на подсъдимия Ф., на
14.08.2019г., както и през следващите няколко седмици, частният тъжител Ш.
изпитал стрес и безпокойство в следствие на узнаване твърдението на Ф., че бил
отправял заплахи с убийство, доколкото твърдението станало достояние на
неговите колеги от РУ – П., както и на познатите му.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето
защо приетата за разглеждане искова претенция се преценява като доказана по
основание.
При преценка
установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази, че
съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от
гражданския ищец Ш. неимуществени вреди с невисок интензитет, касаещи са само в
отправяне на едно твърдение и доколкото
горните неблагоприятни последици могат да бъдат остойностени само по
справедливост, поради което съдът намери обезщетение в размер на сумата от 600
лева за достатъчна да обезщети претърпените от гражданския ищец неимуществено
вреди, като се съобрази с обективни критерии за стойност, като размера на
минималната работна заплата за страната към момента на увреждането.
Подсъдимият Ф.
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на увреждането – 14.08.2019г
г. до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане
лихвата за забава не е мораторна, а
компесаторна и се дължи от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му
част, а именно до предявения размер за общата сума от 3 000 лева съдът намери,
че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР
Ето защо съдът осъди
подсъдимия М.П.Ф. ЕГН ********** да
заплати на частния тъжител П.С.Ш., ЕГН:********** сумата в размер от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, а именно причинени стрес и
безпокойство, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, като
отхвърли като недоказан по размер гражданския иск над уважения размер до
претендирания от 3000 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери
подсъдимия подсъдимия М.П.Ф. за виновен в извършване с правна квалификация чл.148
ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро и т.3, пр.I-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.II-ро
от НК, съдът чете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъда
осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
/опетдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М.П.Ф. следва
да бъда осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П.С.Ш. сумата
в размер на 900 лева, представляващи
направени от него разноски по делото за процесуално представителство от
повереник. Същите разноски се установяват от приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие /л.23 от делото/, в който е посочено, че сумата от
900 лева е изплатена изцяло в брой.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.