РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120103370 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Я. Г. Т., ЕГН:
**********, л.к. №***, изд. на *** г., валидност – безсрочен, с постоянен
адрес: гр. Б., ***, срещу Г. К. П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Б., с. И., ***.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответникът
ГР. К. П. да заплати на ищецът сумата от 490 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от непозволено
увреждане на 70 бр. царевица на стойност 70 лв., 6 кг. бял фасул на стойност
24 лв., 36 кг. зелен фасул на стойност 54 лв., 50 кг. пъпеши на стойност 50
лв., 35 кг. дини на стойност 21 лв., 240 кг. тикви на стойност 120 лв., 9 м.
оградна мрежа на стойност 34 лв., 60 м. мрежа за бобови насаждения на
стойност 48 лв. и 490 м. система за капково напояване на стойност 69 лв.,
лихва върху общата сумата от 490 лв., считано от последната дата на
увреждането, а именно 30.08.2019 г., както и законна лихва от подаването на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че притежава собственост върху поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: общ. Б., с. И., местност "***" с площ от 1000
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта.
1
Твърди, че с цел отглеждането на селскостопанска продукция, за себе си и
семейството си, е оградил имота си с телена мрежа и е създал инсталация за
капково напояване, както и че през 2019 г. в имотът си е засадил различни по
вид култури, сред които царевица, зелен и бял боб, пъпеши, дини, тикви и др.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че имотът му граничи с поземлен
имот, собственост на ответника, по негови твърдения и към 2019 г. същият е
бил собственик на две животни, вид домашни говеда. Ответникът не полагал
грижи за тях и единствено ги бил заградил на площ външно от имота на
ищеца посредством с електропастир. След многократно отправяни молби от
страна на ищеца към ответника да премести електрическата преграда, в
периода 25-27 август 2019 г., значителна част от продукцията е била
унищожена и други имуществени вреди са били нанесени, в следствие на
навлизането на едно от животните, собственост на ответника. За това е бил
уведомен ответника, но същият е отказал да възстанови вредите, нито е взел
мерки за животното. На 28.08.2019 г. при посещение в имота си, ищецът
отново е заварил домашно говедо собственост на ответника в имота си.
Подаден е сигнал до тел.112 и на 29.08.2019 г. кметът на с. И. в присъствието
на полицаи са съставили протокол с Рег. №3292 Р-014572/28.08.2019г. по
описа на 04 РПУ-Бургас. Въпреки това на 30.08.2019 г. едно от животните на
ответника отново е било заварено от ищеца в неговия имот. Представят се
доказателства. Претендират се разноски.
На основание чл. 207 и сл. от ГПК ищецът е поискал предварително
обезпечаване на доказателства, поради което и по негова молба е било
образувано частно гражданско дело № 7570/2019 г. по описа на БРС, като в
рамките на това производство е прието заключение на вещо лице по
допусната съдебно-агротехническа експертиза. Според тази експертиза в
имота на лицето Я.Т. е имало засяти различни видове насаждения, които са
били унищожени и вредите са оценени на стойност от 490 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.51 от
ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковете като неоснователни и недопустими. Заявява, че липсва
процесуална легитимация, тъй като искът е предявен против лице, което е
ненадлежен ответник в настоящото производство. Твърди, че актът за
2
собственост не доказва, че въпросният поземлен имот е бил насаден със
земеделски култури и че именно ищецът е собственик на насажденията.
Отрича да е бил собственик на крави или крава, както и на земеделска земя в
съседство с ищеца. Излага възражения и оспорвания относно неясно и
противоречиво изложение на обстоятелствата и фактите в исковата молба.
