МОТИВИ:
Към
присъда №19 по НОХД № 302/2016г. на С ОС
Обвинението против подсъдимия Л.Р.А. ***, за извършено
престъпление по чл.343, ал.З, б."Б", вр. ал.1, б."В", вр. с
чл.342,ал.1 от НК е за това, че 24.09.2013 г. около 12,20 ч. на главен път Е-83
в района на 198-ми км. в посока от с. Т. към гр. Б., обл. С. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено" модел
"Еспейс" с per. № . нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП: Чл.20, ал.2, изр.2 - "Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.'", като не намалил скоростта и не спрял след като възникнала
опасност за движението, в следствие на което настъпил удар между управлявания
от него автомобил и движещите се пред автомобила водачи на велосипеди Г. М.И.,
ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН ********** - и двамата от гр. Б., с което е
настъпила смъртта им, като по този начин
е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа
предявеното обвинение, като счита, че наказателната отговорност по отношение на
подсъдимия А., чийто поведение като водач се изразява в трайно пренебрегване и
нарушаване на правилата за движение, но до настоящият момент е неосъждан,
следва да се реализира при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и да му бъде наложено наказание – лишаване от свобода, което след
редукцията по чл.58а, ал.1 НК, да бъде сведено по размер до три години, както и
допълнително наказание- лишаване от право да управлява МПС за максималния срок,
предвиден в закона.Не счита, че за целите на специалната и генерална превенция
е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, като заема становище
същото да бъде отложено в подходящ по размер изпитателен срок, който да
въздейства възпитателно и предупредително по отношение на подсъдимия.
Пострадалите по делото – наследници на починалите лица
Г. М.И. и С.Д.И. са конституирани на осн.чл.76 НПК и следващи в качеството на
частни обвинители в процеса.
Пострадалите – се представляват от повереници – адв. Ч.
и С..По същество на делото повереникът адв. С. като по принцип се присъединява
към становището на Прокуратурата за
осъщественото деяния, авторството и отговорността на подсъдимия А., се
разграничава по отношение необходимостта
от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което ще бъде
наложено на подсъдимия, предвид изключителната тежест и обществена опасност на
деянието, особено грубото нарушаване на правилата за движение, което е
обусловило тежкия престъпен резултат, личната висока обществена опасност на
подсъдимия, който години наред като водач е демонстрирал трайно пренебрежително
отношение към правилата за водачите по ЗДП, обезпечаващи сигурността на всички
участници в движението, което личи от многобройните наказания, които са му били
налагани по административен ред, отсъствието на елементарна критичност от
страна на привлеченото към отговорност лице Л.А. спрямо осъщественото от него
престъпно деяние, липса на поднесени
съболезнования и съжаление за стореното пред пострадалите.
Частният обвинител Д.Д. се присъединява към
становището, изразено по- горе, за
необходимостта от налагане на ефективно наказание на подсъдимия, предвид тежкия
съставомерен резултат – причинена смърт на двама души, хора, намиращи се в
средата на житейския си път и в разцвета на силите си, чиято смърт е
преобърнала живота на техните близки- пострадалите- осем на брой лица.
За разграничение от изразеното по- горе становище,
според правото на лична защита, с което разполага частният обвинител като
самостоятелна страна в процеса, упълномощеният от него представител –адв. Н.
счита, че целите на наказателната отговорност биха се постигнали успешно с
прилагане института на условното осъждане по отношение на подсъдимия.
Представителят на частните обвинители- Д.И., В.И., Р.И.
и С.Д. – повереникът адв. Х., обосновава виновността и отговорността на
подсъдимия А. за престъплението към което
е привлечен да отговаря по начин, непораждащ съмнение, а с.т. счита, че
наказателната отговорност следва да се реализира при баланс на смекчаващите и
отегчаващите същата обстоятелства, а именно да се наложи наказание – лишаване
от свобода в средния размер, предвиден в закона, което да бъде ефективно
изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип за поправяне и превъзпитаване
на подсъдимия.
Защитникът –адв. Н.Д., счита, че в интерес на
подсъдимия следва да се приеме,че след деянието подсъдимият е оказал помощ на
пострадалите и по този начин осъщественото от него да получи правна
квалификация по чл.343а НК. Не счита, че многобройните нарушения на подсъдимия
като водач, регистрирани в справката от КАТ, следва да се вземат под внимание
като обстоятелство, от характер да отегчи отговорността му, т.к повечето от тях
били погасени по давност, а последните две- от м. септември 2013г. се отнасяли
за същото деяние,предмет на настоящото производство.Пледира, наказателната
отговорност да се реализира по посочената по- горе квалификация, да бъде
наложено минималното по размер наказание – лишаване от свобода, допълнително
редуцирано по чл.58а НК, което да не бъде изтърпяно ефективно, а задължително
да бъде отложено по чл.66,ал.1 НК, предвид изтъкнатите по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, а и предвид изминалия продължителен срок, между осъществяването
на престъплението и наказателната отговорност, която следва да се реализира за
същото.
Производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК след като подсъдимият призна
фактите, изложени в обвинителния акт.
Съдът, като констатира, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от доказателствената съвкупност, състояща се от
процесуално годни доказателства - събрани по реда и способите, предвидени в
НПК, при стриктно спазване на процесуалните права на страните и участниците в
наказателното производство, счете, че са налице предпоставките на чл.371,т.2 са
особения ред, по който следва да протече производството и на основание
чл.372,ал.4 НПК прие, признатата от подсъдимия Л.А.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Л.Р.А. е правоспособен водач на МПС от
21.12.1994 г. Притежава свидетелство за управление на МПС № . от 07.06.2013 г. за категории „В" и „М'\
издадено от ПП-КАТ при ОД на МВР - С. Видно от справката, съдържаща се в
досъдебното производство /на л.49 т.2/ и изисканата и приета в съдебно
заседание такава от органите на КАТ- МВР подсъдимият А., е многократно наказван
като водач на МПС за допуснати нарушения по ЗДвП.
На 24.09.2013г., около 12.20 часа, подсъдимият А.
управлявал лек автомобил марка „Рено", модел „Еспейс" с per. № .,
собственост на лицето И.М. Г. от гр. В. по главен път Е-83 (i-3) с посока на движение от с. Т.
към гр. Б.. Последният управлявал автомобила, със скорост от 88 км/ч. като навлязъл в
хоризонтален и прав участък в района на 198-ми км. В автомобила като пътници на
задната седалка се намирали малолетния син на водача с неустановено по делото
име, който към горепосочената дата бил на възраст 2 год. и 6 месеца и свид. Т.В.Н..
Пътят бил сух, покрит с асфалтова настилка и без неравности. Времето било ясно
и имало добра видимост. Пътното платно било двупосочно с обща ширина от 11.40 метра, разделено
на две ленти посредством прекъсната осева линия. Пътната лента по която се
движел подс. А. *** била с ширина 4.30 метра, а срещуположната с ширина 7.10 метра. В дясно от
лентата за движение и по посока движението на МПС имало песъчливо разширение
/банкет/ с дължина от 78
метра, което в най-широката си част било с широчина от 1.7 метра, като
разширението на банкета се увеличавало /започвало/ и намалявало /завършвало/
постепенно, считано по посоката на движението на управлявания от подсъдимия А.
автомобил. От дясно на разширението и на пътя, считано по посока на движението
на горепосоченото МПС и посоката на извършения оглед имало гъста ниска
храстовидна растителност.
В гореописания район, считано по посока на движението
на МПС по платното на пътя в същата посока един зад друг в дясната част на
платното се движели пострадалите Г. М.И. с ЕГН ********** и С.Д.И. с ЕГН **********
- и двамата от гр. Б..
Водачът на горепосоченото МПС от значително разстояние
възприел движещите се пред автомобила велосипедисти като опасност за
движението, но не намалил скоростта и не проявил особено внимание с оглед
необходимостта от спиране. В момент когато автомобила наближил двамата велосипедисти,
без подсъдимият да осъществи
изпреварване при безопасна странична дистанция или да предприеме действия по
спиране на МПС, продължил движението си напред със същата скорост и по същата
траектория, в резултат на което настъпили два последователни удара между МПС и
двамата пострадали с управляваните от тях велосипеди.
По ширина на пътното платно ударът с велосипедиста Г. М.И.
настъпил между 0.5 м.
- 1.0 м.
в ляво от десният край, считано по посока движението на МПС, а по дължина на
80-81 м.
от ориентира приет в протокола за оглед и в посоката на огледа.
По ширина на пътното платно ударът с велосипедиста С.Д.И.
настъпил между 1.5 м.
- 2.0 м.
в ляво от десният край, считано по посока движението на МПС, а по дължина на
43-84 м.
от ориентира приет в протокола за оглед и в посоката на огледа.
В следствие на двойният удар бил осъществен контакт
между предната част на автомобила и задната част на велосипеда управляван от С.Д.И.,
при който тялото на пострадалия И. било ударено с предният капак и предното
челно стъкло на автомобила, пренесено напред и отхвърлено при което изпаднало
на пътното платно пред автомобила. Удара с велосипедиста Г. М.И. бил осъществен
при контакт между предната дясна част на автомобила и задната част на
велосипеда управляван от И., при който тялото на пострадалия И. е било ударено
с предният капак и предното челно стъкло на автомобила, отхвърлено нагоре и в
дясно след което е изпаднало в дясно от пътното платно. Едва в момента на
настъпване на удара, подсъдимият задействал спирачната система на управлявания
от него автомобил, който преустановил движението си на 94.63 метра след
мястото на удара. В следствие на удара пострадалите получили множество
несъвместими с живота телесни наранявания, което довело до настъпването на тяхната
смърт на по-късен етап, съответно на 27.09.13г за пострадалия Г. И. и на
13.10.13г. за пострадалия С.И.. Пряк и непосредствен очевидец на възникналото
ПТП станала свид. А. В., която се движела със своя автомобил в посока обратна
на движението на л.а. „Рено". Непосредствено след ПТП същата спряла
управлявания от нея автомобил и се обадила на телефон „112" при Дирекция
„НС 112" - МВР в 12.21 часа. След нея в рамките на няколко минути - до
12.27 ч. се обадили още няколко лица, като последното обаждане към телефон
„112" било от подсъдимия А., който в първите минути след ПТП бил притеснен
и изпаднал в стресово състояние, поради което не оказал изискуемата в
привилегирования състав по чл.343а от НК помощ. В следствие на получените
обаждания на място пристигнали екипи на „Бърза помощ" и на МВР с оглед
извършване на необходимите неотложни действия, свързани с тяхната
компетентност.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 735/13г. се установява, че вследствие
на настъпилото ПТП, пострадалият Г. М.И. е получил тежка съчетана
черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма, изразяваща се в травматичен субдерален
хематом в ляво, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, тежък оток
на мозъка с вторични кръвоизливи в мозъчния ствол и разпад на мозъчното
вещество, контузия на мозъка в ляво, тотална тромбоза на синусите на твърдата
мозъчна обвивка, счупване на 6-ти прешлен с отваряне на гръбначния канал и
контузия на гръбначния мозък, двустранна пневмония и коматозно състояние
продължило от момента на травмата до настъпването на смъртта. Според
заключението, независимо от проведеното адекватно лечение смъртта на И. се
дължи на развилата се дихателна недостатъчност в резултат на тежката
черепномозъчно травма, усложнена с тежък мозъчен оток и двустранна пневмония,
която е пряко усложнение на горепосочените травми, като е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между травмите и смъртният изход.
Констатираните увреждания по своя характер са високоенергийни и могат да бъдат
получени при пътно-транспортно произшествие.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 778/1 Зг. се установява, че вследствие
на настъпилото ПТП, пострадалият С.Д.И. е получил тежка съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в травматични рецидивиращи
субдурални хидроми в ляво, по повод на които е опериран многократно, тежък оток
на мозъка с вторични кръвоизливи в мозъчния ствол, контузия на мозъка в ляво,
тотална тромбоза на синусите на твърдата мозъчна обвивка, двустранна пневмония,
бималеларно счупване на костите на лявата подбедрица. Според заключението
смъртта на И. се дължи на развилата се дихателна недостатъчност в резултат на
тежката черепномозъчна травма, усложнена с тежък мозъчен оток и двустранна
пневмония, която е пряко усложнение на горепосочените травми. В генезата на
смъртта е взела участие и тромбозата на венозните синуси на твърдата мозъчна
обвивка, като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
травмите и смъртният изход. Констатираните увреждания по своя характер са
високоенергийни и могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-химическа
експертиза в изследваната проба кръв, взети от подсъдимия Л.Р.А. не се доказва
наличие на алкохол или други упойващи вещества.
По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, която
с постановление от
19.05.14г. на предходния
наблюдаващ прокурор не е била приета и следователно е изключена от
доказателствения материал по делото, в съдебно заседание Прокуратурата не се
позовава на нея и не я сочи сред доказателствата, в зависимост от които
обосновава обвинението.
Според заключението на назначената повторна комплексна
медицинска и автотехническа експертиза за механизъм на настъпилото ПТП вещите
лица са приели, че водачът Л.А. е управлявал горепосочения автомобил със
скорост от 88 км/ч.
и с посока към гр. Б. в момент когато двамата велосипедисти са били на платното
за движение на същия път пред л.а. „Рено". Ударът е настъпил в предната
част на МПС, като след ПТП водача е спрял на мястото отразено в протокола за
оглед. Велосипедиста Г. И. е паднал в дясно от платното за движение, а
велосипеда му /зелен/ е паднал на платното за движение пред автомобила.
Велосипедиста С.И. е паднал на платното за движение пред автомобила, а
велосипеда му /черен/ е паднал на платното за движение под автомобила на
мястото и в положението отразено в протокола за оглед. По ширина на пътното
платно ударът с велосипедиста Г. М.И. е настъпил между 0.5 м. - 1.0 м. в ляво от десният
край, считано по посока движението на МПС, а по дължина на 80-81 м. от ориентира приет в
протокола за оглед и в посоката на огледа. По ширина на пътното платно ударът с
велосипедиста С.Д.И. е настъпил между 1.5 м. - 2.0 м. в ляво от десният край, считано по
посока движението на МПС, а по дължина на 43-84 м. от ориентира приет в
протокола за оглед и в посоката на огледа. В момента на двата удара скоростта
на л.а."Рено" е била от порядъка на 88 км/ч., а скоростта на
двата велосипеда от порядъка на 14
км/ч. Прави се категоричен извод, че водачът на
автомобила е имал техническата възможност да избегне ПТП, като намали скоростта
чрез задействане на спирачната система до около 77-78 метра преди удара или
около 4.4 секунди.
В повече от необходимото вещите лица са изследвали и
версията на подсъдимият А., дадена в качеството му на свидетел, /която не може
да бъде ценена, т.к впоследствие при разпита си като обвиняем, подсъдимият е
отказал да дава обяснения/, според която велосипедистите са „изскочили" от
храстите до пътя, като са я приели за несъстоятелна и невъзможна, като са дали
заключение, че дори и да бе възможна тази версия, то водачът отново би имал
техническа възможност да преустанови движението на МПС преди мястото на удара и
да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране. От друга страна от материалите
по делото е установено, че намиращата се от дясно на пътя по посока на
движението гъста храстовидна растителност не позволява преминаването през нея.
По деформациите на двата велосипеда е установено, че ударът е бил заден,
успореден с надлъжната ос на велосипедите, в зависимост от което следва да се
приеме, че велосипедистите са се движили по пътното платно, пред автомобила,
управляван от подсъдимия, а не са пресичали платното. В заключение се сочи, че
причината за ПТП от техническа гледна точка е, че водача на МПС не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедистите. В обстоятелствената част
на заключението е посочено, че намиращата се гъста растителност напълно
изключва възможността през нея да преминат велосипедисти, като в конкретния
случай ако е налице навлизане на велосипедистите на пътното платно, то това те
са направили от банкета (л.28/36 от КМАТЕ). Направен е категоричен извод, че
водача на МПС - подсъдимият А. е имал техническата възможност да избегне ПТП при
всички разгледани от тях хипотези.
Гореописаната фактическа обстановка е установена по
несъмнен и безспорен начин от самопризнанията, подкрепени от доказателствата,
събрани в хода на досъдебната фаза- разпитите на свидетелите, изготвените
експертизи, получените справки и останалите писмени доказателства, приложени по
делото, чиято процесуална годност е вън от всякакво съмнение.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
По описаният начин, като при управление на МПС – лек
автомобил марка „Рено", модел „Еспейс" с per. № ., подсъдимият А. е
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта
и в случай на необходимост не спрял след като е възникнала опасност за
движението и от това са настъпили последователни удари между управлявания от
него автомобил и движещите се пред същия велосипедисти Г. М.И. и С.Д.И. ***, вследствие
на което е причинена по непредпазливост смъртта на същите /причинена смърт на
повече от едно лице/, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343,
ал.З, б. "б', пр.1, във вр. с ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1
от НК, като: Допуснатото нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат -
смъртта на пострадалите водачи на велосипеди Г. М.И. и С.Д.И..
Нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият А. като водач на МПС след като е възприел двамата пострадали
велосипедисти като опасност за движението е следвало да реагира правомерно като
намали скоростта или спре. Тази опасност е настъпила в момент и на разстояние,
при които същия е имал възможността да намали скоростта или спре автомобила и
по този начин да избегне удара. Въпреки движението с разрешена за участъка
скорост, като не е сторил това, подсъдимият е реагирал неправомерно,
нарушавайки горепосочената разпоредба, което е в причинно следствена връзка с
настъпването на удара с двамата пострадали и причиняването на вредоносния
резултат.
Възприетата по- горе фактическа обстановка, създава
основание да се приеме, че при управлението на МПС, подсъдимият А. като водач е
допуснал и други нарушения на правилата за движение, съдържащи се в ЗДП, които
се намират в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, а именно:
-
нарушение,
свързано с регламентираната от закона задължителна безопасна дистанция по
чл.23,ал.1 ЗДП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него пътно превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.
-
Както и нарушения
на правилата, предписващи поведение на водача при изпреварване на движещо се
пред него ППС и гарантиращи безопасно осъществяване на изпреварването:
-по чл.25,ал.1 ЗДП:”водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра… преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него и минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение”
-и по чл.42 ,ал.2 т.1
и 3:”Водач, който изпреварва е длъжен:
т.1 по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното ППС
т.3 да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”
Макар и да се намират в пряка причинна връзка и да са
обусловили настъпването на тежкия съставомерен резултат- смъртта на двамата
велосипедисти, тези нарушения не са били предявени от СОП на подсъдимия, поради
което, констатирайки наличието на същите, съдът е лишен от възможност да ги
преценява и да основава на тях
присъдата.
От субективна страна деянието е извършено виновно, по съзнавана непредпазливост от обвиняемия, по
смисъла на чл.11, ал.З, пр.2 от НК. Преценката на доказателствата в
съответствие с формалната логика, налага разграничение от застъпеното становище
на прокуратурата – а именно, че е налице небрежност. При положение, че
подсъдимият е възприел двамата движещи се велосипедисти, движещи се в същата
посока, в платното на движение на управлявания от него автомобил, пред
автомобила на достатъчно разстояние, при положение, че се касае за човек на
средна възраст, притежаващ достатъчно житейски опит, така и професионални способности и усет като
водач, не би могло да се приеме, че А. не е предвиждал настъпването на сблъсъка
като неизбежен, ако продължи движението си по същата траектория, без да
предприеме изпреварване на безопасно разстояние, или да намали скоростта и да
спре.Подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасния резултат, но
субективно е разчитал да го избегне, поради което и не е предприел правомерните
действия, предписани от закона.
Не би могла да бъде възприета тезата на защитата, че
след деянието подсъдимият А. е оказал помощ на пострадалите.
За да бъде налице квалификацията „оказана помощ”,
същата следва да бъде необходима на пострадалите и обективно да допринесе към
ликвидиране или намаляване на тежките съставомерни последици от деянието, т.е
вследствие оказаната помощ да е налице обективен положителен резултат в полза
на пострадалите.ВКС е имал повод многократно да се произнесе с редица свои решения в тази
насока, изтъквайки например, че когато смъртта на пострадалия е настъпила
мигновено, не би могло да се приеме, че е оказана помощ от страна на дееца,
макар и да е осъществил действия в такава насока, но действията му не биха
могли да доведат до какъвто и да е положителен резултат за пострадалите, т.е
същите не са необходими и полезни.
В особеното
производство, в отклонение на производство по общия ред по чл. 371т.2 НПК,
същият е декларирал пред съда, че изцяло възприема фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт.
Според изложените факти, В. станала пряк очевидец на сблъсъците на
автомобила с двамата велосипедисти, тъй като се намирала непосредствено в зоната на същото, движейки се
със своя автомобил в посока обратна на
движението на л.а. „Рено". Непосредствено след ПТП същата спряла
управлявания от нея автомобил и се обадила на телефон „112" при Дирекция
„НС 112" - МВР в 12.21 часа. След нея в рамките на няколко минути - до
12.27 ч. се обадили още няколко лица, като последното обаждане към телефон
„112" било от подсъдимия А., който в първите минути след ПТП бил притеснен
и изпаднал в стресово състояние, поради което не успял да реагира своевременно.
По този начин, макар и субективно действията и
намеренията на подсъдимия да са били насочени към оказване на помощ на
пострадалите, чрез уведомяване и
призоваване на екипа на БМП за спешна
медицинска животоспасяваща намеса, действията му обаче в тази насока, като
закъснели, не са били необходими и обективно не са могли да доведат до целения
резултат, защото същият вече е бил постигнат с обаждането на св. В..Пристигането
на екипа на БМП и предприемането на животоспасяващи медицински грижи по
отношение на пострадалите, се намират в пряка причинна връзка именно с
действията на св. В., а не – с поведението и действията па подсъдимия- както се
стреми да обоснове защитата.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Съгласно принципа на законоустановеност, особената
разпоредба на чл.343,ал.3 б.”б”, пр.1 НК предвижда наказание – лишаване от
свобода за срок от 3 до 15 години.
Подсъдимият Л.Р.А. е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, с постоянен адрес ***,
неосъждан с ЕГН **********.
Безспорно, в качеството на смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство следва да се цени необремененото съдебно минало на
подсъдимия.
Налице е обаче изключително неправомерно поведение
като водач, изразяващо се в пренебрегване и многократно нарушаване на правила и
норми, визирани в ЗДП, обезпечаващи сигурността, живота и здравето на
участниците в движението, илюстрирано от справката от МВР- КАТ, приета като
доказателство по делото.Показателно е, че за същия м. септември, непосредствено
преди осъществяване на настоящото деяние с престъпен характер, подсъдимият А.
двукратно е бил санкциониран по административен ред на датите-2.09 и
18.09.2013г. за допуснати нарушения по ЗДП. Т.е допуснатото нарушение на
правилата за движение е трето поредно за краткия период от 1- 24.09.
Демонстрираното пред съда от страна на подс. А.
разкаяние не би следвало да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, защото, от поведението на същия в съдебна зала, съдът не доби
впечатления за искрено и спонтанно
такова, продиктувано от вътрешна потребност и угризения на съвестта, за
сторения безкрайно тежък резултат, променил безвъзвратно съдбата на поне осем
на брой лица-частните обвинители /както изтъкна пред съда в личната си защита
частният обвинител Д. Д./.По скоро беше
демонстрирано съжаление, след пледоарията на поверениците на част от частните
обвинители, вследствие изтъкнатото от тях в качеството на обстоятелства,
отегчаващи отговорността- проявено безразличие и липса на изказани
съболезнования и съжаление /от хуманна и човешка гледна точка към семействата
на загиналите/.
При съвкупната преценка, съдът счете, че все-пак е
налице превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и определи и наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от
4г. и 5 месеца, което редуцирано с 1/3 по правилата на ал.1 на чл.58”а” НК се
свежда до наказание – лишаване от свобода за срок от 3 години.
При съвкупната преценка на противоположните позиции на
страните, досежно необходимостта от ефективно изтърпяване, съдът възприе като
най- правилно, законосъобразно и справедливо становището на представителя на
СОП- за липса от необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието, наложено
за непредпазливо престъпление, за целите
на специалната и генералната превенция от страна на подсъдимия, който не е
осъждан, а и от гледна точка на изминалият 3 годишен период от извършването на
престъплението.
С оглед обаче на тежкия съставомерен резултат, особено
грубото нарушение по ЗДП и констатираното трайно незаконосъобразно поведение на
водач, съдът счита, че :
- за наказанието „лишаване от
свобода следва да бъде определен максималният по размер изпитателен срок,
предвиден в закона- ПЕТ години
- допълнителното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” следва да бъде наложено в максимален размер –ТРИ години.
Веществените доказателства следва на осн.чл.111 НПК да
се пазят до приключване на наказателното производство, след което вещите имащи
стойност и ценност да се върната на правоимащите лица- техни собственици, а
останалите – да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
сторените съдебни и деловодни разноски в двете фази на наказателното производство.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ-
ДОКЛАДЧИК: