№ 464
гр. Шумен, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500397 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.....
представлявано от Д.В.Д., чрез адв. Б.В. С. от АК – К. срещу разпореждане №
1050/23.08.2021г. по ч.гр.д. № 20213620101158 на РС – Нови пазар, с което
частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН
********** са сумите: 129,44 лева – такса за експресно разглеждане на
документи и 185.00лева – разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Жалбоподателят счита, че така постановеното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
е необосновано. Сочи, че заповедния съд е превишил правомощията си
дадени му по смисъла на заповедното производство, инкорпорирано в ГПК.
Излага, че смисълът на заповедното производство е една бърза, по – евтина и
опростена съдебна процедура, в която да се установи, дали твърдяното
вземане е спорно и в случай, че то е безспорно, кредиторът да се снабди със
съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. Съдът, опитвайки се да докаже
неравноправността на процесните вземания и тяхната нищожност е
1
пропуснал да съобрази основни начала в ГПК – за диспозитивно и служебно
начало, като вместо да съдейства на страните за изясняване на делото от
фактическа и правна страна в рамките на търсената защита (която не
съществувала към момента на подаване на заявлението, тъй като това
производство било факултативно, едностранно и строго формално) същият е
излязъл от ролята си на безпристрастен арбитър, като е формирал извод
основан единствено на вътрешното си убеждение и е изложил съждения за
неравноправност в условията на това едностранно производство, без на
заявителя да е дадена възможност да обоснове и докаже индивидуалното
договаряне. Това от своя страна водело до предрешаване на спор, който е
възможно и да не съществува между страните. Твърди, че договора за кредит
е договорен индивидуално с кредитополучателя и, че не е такъв при общи
условия, както погрешно бил приел първоинстанционния съд. В същия,
подробно били описани всички параметри и задължения, както по основания
така и по размер и кредитополучателя е разполагал с възможност да промени
някоя или всички клаузи. Таксата експресно разглеждане на документи била
изначално уговорена между страните в договора, съгласно принципите на чл.
9 от ЗЗД и кредитополучателя е видял нейната стойност още преди да подаде
своята заявка за кредит и съответно се е съгласил с нея, като я е приел за
адекватна и разумна за извършената услуга и същата, независимо, че се
начислява еднократно, за улеснение на длъжника била включена в
погасителния план. Същата била начислена на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договор за кредит. На
същото основание била начислена и сумата за разходи за извънсъдебното
събиране на задължението, при забава в плащането на която и да е вноска,
която била уговорена в договора и включвала освен адвокатски хонорар и
провеждане на телефонни разговори, електронни или текстови съобщения и
комисионни за ангажиране на човешки ресурс. Сочи, че законодателят е
предвидил такава възможност за начисляване на такива разходи, като изрично
ги е изключил при изчисляването на ГПР – чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Предвид
изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно
обжалваното вземане, както и да му бъдат присъдени направените за
настоящото производство разноски в размер на 15лева - държавна такса и 200
2
лева –адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213620101158 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, с ЕИК
...., чрез пълномощника си адв. Б.В. С. от АК – К., заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу длъжника СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН ********** за следните суми: 80.00лева –
главница, представляваща първа падежирала вноска, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 20.08.2021г. до изплащане на вземането;
30.56лева - неплатена договорна лихва, 25.00лева – държавна такса, 360.00
лева - адвокатско възнаграждение, 129.44 лева - такса експресно разглеждане
на документи и 185.00 лева – представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, произтичащи от договор за потребителски кредит SO
№ 2604/09.07.2021г.
С разпореждане № 1050/23.08.2021 г. по ч.гр.д. № 20213620101158 по
описа на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника СТ. ЗЛ. ИВ. от гр. Нови Пазар, в частта за
сумите: 129.44 лева - такса експресно разглеждане на документи и за сумата
185.00 лева – представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземането. За да отхвърли заявлението в тези му части, заповедният съд е
приел, че подаденото заявление се основава на договор с потребител, който
съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Приел е, че така договорената услуга „Експресно разглеждане“ в размер на
2 588.80лева, надвишава значително размера на отпуснатия кредит в размер
на 1 600.00 лева и заплащането й води до двойно оскъпяване на кредита, като
по този начин кредитодателя, целял заобикаляне на ограниченията в закона
за ГПР и формиране на печалба. За неоснователно е приел и искането за
присъждане на разноски в размер на 185.00лева за извънсъдебно събиране на
вземането на конкретната първа вноска, тъй като поначало разходите по
управление на кредита не следва да са за сметка на кредитополучателя, както
и че същите не следвало да са предварително определени. В договора
липсвало уговорка между страните за заплащане на адвокатско
възнаграждение, за ползваните от заявителя юридически услуги по договор с
3
адвокат. Определените по този начин разходи, целели единствено да увеличат
печалбата на кредитора, още повече, че той по занятие се занимавал с
отпускането на кредити.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният
договор между заявителя и длъжника, представлява договор за потребителски
кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите
на чл.143-148 от ЗЗП.
Проверката, която прави съдът в производството по чл. 410 от ГПК се
ограничава до редовност на заявлението, което трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК и в случай, че е
редовно, издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от
хипотезите по чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В случая съдът е сезиран с надлежен формуляр, който отговаря на
изискванията за редовност, поради което следва да се определи дали е
налице някое от изключенията по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Със законодателните
изменения ДВ, бр. 100 от 2019 г. в чл. 410, ал. 3 ГПК се предвиди, че
изключение от общото правило е, когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител и, че в тази хипотеза към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно
въведените законодателни изменения се предостави възможност на съда да
следи освен за редовност на заявлението и за наличието на неравноправни
клаузи още в този начален етап на производството и да откаже издаването на
заповед за изпълнение, в случай, че искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това– така чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Задължението произтича и от общия
принцип за служебно начало като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично
задължение съдът, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, поради което са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд е превишил
правомощията си дадени му от ГПК.
За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
4
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав,
може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт
(основание по чл. 26 и сл. от ЗЗД), новото правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК и защитата на правата на потребителите, изисква от съда да изясни
въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за
потребителя, дори и да няма възражение от длъжника - потребител. За
специфичните сделки, какъвто е договора за потребителски кредит,
законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен
най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне ( чл. 146,
ал. 1от ЗЗП) са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително
договорната свобода, като засилена защита на потребителя кредитополучател
по Закона за потребителския кредит.
Съдът счита, че клаузата, с която се уговаря такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 2 588.80лева, води до неравновесие на правата на
страните, създават се права само за едната страна по правоотношението -
кредитора, която е икономически по–силната страна и не отговаря на
изискването за добросъвестност. Действително, съгласно чл. 9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави, но тази свобода не е безгранична, а
търпи възведеното в самата цитирана норма ограничение - да отговаря на
добрите нрави, а когато то не е спазено, страните следва да са готови да
понесат и скрепената с него законова санкция на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В случая
е налице неравноправно третиране на икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. В този смисъл таксата, която следва да се плати
за целия срок на договора - в размер на 2 588.80лева, значително надвишава
сумата по предоставеният кредит в размер на 1600.00 лева и същата създава
предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е и икономически по - силната страна. На
следващо място дължимата такса, с оглед твърденията на жалбоподателя, не е
предвидена като част от разходите по предоставения кредит, поради което за
потребителя е налице неяснота изначално каква е общата дължима от него по
кредита сума и какъв е общия размер на разходите. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Таксата „Експресно разглеждане“, се кумулира към погасителните вноски,
което води до оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно
обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая чрез
5
отделно начисляване на такса „Експресно разглеждане“ се цели заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК
клаузата, която предвижда заплащане на такса „Експресно разглеждане“ е
нищожна. Освен посоченото допълнителната такса по същината си е и за
действие, обслужващо усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал.
2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Ето защо настоящия състав намира, че на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, клаузата, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е
нищожна. По тези съображения правилно е отказано от РС издаването за
заповед за изпълнение и в тази част разпореждането на РС – Нови пазар, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
За правилно и законосъобразно намира разпореждането и в частта му, с
която е отхвърлено заявлението за сумата от 185.00 лева – представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Изброените от заявителя
действия, за които са начислени тези разходи - адвокатски хонорар,
провеждане на телефонни разговори, електронни или текстови съобщения и
комисионни за ангажиране на човешки ресурс по естеството си не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за
евентуално извършвани от кредитора дейности, във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката и на "допълнителни
услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е
характеризирал „във връзка с недобросъвестното поведение на
кредитополучателя“. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, то те са такива по управлението на
кредита и противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия
за управление на кредита. Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за
която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за
забава, противоречи и на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, поради което и в
тази му част разпореждането на РС – Нови пазар, е правилно и следва да се
потвърди.
Предвид всичко гореизложено, така депозираната жалба е
неоснователна и същата следва да се остави без уважение, а разпореждането
да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1050/23.08.2021г. по ч.гр.д. №
20213620101158 на РС – Нови пазар, с което частично е отхвърлено
6
заявлението на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, с ЕИК
.... за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН ********** са сумите: 129,44 лева –
такса за експресно разглеждане на документи и 185.00лева – разноски за
извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7