Възразява, че ищецът не е посочил дали се претендира обезщетение за
непозволено увреждане и на какво основание или се иска друго обезщетение
за вреди от договорен характер. Относно ч.гр.д. № 7570/2019 г. по описа на
БРС за обезпечаване на доказателствата възразява, че не е реализирано
успешно обезпечаването или поне не е постигната целта, тъй като от датата на
предполагаемата увреда до датата на огледа, извършен от вещото лице, са
изминали 60 дни, а вещите, предмет на настоящото производство подлежат на
бърза развала. Оспорва експертизата и твърди, че същата не е годна да
послужи като доказателствено средство. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Представят се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото се представи докладна записка, съставена относно
извършена проверка по преписка с рег. № 3292р-14572/2019г. по описа 04 РУ
при ОДМВР – гр. Бургас. От нея се установи, че на 27.08.2019 г. след получен
сигнал автопатрул е отишъл на мястото, където установяват, че в дворния
имот се намира крава. Във връзка с подадения сигнал ответникът по
настоящото дело е дал сведения, които са представени по делото и съдържат
неговия подпис. От тях става ясно, че Г.П. е собственик на две крави, които
отглежда в местност "***" на село И. в бившата сграда на НПК
„Трудолюбие“. Животните са били пуснати на паша, като терена в който се
хранят е обграден от електропастир. Там ответникът е посочил още, че
3
пролетта на 2019 г. ищецът по настоящото дело е заградил терен, който се
намира в територията на електропастира. Поради това, че П. не е преместил
границите на електрозаграждението, животните са навлезли в обработваемото
място на Т.. В това сведение, ответникът по делото е признал допуснатата
грешка за контрол върху движението на животните и е заявил желание да
възстанови нанесените щети. На Т. е бил съставен АУАН за извършено
нарушение за това, че на 27.08.2019 г. около 6,30 ч. в с. И., община Б. в
местността „***“, като собственик на крави, допуска преминаването на
собственото си животно през селскостопански имот (заграден) с посеви, без
да има право, като с това са причинени щети на селскостопанско имущество.
От нарушението имуществени вреди са претърпени от Я. Г. Т.. Актът е
получен и подписан от ответника по настоящото дело на 12.09.2019 г.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба №
**, том II, рег. № ***, дело № 271/2018 г., става ясно, че на 17.12.2018 г.
ищецът е станал собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес:
общ. Б., с. И., местност "***" с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: четвърта. От показанията на свидетеля И.
И., разпитан в съдебно заседание на 29.09.2021г., се установи, че ищеца се
занимава със селскостопанство и има насадена градинка. Една сутрин, докато
е отивал към своя пчелин, свидетелят е видял две крави да пасат вътре в
заграденото място. Предположил е, че кравите са на Г.П., защото в пастира
само той е имал крави. Имало е засяти домати, ягоди, краставици, тикви е
имало най-много. Свидетелства, че кравите са били в имота на Т. и са лежали,
като вече са се били нахранили.
Свидетелят И. А., разказва, че Г.П. не е имал крави. В имота на Т. е
имало тикви. Свидетелства още, че знае къде се намира мястото на Т. и че то
е оградено с телена мрежа, има пастир. Не е виждал на място да пасат крави.
Образувано е гр.д. №7570 по описа на Районен съд за 2019 г. за
обезпечение на доказателства, по което е допусната съдебно-агротехническа
експертиза, от която става ясно, че земеделският имот, стопанисван от Я.Т. е
заграден с оградна мрежа и циментови колове с височина на мрежата 1,60.
Нанесени са щети върху следните видове култури – царевица за кочани,
бобово насаждение, пъпеши, дини, тикви. Унищожена е ограда на имота,
4
мрежа на бобовите насаждения, както и е повредена система за капково
напояване. Според експертизата щетите за оценени на обща стойност от 490
лева.
Въз основа на приетите и установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
От представения по делото нотариален акт за собственост, се
установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с
адрес: общ. Б., с. И., местност "***" с площ от 1000 кв.м. Съгласно чл. 92 ЗС
собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. Ако не се установи друго, имуществената вреда е за
собственика на земята, тъй като съгласно чл. 93 ЗС добивите му принадлежат.
Представени бяха докладна записка и сведения, в които ответникът е
направил самопризнания, че е собственик на две крави, които отглежда в
местността „***“ на село И. и признава допуснатата грешка за контрол върху
животните. Именно от тези доказателства, се установява по безспорен начин
собствеността на животните, деянието, вредоносния резултат, както и
причинната връзка между тях.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от вещи (животни).
Отговорността по чл. 50 ЗЗД се основава на неизпълнение на задължението да
се упражнява надзор върху вещта (животното) – необходимото наблюдение и
грижа, които едно лице полага за вещите (животните), разполагайки с
възможност да ги управлява. Задължението за надзор с посоченото
съдържание в закона е производно от задължението на собственика,
включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да
предприеме необходимото, според естеството на вещта, за избягване на
увреждането, което тя би могла да причини. Така основателността на
претенцията в случая е предпоставена от настъпила вреда – увреждането и
унищожаването на насажденията на ищеца, причинена от неупражнен надзор
на ответника над неговите животни и причинна връзка между това
бездействие и резултата.
С оглед установеното от фактическа страна, очертаният фактически
състав на отговорността е осъществен. Реколтата на ищеца от царевица за
кочани, бобово насаждение, пъпеши, дини, тикви, ограда на имота, мрежа на
5
бобовите насаждения, както и система за капково напояване в поземления му
имот са били увредени и унищожени, поради което му е причинена вреда.
Това увреждане и унищожаване на насажденията на ищеца се дължи на
неупражнения надзор на ответника върху животните му – през процесния
период кравите навлизали в имота на ишеца, с което причинили описания
резултат.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, като е проявил груба небрежност и
безстопанственост и не е взел необходимите мерки да предпази имота си. В
закона ясно е написано, че именно собственикът на вещта отговаря за
вредите, произлезли от нея, а от доказателствата по делото безспорно се
установи, че Г.П. е собственик на кравите, причинили вредите. Именно негова
е отговорността да упражнява надзор над вещта, като по този начин се спазва
общия принцип да не се вреди другиму.
Неоснователно се явява още и възражението, че искът е недопустим и
неоснователен, защото за установяването на вреди от вида на процесните има
специален закон – Закон за опазване на селскостопанското имущество.
Производството по ЗОСИ не изключва исковия ред и не е формална
предпоставка за доказване на вредите върху земеделски култури, още повече
когато по делото се събраха достатъчно доказателства, с които се установяват
всички предпоставки, необходими за реализирането на отговорността по чл.
50 от ЗЗД.
С оглед изложените съображения, искът се явява доказан по своето
основание, което предпоставя разглеждане на въпроса за неговия размер.
Според експертизата, която съдът кредитира изцяло, като обективно,
безпристрастно и компетентно изпълнена, щетите, причинени на ищеца, са на
стойност 490 лева., от които - 70 бр. царевица на стойност 70 лв., 6 кг. бял
фасул на стойност 24 лв., 36 кг. зелен фасул на стойност 54 лв., 50 кг.
пъпеши на стойност 50 лв., 35 кг. дини на стойност 21 лв., 240 кг. тикви на
стойност 120 лв., 9 м. оградна мрежа на стойност 34 лв., 60 м. мрежа за
бобови насаждения на стойност 48 лв. и 490 м. система за капково напояване
на стойност 69 лв.
По отношение на претенциите за законна лихва върху уважените
суми, съдът намира, че същите са основателни, поради акцесония характер на
6
този иск. Законна лихва при непозволеното увреждане се дължи от датата на
увреждането до окончателното изплащане, но с оглед направеното искане от
ищеца такава следва да бъде присъдена от 30.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С огледа изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски - сума в размер на 465 лева,
съгласно представения списък.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Б., с. И., *** да
заплати на Я. Г. Т., ЕГН: **********, л.к. № ***, изд. на *** г., валидност –
безсрочен, с постоянен адрес: гр. Б., *** сумата от 490 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане на 70 бр.
царевица на стойност 70 лв., 6 кг. бял фасул на стойност 24 лв., 36 кг. зелен
фасул на стойност 54 лв., 50 кг. пъпеши на стойност 50 лв., 35 кг. дини на
стойност 21 лв., 240 кг. тикви на стойност 120 лв., 9 м. оградна мрежа на
стойност 34 лв., 60 м. мрежа за бобови насаждения на стойност 48 лв. и 490 м.
система за капково напояване на стойност 69 лв., както и законната лихва
върху общата сума от 490 лв., считано от последната дата на увреждането, а
именно 30.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Б., с. И., *** да
заплати на Я. Г. Т., ЕГН: **********, л.к. № ***, изд. на *** г., валидност –
безсрочен, с постоянен адрес: *** сумата 465 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7