Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. Кюстендил 20.05.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският
окръжен съд в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ Г.
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря
Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 117 по описа за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е по глава
ХХІ НПК. Образувано е по
ПРОТЕСТ на КнРП срещу Присъда № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на този
съд, с която подсъдимите М.С.Р. и Д.А.И. са признати за невиновни
в извършване на престъпление по чл.170 ал.2 предл.І-во и предл.ІІІ-то във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по това
обвинение. Релевирани са оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност
и неправилност на присъдата поради неправилна оценка на доказателствения материал
и възприемане от съда на
фактическа обстановка, основана само на
обясненията на подсъдимите и неясно защо некредитиране показанията на пострадалите К., Р.и Д.и доказаност на обвинението по съображенията, развити в пледоарията на прокурора пред
КнРС. Моли се за цялостна отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна
такава.
Доказателствени искания не
са направени.
Прокурорът не поддържа протеста и изрази
становище за правилност и законосъобразност на І-инстанционния съдебен акт.
Защитникът
на подсъдимия М.Р. адв. К.Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда
на КнРС по отношение на подсъдимия Р. поради несъставомерност и недоказаност на
обвинението.
Защитникът
на подсъдимия Д.И. адв.М.Е.-Г. оспорва протеста със становище за потвърждаване
на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия И..
В последната си дума пред съда всеки един
от двамата подсъдими моли за потвърждаване присъдата на КнРС.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери протеста за допустим като подадено в законовия срок и от надлежно
легитимирано лице, но за неоснователен. Съображенията са следните:
С
Присъда № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа
на съда подсъдимите М.С.Р., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН **********, двамата от
гр.Кюстендил са признати за невиновни в извършване в съучастие на престъпление по чл.170 ал.2 предл.І-во и предл.ІІІ-то във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК - за това, че всеки от тях като съизвършител с
участието на другия и на лицето В. О. Г., ЕГН **********/по отношение на
последния има одобрено влязло в сила споразумение/, на 22.09.2010 г. около 1 часа в гр. Кюстендил е
влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на Г.М.К., намираща се на *** в гр. Кюстендил
и обитавана от С.Г.К., като е употребил за това сила – разбита входна врата на
къщата и деянието е извършено нощем от
две или повече лица/от три лица/ и на осн.чл.304 НПК Р. и И. са оправдани по това обвинение.
І-инстанционният съд е скицирал бегло и
фрагментарно фактическа обстановка, която предвид правомощията на въззивният
съд следва в пълнота да се изложи в настоящото решение. Затова, след собствен
анализ на доказателствения материал, при хипотезата на чл.316 НПК, КнОС приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Д.И. и М.Р. са неосъждани.
Двамата се познавали отпреди датата на деянието, визирана в ОА. По отношение на
св.В.О.Г.е налице влязло в сила одобрено от съда на 26.11.2015 г. споразумение,
с което той се е признал за виновен в извършване на гореописаното престъпление /
вж л.314-315 от делото на КнРС/ .
На
21.09.2010 г. подсъдимите Р. и И., както и свидетелите Г., Г.Р.и С.Р.– двете съответно
съпруга и дъщеря на подс. Р., А. И. – син на подс.Д.И., Ц. И. - негова дъщеря,
Г. И. – съученик и приятел на св.А. И. и Г.Т. празнували юбилеен рожден ден на
подс.И. в заведение”Кинли”/”Михалковата къща”/ в гр. Кюстендил.
Около полунощ св.И. излязъл навън да се
разходи на чист въздух, като тръгнал по улицата покрай аптека”Джонев” – ***. Пред
къщата на ул.”*** имало три момчета – свидетелите С.К., М. Д.и Л. Р.. Като
минал покрай тях св.И., единият от тримата – св.Л. Р. го попитал нещо, на което
св.И. отвърнал с цинизъм и тогава св. Р. също произнесъл обидна реплика към
св.И., след което св.Л. Р.и св. С.К. подгонили св. И.. Последният побягнал
обратно в посока към посоченото заведение. Той бягал бързо и те не могли да го
настигнат. Пред аптека”Джонев” св.И. срещнал подс.Р., съпругата му св.Г.Р.и
дъщеря му С. Р., подс.И., св.Г. Т. св.В. Г., които вече си били тръгнали от заведението. Те го
попитали какво става и св.И. им казал, че се спречкал с някакви момчета, които
искали да го бият.
Тогава св.Г.го попитал къде са тези
момчета, на което св.И. отговорил, че момчетата са нагоре по улицата и че нищо
не е станало. Св.Г.обаче започнал да псува и, повлиян от изпития алкохол, решил
да отиде и да се разправя с момчетата, подгонили св.И., които все още стояли на
улицата пред къщата на посочения адрес, под уличната лампа и били видяни от
посочената група лица – двамата подсъдими и свидетелите. От групата се отделил
св.Г.и след него - и св.Т.. Св.Г.тръгнал
нагоре по улицата, след него вървял св.Траянски, а останалите посочени
свидетели и подсъдимите Р. и А. вървели след тях.
Като видели идващите към тях хора,
трите момчета влезли в двора на къщата на ул.”Тимок” № 3 и след това - и вътре в къщата. Към 22.09.2010 г. тримата
били ученици в гимназиален курс.
Трите момчета вече били влезли в къщата и
входната й врата била заключена, когато св. Г.стигнал до дворната врата на
къщата. Той отворил тази врата и влязъл в двора. В двора имало куче, което св. Г.ритнал
силно и отишъл до входната врата на къщата, която започнал да блъска. Св.Г.,
повлиян от изпития алкохол, блъскал силно входната врата на къщата и викал на
момчетата да излязат. Той счупил стъкленото прозорче на входната врата на
къщата и разбил вратата, след което влязъл вътре в къщата. В къщата след него влязъл
и св.Траянски. След влизането им в къщата отвътре започнали да се чуват викове и шум, наподобяващи бой.
В този момент до къщата стигнали подс.Р. и подс. И. и
вървящите заедно с тях свидетели Г. и С. Р. и А. и Ц. И.. Подс.И. влязъл в
къщата през вече отворената нейна входна
врата да види какво става вътре. Св.Г.Р.преценила, че подс.И. няма да се справи
сам и от виковете решила, че вътре бият „децата”, поради което, за да се
предотврати боя, казала на съпруга си подс.Р. да влезе и той вътре, защото
подс.И. няма да се справи сам. Подс.Р. тогава влязъл в къщата.
Малко
след това подс.И. и подс.Р. извели навън от къщата свидетелите Т. и Г., като подс. Р. водел св.Т.,
а подс.И. – св.Г.. Св. Р. им казала да тръгват и всички тръгнали обратно по
улицата, като накарала четиримата мъже/подсъдимите и св.Т. и Г./ да вървят пред
нея и всички завили по ул.”Цар Симеон”
в посока към”Чифте баня”. Всички с изключение на св.Г.вървели отляво на
пътя, само св.Г.вървял отдясно по тротоара на улицата, като на св.Р.направило
впечатление, че той”си играе с телефони”. Когато стигнали до почивния дом на БДЖ
в близост до „Чифте баня”, до тях пристигнали две патрулки и ги спрели. Тогава
св.Р.видяла, че св. Г.и св.Т.ги няма.
От патрулните коли слезли полицаи-
свидетелите Ч., П. и И. и ги спрели, като поискали документите на двамата
подсъдими. В една от патрулните коли били две от трите момчета – св.С. К. и
св..М. Д., като единия от тях се обадил
и казал за подсъдимия Р.:” Е този високият ни спаси да не ни бият”, а другият
заявил, че двамата подсъдими са били вътре, но не си спомня дали са участвали в
побоя. Същото са заявили св.К. и Р.и при извършеното разпознаване по снимки.
На следващия ден св.С.К. и св.Л.Р.заедно с
бащите си отишли в полицията и подали жалба за случая/вж л.27 от ДП/..
Горната фактическа обстановка се установява
от доказателствата по делото:
Протоколи за разпознаване, показанията на свидетелите С.К., Л.Р., М. Д.–
частично кредитирани, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК;
жалба от С.К. и Л.Р.до РУ МВР; И.И., Б. И., Д. Ч. –приобщени по реда на чл.281 НПК чрез прочитането им; Г. Р.приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/, Г. Т./частично кредитирани/, Г И./частично кредитирани/, А И., Ц И; св.Д
М; протоколи от ДП и СП от извършвани очни ставки; обясненията на подсъдимите
–частично кредитирани;медицински свидетелства; справки за съдимост. Съдът не посочва
други извън посочените доказателства, намиращи се в кориците на ДП, тъй като
същите нямат отношение към обвинението и са ирелевантни по тази причина за
делото.
Показанията на свидетелите-полицейски
служители И И, Б И, Д.Ч., приобщени по реда на чл.281 НПК чрез прочитането им,
се кредитират изцяло. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото.
Те са посетили адреса по сигнал и са отишли на място непосредствено след
случая. А свидетелите И.и Ч. заедно със свидетелите С.К. и Л.Р. са тръгнали с
патрулния автомобил веднага след посещението на адреса да издирват
извършителите и ги застигнали в близост до почивния дом на БДЖ, при „Чифте
баня” в гр.Кюстендил. Св.Д. Ч. е заявил, че двете возени в колата от тях
момчета са разпознали двамата подсъдими че са били от групата, която е влязла
вътре в къщата, но не са сигурни те да са ги били, като за „високия човек”/т.е.
за подсъдимия Р., когото е посочил в съдебната зала/ единият казал, че той ги е
спасил да не ги бият. Техните показания се подкрепят и от протоколите за
разпознаване, с които двамата подсъдими Р. и А. са разпознати, че са влизали в
къщата, но разпознаващите ги лица не са сигурни, че точно те двамата са ги били.
Показанията на свидетелите С.К., Л.Р., М.. Д.,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК поради противоречие, също
се кредитират частично само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните
доказателствени средства – че при влизането на мъже в двора единият от тях е
ритнал кучето, след това е разбита входната врата на къщата и е счупено
стъклото на нея, че влезлите вътре мъже започнали да ги бият – най-вече са били
бити свидетелите К. и Р. и по-малко – Д., че са се обадили в полицията и че
след това св.К. и Р. са тръгнали с патрулния автомобил с тримата полицейски
служители, посочени в предния абзац, и са настигнали и разпознали двамата
подсъдими като част от лицата, влезли в обитаваната от св.К. къща. В
констатираните противоречиви части показанията на тези свидетели се кредитират
от ДП, тъй като тогава спомените им са били по-пресни, както и самите те са
заявили след прочитане на показанията им.
Показанията на св.Г.Р.се кредитират изцяло
като обективни и незаинтересовани, въпреки че тя е съпруга на подс.Р.. И това е
така, защото показанията й се подкрепят от кредитираните свидетелски показания,
вкл. и от показанията на свидетелите К., Р.и Д.и останалите доказателства по
делото – от медицинските свидетелства на К. и Р., в които са отразени
претърпените от тях увреждания от нанесен им побой. В тази връзка се кредитира
изнесеното от тази свидетелка, че именно възникналия шум след влизането на Т.и Г.в
къщата е създал у нея впечатление, че бият”децата”, които малко по-рано е
видяла да стоят пред къщата под уличната лампа и че тя е накарала съпруга си –
подс.Р. да влезе в къщата, за да спре боя над тях. Освен това, показанията на
тази свидетелка пред първия състав на КнРС, пред втория състав на КнРС и при
проведената очна ставка между нея и св.Г. Т.са абсолютно идентични и
непротиворечиви относно факта, че вътре в къщата е влязъл и св. Т., който
факт се потвърждава и от показанията на св. Д.М.. Показанията на тази
свидетелка от съдебното производство относно присъствието и на св.Т.вътре в
къщата се кредитират изцяло, както и изцяло се кредитира и съобщената от нея
причина за влизане на подс. Р. в къщата, който факт се подкрепя и от
показанията на св.Ч. и св. Д.М. в СП. А причината тя да не съобщи присъствието
на Т.в ДП е обяснена от нея и се кредитира от съда като достоверна.
Показанията на св. Д. М./л.474-гърба от делото на КнРС/ се
кредитират частично – в частите им, в които се подкрепят от кредитираните
доказателства – че е отишъл с Т.към къщата, че „се е викало и трескало” в
къщата, че имало 7-8 човека. Макар и пестеливи да са показанията на този свидетел, той също потвърждава
присъствието на Т.на мястото, както е заявила и св.Г. Р.. Освен това св.Д. М.с
показанията си потвърждава изнесените от св. Г.Р.и св.Д. Ч. факти - че подс.Д.И.
е влязъл в къщата , след като вътре един човек бие децата и че „Д. и другият
човек влязоха вътре, за да го изкарат”. И по-нататък:”Мисля, че и арменеца вече
го изкарваха”.
Не се
кредитират показанията на св. К. М. - собственик на заведението/ на л.458 от делото/ и на самия Г. Т./
вкл. и от очната ставка със свидетелката Г.Р./, че групата си била тръгнала, а К.М.
заедно със сина си и св.Т.останали пред заведението, тъй като в тази им част се
опровергават от показанията на самия свидетел Д. М., така и от кредитираните
показания на св. Р.- че Т.е тръгнал с Г.и е влязъл заедно с него в къщата,
преди да влязат в нея двамата подсъдими.
Показанията на св. Г.пред съдебния състав, постановил протестираната
присъда се изключват от доказателствения материал, тъй като не са събрани по
надлежния от НПК процесуален ред.
Показанията на св. Г.съдът изключи от
доказателствения материал, тъй като това гласно доказателство е събрано в
нарушение на НПК - по реда на чл.281 НПК, даващ възможност за четене на
показания на свидетели, са били прочетени неговите обяснения като подсъдим преди
одобряване на споразумението.
Обясненията на всеки от подсъдимите относно
причините за влизането им в къщата и спиране след влизането им на побоя над
„децата” и относно извеждането навън на Г.и Т.от тях се подкрепят от
кредитираните доказателствени средства и затова обясненията им се възприемат
като годно доказателство.
Следва да се посочи, че освен фрагментарната
фактическа обстановка в протестираната присъда липсва и анализ на
доказателствата. Тези пропуски обаче не нарушават правата на подсъдимите, тъй
като присъдата е оправдателна и правилна като краен резултат и тези пропуски вече
се отстраниха с изложеното по-горе в настоящото решение.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Правната квалификация на деянието е по
квалифицирания състав на чл.170 ал.2 НК, като основният състав на
престъплението е дефиниран в ал.1 на чл.170 НК. Съгласно тази дефиниция е
наказателно отговорен този, който влезе в чуждо жилище, като употреби за това
сила, заплашване, ловкост, хитрост, злоупотреба с власт или специални
технически средства . Квалифицираният състав в случая е обоснован с влизането
нощем и на повече от 2 лица – според ОА на три лица: двамата подсъдими и св.В. Г.,
по отношение на който има одобрено споразумение.
От
обективна страна е установено по безспорен начин, че всеки един от двамата
подсъдими – и М.Р., и Д. А.- е влязъл в къщата на ул. Тимок № 3, обитавано от
св.С.К. и където са се намирали освен него и свидетелите Д.и Р., както и че
това влизане е било около 1 часа след полунощ на 22.09.2010 г. Но също така
безспорно се установи, че тяхното влизане е станало, след като св.Г.и св.Т.вече
са влезли в къщата през разбитата от св. Г.входна врата на къщата и след като,
когато подсъдимите са стигнали до къщата, отвътре се чували шумове и викове,
създали у тях впечатление, че вътре има бой. Подсъдимият А. се установи, че е влязъл в къщата, за да види какво става и да прекрати
насилието. А подс. Р. се установи, че е влязъл, за да помогне на св.А., след
като бил помолен за това от съпругата си св.Г. Р..
Тези безспорно установени факти сочат на
единствено възможния правен извод, че влизането на всеки от подсъдимите в
чуждото жилище е станало при цялостна
липса на посочените в чл.170 ал.1 НК хипотези. Те не са използвали нито сила,
нито заплашване, нито ловкост, нито хитрост,
нито злоупотреба с власт или специални технически средства. Те са влезли с единственото
намерение да предотвратят физическа разправа „с децата”, намиращи се вътре в
къщата, след влизането на св.Г.и Т.. Налице са категорични доказателства за
това - показанията на свидетелите Д. М., Д. Ч.- че”високият”,т.е. подс. Р., ги
е защитил от побой – факт, заявен от самия св.К. пред него непосредствено след
случая, както и на св.Р..
Гореизложеното формира извода за обективна
несъставомерност на обвинението по отношение и на двамата подсъдими Р. и А..
При
липса на обективни елементи е безпредметно да се обсъжда субективната
съставомерност на обвинението, но въпреки това съдът намира за необходимост да
изложи съображенията си и за това. От
субективна страна престъплението „влизане в чуждо жилище” се осъществява
при форма на вината пряк умисъл. За умисъла на дееца се съди по обективно
извършените от него действия. Установено е по делото, че всеки един от двамата
подсъдими е влязъл в чуждото жилище в 1 часа през нощта, след като вратата вече
е била разбита и отворена, само и единствено, за да се прекрати насилието
спрямо намиращите се вътре деца , за което действие подс.Р. бил мотивиран от
съпругата си.. А че върху св.К. и св. Р.е
било упражнено физическо насилие и им е
бил нанесен побой от първите влезли в жилището лица, е установено от
представените по делото медицински свидетелства. В. Г.е понесъл своята
отговорност с одобреното споразумение. Нито
един от двамата подсъдими не е влязъл в чуждото жилище вследствие употреба на сила, заплашване, ловкост,
хитрост, злоупотреба с власт или специални технически средства. Тяхното влизане
е било провокирано от влизането на св.Г.и на св.Т., което е безспорно установено по
делото. Затова действията на двамата подсъдими са лишени от вменения от закона
пряк умисъл при влизане в чуждо жилище, след употреба на който и да е от
изброените методи в чл.170 ал.1 НК похвати.
По така изложените съображения съдът намира
доводите в протеста за неправилност и незаконосъобразност на
оправдателната присъда за неоснователни. Относно оплакването
за неправилно установена от първия съд фактическа обстановка в решението се
отбеляза , че тя е непълна и че въззивният съд, след собствен доказателствен
анализ на материалите по делото, в хипотезата на чл.316 НПК, възприе и изложи
установената от него фактическа обстановка. Относно доказателствената стойност
на показанията на свидетелите К., Д.и Р., както и на свидетелите-полицейски
служители, в това число на св.Ч., се
изложиха съображения в настоящото решение и съдът не намира за необходимо да ги
преповтаря. Именно св.Ч. в показанията си е заявил, че едно от пострадалите
момчета е казало за подс.Р., че този високият ги е спасил да не ги бият. С
извършеният по-горе в настоящото решение доказателствен анализ въззивният съд
отговаря на доводите в протеста въз основа на кои доказателства е възприел
изложената в настоящото решение фактическа обстановка.
Извън доводите в протеста за порочност на
присъдата при служебната й проверка не се откриха нейни пороци, налагащи постановяване
на обратен осъдителен правен резултат.
По изложените в настоящото решение
съображения протестираната присъда на КнРС е правилна и законосъобразна като
краен резултат и като такава следва да
се потвърди.
На основание изложеното и чл.338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по
описа на съда.
Решението е не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: