Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Станислава Стоянова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №16827 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в обективно кумулативно съединение искове от „К.Б.“ ЕООД срещу Х.Й.Т. с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗДвр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит №********** от 20.09.2016г., сключен с „4.****“ ЕООД, опериращо под търговска марка „****“, вземането по който е прехвърлена в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/23.11.2018г. : сумата от 350 лева, представляваща главница, и сумата от 74.19 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.10.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.10.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен Договор за кредит от разстояние №********** от 20.09.2016г., сключен с „4.****“ ЕООД по реда на чл.6 ЗПФУР ответникът получил кредит в размер на 300 лева като сумата била изплатена чрез Изипей на същия ден. Кредитът бил със срок 30 дни като падежната дата била 20.10.2016г. С настъпването на падежа кредитополучателят изпадал в забава, поради което съгласно клаузите по договора и т.13.2 от ОУ от 21.10.2016г. му се начислила наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на 10% към договорения лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието.
На 23.11.2018г. ищцовото дружество придобило вземането към ответника с договор за цесия, за което на последния било изпратено уведомление чрез Български пощи, което било получено лично от него.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 11.03.2020г. ответникът е признал, че дължи сума
около 430 лева, която не е могък да заплати, но ще има парите след около месец.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за кредит №********** от 20.09.2016г. „****”
е предоставило на Х.Й.Т. кредит в размер 350 лева, при лихвен процент 0 %, ГПР 0 %,
със срок на заема 30 дни и общо дължима
сума 350 лева. Съгласно чл.13.2., б.”а” от договора кредитополучателят дължи
надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в
размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Посочено е, че към датата на сключване на договора наказателният лихвен процент
е 10 %, като същият подлежи на изменение въз основа на изменението на основния
лихвен процент, определен от БНБ.
Предствена е разписка,
с която на 20.09.2016г. 4 **** ЕООД е извършило чрез И. **** паричен превод към Х.Й.Т. на сумата от 350 лева.
С Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018г. „4 ****“ЕООД е прехвърлило на „К.Б.“ ЕООД свои вземания по договори за
кредит към длижници, посочени в Приложение 1.
Съгласно Приложение 1 е
прехвърлено вземане към Х.Й.Т. по договор
№********** от 20.09.2016г. за главница
в размер на 350 лева; наказателна лихва към датата на цесията 374.36 лева,
други такси 30 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По
смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да ги върне. Договорът за заем е реалн и се счита за сключен от
момента на предаване на съответната сума. Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Не е спорно по делото и от приложените по делото писмени
доказателства – договор за кредит №********** от 20.09.2016г. и разписка за извършен паричен превод от 20.09.2016г., че между ответника Х.Й.Т. и „4.****“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „****“, е сключен договор за паричен заем по
реда на ЗПФУ и заемодателят е предоставил на заемополучателя
първоначално сума в размер на 350 лева,
като падежът за погасяване на задълженията по договора е 20.10.2016г.
С
Договор за цесия от 23.11.2018г. и Приложение №1 към него заемодателят „4.****“ ЕООД е прехвърлил
на ищеца вземания по договори за заем, описани в Приложение №1, в
което се съдържа и вземането по договора за заем с ответника. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към Х.Й.Т. по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия
е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С
постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето
действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането.
По
делото безспорно се установява, че съобразно сключения договор за кредит в
полза на ответника е отпуснат заем в размер на 350 лева, който не е бил
изплатен ан кредитора в уговорения срок. Претенцията на ищеца включва освен
главница и наказателна лихва. Дължимостта и размерът им не се оспорват от ответника.
Преди всичко илзожено, съдът намира, че
претенцията е доказана и основателна и следва да се уважи в цялост.
По разноските :
С оглед
изхода на делото в полза на ищеца
се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.1 ГПК, както следва сумата от 100
лева заплатена д.т. и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
С оглед
горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Й.Т., ЕГН:********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК : **** със седалище и адрес ***, р-н ****следните суми, дължими по
Договор за кредит №********** от 20.09.2016г., сключен с „4.****“ ЕООД, опериращо
под търговска марка „****“, вземането по който е прехвърлена в полза на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/23.11.2018г. : сумата от 350/ триста и петдесет/ лева, представляваща главница, и сумата от 74.19 /седемдесет и девет лева и
деветнадесет ст./ лева, представляваща наказателна лихва за периода
21.10.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.10.2019г. до
окончателното изплащане, на основание чл.79, ал.1
вр.чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Й.Т., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК : **** със
седалище и адрес ***, р-н ****сумата от 200/двеста/лева,
представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: