Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 2055 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по
искове с правно основание чл. 108 ЗС предявени от „Б.С.“ ЕООД *** с ЕИК *******срещу
„Т.С.“ ЕООД - в несъстоятелност, гр. Плевен за установяване
собствеността и предаване на владението върху следните недвижими имоти :1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28, в
квартал №315, по плана на град София, местността „Цар Борис III“, СО, р-н
Красно село на улица,*******, целият с площ от 395 кв.м. представляващ Поземлен
имот с идентификатор 68134.207.28, 2.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор 12084.2758.1831 по КККР, находящ се в град София,
община Столична, село Волуяк, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" площ по
скица 20 376 кв.м. идентичен с описания в нотариалния акт за собственост
недвижим имот, а именно неурегулиран поземлен имот - НИВА № 154014, находящ се
в землището на село Волуяк, Столична община, район "Връбница", 3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12084.2757.1369 по КККР, находящ се в град София, община Столична, село
Волуяк, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" с площ по скица 33 575 кв.м.,
идентичен с описания в доказателствения акт за собственост недвижим имот, а
именно: неурегулиран поземлен имот - нива № 166001, находящ се в землището на
село Волуяк, Столична община, район "Връбница", 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021, по КККР, находящ
се в град София район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ 498 кв.м. , 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1022
по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ
1937 кв.м., идентични с описания в доказателствения акт недвижим имот, а именно
незастроен урегулиран поземлен имот XVIII-1021,1022, намиращ се в София,
Столична община, квартал 210Б по плана на София, район Витоша, местността ж.к.
„Гърдова глава“,квартал 210 Б по плана на гр. София,, местността ж.к. Гърдова
глава с площ по скица от 2608 кв.м, 6.ТАВАНСКО
ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град София.
СО, район „Триадица" на ул.*******, която сграда е с идентификатор 68134.1001.441.1 с изключение на първото отляво
таванско помещение, а именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и
останалата таванска площ, заедно с 3,72 % идеални части от общите части на
сградата и дворно място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ №
XV-12 в квартал 329 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-1 част, СО район
Триадица, 7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е
идентификатор №78080.68.17, находящ се в село Царацово, община Марица,
област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: село Царацово, п.к. 4204, местност „КЛИСИ
ПАРА“, с площ на имота по кадастрална карта - 4999 кв.м., с начин на трайно ползване
- за друг обществен обект, комплекс, 8.ЖИЛИЩЕ,
находящо се в град София, Столична община, район „Лозенец“ на ул. „*******,
заедно с прилежащите му: МАЗЕ под стаята; ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място цялото
с площ 697 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХХХVІІ-319, от квартал
242-Б, по плана на град София, местността „Лозенец“ - I-ва част., 9. 25/32
идеални части от следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 29 в
кв. 315 по плана на гр. София, район Красно село, местност, бул. „ Цар
Борис ІІІ“, находящ се на ул. „*******- нова, бивша ул. Зоя Космодемянская,
целият с площ от 434 кв.м., заедно с построената в мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с таван, със застроена площ от 60 кв.м.,
състояща се на етажа от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня- клозет и на
таванския етаж от: антре, стая и две тавански помещения, представляващ Поземлен
имот с идентификатор 68134.207.29, 10.АПАРТАМЕНТ
№ 7 /седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев, местност
"Изток-Изток", на улица „*******, на 3 етаж, на кота + 6,00 м., с
идентификатор 68134.801.1571.1.7,
Гр. София, общ. Столична обл. София (столица), ведно с МАЗЕ № 2, заедно с ДВОЕН
ГАРАЖ № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.801.1571.1.18, 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33,
находящ се в град Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот,
п.к. 4330 в местността Гара Сопот с площ 7199 кв.м., в местността ГАРА СОПОТ. 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.504.42, находящ се в град
Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот п.к.
4330 в местността КУЧУК КОРИЯ с площ 12441 кв.метра, .13. Поземлен имот с идентификатор
68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот, в местността Гара Сопот, с площ 9701.
Ищецът твърди, че е собственик на горните имоти,като е придобил
собствеността върху тях в периода да 2013 год. от различни собственици,чрез
възмездни сделки.
Твърди,че в началото на 2014
год.,няколко месеца след подадена молба за обявяването му в несъстоятелност,дружеството
„Б.С.“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху горните имоти на „ГЕО С. ГД“ ЕООД
срещу погасяване на парично задължение.
Твърди, че договорите с които
са прехвърлени процесните недвижими имоти са нищожни,тъй като в самите тях
липсва конкретика относно задължението, за погасяване на което се прехвърлят
те, не са посочени нито страните, нито юридическите факти, от които е
възникнало вземането, нито техния предмет, нито пък пълния размер на вземането.
На следващо място твърди, че такова
задължение не е съществувало,тъй като цедентът , който е прехвърлил на „ГЕО С.
ГД“ ЕООД свое вземане спрямо „Б.С.“ ЕООД изобщо не е притежавал такова
вземане,доколкото няма некакви документи , които обуславят и доказват
възникването на вземането по Договор за доставка на машини от 01.01.2005г.,
сключен между С. Р. Е. Б. Е.С. и Б.с. ЕООД като фактури, които да са неразделна
част от него, приемо-предавателни протоколи при получаване на доставка и т.н.
Според ищеца договорите с които
са прехвърлени процесните недвижими имоти са нищожни и да две други
основания-поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави. Това
е така,тъй като целта е била да се „спасят“ имотите на „Б.С.“ ЕООД предвид
иницираното вече от кредитор производство по обявяване в несъстоятелност,а не
действително да се погаси действителен дълг.С оглед факта,че структурата на
въпросния дълг е главница и лихва надхвърляща я по размер близо 10 пъти са
нарушени са накърнени принципите на справедливостта и добросъвестността в
търговските взаимоотношения.
Твърди,че имотите се владеят от
ответното дружество без правно основание, което да е противопоставимо на Б.С. ЕООД.
„Т.С.“ ЕООД, не е техен собственик тъй като е придобило имотите от
несобственик- „ГЕО С. ГД“ ЕООД с оглед твърдяното по-горе,че договорите за
даване вместо изпълнение са нищожни. Оттук последващата сделка за същите
недвижими имоти - договор за покупко-продажба на цялото търговско предприятие
от 16.04.2014 г. между „ГЕО С. ГД“ ЕООД и ответното дружество съгласно общия
правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, не
може да породи вещно - транслативния си ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявените искове.
Ответникът „Т.С.“ ЕООД - в несъстоятелност,
гр. Плевен
оспорва предявените искове като неоснователни.Според ответника сделките,чрез
които Б.С. ЕООД е прехвърлил на „ГЕО С. ГД“ ЕООД срещу
погасяване на дълг,изброените в исковата молба недвижими имоти не страда от
пороците сочени от ищеца.Става въпрос за сделка по чл.65,ал.2 ЗЗД,при която
длъжникът и кредитора му са се съгласили дълга да се погаси до определен размер
не чрез плащане,а чрез даване на нещо друго,чрез прехвърляне собствеността на
няколко имота.
На следващо място
съществуването на въпросния дълг в полза на офшорна компания С. рибо Е. Б. Е. С.през
2005 год. и цедирането му на „ГЕО С. ГД“
ЕООД през 2014 год. са установени документално,включително и относно
достоверността на датите на тези договори,както и на уведомлението на ищеца за
извършената цесия.
Не са доказани и останалите
твърдения на ищеца за привидност на договорите за прехвърляне на имоти за
погасяване на дълг,доколкото е очевидна целта да се погаси частично един дълг
възникнал като такъв през 2005 год. по Договор за доставка на машини от
01.01.2005 г. Претендираното накърняване на добрите нрави практически е
ирелевантно за спора,тъй като дори да се приеме,че се е дължала само главницата
по договора за доставка,то той е приблизително 80% от стойността на
прехвърлените имоти,т.е. дори само с главицата е налице еквивалентност на
престациите.
Моли съдът да отхвърли исковете и
претендира разноски.
Помагачът на ищеца Райфайзенбанк
България ЕАД поддържа изцяло предявените искове и моли съдът да ги уважи.В
подкрепа твърденията на ищцовото дружество за нищожност поради липса на
основание сочи допълнително,че при нито една от сделките не е представен пред
нотариуса въпросния договор за цесия,а именно това е документа удостоверяващ,че
едната страна по договорите има вземане спрямо другата,поради което последната
му прехвърля собствеността върху описаните имоти.
Моли съдът да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени
писмени доказателства и няма спор за това,че до прехвърлянето им през 2014 год.
на ответното дружество с описаните долу нотариални актове,ищецът е бил
собственик на процесните имоти.
От представените по делото три
броя нотариални актове за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на
задължение ,а именно Нотариален акт № 98,
том ІІ, per. № 4937, дело № 262 от 2014 г. на нотариус И. Д. , Нотариален акт №
58, том I, per. №
590, дело № 56 от 2014г.на нотариус С.Й., с район на действие PC Пловдив
и Нотариален акт № 129, том I, per. № 2153, дело № 120 от 27.03.2014г. на
нотариус С. Р., с район на действие PC Карлово , се установява , че на
20.03.2014 год. и на 27.03.2014 год. „Б.С.“ ЕООД е прехвърлил на „ГЕО С. ГД“
ЕООД собствеността върху множество недвижими имоти,сред които и:
1.УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28,
в квартал №315, по плана на град София, - Поземлен имот с идентификатор 68134.207.28
2.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор 12084.2758.1831
град София, община Столична, село Волуяк, район Връбница, местност
„ПОЛЕТО" площ по скица 20 376 кв.м.
3.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 12084.2757.1369
по КККР, находящ се в град София, община Столична, село Волуяк, район Връбница,
местност „ПОЛЕТО" с площ по скица 33 575 кв.м.,
4.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021,
по КККР, находящ се в град София район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ
498 кв.м. и
5.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1022
по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ
1937 кв.м.,
6.ТАВАНСКО
ЖИЛИЩЕ,
находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град София. СО, район
„Триадица" на ул.*******, която сграда е с идентификатор 68134.1001.441.1
7.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град
София, Столична община, район „Лозенец“ на ул. „*******, заедно с прилежащите му: МАЗЕ
под стаята; ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от дворното място цялото с площ 697 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот ХХХVІІ-319, от квартал 242-Б, по плана на град София,
местността „Лозенец“ - I-ва част.
8. 25/32 идеални части от следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 29 в кв. 315 по плана на гр. София, район Красно село,
местност, бул. „ Цар Борис ІІІ“, целият с площ от 434 кв.м., заедно с
построената в мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с таван, със застроена площ от 60 кв.м., състояща се на етажа от две
стаи, вестибюл, кухня, антре и баня- клозет и на таванския етаж от: антре, стая
и две тавански помещения, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.29,
9.АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев,
местност "Изток-Изток", на улица „*******, на 3 етаж, на кота + 6,00
м., с идентификатор 68134.801.1571.1.7,
заедно с ДВОЕН ГАРАЖ № 8,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1571.1.18,
10.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор №78080.68.17,
находящ се в село Царацово, община Марица, област Пловдив, по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
село Царацово, п.к. 4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ на имота по кадастрална
карта - 4999 кв.м.
11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33, находящ се в град Сопот,
област Пловдив, с административен адрес: град Сопот, п.к. 4330 в местността
Гара Сопот с площ 7199 кв.м., в местността ГАРА СОПОТ.
12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.504.42, находящ се в град
Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот п.к.
4330 в местността КУЧУК КОРИЯ с площ 12441 кв.метра, .
13. Поземлен имот с идентификатор 68080.27.32, находящ се в гр. Сопот,
община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот, в местността
Гара Сопот, с площ 9701.
И в трите акта е записано
дословно,че собствеността на имотите се прехвърля „….срещу погасяване на
задължение по договор за цесия от 10.03.2014 год.,съобщен на същата дата на
длъжника…“. В договорите е посочено,че погасяването на дълга е до размера на
данъчните цени на имотите,които са посочени в съответните актове.
Договор за цесия от 10.03.2014
год. е представен от ответника и е на л.183-186 в нотариално заверено копие, а
оригинала е сравнен с това копие от съда и е констатирана идентичност.Този
договор е представен и от ищеца с исковата молба, но след като съдът е
констатирал, че печатите на последната му страница и подписите там не са
идентични с тези на представения от ответника оригинал, копието приложено към
исковата молба е изключено като доказателство. По тази причина следва да се
приеме,че по делото има представен само от ответника/с отговора на исковата
молба/ екземпляр на този договор.
По силата на този договор С.Р.ХБМ
С.А. /дружество регистрирано по канадското законодателства на Квебек,Канада/ е
продало на „ГЕО С. ГД“ ЕООД свое вземане от Б.С. ЕООД в общ размер на 3 692
307.68 евро формирани от 404 393.72 евро дължима главница по шест фактури
описани в приложението/неразделна част от договора/ и мораторна лихва върху
главницата от датите на фактурите до 10.03.2014 год. в общ размер на 3 287
913.96 евро.
Представено е и нотариално заверено копие на уведомление за цесия, от
което е видно,че управителя на Б.С. ЕООД е уведомен за горната цесия на
10.03.2014 год.Видно
от Договор от 16.04.2014 г. за
прехвърляне на търговско предприятие, сключен между „ГЕО С. ГД“ ЕООД и „Т.С.“
ЕООД на горната дата собствеността върху процесните имоти е преминала в полза
на „Т.С.“ ЕООД - Приложение № 1 към т.1.2 от договора за продажба на
търговско предприятие от 10.04.2014 г. Цената
на прехвърленото предприятие е 45 000 лв.
Приет е договор за доставка /в оригинал/ ,от който се установява,че Б.С.
ЕООД и С.Р.ХБМ
С.А. са се договорили в срок от 1 година от подписването последния да доставя/продава на ищцовото
дружество строителна техника по конкретни фактури, в които вещта и цената да са
посочени.Уговорено е плащане по банков път.Представени са от л.446 до 472 фактури
с превод и митнически декларации,от които се установява,че Б.С. ЕООД е получил от чужбина шест броя специализирани строителни
тежкотоварни автомобили/влекачи,и бетоновоз-миксер/,като на различни цени
същите са фактурирани за плащане на С.Р.ХБМ С.А. Всички фактури са съставени през 2005
год.
От
заключението на вещото лице по ССЕ се установява ,че в обявените в Търговския
регистър счетоводни баланси на Б.С. ЕООД за 200 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013г.
фигурират краткосрочни задължения към доставчици в размер, които надвишават 788
567.76 лева , т.е. главницата по дълга, цедиран с Договор за цесия от
10.03.2014г. и е възможно там да са осчетоводени задълженията по договора за
доставка от 2005 год.,като поради липса на по-подробна информация експертът не
го твърди със сигурност.За 2008 год. декларираните пред НАП задължения на
ищцовото дружество възлизат на 236 000 лв., която стойност е по-малка о
главницата, цедирана с Договор за цесия от 10.03.2014г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да
го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен
иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази
връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта,
вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника
фактическа власт да е без правно основание.
Исковите претенции са заявени
по общия съдопроизводствен ред независимо от това, че ищец по делото е
дружество в производство по несъстоятелност и независимо от това,че целта на
тези искове е попълване масата на несъстоятелността на ищцовото дружество с цел
удовлетворяване на кредиторите. Освен това претенциите за нищожност на
процесните сделки за заявени инцидентно в исковата молба, не се иска
прогласяването им като такива /т.е. каквото и да е решението то няма да се
ползва със сила на пресъдено нещо относно действителността на процесните
сделки/, а директно установяване собствеността и предаване на владението на
имотите.
От доказателствата по делото е
установено,че няколко месеца след иницииране на производство за обявяване на Б.С. ЕООД в несъстоятелност,това дружество се е разпоредило със свой
недвижими имоти в полза на „ГЕО
С. ГД“ ЕООД,като вместо насрещна престация в пари е погасило дълг към
приобретателя по договор за цесия от 10.03.2014 год. , до размер на данъчните
цени на имотите/за около 700 000 лв. грубо/.
Според настоящия състав тези
договори не са сключени при липса на
основание,доколкото основанието ясно е посочено в самите тях,а именно,че
имотите се прехвърлят за погасяване на дълг. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
определя тежестта на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже
липсата на основание.В случая презумпцията не е оборена. Въпросния дълг е
индивидуализиран с посочване на конкретен договор с конкретна дата и това е
достатъчно за индивидуализирането на задължението. Доколкото няма възражения на
ищеца,че на въпросната дата в полза на „ГЕО С. ГД“ ЕООД са цедирани и други вземания,следва да се
приеме,че очевидно става въпрос за цесията , по силата на която С.Р.ХБМ С.А.
/дружество регистрирано по канадското законодателства на Квебек,Канада/ е
прехвърлило на „ГЕО С. ГД“ ЕООД свое вземане от Б.С. ЕООД в общ размер на 3 692 307.68 евро.
При сключване на договорите, с които ищцовото дружество е прехвърлило
срещу погасяване на задължение, не е
налице и привидност. Аргумент за обратното е изложен в исковата молба и се базира основно на
схемата , по която в рамките на седмици имотите са прехвърлени на два пъти, участници
в прехвърлянията са новоучредени дружества с практически никакъв уставен
капитал и с единствената крайната
цел на участвалите в сделките субекти чрез сключване на фиктивни договори за
прехвърляне на собственост в изпълнение на дълг, продажба на търговско
предприятие, договор за особен залог, целящ принудителна продажба по 303 на
имотите, включени в търговското предприятие, несъстоятелност на приобретателя
на всички недвижими имоти Т.С. ЕООД, да настъпят последиците, подробно описани
по-горе,а именно да се увредят кредиторите на
дружеството.
Действително разположението във времето на
фактите-молба за образуване на производство за несъстоятелност в края на 2013
год.,прехвърляне на имотите няколко месеца по-късно, след дни прехвърляне на
предприятието,което ги е придобило, а впоследствие и предоставянето им за
обезпечение, сочи за действия насочени към декапитализация на ищцовото дружество
в бръз порядък. Без да се навлиза в дълбочината на материята е видно с просто
око,че това са разпореждания извършени в т.н.“подозрителен период“ по смисъла
на ТЗ,а факта, че стойността на имотите погасяваща дълга на ищцовото дружество
е данъчната такава/хо презумпция по-ниска от пазарната/, дава основания и за
други предположения относно преследваните с трите договора цели ,но също и възможности
за атакуването на тези сделки,но не по общия, а по специалния ред предвиден в
ТЗ , в частта за несъстоятелността и конкретно правото на синдика да оспорва и
иска отмяна на разпореждания с имущество на дружеството със специалните искове,
посочени в по чл.649,ал.1 и 2 ТЗ.
Въпреки гореизложеното не може да се приеме единствено на базата на
определени „нетипични“ действия във времето,че целта на Б.с. ЕООД и съконтрахента му „ГЕО
С. ГД“ ЕООД е била различна от изложената в договорите,т.е. че договорите са
привидни.
Горните аргументи относно липсата на категорични доказателства в подкрепа
твърденията на ищеца за привидност на трите договора са валидни и относно
твърдението на ищеца за нищожност на договорите поради накърняване на добрите нрави. Следва да се добави,че инцидентното
възражение относно действителността уговорката за лихва в договора за доставка от 01.01.2005
год. с оглед прекомерния й размер , касае договор,чиято нищожност не е
претендирана с исковата молба и по нея съдът не дължи отделно произнасяне,извън
общото такова по действително заявените основания за нищожност на трите
договора за
даване вместо изпълнение на парично задължение.
На практика основния спор по делото е във връзка с това невъзможен ли е предметът на процесните три договора и конкретно съществувал ли е дълг,който да
бъде погасен с прехвърляне собствеността на имотите.
Хронологията на фактите и събитията сочи задължения на Б.С. ЕООД към С.Р.ХБМ С.А. от 2005 год. по
приложените по делото 6 фактури с прикрепени към тях митнически декларации на обща
стойност 788 567 лева. Същите са съставени на основание рамков договор за
доставка от 01.01.2005 год. и в срока на действието му. По делото няма доказателства за плащането на тези задължения, нито за
погасяването им по какъвто и да е друг начин. Ето защо съдът приема,че към датата
на цедирането му през 2014 год.
С.Р.ХБМ С.А. е имал ликвидно и изискуемо вземане спрямо Б.С. ЕООД за не по -малко от 788 567 лева.
Това вземане в общ размер от в общ размер на 3 287 913.96 евро е цедирано на „ГЕО С. ГД“
ЕООД на 10.03.2014 год. и на същата дата
цедента е уведомил длъжника Б.С. ЕООД. Оспорването автентичността
на тези два документа /цесията и уведомлението/ от страна на ищеца е
неоснователно,независимо от факта,че ответникът не е ангажирал доказателства за
обратното. Факта,че с договора за цесия от 10.03.2014 год. ГЕО С. ГД“ ЕООД е придобило
вземане спрямо Б.С. ЕООД и същевременно,че последното дружество е уведомено за цесията
се установява и потвърждава не само от договора за цесията и уведомлението, а и
от посочването му в трите нотариални акта,за които няма съмнение,че са
подписани от лицата представляващи двете дружества,т.е. с подписите си пред
нотариус те са потвърдили и автентичността на цесията и уведомяването за нея.Факта,че
тези документи са съществували към 2014 год. се установява от нотариалната
заверка на сличените преписи-12.03.2014 год.Само няколко дни след тази дата
представляващите лица на страните по процесните сделки са потвърдили с
подписите си отново пред нотариус,че горните два документа са автентични.По
тази причина съдът не приема възражението на ищеца за това,че въпросните два
документа-договор за цесия от 10.03.2014
год. и уведомление от същата дата да са неистински и със съдържание различно от
отразеното в тях.
Тук следва да се подчертае,че
ищецът и
третото лице-помагач не са оспорили нито подписите под Справка от
счетоводството на Б.С. ЕООД „Салда по
контрагенти“ за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. и под Аналитична
оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода от 01.01.2005г. –
31.12.2005г., нито съдържанието на тези два счетоводни документа. Не са
ангажирали каквито и да било доказателства, опровергаващи или поставящи под
съмнение данните от горепосочените счетоводни документи и следва да се
приеме,че неоспореното по делото счетоводство на Б.С. ЕООД, С.Р.ЕЙЧ БИ ЕМ С. А.
е бил кредитор на Б.С. ЕООД с вземания в размер на 788 567.76 лв.,
формирани от непогасените остатъци за заплащането на цената на стоките,
доставени с 6-те броя митнически декларации.
С оглед на всичко гореизложено
съдът приема,че няма доказателства ищецът да е собственик на процесните имоти и
доколкото няма доказателства и за това да ги владее предявените ревандикационни
искове са неоснователени и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора ищецът
следва да заплати на ответника разноски ,но такива не са претендирани.
Държавната такса,която не е
внесена предварително,следва да се заплати от ищеца,като за определянето й
следва да се изискат справки за данъчните оценки на имотите посочени в
диспозитива на решението и след получаването им да се определи с допълнително
определение дължимата от ищеца такса.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.С.“ ЕООД *** с ЕИК *******срещу „Т.С.“ ЕООД - в несъстоятелност,
гр. Плевен
искове за установяване собствеността на следните имоти: 1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28, в квартал №315, по плана на град
София, местността „Цар Борис III“, СО, р-н Красно село на улица,*******, целият
с площ от 395 кв.м. представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.28, 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор
12084.2758.1831 по КККР, находящ се в град София, община Столична, село
Волуяк, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" площ по скица 20 376 кв.м. идентичен
с описания в нотариалния акт за собственост недвижим имот, а именно неурегулиран поземлен имот - НИВА № 154014,
находящ се в землището на село Волуяк, Столична община, район
"Връбница", 3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12084.2757.1369 по КККР, находящ се в град София, община
Столична, село Волуяк, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" с площ по скица
33 575 кв.м., идентичен с описания в доказателствения акт за собственост
недвижим имот, а именно: неурегулиран
поземлен имот - нива № 166001, находящ се в землището на село Волуяк,
Столична община, район "Връбница", 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021, по КККР, находящ
се в град София район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ 498 кв.м. , 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1022
по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“ с площ
1937 кв.м., идентични с описания в доказателствения акт недвижим имот, а именно
незастроен урегулиран поземлен имот
XVIII-1021,1022, намиращ се в София, Столична община, квартал 210Б по плана
на София, район Витоша, местността ж.к. „Гърдова глава“,квартал 210 Б по плана
на гр. София,, местността ж.к. Гърдова глава с площ по скица от 2608 кв.м, 6.ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се на
тавански етаж от сградата, находяща се в град София. СО, район „Триадица"
на ул.*******, която сграда е с идентификатор
68134.1001.441.1 с изключение на първото отляво таванско помещение, а
именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ,
заедно с 3,72 % идеални части от общите части на сградата и дворно място, върху
което е построена сградата, съставляващо
УПИ № XV-12 в квартал 329 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-1 част,
СО район Триадица, 7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е
идентификатор №78080.68.17, находящ се в село Царацово, община Марица,
област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: село Царацово, п.к. 4204, местност „КЛИСИ
ПАРА“, с площ на имота по кадастрална карта - 4999 кв.м., с начин на трайно
ползване - за друг обществен обект, комплекс, 8.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град София, Столична община, район „Лозенец“ на
ул. „*******, заедно с прилежащите му: МАЗЕ под стаята; ГАРАЖ в двора;
както и 48/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от дворното място цялото с площ 697 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот ХХХVІІ-319, от квартал 242-Б, по плана на град София, местността
„Лозенец“ - I-ва част., 9. 25/32 идеални части от следните недвижими
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 29 в кв. 315 по плана на гр. София,
район Красно село, местност, бул. „ Цар Борис ІІІ“, находящ се на ул. „*******-
нова, бивша ул. Зоя Космодемянская, целият с площ от 434 кв.м., заедно с
построената в мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с таван, със застроена площ от 60 кв.м., състояща се на етажа от две
стаи, вестибюл, кухня, антре и баня- клозет и на таванския етаж от: антре, стая
и две тавански помещения, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.29, 10.АПАРТАМЕНТ № 7
/седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев, местност
"Изток-Изток", на улица „*******, на 3 етаж, на кота + 6,00 м., с
идентификатор 68134.801.1571.1.7,
Гр. София, общ. Столична обл. София (столица), ведно с МАЗЕ № 2, заедно с ДВОЕН
ГАРАЖ № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.801.1571.1.18, 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33,
находящ се в град Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот,
п.к. 4330 в местността Гара Сопот с площ 7199 кв.м., в местността ГАРА СОПОТ. 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.504.42, находящ се в град
Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот п.к.
4330 в местността КУЧУК КОРИЯ с площ 12441 кв.метра, .13. Поземлен имот с
идентификатор 68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област
Пловдив, с административен адрес: град Сопот, в местността Гара Сопот, с площ
9701 и като последица от това ОТХВЪРЛЯ
иска с основание чл.108 ЗС за предаване владението на тези имоти.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на помагач на ищеца-“РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Да се изискат от съответните общини удостоверения за данъчната оценка на горните имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: