РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в публично заседание на шести
август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.ЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г.ЕВА
т.д. № 108 по описа за
2019 г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е искова молба
от А.Ю.А., З.С.П., П.С.П. и В.Ю.А., чрез
пълномощник, срещу ЗК“Лев Инс“АД със седалище
гр.София.Твърдят, че при ПТП на 24.05.2014 г., причинено виновно от
застрахования при ответника водач Г. Н.Ц., управлявал л.а. марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ с номер на
рама ***
в с.Комарево, обл.Плевен, е причинена смъртта на Б. Ю.А. - сестра на
ищците.Ю. А. и С. И. живеят в едно домакинство дълги години, като на 11.01.1995 г. са скючили
и граждански брак.Имат родени общо 5 деца - П.С.П., З.С.П., А.Ю.А., Б. Ю.А. и
В.Ю.А..Новината за смъртта на Б. била неочаквана за ищците.Между тях е била
налице изключително дълбока и трайна емоционална връзка.Израснали са заедно,
като до последния си ден Б. е живяла заедно с всички тях в едно
домакинство.Твърдят, че освен формалната връзка на родство, между тях и
починалата са съществували изключително топли и близки отношения.Те са били
изключително близки и са разчитали един на друг, като смъртта на сестра им е
оставила дълбок и траен отпечатък в съзнанието им.Твърдят също така, че
автомобилът марка „Хонда“, модел „ЦРВ“
с номер на рама ***, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка в
ответното дружество, полица № 22114001264912, валидна от 03.05.2014 г. до
19.08.2014 г.Прави се искане да бъде осъден ответникът да заплати на всеки едни
от ищците обезщетение в размер на по 100 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновното причиняване на смъртта на
сестра им Б. Ю.А. при ПТП от 24.05.2014 г., като
върху така определената сума като обезщетение да присъди и компенсаторна лихва
в размер на законната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането -
24.05.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
За ответника - ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София, процесуалните представители
изразяват становище да се отхвърлят исковете, респективно да бъде намалено претендираното обезщетение по съображения, които са
изложили в отговорите, както и в писмената защита, като им бъдат присъдени
разноски съобразно приложения списък.Поддържат се възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от Б. А..Отделно от
това считат, че ищците не са установили изключително близки отношения с ищцата.
За
третите лица помагачи на страната на ответника - Г.Д.Ц. и Е.Г.Ц. процесуалният
представител изразява становище да се отхвърлят предявените искове, респективно
да се намали обезщетението.
Съдът намира за установено
следното.
Ищците А.Ю.А., З.С.П., П.С.П. и
В.Ю.А. са предявили срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД със
седалище гр.София осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Първият спорен въпрос с оглед на възражението на
ответника е дали предявените искове са недопустими/неоснователни поради липса
на активна и пасивна процесуалноправна и материалноправна
легитимация.
Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя
и дава отговор на въпроса за титулярството на
гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на
правното задължение.Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който
съдът изследва с решението и който обосновава основателността на иска.
Ответникът сочи по
отношение на активната процесуалноправна и материалноправна
легитимация, че ищците не са от кръга на лицата, имащи право да получат
застрахователно обезщетение за смъртта на близък по смисъла на ППВС № 4/1961
г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г., като същите не попадат и в кръга на
лицата, който е бил разширен с тълкувателно решение № 1 /21.06.2018 г. на ВКС
по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК.
Съгласно
посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 2/30.11.1984
г.Прието е, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри (от приложеното удостоверение от 02.07.2019 г. е видно,
че ищците А.А., П.П., В.А.
са сестри, а ищецът З.П. е брат на
починалата Б. А.).Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Същите притежават активна
процесуалноправна легитимация като сестри, респ. брат на починалата Б. А..
От страна на
ответника е направено и възражение, че
той не е пасивно легитимиран поради това, че представената с исковата молба
застрахователна полица не е породила действие
и е нищожна/недействителна поради липса на съгласие, предмет и
застрахователен интерес.
В застрахователна полица №22114001264912 е посочен Г. Н.Ц., а в досъдебното производство са събирани
данни за водач с имена Г. Н.Ц., както сочи ответникът, но съвпада ЕГН на посоченото
лице, т.е. касае се за едно и също лице.
Ответникът счита, че в полицата не е посочен регистрационен номер на
автомобила, цитиран в исковата молба и в материалите от ДП S489DYG, не е посочен и номерът на
контролния талон на автомобила WC260598, нито застрахованият е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя за регистрационния номер на автомобила, ако е посочен
само номер на рама по чл.3, ал.3 от действащата тогава Наредба № 24/08.03.2006
г.
В
горепосочената полица като регистрационен номер е посочен JHLRD1850WC260, шаси ***, а в постановлението за
прекратяване на ДП е посочен автомобил марка „Хонда“ CRV с английска регистрация S489DYG.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не обвързва гражданския
съд, а се преценява с оглед на останалите доказателства
по делото, тъй като то няма характер на
влязла в сила присъда с оглед на чл.300 ( определение № 654 от
20.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 1726/2015 г., IV г.о.).
Съгласно
чл.3, ал.3 от Наредба № 24 от
08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС (ред.ДВ бр.97/2013 г., в сила от
12.02.2014 г.), в случаите
на придобиване на ново МПС, внос на МПС или пускане в движение на временно
спряно от движение МПС застраховката се сключва преди регистрацията на МПС от
компетентните органи на МВР, като в полицата се вписва само номерът на рамата
на МПС, а след получаване на регистрационен номер от компетентните органи на
МВР застрахованият е длъжен писмено да го обяви пред застрахователя в 7-мо
дневен срок от получаването му.
Номерът
на рамата на МПС е вписан в полицата, а процесното
МПС не е получило регистрационен номер, т.е. същото не е регистрирано в България,
а е с английска регистрация.
Съгласно чл.264, ал.3 КЗ (отм.) не се допуска движение на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, без
водачът да е застрахован по реда на този кодекс.
Процесното ПТП на
25.05.2014 г. е настъпило на територията на РБ, но съгласно чл.258, ал.4 КЗ (отм.) за територия, на която обичайно
се намира МПС се счита територията на държавата, където е издаден
регистрационният номер на МПС - в процесния случай
Великобритания.За процесния автомобил към датата на
ПТП не се установява да има валиден сертификат „Зелена карта“, нито гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Именно
поради това в удостоверение № 316000-2004/15.01.2020 г. е посочено, че в
централната база данни на МВР не е налице информация за регистриран автомобил с
горепосочения регистрационен номер и рама.Следва да се приеме, че е налице
идентичност на автомобила, който е участвал в ПТП и този, който е посочен в
застрахователната полица.
На
следващо място ответникът сочи, че по делото са събрани данни за сключени други
застрахователни полици за автомобила.
В писмо
изх.№ *********/07.01.2020 г. от „Дженерали
застраховане“АД и приложението към него е посочено, че застрахователни полици
„ГО“ за амтомобил с рама *** с номера: 15114001264808 и
15114001264878 с начална дата на покритие 03.05.2014 г. и крайна дата на
покритие 03.05.2015 г. са анулирани на 07.05.2014 г. непосредствено след
издаването поради допусната техническа грешка при издаването им, като по
полиците не са събрани застрахователни премии.Подобни са данните и от справката
от базата данни на ИЦ към ГФ, на база на подадени данни от застрахователните
компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите, като там е посочен български
регистрационен номер ЕН 60598, а процесното МПС,
както се посочи, няма такъв.
Поради изложеното не може да се приеме, че не е налице
валидно сключена застраховка, която да покрива отговорността на водача на процесния автомобил.
На следващо място ответникът твърди, че към датата на
сключване на застрахователния договор Г. Ц. не е имал качеството на
застраховано лице и е застраховал автомобил, който нито е притежавал, нито е
ползвал на законово основание по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ (отм.), поради което не е имал застрахователен
интерес, а съгласно чл.195, ал.1 КЗ (отм.), застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес, е
недействителен.Също така се сочи, че в материалите от досъдебното производство
е отбелязано, че автомобилът е бил придобит от Ц. от А.П.П.
на 17-18.05.2015 г. (една
седмица преди инцидента и следва да се има впредвид
2014 г.), като е платил при закупуването
му капаро 700 лв. и се е уговорил с продавача да доплати договорената цена до 2
000 лв. и да прехвърлят автомобила направо в КАТ, а се твърди същевременно
застрахователната полица, издадена от ответника, да е подписана на 02.05.2014
г.
По делото не е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, а от постановлението от 25.11.2015 г. е видно, че е разпоредено процесният автомобил
да се върне на собственика на същия А.П..
Писмен договор не се установява да е налице с оглед на
чл.144 ЗДвП, сключен между А.П. и Г. Ц., поради което за собственик на процесното МПС следва да се приеме първия.
Касае се за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите съгласно чл.249, т.1 КЗ (отм.), а съгласно чл.250 от същия
застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже
сключването на договор за съответната задължителна застраховка.
Съгласно чл.257, ал.2 от КЗ (отм.) застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание, което не се оспорва от собственика, тъй като няма данни автомобилът
да е придобит на друго основание - например чрез кражба.Според §1, т.35 от ДР
на КЗ (отм.) „автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването
или използването му може да
причини вреди на трети лица.Водачът Г. Ц. е притежавал ключ
от процесния автомобил.В този смисъл той е имал и
интерес от сключването на застрахователния договор относно процесното
МПС, което не се установява към този момент да е имало друга валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно
чл.195, ал.1 КЗ (отм.) недействителен е застрахователен
договор, сключен при липса на застрахователен интерес, а дефиниция на понятието
е дадена в §1, т.34 от ДР на КЗ (отм.).Застраховката „Гражданска
отговорност” е вид имуществена застраховка със специфични особености, като при
нея обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Чл.201, ал.1 КЗ (отм.) допуска възможността имущество
да бъде застраховано от лице, което не е носител на правото на собственост
върху него, какъвто е и процесния случай, като
съгласно ал.2 този договор е действителен, ако е налице одобрение от
собственика, тъй като е налице висяща недействителност, като не се установява тА.а да не е налице от страна на А.П. (решение № 95/4.07.2017 г. на ВКС
по т.д.№ 1805/2016 г., І т.о.).
Ето защо
съдът счита, че Г. Ц. е могъл да сключи застрахователния договор, независимо,
че е собственик само на един регистриран лек автомобил „Рено Клио“ с рег****.От заключението
на ВЛ А., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че подписът за
„застрахован“ в застрахователната полица от 02.05.2014 г. е положен от Г. Ц..
Ответникът сочи, че застрахователният договор не е
породил валидно действие, тъй като съгласно условията, отразени в него,
застрахователната премия се дължи при условията на разсрочено плащане и първата
вноска от премията би следвало да е платена на падеж 02.05.2014 г., а от
представеното извлечение от счетоводната му система, оспорено от ищците, е
видно, че първата дължима вноска по тази полица е отчетена и заплатена на
застрахователя на 01.11.2014 г.
От приложената полица се установява, че падежите при
разсрочено плащане на премията са четири, като първите два са съответно на
02.05.2014 г. в размер на 52.04 лв. и на 03.08.2014 г. в размер на 40.62 лв.
От приложената справка от базата данни на ИЦ към ГФ е
видно, че застрахователният договор е скючен на
02.05.2014 г., с начало 03.05.2014 г. и
край 03.05.2015 г., като полицата е прекратена на 19.08.2014 г., каквито данни
се съдържат и в писменото доказателство на стр.97 от делото, респ. подадена
като прекратена на 20.11.2014 г. с причина за прекратяване „невнесена вноска“.
От
приложеното от ответника извлечение е видно, че вноска в размер на 52.04 лв. е
платена и отчетена на 01.11.2014 г. от агента търговско дружество.
Съгласно
чл.187 КЗ (отм.)
застрахователният договор влиза в сила след плащането на първата вноска от нея
при разсрочено плащане, освен ако със закон е предвидено или в договора е
уговорено друго.
Според
чл.202, ал.1 КЗ (отм.) в случаите на разсрочено плащане вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор, като при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да намали застраховетлната сума,
да измени договора или да го прекрати, а съгласно ал.2 застрахователят може да
упражни правата по ал.1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият
е получил писмено предупреждение.В полицата е отразено, че при неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се
прекратява с изтичането на 15 дневния срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, в съответствие с чл.202, ал.2 от КЗ.
Съгласно
чл.260, ал.2 КЗ (отм.) при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната
премия застрахователят може да прекрати
договора по реда на чл.202, ал.2, като се прилага и ал.4 на същия член.
От данните
по делото следва да се приеме, че първата вноска е платена на 02.05.2014 г., а
е отчетена на 01.11.2014 г. при ответника.Не е платена втората вноска с падеж
03.08.2014 г., поради което след изтичането на 15 дневния срок, т.е. на
19.08.2014 г., договорът се счита прекратен, както е отразено и в справката.
Дори и да
се приеме, че не е платена първата вноска на 02.05.2014 г., в каквато насока са и възраженията на ответника,
то не би могло да се приеме, че застрахователният договор не е влязъл в сила с
оглед на чл.187 от КЗ (отм.), тъй като е уговорено застрахователното покритие да
започне, без да е платена първата вноска при разсрочено плащане ( чл.202, ал.4 КЗ - отм. с оглед отразеното в справката от ИЦ на ГФ на основание чл.294, ал.1 КЗ (отм.), тъй като
прекратяването е на 19.08.2014 г.), поради което
той има право да иска плащането й със законната лихва от деня на забавата.
Ответникът
счита, че застрахователната полица не е породила валидно действие към датата на
ПТП с оглед и на фактите по констатиране на произшествието от компетентните
органи.
Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 25.05.2014 г. не е представен по делото,
както и протокол за оглед.В постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 25.11.2015 г. е посочено да се върне на собственика на
автомобила А.П. и застрахователната полица за автомобила, сключена между него
и ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ № 03113002796711 от 26.11.2013
г.Не се установява в автмобила или водача му да са
открити застрахователна полица с ответника, нито обозначителен
знак (стикер) за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло на автомобила.
Съгласно чл.261, ал.1 от КЗ (отм.) наличието на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се удостоверява със застрахователна
полица и знак, който се издава от ГФ.Издаваният от ГФ знак (стикер) има само
удостоверителна, но не и конститутивна функция (определение № 22/11.01.2016 г. на ВКС по т.д.№
325/2015 г., ІІ т.о.).Неизпълнението на задълженията
на водача на автомобила Г. Ц. с оглед на чл.100, ал.1, т.3 и ал.3 от ЗДвП
няма отношение към действието на
застрахователната полица с ответника.
Не може да
се приеме, че процесният автомобил е имал валидна
застраховка към 25.04.2014 г. със ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
От
справката от ИЦ към ГФ е
видно, че автомобил с рама ***, т.е.
процесният, е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със ЗАД“Булстрад ВИГ“ с начало 26.11.2013 г. и край 25.11.2014 г., която е
прекратена на 26.02.2014 г., което е видно и от доказателството на стр.98 от
делото.
Според
приложената полица плащането е разсрочено на 4 вноски, като втората вноска е с
падеж 26.02.2014 г.С оглед на отразеното в нея в т.1 би могло да се приеме, че
застрахователният договор е прекратен на 14.03.2014 г., но тази дата е правноирелевантна в процесния
случай, тъй като ПТП е настъпило на 25.05.2014 г.В приложената молба от
12.11.2019 г. от това застрахователно дружество е посочено, че уведомлението се
счита за връчено по силата на изричното предупреждение, съдържащо се в
застрахователната полица.В нея е посочен друг ресгистрационен
номер на МПС - WC260598, който е различен от този
при ПТП - S489DYG, но номерът на рамата е
същият, поради което следва да се приеме идентичност на МПС.
Следователно
не може да се приеме, че за този автомобил е била сключена друга застраховка с
друг застраховател ЗАД“Булстрад ВИГ“
с начална дата на покритие - 26.11.2013 г. и крайна дата на покритие 25.11.2014
г. по застрахователна полица № 03113002796711.
Въз основа
на гореизложеното съдът счита, че ответникът притежава пасивна материалноправна легитимация (относно пасивната процесуалноправна легитимация е
взето становище в определението от 21.10.2019 г.).
Ответникът счита предявените искове за
изцяло неоснователни, тъй като по делото не е бил установен по безспорен начин
механизмът на процесното ПТП,
не е било установено кой е бил водач на процесното
МПС.Не е било доказано при условията на пълно и главно доказване, че Г. Ц. е
управлявал автомобила, като е възможно дори и пострадалата да е била водач.
Позовава се
на извършената в досъдебното производство КСАТЕ, според която с голяма степен
на вероятност може да се твърди, че починалите Г. Ц. и Б. А. не са били водачи
на автомобила в момента на произшествието.
Присъдата
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, с прилагане на наказателното дело се приобщват
към гражданското и съдът може да се позовава на всички писмени доказателства,
събрани по него, тези доказателства могат да служат и на експерта при изготвяне
на заключението, но не могат да се използват от гражданския съд събраните в
друго производство гласни доказателства и експертизи (определение № 836 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№
7396/2013 г., IV г.).Аналогично това следва да се
приеме и в настоящата хипотеза, в която с постановление от 25.11.2015 г. е
прекратено наказателното производство.
От
събраните в настоящето производство гласни доказателства и експертизи в тази
насока се установява следното.
Според
показанията на свидетеля В. М., който е бил във фактическо съпружеско
съжителство с починалата Б. А., Г. е
шофирал автомобила.Той е седял на предна лява седалка съобразно кормилото,
напуснал е автомобила от прозореца на неговата врата, който е счупил.След 22-та
си година тя се преместила да живее при него.Работела е с по-голямата си сестра
П., виждали са се всеки ден.Сестрите и брат й са идвали често в тях на гости.Ходела
е често да помага на майка си, защото са имали много животни, като родителите й
са живеели в същото село.
От
показанията на свидетеля В.Г. се установява, че през месец май 2014 г. са били
над едно старо корито покрай селото и късно вечерта по тъмно са пристигнали Г.,
В., жена му Б. и Ж..Г. е карал автомобила, когато са дошли.Решили са да си
тръгнат и Г. с неговата кола, той е карал, като колата е била с десен волан, до
него е бил седнал В., отзад Ж. и Б..До хижата, която е била на около 2-3 км. от
тяхното място, най - пряко е по земния път, иначе по шосето трябва да се заобиколи, за да се излезе на асфалтовия път.
От
заключението на ВЛ инж.П. се установява, че Г. Ц., водач на автомобила, е седял на предна
дясна седалка, като автомобилът е с десен волан, В. М. е седял на предна лява
седалка, до счупеното стъкло и заключена предна лява врата, Ж.Н. - до задна
дясна врата с отворено стъкло и отворена врата, Б. А. е седяла на задна лява
седалка до затворената и заключена задна лява врата, като е намерена в
багажника с глава на облегалката и на рамото на Г. Ц..Г. Ц. е намерен седнал на
задна дясна седалка с десен крак в отворената задна врата, главата обърната към
дясната отворена врата, а левият крак закачен на предна дясна седалка.Водачът
от дясната седалка не е могъл да мине през лявата седалка и да напусне автомобила,
затова е тръгнал към отворената задна дясна врата и отворен прозорец, като през
това време Ж.Х. е напуснал автомобила при изравняване на
налягането.Експертизата не изключва при преминаване между седалките и покрай
задните такива Б. А. да го е потърсила за помощ и спасяването си, да се е
хванала за Г. Ц. да излезе от автомобила с него, но към този момент той е бил
слаб и от влияние на алкохола.Опитите за счупване на стъклото на лявата врата
са забавили В. М. на седалката и затова водачът от предната дясна седалка е
тръгнал през облегалката към задна дясна врата, защото пътникът Ж.Х. е напуснал
мясото си по - рано от В. М..
От
заключението на повторната САТЕ, изготвена от ВЛ
проф.К. и инж.Д., относно механизма на ПТП се установява, че при продължаващо
движение в тъмната част на денонощието, по път, образуван от баластра,
автомобилът се е приближил към воден басейн-водачът е спрял автомобила в края
на пътя пред водното препятствие, включил е на предавка, подал е газ и
автомобилът е навлязъл във водата и поради дълбочина на водата автомобилът е
започнал да потъва и да се пълни с вода.Водачът е възприел обстановката,
включил е на задна скорост и се е опитал да върне автомобила обратно, но това
вече не е било възможно.ВЛ са установили, че разположението е същото на
четиримата пътника в автомобила.Посочено е, че механизъм на преминаване на
пострадалия Г. Ц. от предна лява седалка като пътник или от задните седалки към
предните и отново връщане към задните е технически възможен, но малко
вероятен.Според ВЛ проф.К. те са обяснили най -
вероятния механизъм, като са се съобразили със свидетелските показания, тъй
като няма обективни находки.
От
заключението на СМЕ, изготвена от доц.д-р Л. се установява, че смъртта на Б. А.
е причинена от асфикция, настъпила по механизма на
удавянето в обстановката на инцидента - попадане на автомобила в дълбока вода,
която настъпва в границите на няколко минути - от 3 до 7.ВЛ е посочило, че при
огледа и аутопсията й са установени оскъдни външни травми - одрасквания в
областта на шията и охлузна рана по гърба на трети
пръст на дясната ръка, които са причинени най - вероятно от собствените нокти
на посрадалата и от тангенциалното действие на твърд
предмет, като смъртта й не е травматична.ВЛ е описало и видът и разположението
на травматичните увреждания, установени
по тялото на Г. Ц., но те не могат да се свържат с такива, получени от
предпазен колан върху тялото на лице, което стои отляво на предната седалка на
автомобила (т.е. на мястото на водача).
Съдът приема, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като
те имат непосредствени впечатления от инцидента и съответстват на останалите
доказателства, както и заключенията на вещите лица като обективни и компетентни
и счита, че водач на лекия автомобил към момента на ПТП
е бил Г. Ц..Не може да се приеме, че водач на автомобила е бил В. М., както и Б.
