№ 721
гр. Ямбол, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х. И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. И.а Гражданско дело №
20242330100855 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б. И. Б.
против Е. М. Щ. , с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1349, 82 лв.- дължим и незаплатен наем за стопанската 2020/2021 год. , по
договор за наем на земеделски земи *** от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на ИМ до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на покупко –
продажба на два недвижими имота, находящи се в землището на с. Б., подробно
описани. Имотите придобил от посочени наследници на Т. С. Т., поч. на ****2021 год.
По отношение на описаните имоти на 01.07.2021 год. общият наследодател сключил
договор за наем на земеделска земя, по силата на който предоставил на ответника за
временно възмездно ползване собствената си земеделска земя за срок от 1 стопанска
година, като било уговорено годишно наемно плащане в размер на 20 % от
продукцията , което възлизало на 90 лв. на дка, дължимо след изтичане на стопанската
година, но не по-късно от 30.12.2022 год. Ищецът счита, че праводателят му е бил
изправна страна по договора за наем, като за наемателя възникнало задължение за
плащане на договорената наемна цена на приобритателя. Претендира уважаване на
претенцията си, присъждане на законна лихва от датата на ИМ, както и разноски в
производството.
В депозирания в законния срок отговор ответникът оспорва претенцията като
неоснователна и недоказана. Действително между страните бил сключен договор за
наем за процесната земеделска земя ***/01.07.2020 год. при договорено
възнаграждение 20 % от продукцията. Твърдението на ищеца , че този процент
отговарял на 90 лв. на дка не отговаряло на истината. Излагат се съображения, че
наемната цена за процесната стопанка година възлизала на 60 лв. на дка, или общо
дължима по договора сума в размер на 900 лв. Посочва се, че между ответника, а и
баща му и семейството на ищеца били сключени общо четири договора за наем за
различни земеделски земи, общата площ по която била 145, 23 дка. Остатък от
1
дължимия по договорите наем бил в размер на 124, 229 дка. Твърди се, че с платежни
нареждания от 13.10.2023 год. М. Щ. превел по сметка на дъщерята на ищеца сумата
от 892, 16 лв., а Е. Щ. сумата от 4461 лв. Нямало пречка дългът да бъде заплатен по
сметка на друг член на семейството. Претендира се отхвърляне на претенцията, както
и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът оспорва исковата претенция чрез упълномощен адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.07.2021 год. между Е. М. Щ. – наемател и Т. С. Т. – наемател е бил
сключен договор за наем на земеделска земя *****, по силата на който наемодателят се
е задължил да предостави на наемателя за временно ползване собствената си земя в
землището на с. Б., описани ниви, с обща площ според договора 15 001
кв.м..Договорът е сключен за срок от една година при уговорено възнаграждение на
наемодателя – 20 % от продукцията.
Видно от представеното Удостоверение за наследници № ******************,
Т. Т. е починал на ****2021 год., като негови законни наследници са М. Д. Т., К. Т. Т. и
В. Т. Ц..
Приет е НА за покупко – продажба на недвижим имот *****15.10.2021 год., по
силата на който горепосочените лица са продали на Б. Б. процесните две ниви.
В подкрепа на твърденията си за наличието на множество сключени между
семейството на ищеца , ответника и неговия баща договори за наем на земеделски
земи, ответникът е представил : Договор за наем на земеделска земя ***01.07.20202
год., сключен между А. Б. – Ч. и М. С. Щ.; Договор за наем на земеделска земя
***01.07.2020 год., сключен между Б. И. Б. и М. С. Щ.; Договор за наем на земеделска
земя **** от 01.07.2020 год., сключен между Б. И. Б. и Е. М. Щ.; Договор за наем на
земеделска земя **** сключен между Й. И. Б.а и Е. М. Щ., всички касаещи различни
земеделски имоти в землището на с. Б. и сключени за стопанската 2020/2021 год.
Приети са още – платежно нареждане от 13.10.2023 год., с което М. Щ. е превел
по банкова сметка с титуляр А. Б. сумата от 892, 16 лв. , с основание – нот. покана от
Б. Б., рента 2020/2021; платежно нареждане от 13.10.2023 год., с което Е. Щ. е превел
по банкова сметка с титуляр А. Б. сумата от 4461 лв. с основание – нот. покана от Б. Б.,
рента 2020/2021 год.; Удостоверение за съпруг и родствени връзки, видно от което Е.
Щ. е син на М. Щ..
Представена е и нотариална покана от Б. И. Б. до М. С. Щ. за заплащане на
сума по договор за наем за стопанската 2020/2021 год., както и нотариална покана от
Б. И. Б. до Е. М. Щ. за заплащане на наем по договор ****/01.07.2020 год. за
стопанската 2020/2021 год.
По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключението на ССЕ,
вещото лице по която след извършване на необходимите справки, вкл. в
счетоводството на ответника е посочило какъв вид и количество продукция е произвел
наемателя за процесната стопанска година. При проучване в ОДЗ – Я. е установено, че
средното годишно рентно плащане за стопанската 2021/2022 год. в землището на гр.
Я. е 39 лв./дка, а за с. Б. – 32 лв./дка.При обследването на вещото лице са били
2
представени приетите по настоящото дело платежни нареждания, вкл. за извършеното
на 03.06.2024 год. плащане. На база данните от счетоводните регистри на ЗП М. Щ. и
ЗП Е. Щ. и условията на процесния договор за наем, размерът на наема за процесните
имоти за стопанската 2021/2022 год. е 615, 95 лв., или 41,07 лв./дка, а на база
статистическите данни за средни добиви и средни пазарни цени – 908, 23 лв.,или 60,
56 лв./дка.
При изслушването си вещото лице е посочило, че е извършило справка в
счетоводството на ответника, като е констатирало, че ЗП Е. Щ. и ЗП М. Щ. имат общо
счетоводство, като при проучването си вещото лице е ползвало информацията,
предоставена му от счетоводител. В предоставените справки е нямало данни за
реализация на култури – царевица и ечемик. Посочва и, че при изготвяне не
експертизите, вече не изисква представяне на сходни договори, т.к. достъпът бил
много ограничен и всеки се съобразявал с пазенето на лични данни на трети лица.
Съдът кредитира експертизата, като ясна, обоснована, пълна, изготвена от вещо
лице разполагащо със съответните специални знания и след извършване на
необходимите за даване на отговор на зададените задачи справки, при съобразяване
ЗЗЛД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата
1349, 82 лв. – незаплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя
***/01.07.2021 год., за стопанската 2021/2022 год.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена.
Според чл. 232 от ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определено в договора ползване,а при липса на такова съгласно предназначението. Той е дл
В правната доктрина и съдебната практика е безспорно прието, че договорът за наем е
двустранен, консенсуален и неформален и , че за валидното възникване на наемно
правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се
предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/,
което наемателят дължи за ползването. Наемната цена е съществено условие на този
вид договори - ако не е определена, то тя трябва да бъде определяема.
В процесния случай по делото не се спори и се установява от съвкупната
преценка на събраните доказателства, че между праводателя на ищеца Т. Т. и
ответника е бил сключен валиден договор за наем на земеделска земя ***** от
01.07.2021 год., при уговорено плащане в размер на 20 % от продукцията, който на
осн. чл. 237,ал. 2 от ЗЗД и предвид липсата на възражения в тази насока съдът приема,
че обвързва приобритателя. На следващо място не е спорно и, че имотите предмет на
договора са били надлежно предадени на наемателя по начина уговорен в същия.
Всъщност единствените спорни между страните въпроси са заплатен ли е дължимият
наем и какъв е размерът му.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че за настоящия казус абсолютно
ирелевантни се явяват по-голяма част от представените доказателства, а именно –
нотариални покани и договори за наем от 01.07.2020 год., сключени за предходни
стопански години – 2020/2021 година , вкл. платежни нареждания за извършени в
полза на различни лица плащания по посочените договори за наем.
3
За изясняване размера на дължимото наемно плащане именно за процесната
стопанска 2021/2022 година по делото е назначена СИЕ. В практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че оценката на заключението на вещото лице във всички
случаи следва да се мотивира от съда. ЯРС счита, че заключението на вещото лице е
обективно, компетентно, добросъвестно, експертът е отговорил изчерпателно на
поставените задачи, поради което следва да се кредитира като правилно и обосновано.
Вещото лице е съобразило местонахождението, площта и характеристиките на наетите
имоти, обосновало е пазарната стойност на наемната цена за същите имоти след
извършване на множество справки, в счетоводните регистри на ответника, в ОДЗ – Я.
и базата данни на НСИ именно за региона, в който имотите се намират, поради което
съдът не намира причини да не го цени с доверие. Действително експертизата е
оспорена от процесуалните представители на ответника, с твърдението ангажирано
едва във второто поред о.с.з., че ответникът е реализирал продукция и от други
култури, за което не е предоставил счетоводни данни на вещото лице, което оспорване
остава недоказано.
Видно е от сключения договор за наем от 01.07.2021 год. , че договорената
наемна цена между страните е определяема - в размер на 20% от продукцията и е
платима от наемателя на наемодателя в срок: след изтичане на стопанската година и
след реализация на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската
година- чл.3 от договора. Ищецът при негова доказателствена тежест не успя да
установи между страните да е договорен претендирания размер на наем от по 90 лв. на
дка наета площ, поради което следва, че дължим е този, за който в договора е
постигнато съгласие, а именно - 20 % от паричната стойност на продукцията,
равняващ се на сумата от 41,07 лв./дка. на база счетоводните регистри на ответника ,
или общо сумата от 615, 95 лева, респ. 60, 56 лв./дка. на база статистически данни за
средни добиви и средни пазарни цени, или общата сума от 908, 23 лв.
В случая, липсват твърдения и доказателства за постигнато съгласие между
страните по договора за заплащане на наемна цена от по 90 лв./дка. Същевременно
ирелевантно е какъв е бил размера на заплатения наем по други договори за същата
стопанска година от страна на ответника. Както се посочи размерът на наема по
конкретния договор е определяем и той по волята на страните по правоотношението е
договорен като процентно съотношение към стойността на реализираната за
стопанската година продукция от страна на наемателя. Т.к. ищецът не успя да установи
между страните да е договорен претендирания размер на наем следва, че дължимият
размер е този, за който в договора е постигнато съгласие, а именно 20 % от
продукцията.
Безспорно се установи и, че след завеждане на делото, на 03.06.2024 год.
ответникът е заплатил по банкова сметка на А. Б. / дъщеря на ищеца, по чиято банкова
сметка същият приема плащания , според признанието на процесуалния му
представител в о.с.з./ сумата от 975 лв./сума по-голяма и от двете стойности
определени от вещото лице /, с основание рента по процесния договор за 2021/2022
година. С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК,
т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява
правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай ,
предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл.
78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответникът е дал повод за
4
завеждане на делото, счита че последния следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца разноски за настоящата инстанция.В подкрепа на горното е и практиката на
ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. №
2337/2014 г., І т.о. на ВКС /извършеното плащане след получаване преписа от исковата
молба не освобождава ответника от задължението за разноски/. Поради изложеното
съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 704
лв. – заплатена държавна такса , адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. Б., ЕГН ********** против Е. М. Щ., ЕГН
********** иск за заплащане на сумата от 1349, 82 лв. , наем по договор за наем
***/01.07.2021 год., за стопанската 2021/2022 год., поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Е. М. Щ., ЕГН ********** за заплати на Б. И. Б., ЕГН **********
сумата от 704 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5