Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД).

2. Образувано е по Жалба на К. К. Т., [ЕГН], с постоянен адрес с. Щъркова, [улица], общ. Лесичево, обл. Пазарджик, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Цар Самуил, № 28, к. 2, адв. С. М., срещу Заповед № ЗД/Д-РА-003 от 05.01.2024 г., издадена от Р. К., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик с която е наредено временно настаняване на детето Г. Г. Т., [ЕГН], с родители/законни представители: Майка: К. К. Т., [ЕГН] постоянен адрес с. Щърково, общ. Лесичово, [улица] и адрес по местонахождение гр. Пазарджик, ул. Н. Ф., №3, вх. Б, ет.6, ап.16; Баща: Г. А. Т., ЕГН: *********, с постоянен адрес: с. Щърково, общ. Лесичово, ул. 4, № 16 и адрес по местонахождение, гр. Камено, обл. Бургас, ул. Х. С., № 5А в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с. Звъничево, обл. Пазарджик, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето за срок от една година или до настъпване на промяна в семейните обстоятелства.

3. Поддържа се, че процесната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона.

Според жалбоподателката, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в заповедта не са посочени в необходимата пълнота, фактическите основания за издаването . Счита се, че същата е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства по случая, което е нарушение на чл. 35 от АПК.

Оспорва се извода на административния орган, че К. К. Т., трайно не полага грижи за детето.

Поддържа се, че напускането на жилището на 05.11,2023 г. от страна на Г. Т. и оставянето  да преспи при своя приятелка е последица от завишения контрол, който жалбоподателката е налагала спрямо дъщеря си. Сочи се, че това е причината за моментните неразбирателства между майка и дъщеря. В случая, жалбоподателката е била забранила на Г., за разлика от нейните връстниците и приятелите, вечер, когато вече е тъмно да е навънка с тях, поради притеснения за нея. Тези нейни грижи и контрол са накарали Г. да се възпротиви срещу тях и да не се прибере вкъщи във въпросната вечер.

Твърди се, че към момента, К. Т. работи на бензиностанция „ОМВ“ на длъжност „касиер на каса“, като за в бъдеще ще има възможност да си осигури нова квартира, с която с дъщеря си да живеят отново заедно само двете и детето да продължи обучението си в СУ „Георги Бенковски“, гр. Пазарджик, какъвто е най-добрия интерес за него. В този смисъл се поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от ЗЗД, тъй като няма данни, жалбоподателката да е в трайна невъзможност да отглежда детето си и без основателна причина не полага трайно грижа за него.

Възразява се, че в хода на административната процедура, не е изследвана възможността за настаняване на детето в семейна среда на близки и роднини с оглед защита най-добрия интерес на детето, като по преписката липсват декларации, съставени по реда на чл. 27, ал. 4 от ЗЗД. Поддържа се също така, че в хода на административната процедура и при издаване на оспорената заповед не са съобразени в никаква степен нито възрастта и потребностите, нито пък последиците, които ще настъпят за Г. Т. при откъсването  от семейната среда.

Иска се оспорената заповед на да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик, към Агенцията за социално подпомагане, е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита се, че оспорената заповед изпълнява предвидената от закона цел - защита на интересите на детето, които са застрашени от неспособността на майката да осигури необходимите грижи за правилното му физическо и психическо развитие. Твърди се в тази насока, че от извършеното проучване и изготвения Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила от 04.12.2023 г. е установено, че майката употребява ежедневно алкохол. Родителската грижа от нея е непълноценна. Тя сменя квартири и работа. Често с детето остават без доходи. Липсва подкрепа от роднини. Детето предоставя информация за малтретирането му. Показва наличие на страх и не желае да се върне при майка си.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорената заповед. Поддържа се, че целта на процесната мярка за закрила не е прекъсване на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени от националното и международното законодателство над тези на родителите му.

Иска се жалбата да бъде, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е връчена на К. Т. на 10.01.2024г., а жалбата срещу  е регистрирана в деловодството на администрацията на 17.01.2024 г. Това ще рече, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите :

6. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, административния орган е приел за установени, следните факти и обстоятелства:

В Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик е постъпил Сигнал от 06.11. 2023 г., като инспектор от „Детска педагогическа стая“ Пазарджик е съобщил за дете, което не искало да се прибере при своята майка вечерта на 05.11.2023г .

Постъпил е сигнал за дете в риск от Национална телефонна линия за деца 116 111 с изх. № 1016/08.11.2023 г. за системно упражнявано върху детето психическо и физическо насилие от майката.

Тук следва да се констатира, че Сигнал от 06.11. 2023 г., на инспектор от „Детска педагогическа стая“ Пазарджик не е приложен по административната преписка. Сигнал за дете в риск от Национална телефонна линия за деца 116 111 с изх. № 1016 от 08.11.2023 г. също не е приложен по административната препис. Наличен по преписката е единствено Сигнал изх. № 43143 от 07.11.2023 г. (л. 63).

7. Според административния орган, във връзка с тези сигнали е установено, че нощта на 05.11.2023 г., детето Г. Т. е преспало в жилището на своя приятелка след намесата на служители на Районно управление на МВР Пазарджик. На 06.11.2023 г. социални работници от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик са провели разговори с майката К. Т. и с детето Г.. Установени са влошени взаимоотношения по между им. Детето е споделило, че редовно е „тормозено и тероризирано“. Майката често не работела, употребявала ежедневно алкохол, често не осигурявала храна. Ангажирала го с наличната домакинска работа. Налагала контрол, който е свързан със създаване на конфликтни отношения.

В мотивите на оспорената заповед е заявено, че „….За посочените обстоятелства в процеса на социалната работа беше предоставена информация и от други източници, познаващи семейството…“. Липсва указание или конкретизация, кои са тези „…други източници, познаващи семейството…“, нито пък се сочат конкретните данни, които са получени от тези източници.

На следващо място, освен твърденията на третото лице Н. К., която според Сигнал изх. № 43143 от 07.11.2023 г.(л. 63) е пресъздала думите на детето Г. за това, че „... същата(става реч за К. Т. – пояснението мое) е продължително безработна и алкохолно зависима, което се отразява крайно негативно на родителския й капацитет…“ и твърдението, че А. Г., братовчед на бащата на Г., при посещение в отдел „Закрила на детето“ е заявил, че майката злоупотребява с алкохол(така в Доклад – л. 80), каквито и да е други данни, за действително наличие на някаква злоупотреба или трайна зависимост от страна на жалбоподателката с алкохол не се представиха по делото.

Всъщност, в приложения по преписката Протокол от 15.11.2023 г.(л.66) за проведена среща с А. Г., не се съдържат изявления за това, че жалбоподателката злоупотребява с алкохол. Протокола е подписан от Гергиминов, поради което би следвало, като негови изявления да се приемат единствено твърденията за това, че отношенията между Г. и майка  са влошени, че е виждал случай в който майката е „малтретирала“ Г., че тя е гладувала и че той е помагал с пари и храна.

Всичко тава обаче, не е попречило на административния орган, да възприеме категоричния извод, че К. Т. „…употребявала ежедневно алкохол…“.

При наличните по делото данни, единствено въз основа на твърденията на К., която явно не познава лично жалбоподателката, не е възможно да се приеме, че констатацията на административния орган е истинна.

8. Приетото за установено от административния орган, че родителите на Г. са разведени, че детето не поддържа връзка с баща си, както и че майка  често е оставала без работа и доходи е основано на събраните в хода на административната процедура данни. Тези факти не са спорни между страните в процеса.

Няма съмнение и спор, че именно поради тези причини, на 29.08.2022 г. К. Т. е посетила офиса на отдел „Закрила на детето“ Пазарджик и е подала заявление(л.31) за настаняването  заедно с Г. в Център „Спешен прием“ на Комплекс за социални услуги за деца и семейства Пазарджик, тъй като е останала без жилище и без работа. По искането е било издадено направление с изх. № НП/Д-РА-107 от 30.08.2022 г.(л.32), като социалната услуга е продължена с направление № НП/Д-РА-121 от 30.09.2022 г.(л. 35). В съставения Доклад(л.42) е прието, че като основна проблемна зона при детето Г. може да бъде отчетена липсата на сигурна и защитена среда, в която момичето да расте и да се развива, както и невъзможността на майка  да осигури стабилна семейна среда за детето си.

9. Във връзка със случая от 05.11.2023 г., при който детето Г. Т. е преспало в жилището на своя приятелка, от страна на административните органи е бил проведен разговор с нея и с майка  К. Т.. Според съставения протокол от разговора(л.55), майката е посочила, че в нощта на 05.11.2023 г., отношенията между нея и дъщеря  ескалирали. Заявила е, че има проблеми с това, че е изгубила работата си, че няма собствена квартира и се налага да живее в жилището на Д. Х.. Жалбоподателката е заявила, че упражнява контрол върху детето, но „… дребни неща са се натрупали във времето …“. Във въпросната вечер, Г. е изключила мобилния си телефон и поради това, майката е подала сигнал на телефон 112.

В Протокола е отразено споделеното от Г. за това, че майка  упражнявала контрол върху нея, имали уговорен час, а майката започвала да звъни по-рано да се прибира в къщи. Посочила е, че живеят много зле, баща  не се интересувал от нея, че ходела гладна на училище.

Г. е заявила, че „…Не иска да живее с майка си, защото пост. и вика, кара я да чисти, а тя само пие и спи…“.

С оглед така сложилите се отношения, К. Т. е подала Заявление от 06.11.2023 г.(л.57) до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, дето  Г. да ползва социална услуга в Център „спешен прием“ на Комплекс за социални услуги за деца и семейства Пазарджик. Издадено е направление с изх. № НП/Д-РА-139 от 06.11.2023 г. за подслон и психологическа подкрепа за развитие на умения за себеразбиране и адекватна оценка на кризисната ситуация „родител- дете“. За майката К. Т. е заложено изготвяне оценка на родителския капацитет да се грижи за него. Социалната услуга е продължена с направление с изх. № НП/Д-РА-152 от 07.12.2023 г.

Според представената по делото Оценка на родителския капацитет(л. 87), К. Т. счита, че с Г. е изградила силна привързаност, заради положените от нея грижи към нея. Споделила е, че е изключила бащите от живота на децата си, тъй като през годините не е била подкрепена от тях в осигуряването на стабилна и защитена семейна среда. К. Т. е определила себе си като строг родител поради факта, че изпълнявала две роли - на майка и на баща. Посочила е, че използва хуманни дисциплиниращи средства за възпитанието на Г. - да не излиза от вкъщи, да домакинства. Доверила е, че два пъти е удряла дъщеря си, провокирана от поведението й (кражба), а кавгите между двете били заради „битовизми“ и заради училището (бягства от часовете и слаб успех). Счита, че е съпричастно и възприема важността на образованието за живота на детето си. Отрекла е да злоупотребява с алкохол. Отчита важността от наличие на приятели в живота на детето. О. Г. като контактно дете с много приятели. За себе си счита, че ако се изключи астмата, която има е здрава и може да се грижи за детето си.

Съответно, детето Г. е споделило, че майка  пие и пуши, не работи, има дългове, налага контрол върху нея чрез тормоз, не се съобразява с чувствата , не отделя достатъчно полезно време за нея. Този начин на присъствие и участие на майката в живота на Г., карало момичето да се чувства несигурно и незащитено. Отбелязано в Оценката е, че специалистите от Център „Спешен прием“ са наблюдавали при детето Г., липса на мотивация за посещение на училище, липса на умения за самоподготовка, за отговорност и самодисциплина, за спазване на правила и дисциплина

Относно възможността за осигуряване на добра грижа за детето, в Оценката е посочено, че майката има затруднения в осигуряването на сигурна и защитена семейна среда за децата си; има затруднения в поддържането на открит диалог за изслушване проблемите и притесненията на децата си; честността и доверието не са на нивото на очакванията на детето за изграждане на отношения на респект към родителя си.

10. Относно семейната и социална среда на Г., административния орган е приел за установени следните данни :

Понастоящем, детето е на 13 год. и половина. Родителите му К. Т. и Г. Т. са разведени. Родителските права след постигане на споразумение са предоставени на майката. Бащата ежемесечно изпраща определената му издръжка по банков път, но не се е възползва от определения му режим за лични отношения. Връзката с детето е прекратена. Същата е възобновена по телефона след настаняването на детето в център „Спешен прием“. Майката няколко кратно е информирала, че не желае Г. да има срещи с баща си и с неговата майка. По данни на К. Т., брака  с Г. Т. е сключен през 2010г. в САЩ. Там са живели около 3 години и 8 месеца, след което се завърнали в България, в с. Щърково, общ. Лесичово. Г. Т. има син и дъщеря от предишно негово съжителство, с които К. и Г. не поддържат добри взаимоотношения. К. Т. има пълнолетна дъщеря, която до навършването на пълнолетие също е била обект на закрила. Към момента живее в Кралство Великобритания, заедно с по-голямата сестра на К. Т.. По-малката сестра на К. Т. също е била с предприета мярка на закрила - ползвала е социални услуги в социална и интегрирано здравно-социална услуга за резидентна грижа до навършване на пълнолетие. След това е настанена в друг вид социална услуга в обхвата на община Пазарджик. Към момента на изготвяне на доклада, К. Т. живее в жилището на неин познат в гр. Пазарджик [улица], вх. Б, ет.6, ап. 16.

В Оценката на родителския капацитет на К. Т. е посочено, че тя има завършено средно-специално образование. Учила е Професионална гимназия по транспорт „Гоце Делчев“ гр. Пловдив. Придобила е специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Към момента работи в Бензиностанция „ОМВ“ гр. Пазарджик и сочи, че доходът й на месец е малко над 1000.00лв.

Тези факти също не са спорни между страните.

11. В обстоятелствената част на оспорената заповед е отбелязано, че при направеното социално проучване не са установени близки и роднини, при които да бъде настанено детето Г. Т.. Не е установено и подходящо приемно семейство. Б. Г. Т., не желае да се ангажира с отглеждане на детето към момента

В тази насока, следва да се констатира, че по административната преписка са приобщени :

• Протокол за проведен телефонен разговор с Л. Т.(баба на Г.) от 14.11.2023 г. според който(л.65), тя е заявила, че преди години се е завърнала от САЩ за да се грижи за Г. с оглед възникналите проблеми.

Посочено е, че Л. Т. ще посети администрацията за разговор и за да попълни декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, но такава явно не е съставена и не е приложена по делото;

• Протокол за проведен телефонен разговор с бащата Г. Т. от 05.12.2023 г. според нечетливият текст на който(л. 72), той е заявил, че му е затруднено положението за да отговаря за Г..

Според Писмо изх. № СЛ/Д-РА/915-004 от 01.12.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Айтос(л. 71), с Г. Т. е бил проведен разговор в който е заявил, че е информиран, че дъщеря му е изведена от семейната среда. Споделил е, че отношенията му с майка  не са добри, поради което няколко години не е поддържал контакти с Г.. Заявил е, че желае да се грижи за Г. в семейна среда, но се притеснява от реакцията на майката. Пояснил е, че иска дъщеря му да живее известно време с него и новото му семейство и след това да реши дали ще продължи да се грижи за нея като заведе дело за промяна упражняването на родителските права.

В писмото е изложен, субективния извод на лицата провели разговора за това, че „…При проведените срещи стана ясно, че г-н Топкаров не е убеден в желанието си да се грижи за дъщеря си. По негови данни от години не са поддържали контакти и той не е сигурен дали ще успеят да се сближат отново..“.

• Протокол за проведен разговор с А. Г. (братовчед на бащата) от 05.11.2023 г. според който(л.66), той се е интересувал дали Г. има нужда от нещо и дали той би могъл да бъде полезен.

Явно е, че от тези данни по преписката не е възможно да се направи еднозначен извод нито, че всеки от тримата е изразил съгласие да приеме детето за отглеждане, нито пък че изрично е отказал да стори това.

В случая, от нито един от тях не е изискана и не е представена декларация по чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

12. В съдебно заседание на 26.01.2024г., при условията на чл. 15 от ЗЗД бе изслушано детето Г. Т..

Детето заяви, че много пъти е споделяла, че майка  е я биела, че условията в апартамента в който понастоящем живеели не са добри, като пояснява, че „…Заради по-ниската цена майка ми го нае. Тя едва свързваше двата края, донякъде я разбирам….“.

Г. твърди, че „… Майка ми понякога се държи добре с мен, понякога лошо. Когато е ядосана или не направя нещо което тя ми каже и ако й „вървя на контра“ се държи лошо с мен. Опитва се горе-долу да се грижи за мен…. Прекъсвала съм училище в 5-и клас, заради нейните проблеми бях 2 месеца извън училище…. С баща ми не се чуваме, защото тя не ми позволява. Постоянно ми казва, че не се интересува от мен…. Когато е имала пари ми е давала. Имало е случаи, когато не ми е осигурявала храна, често е било. Карахме се, че не си чистя стаята, не си оправям раницата, за излизанията най-вече. Вечерен час ми поставяше когато на нея й скимне. Ако изляза примерно в 14.00 часа ме прибере в 14.30 часа, заради нейните капризи, я да пусна пералня, я да отида до магазина и т.н…. Не се чувствах много окей, че сменях няколко училища. Причината може да беше в мен, защото не съм силна ученичка. Когато учителите се опитваха да ме карат да уча, аз почвах да се карам с тях, майка ми като разбере и започва да прави проблеми…. Сега в центъра се чувствам спокойно. Липсва ми майчината среда, но.. Ходя редовно на училище. Докато бях в закрилата се чух с баща ми. Той би трябвало да ми има номера, но не ми се е обаждал…. Когато бях при майка ми и тя е нощна смяна след 11.00 часа вечер ми звъни, и след това излизам с приятели. Те са по-големи от мен. Ходим някъде до 05.00-06.00 часа сутринта и после се прибирам…… На двете места се чувствам добре, но не мога да реша къде искам. От една страна искам да дам шанс на майка ми, защото твърди, че се е поправила, но.. Много пъти съм й давала шанс. Тя понякога е доста добра, понякога ми се кара. Всеки път е различно. Сега доста добре се държи с мен. Идва много пъти при мен. Звъни да пита как съм. Един път е идвала в Звъничево. Виждала съм се с нея 2-3 пъти в центъра. Аз съм посещавала жилището на майка ми сега в което живее. Не са подобрени условията…. Беше ми писнало, постоянно налага контрол над мен, постоянно ми казва какво да правя, не мога да излизам с приятелите си, опитвам се да я слушам, но тя прекалява. Тя сама си призна, че още ме мислела за 5-годишното дете. Когато съм била на 3-4 години съм тръгнала с някакъв дядо, в някакъв парк и тя ме е издирвала с полиция, затова я е страх да не направя пак така….“.

В съдебно заседание се представи Трудов договор № 065 от 25.10.2022 г., сключен между „Щереви 2020“ЕООД, като работодател и К. Т., като служител, по силата на който Топкарева е назначена на длъжността „касиер“ с място на работа гр. Пазарджик ТК ОМВ – Пловдивска 102. Определената в договора основна работна заплата е в размер на 710,00лв.

IV. За правото:

13. Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

Съобразно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Това в случая определя Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик, като материално, функционално и местно компетентен административен орган, в правомощията на когото е да разпореди марката временно настаняване на детето.

14. Според чл. 33, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЗД, спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

В случая, административния орган нито е посочил фактически основания за наличието на необходимост от спешно настаняване на детето, нито пък е посочил като правно основание за издаване на заповедта чл. 33, ал. 1 от ППЗДД.

При това положение, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДД, според която, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

15. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, според твърденията изложени в оспорената заповед и в останалите приобщени по делото документи, с бащата, бабата и роднината на детето са водени някакви разговори, като от преразказа на същите, не е възможно да се направи извод, че бащата и останалите близки роднини изрично са отказали да се грижат за детето, нито пък че изрично са се съгласили на това. Декларации в тази насока не са съставени, съобразно изискването на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Следва да се констатира, че вместо да се изготвят съответните декларации от близките роднини на детето, неясно на какво правно основание и с каква цел е наложено, непълнолетното дете Г. да попълва писмена декларация, в която да заявява, че не желае да живее при родната си майка(л. 74).

Тези обстоятелство, сами по себе си препятстват възможността, в случая да се формира извод, че настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с. Звъничево осигурява най-добрия интерес на детето, съобразно принципа възведен в чл. 3, т. 3 от ЗЗД или пък насърчава отговорното родителство и подкрепа на семейството, съобразно принципите установени в чл. 3, т. 11 и т. 12 от ЗЗД.

16. В този контекст, трябва да се съобрази, че К. Т., бидейки самотна майка, без съмнение е изпитвала значителни затруднения, включително и от финансов характер при отглеждането на Г.. Въпреки това обаче, тя очевидно е полагала възможните за нея усилия, като дори при необходимост и сама е прибягвала до искането и ползването на социална услуга, за да намери подходящите за момента разрешения, които са в полза на отглежданото от нея дете. Всъщност, конфликтните ситуации между майка и дъщеря, включително и процесната такава, по повод на която е постановена оспорваната заповед несъмнено са възниквали при опитите на майката да ангажира дъщеря си с домакинска работа, да следи за участието  в процеса на обучение и да контролира периодите в които детето отсъства от жилището което обитават. В тази насока, административния орган не обсъдил по никакъв начин възможността от прилагане на първата от всички изброени в чл. 4 от ЗЗД мерки, а именно, закрилата на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.

Както се посочи, оспорената заповед е постановена на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, според който нормативен текст, може да бъде настанено извън семейството дете: чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.

Данните по делото, преценени в тяхната съвкупност, явно сочат, че не винаги К. Т. е успявала да предостави на детето си нормални условия за живеене и възпитание, но пък очевидно, това не може да бъде квалифицирано като трайно неполагане на грижа за детето, без да е налице основателна причина за това.

17. Все в тази насока, трябва да се съобрази и факта, че съобразно изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗД, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на: детето - при спешни мерки; родителите - във всички останали случаи.

В случая, понастоящем не се установява дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да е направила искане пред Районен съд Пазарджик искане за настаняване на детето извън семейството. Това ще рече, че продължаването на действието на процесната мярка, към момента е нито фактически, нито правно обосновано.

V. За разноските :

18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Съобразно представения по делото списък, те се констатираха в размер на 810,00лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-РА-003 от 05.01.2024 г., издадена от Р. К., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик с която е наредено временно настаняване на детето Г. Г. Т., [ЕГН], с родители/законни представители: Майка: К. К. Т., [ЕГН] постоянен адрес с. Щърково, общ. Лесичово, [улица] и адрес по местонахождение гр. Пазарджик, ул. Н. Ф., №3, вх. Б, ет.6, ап.16; Баща: Г. А. Т., ЕГН: *********, с постоянен адрес: с. Щърково, общ. Лесичово, ул. 4, № 16 и адрес по местонахождение, гр. Камено, обл. Бургас, ул. Х. С., № 5А в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с. Звъничево, обл. Пазарджик, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето за срок от една година или до настъпване на промяна в семейните обстоятелства.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, Код по Булстат *********, гр. София, [улица], 2, да заплати на К. К. Т., [ЕГН], с постоянен адрес с. Щъркова, [улица], общ. Лесичево, обл. Пазарджик, сумата от 810,00лв.(осемстотин и десет лева), представляваща извършени разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.