А., с оглед на събраните по делото доказателства.
Относно
възражението на ответника, че вредоносните последици от инцидента се дължат не
на поведението на водача на лекия автомобил, а на състоянието на пътя, по който
се е движел, съдът намира следното.
Свидетелят В.Г.
сочи, че пътят, по който са тръгнали, е нормален, ползва се от цялото село,
черен път е, от шосето до половината има малко баластра, но след това си е
земен път.
ВЛ инж.П. е посочил, че
пътят е образуван от баластра на затревена поляна, няма банкети, мантинели, маркировка, бариери или пътни знаци, които да
сигнализират за водно препятствие, което се установява и от заключението на
повторната САТЕ.Той е пояснил, че багерите копаят до 5 метра, но може
максималната дълбочина да е по – плитка - 3-4 метра, а автомобилът е висок
около 1,6 метра, максимално 1,8 метра, а
останалата вода над автомобила е 3 метра.
Не може да
се приеме, че в процесния случай е налице случайно
събитие, както се сочи от ответника.Вината се изключва при случайно събитие.То
е тА.а събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непредолима сила ( определение № 35/22.01.2020г. на ВКС по т.д.№
919/2019 г., ІІ т.о., определение № 56/11.02.2019г. на ВКС по т.д.№ 1893/2018
г., І т.о.).
Според
единичната САТЕ, както и повторната САТЕ, водачът на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати произшествието към момента, когато е спрял
пред водното препятствие, като не навлиза в него.След навлизането във водното
образуване в мястото на извадената баластра, той не е имал такава.След като те
не установяват, че процесното ПТП
от техническа гледна точка е било непредотвратимо, то не може да се приеме, че
е налице случайно събитие, което да освободи застрахователното дружество от отговорност
по чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Ответникът
се позовава в тази насока и на чл.2, ал.1 от ЗДвП, чл.3 ЗДвП, чл.13 от ЗДвП,
чл.64 от Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка, като счита, че следва да е наличен и пътен знак А 39“внимание!Други
опасности“.
Съгласно чл. 264, ал. 3 КЗ (отм.) не се допуска движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ (отм.).Посочената правна
норма не може да бъде тълкувана в смисъл, че от обхвата на застрахователното
покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени на трети
лица от застрахования водач по реда на КЗ (отм.) на трети лица при
управление от последния на МПС извън пътищата, отворени за
обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП.Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите са предвидени в разпоредбата на чл.268 КЗ
(отм.) ( решение № 5 от 24.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2787/2015 г.,
II т. о.).
Сочените
обстоятелства би могло да се приемат за правноирелевантни в настоящето производство по предявен иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) (определение № 550/24.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2020 г., ІV
г.о., определение № 634/21.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1431/2020 г. , ІІІ г.о.).
Относно наличието на активна материалноправна легитимация на ищците следва да се посочи
следното.
Ответникът прави
възражение, че за ищцата А.А. не е било установено
нито наличието на изключително близки отношения с починалата, нито наличието на
болки и страдания от настъпилата смърт на сестра й, които да надхвърлят
обичайните такива.
От показанията на
свидетелката Р.Д. се установява, че отношенията между Б. и А. са били
сестрински, обичали са се, споделяли са, били са задружни, живели са заедно,
докато ищцата се е омъжила и е отишла в белославенско
село, трудолюбиви хора са, децата помагат.На погребението на Б. А. е ходела
като сомнамбул, с месеци е седяла с децата си при майка си и баща си, не се е
чувствала добре, оплаквала се е, че я сънува непрекъснато, все нещо й
казвала.Продължили са да поддържат контакт и след като са създали свои
семейства, щом едната сестра си дойде, всички са се събирали.Няколко години
преди инцидента ищцата е заминала за село около Бяла Слатина.
От показанията на
свидетеля В. И., чичо на ищцата, се установява, че момичетата сега са
мълчаливи, сринати са тотално, ищцата не е можела да спи след смъртта на Б..Дори
след като двете са напуснали къщата на родителите си са се виждали, постоянно
са поддържали връзка по телефона, събирали са се.Постоянно ще им липсва това
момиче.
От приложеното
удостоверение за промени на постоянен адрес е видно, че до 07.08.2007 г. ищцата
е била адресно регистрирана в с.Комарево, обл.Плевен,
а след това насетне до ПТП в с.Търнава, обл.Враца.
От
съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ
д-р В., която съдът възприема като обективна и компетентна, се установява, че
ищцата е преживяла остра стресова реакция при вестта за инцидентната смърт на
сестра си, което е преходно разстройство със значителна тежест в отговор на
силен соматичен/и или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до
три дни, като е пряка последица от смъртта на сестра й.
ВЛ е пояснило,
което е относимо и за останалите ищци, че след
преминаването на острата стресова реакция до дни, останалото като поведение е
вече нормалното тъгуване след загуба на близък.ВЛ в експертизите е представила Social Readjustment
Rating Scale - това е скалата
за приспособяване след катастрофални жизнени събития.Най - много точки се дават за загубата на близък, като загубата на
дете е на първо място, а на следващо място загубата на брат, сестра.Преживели
са една остра стресова реакция, тя е свързана с високо ниво на тревожност,
стеснение на вниманието, всички останали стимули като че ли нямат значение.А. е
вземала нещо за успокоение, което е препоръчано от местния аптекар.
Разликата между двете сестри, които са
израснали заедно, е малка - около една година и половина.
По отношение на
ищеца З.П. ответникът е направил възражение, че също не е доказано при пълно и
главно доказване наличието на емоционална връзка и отношения със сестра му Б. А.,
които да обосноват правото му да претендира обезщетение за смъртта й.
От показанията на
свидетеля П. З. се установява, че познава З. още от малък, както и Б..Като деца
са си играели, имали са се, помагали са си един на друг, взаимоотношенията им
са били добри, в началото са живели в едно домакинство, а като са пораснали
всеки си е поел по своя път.След смъртта й ищецът е бил наведен постоянно,
неприказлив, затворен след това.З. и Б. са били близки, както и със сестрите й,
той е най-малкият и ги е виждал заедно да си играят.Ищецът и пострадалата са
живели в къщата на родителите си до женитбата й.
От показанията на
свидетеля В. И. се установява, че с ищеца, който е бил и на мястото на
инцидента, са си говорили, че му е тежко и не може да свикне с това.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ
д-р В., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че
ищецът е преживял остра стресова реакция, която е пряка и непосредствена последица
от внезапната и неочаквана смърт на сестра му, която е преходно разстройство
със значителна тежест в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и
обикновено продължава от няколко часа до три дни, но следва да се има впредвид, че тогава той е бил на 18 години и на тази
възраст юношите са по-неустойчиви в условията на стрес с по-продължително
задържане на негативни емоции, поради недостатъчния социален опит.
Ответникът
прави възражение, че ищцата П.П. също не е доказала правото си да получи обезщетение за
претърпените вреди от смъртта на сестра си и наличието на особено силни
отношения на близост и зависимост от починалата.
От приложените
писмени доказателства се установява, че ищцата е най-голямото дете, а съгласно
адресната регистрация е тази в дома на родителите си до 23.02.2018 г., а след
това на друг адрес в с.Комарево.Тя има съпруг и две малолетни деца, родени през
2019 г.От показанията на свидетелката Р.Д. се установява, че те са се обичали,
споделяли са си, живели са заедно в дома на родителите си, докато П. се е
омъжила и е отишла при мъжа си (2-3 години
преди инцидента), П. е ходила на мястото на
катастрофата, плачела е, на погребението тя е била като сомнамбул, били са
неадекватни, седяла е след това седмица - две при майка си, все е плачела за
починалата.В месеца поне един път са идвали с децата и съпруга си при
родителите.
От показанията на
свидетеля В. И. се установява, че отношенията между двете са били близки, била
е на мястото на ПТП, два месеца след погребението е бил при тях, за да ги
утешава.Имала е кръвно, ходела е при доктор, не е могла да спи, стрес.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ
д-р В., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че
при нея , както и при посочените по-горе ищци, е налице остра стресова реакция,
която е пряка последица от внезапната смъртта на сестра й, като се разглеждат
психологичните преживявания при ищцата и реакцията й на скръбната вест като
неизлизащи от границите на нормалнопсихологична скръб
при загуба на близък.ВЛ е пояснило, че тя е вземала нещо за успокоение,
препоръчано от местния аптекар, а по отношение на това, че е започнала да вдига
кръвно оттогава, ВЛ счита, че не само стресът може да предизвика заболяване.
Ответникът също
така прави възражение, че ищцата В.А. не е доказала при условията на пълно и
главно доказване на материалноправната си легитимация
и наличието на особена близост или зависимост по отношение на починалата Б. А..
От писмените
доказателства по делото се установява, че ищцата до 05.08.2013 г. е била
адресно регистрирана на адреса на родителите си, а след това до 29.11.2018 г. -
в с.Ставерци, обл.Плевен, а след посочената дата - в
с.Божурица, обл.Плевен.Има малолетна дъщеря, родена
през 2014 г.
От показанията на
свидетелката З.К. се установява, че В. и Б. са били много близки, като са
близначки.Заедно са излизали, заедно са ходили до магазина, не е могла да ги
различи понякога.От малки са живеели всички заедно и са си разпределяли
работата.Ищцата е приела много зле новината за смъртта на сестра си, тя е имала
бебе на 3 месеца.Била е на погребението, ищцата е била много зле.Виждали са се
и след това, тъй като тя е била женена, но често е идвала при майка си и баща
си, и първото нещо е било все за Б..
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза на ВЛ д-р В., което
съдът възприема като обективно и компетентно, се установява аналогично, че
ищцата е преживяла остра стресова реакция, която е в причинна връзка със
смъртта на сестра й, а психологичните преживявания и реакцията й на скръбната
вест се разглеждат като неизлизащи от границата на нормалнопсихологична
скръб при загуба на близък.ВЛ е пояснило, че връзката между ищцата и
пострадалата е много по-силна, тъй като тя е близначка.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни с оглед на непосредствентите им впечатления от състоянието на ищците
преди и след смъртта на Б. А..
Въз основа на
гореизложеното съдът счита, че ищците притежават активна материалноправна
легитимация съгласно горепосоченото ТР № 1/21.06.2018
г.Ицщите и починалата Б. А. като нейни сестри и брат,
са били изключително близки, израснали са заедно, разчитали са един на друг и
между тях е установена трайна и дълбока
емоционална връзка.Касае се за млади хора, като най-възрастният от тях е П.П. - на 27 години към момента на смъртта й, а най-малкият З.П.
- на 18 години, а В.А. е нейна близначка, с която много са си приличали и са
били неразделни.Те са съжителствали най-рано до навършване на пълнолетие в едно домакинство с техните родители, докато
някои от тях са създали свое тА.а и са го напуснали в
посочените от свидетелите периоди, но са продължили да поддържат връзка,
включително и ежедневна по телефона с оглед на различието в населените места, в
които са пребивавали някои от тях.Починалата е работела със сестра си П. и са
се виждали всеки ден.Налице е била изключителна близост между тях, като са си
разпределяли задачите в същото според възможностите на всеки от тях да извършва
съответната дейност.
Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди, каквито са доказани от ищците.Острата стресова
реакция е състояние, затормозяващи психичните процеси с чувство на силен страх,
известна дезориентация и объркване, които водят до сериозно разстройство на
психичното здраве и в значителна степен увреждат базисните психични годности за нормално социално функциониране, реализиране и
адаптация, което е налице и при читиримата ищци, като
е налице негативно понасяне на настъпилата внезапна и твърде ранна смърт на
починалата ( определение № 537/15.06.2016 г. на ВКС по т.д.№
3321/2015 г., І т.о., определение № 812/26.10.2016 г. на ВКС по т.д.№ 436/2016
г., І т.о., определение № 287/06.03.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1338/2012 г., ІІІ
г.о., определение № 64/4.02.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1924/2018 г., ІІ т.о.,
определение № 192/2.04.2020 г. на ВКС по т.д.№ 2135/2019 г., ІІ т.о., решение №
206/26.10.2018 г. на ВКС по т.д.№ 670/2017 г., І т.о.).
Изхождайки от гореизложеното съдът
счита, че предявените от ищците искове с горепосоченото правно основание са
доказани по основание.Относно доказаността на размера
на същите следва да се посочи следното.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Б. А. поради това, че същата се е качила в автомобил със знанието,
че водачът Г. Ц. е употребил значителни количества алкохол и упойващи вещества (амфетамини).
От заключението на
СМЕ, изготвена от доц.д-р Л., което съдът възприема като обективно и компенетно, се установява, че при химическото изследване на
пробата кръв, взета по време на аутопсията на Г. Ц., е установено съдържание на
алкохол от 2,7 промила.Това състояние отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване, характеризираща се с тежко потискане на рефлекси, внимание,
ориентация, походка, неясен говор, нарушение в зрението, сънливост.Подобно
състояние е забележимо за околните, но изразеността
му е различна при отделните хора.
От показанията на
свидетеля В.Г. се установява, че когато са дошли с колата му е направило
впечатление, че Г. е пил, тъй като е минал през жаравата.Г. е употребявал
алкохол през цялото време.В. не е искал да се качва.
От показанията на
свидетеля В. М. се установява, че пострадалата е била отначало с тях още на
барчето, а след това се е качила в колата и до смъртта си е била заедно с посочените лица.
Съгласно т.7 на ТР
№ 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСТК е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен.За приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
не е необходимо пътникът да има знание какъв точно алкохол е употребил делинквентът и какво е въздействието му върху него; че за
да може да се приеме принос на пострадал за собственото му увреждане в резултат
от ПТП с участието на превозно средство, в което той е пътувал като пътник, в
хипотеза, в която инцидентът е предизвикан от употребил
алкохол негов водач, концентрацията на това вещество в кръвта на
последния следва да е надвишавала допустимите 0. 5 промила и видимите признаци
на алкохолното опиянение следва общо да се обхващат от знанието на пътника, за
да може да се преценява тА.а негово поведение като
рисково, което в процесния случай е доказано.
Съдът счита, че
съпричиняването от страна на пострадалата е в размер на 50%, като съобрази и обстоятелството,
че тя се е съгласила да пътува при второто тръгване в автомобила по неосветен,
немаркиран и необезопасен път, граничещ с воден басейн ( решение № 5/24.03.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2787/2015
г., ІІ т.о., определение № 354/26.05.2020 г. на ВКС по т.д.№ 2287/2019 г., ІІ
т.о.).
Ответникът счита, че при прилагането на
нормата на чл.493а, ал.4 КЗ и §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) в случай, че съдът приеме, че исковите претенции са
основателни, следва да се определи общо обезщетение в размер до 5 000 лв., като
цитираната разпоредба не противоречи на правото на ЕС и конкретно на Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
Обратното становище се застъпва от
ищците, които се позовават и на решение на СЕС ат 24.10.2013 г. по дело
С-277/12 с предмет преюдициално запитване, по което е
дадено тълкуване.
Застрахователното
събитие е настъпило на 25.05.2014 г.,
т.е. преди влизане в сила на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., поради което правното основание на предявените искове е чл.226 КЗ (отм.) във връзка с
§22 от ПЗР на КЗ.Приема се, че нормите на §95 и §96 и чл.493а от КЗ нямат
обратно действие, поради което няма ограничение до сумата от 5 000 лв. (определение № 435/19.06.2020 г. на ВКС по т.д.№
2606/2019 г., ІІ т.о., определение № 291/7.05.2020 г. на ВКС по т.д.№ 2108/2019
г., ІІ т.о., определение № 234/09.04.2020 г. на ВКС по т.д.№ 1726/2019 г., І
т.о.).
По отношение на доказаността
на размера на предявените искови претенции за
неимуществени вреди съдът намира
следното.
Съгласно чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като от
значение са и редица други обстоятелства.
Към момента
на смъртта на Б. А. ищецът З.П. е бил на 18 години, ищцата А.А. на 25 години, ищцата В.А. на 24 години, а П.П. на 27 години.Инцидентът е настъпил внезапно и
неочаквано, а пострадалата е била на 24 години.Изхождайки от горепосочения
анализ на доказателствата по делото съдът счита, че всеки един от предявените
осъдителни искове, е доказан поотделно до размера на сумата от 30 000 лв.,
съставляваща обезщетение за претърпените от всеки от ищците поотделно
неимуществени вреди ( решение 310/06.02.2019 г. на ВКС
по т.д.№ 2429/2017 г., ІІ т.о., определение № 243/2.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№
4661/2019 г., ІІІ г.о.).
С оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде
осъден ответникът да заплати на всеки от ищците поотделно сумата от 15 000 лв., като за разликата до 100 000 за
всеки от исковете поотделно, т.е. за сумата от 85 000 лв. поотделно,
исковете се явяват неоснователни и
следва да бъде отхвърлени като такива.
В процесния случай ищците
претендират и обезщетение в размер на законната лихва с оглед на чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на увреждането - 25.05.2014 г.
По
своевременно релевираното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за погасителна давност по отношение на същото
съдът намира следното.
Моментът,
от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди
по КЗ (отм.), от който
дължи обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която
произтича от застрахователния договор, е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, затова застрахователят
отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря
прекият причинител.С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече
от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви
на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД е погасен по давност за минал до исковата молба
период от три години ( решение № 73/30.05.2019 г. на
ВКС по т.д.№ 1608/2018 г., ІІ т.о.).
Исковата
молба е предявена на 27.05.2019 г.
В процесния случай с оглед
на чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищците обезщетение в размер на
законната лихва върху горепосочените главници поотделно, считано от 27.05.2016
г. до окончателното изплащане на вземането, като следва да се отхвърлят
исковете относно вземането за лихви върху същите като погасено по давност на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД за периода от датата на увреждането 25.05.2014 г.
до 26.05.2016 г.
В делото като трети лица помагачи на страната на
ответника са взели участие наследниците
на починалия водач Г. Н.Ц.: Г.Д.Ц. и Е.Г.Ц.-съпруга и син, като последният към
момента на смъртта на баща си е бил малолетен - на около 6 години.
Съгласно
чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) освен в
случаите по чл.227, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.В процесния
случай е установено съдържание на алкохол от 2,7 промила при водача Г. Ц..
От приложеното удостоверение от 21.09.2017 г. на
Плевенски районен съд е видно, че Г. Ц.
се е отказала от наследството на Г. Ц., който отказ е вписан в книгата за
приемане и отказване от наследствата под № 254/21.09.2017 г.
При този изход на процеса
следва на основание чл.78, ал.6 да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на ПлОС държавна
такса в размер на 2 400 лв., както
и разноски за вещи лица
в размер на 600 лв.
Следва
да бъде осъден ответникът на основание чл.38 от ЗА във вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати в полза на адв.Н.
адвокатско възнаграждение общо в размер на
2 118 лв. съобразно претендирания от него минимален размер на адвокатското
възнаграждение в приложения списък и уважената част от исковете.
Следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото в общ размер на 77.25 лв.
Следва
да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски по делото в общ размер на 6 719.25 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания
Лев Инс“АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Черни връх“№
51Д, да заплати на ищцата А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю.А. –
сестра на ищцата, вследствие на настъпило ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
27.05.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв., т.е. за 85 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, както и за законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за периода от 25.05.2014 г. до
26.05.2016 г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД
ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
район Лозенец, бул.“Черни връх“№ 51Д, да заплати на ищцата П.С.П., ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю.А. –
сестра на ищцата, вследствие на настъпило ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв., т.е. за 85 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, както и за законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 15 000 лв. за периода от 25.05.2014 г. до 26.05.2016 г.
включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД
ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
район Лозенец, бул.“Черни връх“№ 51Д, да заплати на ищцата В.Ю.А., ЕГН **********,
с адрес:с***, сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на
Б. Ю.А. – сестра на ищцата, вследствие на настъпило ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
27.05.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв., т.е. за 85 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, както и за законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за периода от 25.05.2014 г. до
26.05.2016 г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД
ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
район Лозенец, бул.“Черни връх“№ 51Д, да заплати на ищеца З.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта
на Б. Ю.А. – сестра на ищеца, вследствие на настъпило ПТП на 25.05.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
27.05.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв., т.е. за 85 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, както и за законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за периода от 25.05.2014 г. до 26.05.2016
г. включително, като неоснователен.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 в полза на ищците могат да бъдат заплатени
от ответника на следните банкови сметки: IBAN *** А.Ю.А.; IBAN *** З.С.П.; IBAN
*** В.Ю.А.; IBAN
*** П.С.П..
Настоящото решение е постановено
при участието на Г.Д.Ц., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
и Е.Г.Ц. с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, като трето лице - помагач
на страната на ответника „Зазстрахователна Компания
Лев Инс“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, СО - район „Лозенец“, бул.“Черни
връх“№51 Д.
Осъжда на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователна Компания Лев Инс“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София-1407, бул.Черни връх № 51 Д, да заплати по сметка
на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 2 400 лв., както и сумата от
600 лв., съставляваща разноски за вещи лица.
Осъжда ответника
„Застрахователна Компания Лев Инс“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София-1407,
бул.Черни връх № 51 Д, да заплати на основание чл.38 от ЗА в полза на адв.Д.В.Н., ЕГН **********, адвокат от САК, с личен номер ***,
адрес на кантората: гр.София, бул.”****”№ *, вх.*, ет.*, ап.*, адвокатско възнаграждение общо в размер
на 2 118 лв.
Осъжда
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника „Застрахователна Компания Лев Инс“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София-1407,
бул.Черни връх № 51 Д, да заплати на ищците А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
П.С.П., ЕГН **********,***, В.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: *** и З.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в общ размер на 77.25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: