Решение по дело №2073/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260412
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Людмила Добрева Григорова Митева
Дело: 20173630102073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

260412/17.12.2021г.

гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

 

          при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2073 по описа за 2017 год. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

               Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

С Решение №260215/07.05.2021 г. по настоящото дело, ШРС е допуснал да се извърши съдебна делба между С.М.С., ЕГН **********,***, К.М.К., ЕГН **********,*** и Ц.Г.С., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящ се в град Шумен, ул. „С.С.“ №75, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4 - /четири/, на втори етаж от блок, със застроена площ от 100.95 кв.м.  /сто квадратни метра и деветдесет и пет квадратни дециметра/, при съседи: от изток - стълбище и ап. 3; от запад - дворно място; от север - дворно място; от юг - дворно място; отгоре - трети етаж; отдолу - първи етаж, заедно с изба № 4 - /четири/, със застроена площ от 35.53 кв.м. - /тридесет и пет квадратни метра и петдесет и три квадратни дециметра/, при съседи за избата: от изток - изба № 5; от запад - изба № 3; от север - общ коридор и стълбище; от юг - дворно място; отгоре - първи етаж; отдолу - земя, заедно с таван № 4 - /четири/, със застроена площ от 24.66 кв.м. - /двадесет и четири квадратни метра и шестдесет и шест квадратни дециметра/ и 12917/100000 ид.ч. - /дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет стохилядни идеални части/ от общите части на блока по смисъла на чл.38 от ЗС и правото на строеж на апартамента върху държавна земя, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15 - 219495/12.05.2017 г., издадена от СГКК - гр. Шумен, апартаментът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.676.102.3.4 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и шест точка сто и две точка три точка четири/, с площ от 100.95 кв.м., находящ се в сграда № 3 - /три/, разположена в ПИ № 83510.676.102 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и шест точка сто и две/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива - 1 - /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.676.102.3.3; под обекта - 83510.676.102.3.2 и над обекта - 83510.676.102.3.6, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: 1/2 ид.ч.  /една втора идеална част/ за С.М.С., ЕГН **********; 1/4 ид.ч. /една четвърт идеална част/ за К.М.К. с ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. /една четвърт идеална част/ за Ц.Г.С. с ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите е допуснат процесният недвижим имот. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, и неоспорено от страните, се установи, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. От същото заключение става ясно, че пазарната цена на имота се равнява на сума от 106 000.00 лева.

Съгласно текста на разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Предвид изложеното, съдът стига до извода, че делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата парична сума.

Досежно претенциите по сметките:

На основание чл.346 от ГПК е открито производство по сметките в полза на ищцата С.М.С., ЕГН ********** срещу ответника К.М.К., ЕГН **********, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 155.00 лева, месечно, считано за периода от 18.07.2017 г. до 15.09.2021 г.,  представляваща сбор от обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата през горепосочения период, т.е. претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 31,  ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

Ответникът К. М.К. оспорва претенцията по основание и размер.

Съдът да се произнесе по тази претенция, съобрази следното:

Съгласно чл.31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Текстът на чл.31, ал.2 от ЗС гласи, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От изложеното се налага изводът, че за уважаване на иска е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: да е налице съсобственост между страните по отношение на вещ или имот през исковия период, за който се претендира обезщетението; един или някой от съсобствениците да си служат с общата вещ, а останалите – не, респективно да си служат по-малко, отколкото им се полага според притежаваните дялове; лишеният от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта, писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Съгласно текста на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

В разглеждания казус, видно от представения по делото частно заверен препис от нотариална покана и разписка към нотариална покана, съставени от нотариус С.С., с рег. №024 на НК, се установи, че на 18.05.2017 г. на ответника му е надлежно връчена покана от ищцата, с която същата е отправила молба към него за заплащане на месечен наем в размер на 200.00 лева месечно, съобразно притежаваната от нея идеална част от имота, предвид невъзможността да ползва последния, с оглед създаваните от ответника пречки за това. Ето защо заключава, че последният е надлежно уведомен за така отправеното към него писмено искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата по отношение на делбения имот. Ответникът оспорва факта на лично ползване на имота, като твърди, че е дал възможност на ищцата да използва имота съобразно дела й. Същият заявява, че е предоставил ключ на ищцата, за което е съставена и разписка от 03.10.2015 г. От последния документ става ясно, че на 03.10.2015 г. ответникът е предоставил на майка си два броя ключове за процесния апартамент, единият за нея, а другият- за ищцата. Последната с подписа си е удостоверила получаването на ключа. Тези факти и обстоятелства са и безспорни между страните. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че след смъртта на майката на страните /след 2016 г./, ищцата при опити да влезе в апартамента е установила, че предоставеният й ключ не може да отключи вратата, а ответникът не й отваря вратата- „Това е за периода през летата 2017-2018 г. След като починаха родителите й първият път идвахме. Това беше през 2017 г. за пръв път, като ходихме. Светла не може да влезе в апартамента, защото ключовете й не стават или К. не вдига телефона, или заплашва с полиция. Никога не е излизал и да отвори вратата“ …Мисля, че ѝ беше даден някакъв ключ, който не ставаше. Имаше някакъв такъв опит, но бравите непрекъснато се сменят“- са показания на свидетелката К. Я.. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като са изявления на трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, а от друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

Не се ангажираха някакви доказателства, че ответникът за процесния период по някакъв начин, е дал възможност на ищцата да използва имота съобразно дела й. Наведените в този смисъл твърдения не са подкрепени с някакви надлежни доказателства. От събраните в полза на ответника гласни доказателства, се установи единствено, че свидетелят „предполага“, че и ищцата има ключ от апартамента, тъй като тя е съсобственик. Този свидетел се установи, че от години живее в гр. София, като се пътува до гр.  гр. Шумен два пъти година, през което време не е отсядал в процесния имот, при баща си, а пребивава в дома на майка си, т.е. няма преки и непосредствени впечатления относно обстоятелството- имала ли е ищцата възможност да полза апартамента. На следващо място, съдът приема за безспорно установено, че делбеният имот за разглеждания период се е ползвал единствено от ответника. Ето защо заключава, че в случая са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС.  

От заключението по назначената по делото съдебно техническа експертиза, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се установи, че пазарният наем за имота за процесния период, съобразно дела на ищцата се равнява на 155.00 лева месечно. Имайки предвид това заключение, както и съобразявайки се с датата, на която е връчена поканата за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, от който момент това вземане е станало дължимо и изискуемо, счита, че ответната страна дължи на ищцата обезщетение срещу ползването на имота за периода от 18.05.2017 г. до датата на предявяване на иска до 15.09.2021 г. Ето защо стига до извода, че претенцията е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи.

Страните следва да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва: С.М.С., ЕГН ********** - 2 120.00 лева, К.М.К., ЕГН ********** – 1 060.00 лева и Ц.Г.С., ЕГН ********** - 1 060.00 лева.

К.М.К., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС и сумата от 310.00 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.

На основание чл.355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по реда на чл.78 от ГПК. Ето защо и доколкото ищцата е внесла определената за ответника Ц.Г.С. част от депозита за възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза, счита, че по общите правила за разпределяне разноските в делбеното производство, тези разноски следва де се поемат от страните съобразно дела на всяка една от тях, като в този смисъл Ц.Г.С. следва да бъде осъдена да заплати на С.М.С. сума от 62.50 лева, представляваща изплатено от ищцата възнаграждение на ВЛ съобразно дела на ответницата.

          По отношение на присъждане на извършени в делбеното производство разноски, за да се произнесе, съобрази следното: Производството за съдебна делба е особено исково производство и процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение общите разпоредби, уреждащи гражданския процес. При наличието на съсобственост, съдебната делба е винаги възможна, като предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В това производство отговорността за разноските не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК. Основанието на иска за делба е ликвидиране на съществуваща съсобственост, поради което в това производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика и по конкретно Определение №47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №6919/2014 г., I г.о., Определение №152/08.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №6646/2014 г., II г.о. и др.

      На основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.М.К., следва да заплати на ищцата С.М.С. разноски за уважената претенция по сметки, приета за съвместно разглеждане в настоящото делбено производство, равняващи общо на сума от 850.00 лева /50.00 лева- извършени разноски по приетата СТЕ и 800.00 лева- адвокатско възнаграждение/.

 

          Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

На основание чл.348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в град Шумен, ул. „С.С.“ №75, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4 - /четири/, на втори етаж от блок, със застроена площ от 100.95 кв.м.  /сто квадратни метра и деветдесет и пет квадратни дециметра/, при съседи: от изток - стълбище и ап. 3; от запад - дворно място; от север - дворно място; от юг - дворно място; отгоре - трети етаж; отдолу - първи етаж, заедно с изба № 4 - /четири/, със застроена площ от 35.53 кв.м. - /тридесет и пет квадратни метра и петдесет и три квадратни дециметра/, при съседи за избата: от изток - изба № 5; от запад - изба № 3; от север - общ коридор и стълбище; от юг - дворно място; отгоре - първи етаж; отдолу - земя, заедно с таван № 4 - /четири/, със застроена площ от 24.66 кв.м. - /двадесет и четири квадратни метра и шестдесет и шест квадратни дециметра/ и 12917/100000 ид.ч. - /дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет стохилядни идеални части/ от общите части на блока по смисъла на чл.38 от ЗС и правото на строеж на апартамента върху държавна земя, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15 - 219495/12.05.2017 г., издадена от СГКК - гр. Шумен, апартаментът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.676.102.3.4 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и шест точка сто и две точка три точка четири/, с площ от 100.95 кв.м., находящ се в сграда № 3 - /три/, разположена в ПИ № 83510.676.102 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и шест точка сто и две/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива - 1 - /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.676.102.3.3; под обекта - 83510.676.102.3.2 и над обекта - 83510.676.102.3.6, на стойност от 106 000.00 лева /сто и шест хиляди лева/.

          След извършване на публичната продан получените суми да се разпределят между съделителите при следните квоти: 1/2 ид.ч. за С.М.С., ЕГН **********; 1/4 ид.ч. за К.М.К. с ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за Ц.Г.С. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА страните да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: С.М.С., ЕГН **********,*** - сума в размер на 2 120.00 лева /две хиляди сто и двадесет лева/, К.М.К., ЕГН **********,*** - сума в размер на 1 060.00 лева /хиляда и шестдесет лева/ и Ц.Г.С., ЕГН **********,*** - сума в размер на 1 060.00 лева /хиляда и шестдесет лева/.

ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН **********,***, да заплати на С.  М.С., ЕГН **********,***, сумата от 62.50 лева /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща заплатени от ищеца разноски в делбеното производство, съответни на дела на ответника.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 155.00 лева сто петдесет и пет лева/, месечно, считано за периода от 18.07.2017 г. до 15.09.2021 г., представляваща обезщетение за ползата от която е лишена ищцата досежно процесния недвижим имот по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗСоб, за периода 18.07.2017 г. до 15.09.2021 г.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на С.  М.С., ЕГН **********,***, сумата от 850.00 лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща заплатени от ищцата разноски в производството по сметки.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 310.00 лв. /триста и десет лева/, представляваща дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: