РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Ихтиман, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20251840100163 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба
от К. М. Х., ЕГН ********** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец,
ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
управителите С. Н., Я. Ч. и Н. Л., с която е предявен иск за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 40009785458, сключен
на 27.05.2022 г. с ответника поради наличие на нищожни неравноправни
клаузи, а при условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен
първоначалният иск е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата
в част VI от Договор за потребителски кредит № 40009785458, сключен на
27.05.2022 г. с ответника, която предвижда заплащане на такси за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С исковата молба е предявен и
обективно кумулативно съединен обусловен осъдителен иск за връщане на
заплатената сума от ищеца на ответника без основание в размер на 2466,96
лева (след допуснато с протоколно определение от 25.09.2025 г. на основание
чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличаването му от
първоначално предявения размер от 2204,00 лева). Претендират се и
сторените разноски, както и да бъде присъдено в полза на адв. Б. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.05.2022 г. е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 40009785458, по
1
силата на който „Профи кредит България“ ЕООД е предоставило на ищеца
сумата от 5000,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема –
41,00%, ГПР – 49,05% и общо дължима сума от 8675,02 лева. Впоследствие
сумата нараснала на 13265,05 лева, като освен включените главница и лихва
били включени и такса на стойност 2000,00 лева за допълнителна услуга
„ФАСТ“ и такса на стойност 2500,00 лева за допълнителна услуга „ФЛЕКСИ“.
Иска се от съда да признае че Договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
40009785458, сключен на 27.05.2022 г. е нищожен. В условията на
евентуалност се твърди, че клаузата в част VI от договора, която предвижда
заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД упражни правото си на отговор. С отговора си
ответникът, чрез юрк. Ивета Тенева не оспорва съществуването на договорно
правоотношение с ищеца. Твърди се, че договорът отговаря на изискванията
на Закона за потребителския кредит. Навеждат се доводи за това, че
закупените от ищеца услуги не следва да бъдат включвани в годишния
процент на разходите по кредита, тъй като те не са условия за отпускането му.
Според ответника дори да се приеме, че има неточно посочване на годишния
процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до
недействителност на целия договор. По отношение на уговорените и закупени
допълнителни услуги се твърди, че не са нищожни, тъй като ищецът сам е
заявил, че желае да ги закупи. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Моли се да бъдат присъдени разноските по делото, включително
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
В съдебно заседание ищецът К. М. Х., редовно призован, не се явява и
не се представлява. С постъпила молба от пълномощника му адв. Л. Б.,
ищецът моли съдът да даде ход на делото в негово отсъствие, да постанови
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата в минимален размер.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован,
не се представлява в открито съдебно заседание по делото. От същия е
постъпило становище, чрез юрк. Г. А., с което моли съдът да даде ход на
делото в отсъствие на негов представител и да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и да бъдат
присъдени сторените разноски по делото. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца. Счита се, че има основания за определяне на адвокатското
възнаграждение под минимума по Наредбата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, прецени следното от
2
фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит „Стандарт” № 40009785458 от 27.05.2022 г. се
установява, че помежду им е имало сключен договор за заем, по силата на
който ответникът е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на
5000,00 лева, която е следвало да бъде върната на 36 месечни вноски при
възнаградителна лихва от 41,00 % и годишен процент на разходите от 49,05 %.
Съгласно приложения договор страните са постигнали съгласие за
предоставяне на допълнителни услуги. Услугата „Фаст“ на стойност 2000,00
лева е включвала приоритетно становище по искането за отпускане на
потребителския кредит, а услугата „Флекси“ на стойност 2500 лева е
предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна
на клиента.
Видно от приложения по делото погасителен план стойността на
възнагражденията по допълнителните услуги са включени в погасителния
план, като са дължими на равни месечни вноски наред с главницата и
договорната лихва.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се
установява, че стойността на възнаграждения по пакета от допълнителни
услуги не е включен в годишния процент на разходите по договора за кредит.
Според вещото лице ищецът е заплатил сумата от 7466,97 лева, която е
разпределена от заемодателя, както следва: 2036,97 лева – за главница по
договора; 2832,63 лева – за договорна лихва и 2597,36 лева - за
възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при включване на стойността на
възнагражденията по пакета от допълнителни услуги общият годишен
процент на разходите възлиза на 139,05 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № 40009785458, сключен на 27.05.2022 г.:
Предявен е иск за установяване на нищожност на договор за паричен
заем поради противоречие на закона и с добрите нрави, както и поради
наличие на неравноправни клаузи.
Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие
на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов
нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по
3
конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.
От своя страна, добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките.
В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от
договор за кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството
на физическо лице, а ответникът в рамките на своята търговска дейност като
небанкова финансова институция, като в този случай е бил приложим Законът
за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в
защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая сключеният между страните договор за потребителски кредит
съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и
валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план,
възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.
Съдът приема, че процесният договор за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Следва да се има предвид, че
според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона
формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван
4
размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са
включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В приетия по делото договор обаче са посочени единствено абсолютните
стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите.
Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Не се съдържа информация и за начина на изчисление
на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния
процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Освен това след като в уговорения ГПР от 49,05 % не са включени
задълженията за заплащане на допълнителния пакет услуги и общия размер на
плащанията от потребителя в размер на 13 265,02 лева според погасителния
план надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, то договорът за потребителски
кредит е нищожен като противоречащ на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Тези изводи на съда са в съответствие с т. 55 на Решение от 21.03.2024 г.
по дело С714/22 на СЕС, според която неточното посочване на ГПР поради
невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се
приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на задължението.
Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР
означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия
договор за кредит.
Съдът намира за уместно да отбележи, че клаузите за закупуване на
допълнителни пакети от услуги сами по себе си са нищожни, тъй като
противоречат на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В настоящия
случай клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни пакети от
услуги не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като е налице
явна нееквивалентност на престациите. Неравновесието между правата на
търговеца и тези на потребителя се изразява в това, че за ползването на една
сума, потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата на
договорна лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път
– възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Уговорените услуги „Фаст“
и „Флекси“ са свързани с усвояване и управляване на кредита, поради което на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да претендира
заплащането им, а клаузата с която е договорено това право е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Уговорените дължими възнаграждения за
допълнителни услуги представляват скрито възнаграждение за кредитодателя,
разсрочено и дължимо заедно с периодичните вноски по кредита.
5
Предвид всичко изложено съдът приема, че договорът за потребителски
кредит е нищожен поради противоречие със закона, поради което и така
предявеният иск за установяването на нищожността му следва да бъде уважен.
По осъдителния иск за връщане на платено без основание:
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава на неоснователно
обогатяване /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС/. Според първия, подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание. Според втория фактически състав, подлежи на връщане даденото с
оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, а според
третия фактически състав, подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила.
В случая след като бе установено, че сключеният между страните
договор е изцяло нищожен, като противоречащ на закона, е налице начална
липса на основание. При положение обаче, че ищецът е получил от ответника
парична сума, за да не се стигне до неоснователното му обогатяване и в
съответствие с чл. 23 ЗПК, то той дължи връщане на предоставената в заем
главница, а договорът се счита за освободен от лихви и разноски (Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза бе установено, че
ищецът във връзка с договора за потребителски кредит е заплатил на
ответника сумата от 7466,96 лева, а размерът на главницата по договора
възлиза на 5000 лева, т.е. „Профи Кредит България“ ЕООД дължи на ищеца
сумата от 2466,96 лева като платена без основание.
По отговорността за разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищеца. Той в лично качество не е направил
разноски, тъй като е освободен от заплащането им на основание чл. 83, ал. 2
ГПК.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза и по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 629,28 лева
съобразно цената на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие в производството. В хипотезите на
предоставена безплатна правна помощ размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), с оглед нейното противоречие с
чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка
относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
6
процесуалния представител действия. В настоящия случай делото не се
отличава с фактическа или правна сложност - производството е приключило с
провеждането на две открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищеца не се е явил и е депозирал писмени становища,
събрани са малък по обем писмени доказателства и е изслушано заключението
по една експертиза. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в близък до минималния предвиден размер по чл.
7, ал. 2, т. 3 от НВАР, служещ на съда като ориентир, а именно 1200 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск от К. М. Х., ЕГН
********** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С.
Н., Я. Ч. и Н. Л., че Договор за потребителски кредит № 40009785458,
сключен на 27.05.2022 г. между страните, е НИЩОЖЕН, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н.,
Я. Ч. и Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ на К. М. Х., ЕГН ********** сумата от 2466,96
лева /две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща платена сума без основание по нищожен Договор
за потребителски кредит № 40009785458/27.05.2022 г., на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н.,
Я. Ч. и Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Районен съд – Ихтиман
сумата от 629,28 лв. /шестстотин двадесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителите С. Н.,
Я.Ч. и Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на К. М. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38,
ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 НВАР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8