№ 251
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно търговско дело №
20225001000107 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК и чл. 378 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 269641/03.11.2021 г. от М. Ж. Г. ЕГН
********** против решение № 260324/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 1274/2020 г. по
описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Ж. Г. ЕГН
********** за осъждане на „Д.-О.з.“ ЕАД, ЕИК ... да заплати разликата над сумата от 35
000.00 лева до пълния предявен размер от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП на 18.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 270043/23.11.2021 г. от „Д.-О.з.“ ЕАД, ЕИК ...
против решение № 260324/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 1274/2020 г. по описа на ОС
– Стара Загора в частта, с която е осъдено „Д.-О.з.“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на М. Ж. Г. ЕГН
********** сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 18.12.2019 г., както и сумата от 377.73 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от
10.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, в съответната част и да отхвърли предявените искове изцяло. Претендира
1
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от М. Ж. Г. ЕГН ********** от гр. К., ж. к. „И.“ 39, вх. В, ет. 3, ап. 36
против „Д. О.з.“ ЕАД, гр. С., бул. „В.“ № 89 Б ОББ М.Ц..
Ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати
сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на ПТП на 18.12.2019 г., както и сумата от 377.73 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди (заплащане на потребителска такса, медицински услуги и изследване на
глава) от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът признава иска за неимуществени вреди до размера от 26 000.00 лева.
Претендира разноски.
І. по иска за неимуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2019 г., около 16:25 часа, в гр. К., по ул.
„С.В.“ № 36 се е движил лек автомобил „М.С.С.“ с per. № ....., управляван от И.Н.К., който
нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска пресичащия на пешеходна
пътека тип „Зебра“ М. Ж. Г. и го блъска. Това твърдение се признава от ответника, не е
спорно и се доказва от представения констативен протокол за ПТП от 27.12.2019 г. (л. 6 от
делото на ОС).
Не е спорно, че за лек автомобил „М.С.С.“ с per. № ..... е налице активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за периода 08.08.2019 г. – 07.08.2019
г. – към момента на инцидента.
Не е спорно, че пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред „Д. О.з.“ ЕАД и е представил всички документи, с които разполага. С
писмо от 10.01.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
образувана застрахователна преписка с № ......
Видно от заключението на комплексната експертиза (л. 75 – 86 от делото на ОС)
в техническата част, на 18.12.2019 г., около 16:30 часа в гр. К., на ул. „С.В.“ в посока запад
със скорост на движение около 41,51 км/ч и опасна зона за спиране 22,73 м., се е движил лек
автомобил „М.С.С.“, per. № ....., управляван от И.К.. Било е светлата част на денонощието,
видимостта е била нормална. Участъкът от пътя в района на ПТП е бил прав, покрит с
гладък дребнозърнест асфалт. В същото време, в посока от юг на север пешеходецът М.Г. е
предприел пресичане на платното за движение по маркирана пешеходна пътека със средна
скорост на движение при спокоен ход - 4,8 км/ч. Настъпил удар между пешеходеца и МПС.
Към момента на удара пешеходецът е изминал около 8 м. по платното за движение,
движейки се отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. За лекия
2
автомобил първоначалният контакт е бил в областта на предна челна дясна част, в
окръглението на предната броня, а за пострадалия в областта на долен десен крайник. В
момента на удара пешеходецът е бил разположен със странична дясна част на тялото си към
автомобила. В резултат на удара тялото на пострадалия, в областта на таза е осъществило
контакт дясната част на преден капак на МПС. Последвало е плъзгане на тялото, като
главата е достигнала до предното стъкло на височина 1,45 м. от пътното покритие и на 0,2 м.
в ляво от предна дясна колонка. Поради закъснителното движение на автомобила и в
резултат на неговото спиране, тялото на пострадалия е отхвърлено напред и надясно спрямо
посоката на движение на МПС, след което се е установило върху терена, там където в
протокола за оглед на ПТП е описано петното кръв.
След удара, водачът на МПС е предприел спиране и е установил МПС в близост
до оста на пътя, по посока на движението си, така както е описан в протокола за оглед на
ПТП. В резултат на удара на тялото в МПС и изпадането му върху терена, пострадалият е
получил травматични увреждания.
Според експерта причините за настъпване на събитието от техническа гледна
точка са субективните действия на водача на МПС И.К., който приближавайки маркирана
пешеходна пътека не се е съобразил с пресичащия по нея отляво надясно спрямо посоката
на движение на автомобила пешеходец М.Г., като не е предприел своевременно намаляване
на скоростта на движение или спиране на МПС.
Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати
ПТП при различна скорост на пешеходеца, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка
от отстоянието на автомобила от мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходеца
на платното за движение. Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение,
когато автомобилът е бил на около 70 м. от мястото на удара, а опасната зона за спиране на
МПС е била около 23 м., т. е. той се е съобразил със скоростта и разстоянието на
приближаващия се отдясно автомобил. При своевременно възприемане на опасността и
намаляване на скоростта на движение на МПС от страна на водача, пешеходецът би
преминал безопасно платното за движение без да настъпи ПТП. За пешеходеца ударът е бил
предотвратим единствено, ако спре движението си преди да предприеме пресичане пътната
лента в която се движи лекият автомобил, но в такъв случай той би останал върху платното
за движение, преминал вече южната пътна лента. Това действие би удължило времето за
пресичане на пешеходеца, което от своя страна не е безопасно както за него, така и за
другите участници в движението.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване. Същото е неоснователно,
който извод следва от гореприетата фактическа обстановка относно механизма на
инцидента.
В исковата молба се твърди, че резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, М. Ж. Г. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства
добре физически и емоционално. За дълго време е следвало да спазва режим на покой и да
не се натоварва физически, като през този период е разчитал единствено на помощта на
3
своите близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Поради получените
наранявания в областта на главата ищецът не е бил в състояние да чете, работи на компютър
и да гледа телевизия. Същият и към настоящия момент не е възстановен напълно и
продължава да изпитва болка по контузионните места, като това се отразява изключително
негативно и на психологическото му състояние. Преди процесното ПТП той е бил мъж в
работоспособна възраст и добро здравословно състояние, но след инцидента за дълъг период
от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките ищецът е изживял и
силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него
физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и
емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.
Видно от заключението на комплексната експертиза (л. 75 – 86 от делото на ОС)
в медицинската част, при процесното ПТП М. Ж. Г. е получил следните травматични
увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата,
охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупвания на лицеви кости, счупване на черепната
основа, изтичане на мозъчна течност през носа, навлизане на въздух в черепната кухина,
контузия на мозъка; отворено счупване на крайната част на дясната лъчева кост с
изкълчване на гривнената става; контузии на гръдния кош и контузии на крайниците.
Проведено е болнично лечение за срок от 10 дни, включващо хирургична
обработка на рана на главата, гипсова имобилизация на десен горен крайник и
медикаментозно лечение. Следва домашно амбулаторно лечение: гипсовата имобилизация е
била за срок от 30 дни, като възстановяването на движенията на лявата ръка е изисквало още
два месеца. По отношение на черепно-мозъчната травма възстановяването е изисквало шест
месечно домашно амбулаторно лечение. По отношение на нея пострадалият е възстановен,
но с наличие на остатъчни явления - нарушение в обонянието. По отношение на счупването
на дясната предмишница е налице остатъчен дискомфорт.
Видно от показанията на свидетел Б.Х. Г.а (съпруга на ищеца), пострадалият е
имал необходимост от придружител, тъй като започнала да му изтича мозъчната течност от
носа. Не трябвало да става. Първите 15 дни трябвало само да лежи, след това започнал да
става. Не се стигнало до операция, тъй като било успешно лечението с антибиотици. Около
шест месеца се залежал. От констатациите на скенера станало ясно, че има последствия -
понякога буйствал. Бил по професия електротехник и работил по специалността си.
Увредената дясна ръка го боляло, особено в студено време. Било го страх да пресича
пешеходна пътека.
Видно от показанията на свидетел С.П.М., пострадалият бил транспортиран от
болницата в гр. К. до болницата в гр. С.З.. Бил в безпомощно състояние. Не можел да се
обслужва сам. Почти два месеца се налагало само да лежи и около шест месеца не ходел на
работа. Оплаквал се от болки в ръката и главата.
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
380 от КЗ.
4
Налице е противоправно поведение от страна на водача на процесното МПС,
вреди и причинна връзка. Не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и прекия причинител.
Спорен е относно размера на обезщетението за причинените неимуществени
вреди. Ответникът признава иска до размер от 26 000.00 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка: брой и вида на причинените
медицински увреждания, техния интензитет и продължителност, срокът за възстановяване и
прогнозата за бъдещото състояние, изтърпяните болки и страдания и тяхната
продължителност, наличие на остатъчни явления - нарушение в обонянието, личните и
семейни притеснения, невъзможността да полага труд и при приложението на чл. 162 от
ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 35 000.00 лева е справедлив общ
паричен еквивалент на интензитета на причинените неимуществени вреди. Ето защо
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размера от 35 000.00 лева, а
до пълния предявен размер от 80 000.00 лева следва да бъде отхвърлена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
ІІ. по иска за имуществени вреди:
поред заключението на комплексната съдебна автотехническа –медицинска
експертиза претендираните разходите, направени от Г. са в пряка причинна връзка с ПТП,
поради което иска за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да бъде уважен
в пълен размер от 377.73 лева.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение и в тази част следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдено „Д.
О.з.“ ЕАД, гр. С., бул. „В.“ № 89 Б ОББ М.Ц. да заплати на адвокат П.К., в качеството на
пълномощник на ищеца М. Ж. Г. ЕГН **********, сумата от 1 590.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, определено по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено „Д.
О.з.“ ЕАД, гр. С., бул. „В.“ № 89 Б ОББ М.Ц. да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Апелативен съд – Пловдив сумата от 900.00 лева, представляваща дължима държавна такса
от М. Ж. Г. ЕГН ********** за въззивното производство, от която същият е бил освободен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260324/22.10.2021 г., постановено по т. д. №
5
1274/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА „Д. О.з.“ ЕАД, гр. С., бул. „В.“ № 89 Б ОББ М.Ц. да заплати на адвокат
П.К., в качеството на пълномощник на ищеца М. Ж. Г. ЕГН **********, сумата от 1 590.00
(хиляда петстотин и деветдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Д. О.з.“ ЕАД, гр. С., бул. „В.“ № 89 Б ОББ М.Ц. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 900.00 (деветстотин) лева,
представляваща дължима държавна такса от М. Ж. Г. ЕГН ********** за въззивното
производство, от която същият е бил освободен.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно обезщетението за
неимуществени вреди, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6